Подробно за летачите

[kas]

Случайно попаднах на тази информация за летачите - цитирана е книгата на Норберт Класен "Карлос Кастанеда и наследството на дон Хуан". Мисля че много точно е описан процеса, в който минава ден след ден неосъзнатият ни живот.

[josemity]

ето я и прословутата снимка, която накарала Кастанеда да направи знанието за Летачите публично достояние. Снимката е от



Някой извадки от семинари на КК относно летачите. Инфото е пак от гореспоменатия форум.

ПОВЕЧЕ ЗА СНИМКАТА НА ЛЕТАЧА

Екрана най-накрая е готов и Кили показва отново снимката на летача. Първо те изчакаха, докато някой коментираше. Нией най-накрая взе думата и започна да обяснява какво е това на екрана, после Кастанеда се присъедини. Той каза, че чародейците виждат летачите когато започнат да виждат енергията, така както тя се движи. Снимката може да е просто резултат на прашно петно върху лещите на фотоапарата, но е много интересно, че е на вид точно така, както чародейците виждат летачите.

Между Тула и Мексико сити има планина. Чародейците са наблюдавали как летачите правят три скока от планината до пирамидите и до църквата. После те правели три скока за да се върнат при планината, и четвърти в безкрайността. Има такъв пас [паси - пас] наречен “Три скока в Безкрайността”. Кастанеда бързо демонстрира как това се извършва като се изтласква дъха пред тялото с една ръка движеща се нагоре пред тялото три пъти. Четвъртото движение (или имитирания скок) на ръката пред тялото го отвежда в безкрайността.

Кастанеда каза, че на следващата фланелка ще пише “Нека осъзнаването ти расте с Тенсегрити”. Той реши, че това е добро и той заслужава извънредно възнаграждение. Карлос каза “Давам ви думата си, когато видя осъзнаването ви да се издигне над нивото на пръстите на краката ще извикам”. [Той се майтапеше, как би бил толкова развълнуван, когато види осъзнаването ни да пораства, че ще бъде откаран от санитари докато той несвързано повтаря “Те се издигат от техните пръсти”]

Дон Хуан казва, че летачите идвад през “морето на осъзнаването”. [Карлос изимитира себе си питайки дон Хуан с хленчещ глас “Какво е море на осъзнаването”. “Как мога да повярвам в това море?”] Кастанеда каза, че би дал всичко да бъде като дон Хуан. “Аз бих бил един малък дон Хуан”, каза той, “ако това беше възможно.”

В отговор на въпрос Кастанеда каза, че летачите не знаят какво мислим ние, също както ние нямаме представа какво мислят кокошките. И ако една неподчиняваща се кокошка избяга”, Кастанеда каза, “Аз няма да се занимавам да я преследвам. Имам си предостатъчно.”

Човек попита, дали летачите имат настроеният или лице. Кастанеда каза, “Не, те са много абстрактни”. Той посочи към изпъкналия стомах на летача на екрана и се пошегува, че е “натъпкал търбуха”. После се пошегува, че мястото където сочеше, долната част на предполагаемия стомах може да е сърцето.

Някой попита дали летачите обичат емоции. “Да, те обожават проблемите, особено големи лични проблеми”. Той ни даде пример за някой, който се измъчва дали другите му обръщат внимание. Единствената противоотрова против нашата атрактивност за Летачите е дисциплината.

Друг човек попита дали виждането на летачи или енергия е просто друг начин на категоризация на възприятията, които други, в други дисциплини, виждат като аура или НЛО. Кастанеда отговори, че тези други категории са “тълкувания” - “Има само един начин на виждане, така както има и един начин на ходене - с двата ни крака.” Той обясни, че чародейците виждат с целите си тела. Виждането на енергията, така, както тя протича във вселената, е специфична способност на човешкото тяло. Ние всички можем да виждаме потокът от енергия, без интерпретация, но самоблокираме това възприятие. Като пример за това какво възприемаме, той посочи феноменологията, а разнищването нарече “неистова класификация”.

“Как създаваме в съзнанието си стая? Оттам ние създаваме сграда, после град, после страна, после вселена.”Аутистът [човек страдащ от аутизъм] не прави това. Те “засядат” на пукнатинка на пода - нищо не може да ги спре от потапянето в детайлите. Те не създават тълкуванията, които ние правим.

[josemity]

продължавам с инфото за летачите (от същия форум)

Date: 27 Sep 1996

Летачите са като огромни неорганични алигатори, които поглъщат човешкото съзнание до нивото на пръстите на краката. Те държат човешките същества като енергийна пилешка супа, като се наслаждават на мекото мъхесто съзнание за тяхна храна.

