Снощи за първи път видях ясно нишките на Вселената. И тогава разбрах, че е наше намерение да разделяме информацията на сетивна.
Информацията идва към компютъра, пред който седите, по формата на един поток от нули и единици: 00010110101010101011010101010101010101010101
Но компютъра е този, който разделя потока на образ и звук за вас. Същото е със сетивата. Информацията постъпва в компактен поток през събирателната точка, но у нас има нагон, непреодолимо намерение да го разделим на сетивна информация - мирис, образ, звук и др. Може би това е т.нар. пръстен на силата, не знам. Но това, което разбрах е, че като "напипаш", осъзнаеш това намерение за разделяне на потока можеш да му "дръпнеш шалтера", да възнамериш да се изключи. И Вселената грейва в цялата ѝ великолепност от нишки светлина...
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта