Страница 1 от 2

История с диджериду

МнениеПубликувано на: Чет Юни 18, 2009 2:32 pm
от Quidam
Тази история е от онези, които стават толкова бързо, че имаш време само да действаш интуитивно без да мислиш - и след това ти се струват като нещо сънувано :) Все още не мога да си обясня какво точно стана.
Беше вечер, тъмно, а аз бягах по улицата надолу с диджериду в ръка. Изведнъж от близката пресечка вляво изкочи едно куче, което също бягаше. И така аз бягах и то също, само че идваше срещу мен. В един момент осъзнах, че то няма да спре, затова застинах на място и почти в последния момент хванах диджеридуто с две ръце пред мен за да се защитя. Нямах никакво намерение да удрям кучето, исках само да се предпазя, въпреки че то с бясна скорост и ожесточено се хвърли върху мен. Видях как отворената му уста стигна на някакви 30-40 сантиметра от лицето ми и в този момент изненадващо и за двамата то като че ли се удари в някаква преграда. Падна на земята, заобиколи като ме гледаше уплашено и скимтеше и изчезна. Интересното е, че въпреки скоростта с която се случи всичко, в рамките на няколко секунди, и гледката на това подивяло куче не изпитах никакъв страх. Просто застанах твърдо на място с единственото, явно непреклонно, намерение само да се защитя.

Re: История с диджериду

МнениеПубликувано на: Чет Юни 18, 2009 5:02 pm
от kopcap
Не знам какво да кажа, направо невероятно. Бих искал също да споделя нещо с кучета. Беше преди време на работата ми - имаше 2 кучета, които по принцип ги държаха вързани. И двете едри, като едното не пропускаше да лае по минаващите. Един път за моя изненада беше отвързано. Без колебание ме нападна. Опитах се с викове да го изплаша, но не стана. Всичко започна да се движи като на забавен кадър, наистина чувствах, че става нещо, а страхът така ме беше парализирал, че се чувствах омаломощен и със сетни сили го отблъсквах, хващайки го (не знам как стана) за врата. То веднага се отскубваше и повтаряше атаката. А не щеш ли - второто куче също се появи и придобило смелост също ме нападна. Мислех че съм свършен. И сега се чудя какво се беше случило, защото и двете не можаха да ме ухапят нито веднъж, макар да се чувствах ужасно бавен в сравнение с тях. Имах чувството че мина цяла вечност, докато се появи този, който ги беше пуснал и ги успокои. Не знам има ли случката ми нещо общо с твоята Quidam, но не мога да си обясня и до днес ситуацията.

Re: История с диджериду

МнениеПубликувано на: Чет Юни 18, 2009 8:54 pm
от ema
Четох за този инструмент диджериду, тъй като незнаех, какво е. Пишеше, че само слушането му дори, може да променя съзнанието.
Слушах и звуците му. Звучат особено, или познато.
За безстрашието и намерението да не би той /инструмента/ да ти е помогнал все пак? :yes:
Мислил ли си за това? ;))

Re: История с диджериду

МнениеПубликувано на: Чет Юни 18, 2009 9:54 pm
от ema
Кopcap,
В твоята история по-интересен за мен е "забавения кадър", който в случая е предизвикан от парализиращия страх. Сигурно всеки втори е изпадал в такава ситуация. :ow:
В Хакери на сънища - втора част /ако сте я чели книгата/ - Андрей може би умее да използва точно този "забавен кадър", за да избегне куршумите. И ако е така - просто е изкуство.
Стига, разбира се, да не смесвам две съвсем различни неща.
Преди, когато правех ПМ, бях писала за такова "чувство" за изминало време. Понякога е нужна и дисциплина. А ПМ вършеше работа.
Радвам се, че пишете. :))

Re: История с диджериду

МнениеПубликувано на: Пет Юни 19, 2009 8:27 am
от Arson
И аз се радвам, че малко живна форума, на моменти имам чувството че съм единствения му посетител. По повод забавения кадър, случва ми се често, Дон Хуан нарича този ефект сгъстяване на времето, но си дадох сметка за него, чак след като прочетох обяснението му. Имах период в живота, в който бях запален моторист. Когато карам дивашки из София се случва точно такова сгъстяване, много ясно съм го наблюдавал и при едно сбиване в което участвах преди години. В момента разбира се не си даваш сметка какво се случва, само имаш усещане че всичко е замръзнало, а ти си единствения, който се движи.

Re: История с диджериду

МнениеПубликувано на: Пет Юни 19, 2009 10:10 pm
от kas
Arson написа: на моменти имам чувството че съм единствения му посетител.


Воинът може да е сам, но не е самотен. :{))

Re: История с диджериду

МнениеПубликувано на: Пон Юни 22, 2009 9:10 am
от Arson
Колега, ни най-малко не съм се почувствал самотен, но идеята на всеки форум е запознаване, сравняване и коментиране на различни гледни точки. Ако исках да съзерцавам монолозите си, нямаше да съм тук. А и да бъда воин ми се иска, но не смея да твърдя, че съм постигнал.

Re: История с диджериду

МнениеПубликувано на: Пон Юни 22, 2009 2:54 pm
от kas
Много ми допада начина ти на изразяване. Очевидно е, че имаш дар слово, което не всеки има. Така че да не им се сърдим на хората, че не им се пише. А посетители форума има... статистиката му поне това показва...
Пък и е лято :beach:

Re: История с диджериду

МнениеПубликувано на: Пон Юни 22, 2009 3:28 pm
от Arson
Не съм се замислял за изразяването си, но благодаря. Идва от овнешкия ми характер искам всичко веднага, това доста ми пречи. Нали знаеш ако искаш всичко веднага-получаваш нищо, малко по малко. :]

Re: История с диджериду

МнениеПубликувано на: Вто Юни 23, 2009 8:09 am
от kas
Ооох, колко пъти и аз съм страдал точно от прибързаните си глупости. :{ Наистина - колкото по-бързо искам нещо, толкова по-бавно го получавам, като че силата казва "Докато не се научиш, че нищо не е от значение, ще си роб на желанията си".