Човешкото съзнание е като посев за тях. Системата ни на вярвания е тяхно дело а поддържането ни в ниско енергийно ниво гарантира никога да не видим изход от затрудненото ни положение. Ние не сме повече навигатори заради тях.

Според Нагуала, Летачите са отговорни за ужасяващата “инсталация”, също наричана летачески ум. Те са огромни, сенчести, плоски, отвратителни гадове с лице на алигатор, които искат да са сигурни, че ти ще си останеш мек и вкусен, така че те да могат да продължат да те пасат надолу до пръстите на краката до деня в който умреш. Те изяждат светлината на съзнанието ти, блясъка, който обгръща енергийното ти тяло. Изяждат го до пръстите, така че нищо не остава освен себе-отразяване. Аз Аз Аз! Но чрез желязна дисциплина, чрез живот в пътя на Война, съзнанието става по-твърдо, по-безвкусно за летача и евентуално, ако не се предадеш като воин, те ще спрат да те ядат. Ти ставаш безвкусен като храна! Ставаш отвратително кисел на вкус, което, доколкото ни е известно е добре. Умът на летача е друг въпрос, който наистина трябва да бъде обсъден в отделен семинар. (Ahaneim dec. 95)

Нагуала описа умът на Летача като петият взвод, след като ни каза истинска история за това как малка армия превзела голям град с помощта на таен взвод от войници. (Ще я кажа на кратко, много съм уморен след цяла нощ път) Имало в онези времена един голям град с велик крал (или нещо подобно) и там имало малка армия отвън с голям военачалник, който се приготвил да превземе града. Той разположил четири взвода воини пред стените на града, а великият крал казал, “Ха! Той си въобразява, че може да превземе голям град като този с такава малка армия!??” Ала виждате ли, великият пълководец ПРЕВЗЕЛ града, понеже притежавал тайно оръжие: имал пети взвод. Той тайно бил разгърнал петият взвод от войници в града. Тези саботьори и убийци отдавна живеели и работели в кралския град, неподозирани от никого. В този момент Карлос, в Anaheim, посочи показателно с пръст и каза думите: “Умът: петият взвод! Тайно имплантиран в нас от летачите за да ни саботира, да осуетява нашето пътуване в безкрайността; да ни прави пълни идиоти. Ние не сме повече навигатори. Ние сме попаднали в ноктите на летачите като плячка.” Той продължи, както обикновено прави, разказвайки ни всичко относно сложността на летаческото съзнание. Каза ни как то сключва хватка в областта около главата с пипала, като октопод и как има чуждоземна енергия за разлика от останалите центрове на тялото. Така се познава, че това е външно присадена инсталация. Енергията му се движи напред-назад хоризонтално. Бонг-бонг, бонг-бонг. Той направи движение с глава открай докрай описвайки монотонността на съзнанието, впиващо се в енергията ни.

[josemity]

[josemity]

Рисунки на Летачите от Международния творчески портал на практикуващите тенсегрити.
Във форума се споделя и обменя опит под формата на рискунки и снимки.



Заглавна страница на форума

[magal]

"Това ме навежда на мисълта, че т.нар. рептили и летачите са едно и също нещо. "

Ами да, в същност няма значение образа, важен е ефекта който те оказват върху нас ...и той е в само разрушаването ни! Имаше един прекрасен филм Джейн Фонда на времето защо ли се сетих за него..а той се казва "Уморените коне ги убиват нали"!
По някога си мисля, че няма значение дали знам за "господарите ни" или не. Въпросът е да се намери равновесието. Забелязали ли сте, че когато си спокоен уравновесен изпълнен с ....нека да е радост.....но от онази която те прави силен и спокоен...много трудно някой може да те ядоса, или да изтръгне от теб емоция която ти не искаш! Тогава си в равновесие...и тогава..."господарите" просто те оставят на мира, защото има много по-вкусни от теб в този момент. Дали ще облечеш това състояние в митология, поредица от движения или просто ще влезеш в него ей така....ха-ха..ами да ей така .....няма значение!

josemity, не усещаш ли, че колкото повече ги мразиш, колкото повече се "бориш" с тях, толкова повече храна им даваш и ги правиш по-силни и по-силни. Интересно, трябваха повече от 10 месеца, дао медиативни практики за да разбера, че когато усещам силно енергията в тялото си ...значи в този момент ме изцеждат "господарите". Когато трептя ...изпълнен и СИЛЕН ..точно тогава само една малка част от енергията отива за това за което съм я насочил всичко останало отива за лапачите. И това малко по-малко ме убива....защото искам резултати....ха-ха каква илюзия!
Уви, но за да го разбера ми трябваха 10 месеца....Усеща го тялото ми....изчиствайки се постепенно....събирайки енергията ми отново....! И купона продължава.......

[josemity]

Магал, нямам усещане за омраза. И никога не съм ги мразила. Преди време си мислех, че първо трябва да се справя с тях, летачите. Мислех си, че първо трябва да възстановя целостта си и след това да направя следващата стъпка. Но една нощ се събудих, с мисълта, че това е грешно. Моето единствено намерение трябва да е абсолютната свобода. Летачите са просто един етап, едно от предизвикателствата в пътя, нито повече, нито по-малко.
Появи се радост! Започвам да разбирам какво е пътя със сърце! Летачите не познават радостта и любовта. И когато съм в потока на тези усещания няма храна за тях. Когато съм центрирана, няма храна за тях. Идват в съня, опитват се да ме вкарат в старите коловози, а аз се смея. Това ги обърква. Знам, че един ден те ще ме оставят на мира завинаги. Възнамерявам го всеки ден по един или друг начин. Например давам команда, възнамерявам "Блокирай всички мисли на летачите". Настава пълно мълчание. ВД е спрян. Хрумва ми мисълта, че парите са творение на летачите. Тялото моментално отговавя с ДА. Може да звучи глупаво или ясно само по себе си, но едно е когато това знание е породено от мисълта, а съвсем друго е когато тялото реагира. Това е нещо като да се отблокираш. Усещането е като че ли някакъв възел се е развързал.

[josemity]

Това е описание на летачите, направено от антрополога Майкъл Хармър в книгата "Пътят на шамана". Видението му е било в резултат на растението Айаска, широко употребявано амазонските шамани. Интересното в случая е факта, че неговата среща с летачите датира от края на 50-те години, още преди КК да срещне ДХ. Впечатление ми направи, че описанието, което Майкъл Хармър прави на летачите, е 1:1 със снимката по-горе в темата.
Книжката "Пътят на шамана" съм я качила в Ресурси. Намерих я само на руски в електронен вариант. Иначе я има в книжарниците на български.

Все мое тело, начиная с рук и ног, как бы начало превращаться в твердый бетон. Я не мог ни шевелиться, ни говорить. Мало-помалу немота эта достигла груди, она шла прямо к сердцу. Я пытался как-то расшевелить свои губы, попросить о помощи, попросить у индейцев дать мне противоядие, но все было напрасно: у меня не было сил, чтобы произнести хотя бы слово. Тут у меня начал каменеть живот, и мне приходилось прилагать нечеловеческие усилия, чтобы поддерживать биение своего сердца. Я называл свое сердце другом, самым дорогим другом, какой только у меня есть, я беседовал с ним и изо всех оставшихся сил умолял его не останавливаться.
Я начал ощущать свой мозг. Я физически почувствовал, как он расслоился на четыре отдельных, не связанных между собой пласта. На самом верху находился наблюдатель и управитель - он сознавал, что происходит с моим телом, и поддерживал работу сердца. Он же видел - но только как зритель - все те образы, которые проистекали из нижних отделов мозга. Вслед за ним шел онемевший пласт, выведенный из строя выпитым мною зельем,- по сути дела, его как бы и не было. Еще ниже располагался источник всех моих видений, в том числе и корабля, приплывшего по мою душу.
Теперь у меня не оставалось никаких сомнений, что я вот-вот умру. Я попытался призвать все свои силы, чтобы мужественно встретить смерть, но тут из последнего, самого нижнего пласта мозга начали исходить новые образы и сведения. Мне было "сказано", что все эти откровения даруются мне, потому что я умираю, и, следовательно, то,что я буду о них знать, не представляет никакой "опасности". То были тайны, предназначенные для умирающих или умерших. Тех, кто сообщал мне эти мысли, я видел очень смутно: это были гигантские, подобные рептилиям твари, вяло раскинувшиеся где-то в самом низу задней части моего мозга - там, где он смыкается с позвоночником. Я едва различал их в этой темной мрачной глубине.
И тут эти чудовища показали мне живую картину. Сперва передо мной открылась планета Земля - такая, какой она была миллиарды лет тому назад, когда на ней еще не было жизни. Я увидел океан, мертвую сушу и ярко-синее небо. Потом с неба начали падать сотни черных крупинок: они опускались передо мной посреди немого ландшафта. Тут я увидел, что "крупинки" эти на самом деле были огромные существа с черной лоснящейся кожей, с крыльями, как у птеродактилей, а туловищем напоминавшие китов. Головы их были мне не видны. Выбившись из сил после бесконечно долгого путешествия, они садились, устало хлопая крыльями. Существа эти заговорили со мной на языке мыслей: они объяснили мне, что бегут от чего-то, находящегося в космосе, и вот прибыли на планету Земля в надежде спастись от своего" врага. Потом они показали мне, как они сотворили жизнь на планете,- они сделали это, чтобы спрятаться среди множества живых форм и тем самым не дать себя обнаружить. Передо мной с изумительной быстротой и живостью пробежали сотни миллионов лет сотворения и развития всего нашего животного и растительного мира, и я понял, что эти похожие на драконов существа - внутри всех форм жизни на земле, в том числе и внутри человека '. Они сказали мне, что они-то и есть настоящие хозяева всей планеты, а мы, люди,- лишь их жилища и слуги. Именно поэтому они могли разговаривать со мной изнутри меня самого.
Эти откровения, поднимавшиеся из глубин моего разума, перемежались с видением плывущей галеры, которая к тому времени уже забрала почти всю мою душу и теперь, управляемая гребцами с птичьими головами, медленно отплывала, таща за собой мою жизненную силу и направляясь к большому фьорду, стиснутому истертыми голыми холмами. Я понял, что мне осталось жить какие-то мгновения. Как это ни странно, я совсем не испытывал страха перед людьми с птичьими головами - я был готов отдать им свою душу, лишь бы она была у них в целости и сохранности. Но я боялся, что душа моя не удержится в горизонтальной плоскости фьорда, что она каким-то способом - каким именно, я не знал, но чувствовал, что такой способ существует, и страшился его,- окажется во власти тех драконоподобных жителей глубин.
Внезапно я понял, что я - человек, я остро ощутил все различие между моим родом и предками-рептилиями. Я стал изо всей мочи сопротивляться - лишь бы только снова не вернуться к этим существам из древних времен, которые с каждой минутой делались мне все более чужими и враждебными. Каждый новый удар сердца давался мне с огромным трудом - и я призвал на помощь людей. Последним неимоверным усилием я сумел еле прошептать индейцам одно только слово: "Лекарство!" и увидел, как они забегали, засуетились, приготовляя-противоядие, но я знал, что им уже не успеть. Мне нужен был кто-то, кто бы мог защитить меня и разбить драконов, и я отчаянно пытался вызвать какого-нибудь могучего духа, который оградил бы меня от этих злых тварей. И такой дух предстал передо мной, и в ту же минуту индейцы разжали мне рот и влили в меня противоядие. И драконы начали медленно погружаться в свои глубины, пока совсем не исчезли, а с ними вместе пропали и галера, и фьорд. Я облегченно расслабился.


Малко по-късно...
Спал я в ту ночь хорошо, но наутро заметил, что голова моя слегка онемела, будто ее что-то сдавливало.
Мне не терпелось узнать мнение настоящего специалиста по сверхъестественным делам, самого сведущего жителя нашей деревни. Это был слепой шаман, который уже много раз путешествовал в мир духов при ломощи отвара "аяухаски". То, что моим проводником в этот мир тьмы будет слепец, представлялось мне особенно уместным.
Захватив с собой блокнот, я отправился в хижину шамана и по порядку описал ему свои видения. Сперва я рассказывал только в общих чертах, не вдаваясь в детали; например, дойдя до драконоподобных чудовищ, я опустил то, что они прибыли из космоса, а только сказал: "Там были такие огромные черные животные, вроде гигантских летучих мышей,- больше этого дома, и они сказали, что они-то и есть настоящие хозяева мира". На языке индейцев конибо нет слова "дракон", так что "гигантская летучая мышь" - это было лучшее, что я мог подобрать для описания этих существ.
Некоторое время он смотрел на меня своим невидящим взглядом, потом, усмехнувшись, сказал: "Э-э, всегда они так говорят; а-на самом деле это всего лишь Хозяева Дальней Тьмы". И он небрежным жестом показал рукой куда-то вверх. Я почувствовал, как у меня по спине пробежал холодок: ведь я ему еще ни слова не сказал о том, что видел, как эти чудовища прилетают на землю из космоса.
Я был потрясен. Оказывается, все то, что я пережил, было уже известно этому босому, слепому шаману - известно ,по его собственным путешествиям в тот же самый тайный мир, в который отважился отправиться и я. И тут я решил, что с этой минуты буду стараться узнать о шаманстве все, что смогу. И было еще одно, что воодушевило меня на эти новые поиски. Когда я закончил свое повествование, шаман сказал, что ни разу еще не встречал человека, который бы столько узнал уже в первое путешествие.
"Ты будешь настоящим шаманом",- сказал он. Так я начал всерьез изучать шаманство.

[josemity]

[magal]