Опасни сънища за силата - за печат

[newage]

Подготвих нов вариант на тази книга, пригоден за печат - печата се двустранно, по дължината на А4 листа, събрани са по две страници на лист, общо 57 листа. След което я давате на книговезец (а може и сами) да я среже на две и да ви я подвърже. Става книжка в А5 формат (колкото голяма пощенска картичка).

Задължително помагало за истински търсещите. Там ще намерите ценни напътствия по най-важните точки: сънуване и осъзнаване в сънуването, умът на летача и неговото премахване, шаблоните в човека и заличаването им, рекапитулацията, видовете неорганични и общуването с тях, използване на смъртта като съветник, събирателните точки в човека и тяхното отместване, виждането на енергията и др.

Ето цялата книга отпечатана на принтер двустранно (от двете страни на листа). Общо 57 листа

kniga1.jpg (86.34 KiB) Прегледано 5154 пъти

Страниците се срязват през средата, след което от двете половини става една книга.

kniga.jpg (89.86 KiB) Прегледано 5154 пъти

[sun]

Направих същото преди няколко месеца със стария вариант и се получи много добре.Така успях да я препрочета изцяло в движение (в трамвая). Ето как изработих моето “издание„ : Софтуера на принтера ми има опция booklet (незнам при другите как е) и с нея се печати по 2 стр. на лист и от двете страни и така го изчислява ,че като се сгънат през средата се получава книжка с правилна номерация на страниците.Разделих ги на 4 малки книжки, защото ако е 1 и се сгънат става голямо разминаване на листовете.Нужни са 28 листа А4.За корици ползвах обикновен картон изрязан от кашон.А за съединяването ползвах само декупажно лепило (мисля че е същото като С200) но в последствие установих че ще е най-добре да се зашият или просто завържат с някакъв конец през средата отделните книжки и после където се наложи - лепило. Не мога да кача снимки но като цяло съм запазил визията на кашон. Споделям това само за да се изфукам а не защото може да е полезно на някой Благодарности на Newage за превода.

[zerozero]

Я напишете "book binding" в youtube и вижте колко лесни идеи излизат

За поредния тефтер (правя си тефтери понякога) използвах следното:

Сгънах листата на по две (това ако е изпринтена книгата в горния вариант). Хванах един лист за шаблон. Харесах си точно място за телчета - ако се сещате как обикновените тетрадки как са захванати с телбод - по този начин. Направих дупки там. После със "шаблона", наложен върху един лист слагам с молив точки през дупките на шаблона върху листа, който ще пробивам.

А понеже обичам мързела, като отбележа с молив мястото за дупки за телчетата, със щипки за пари захващах около 6 листа заедно (повече не можах да пробия с игла, че нямах шило в момента). Че ако не са захванати, като почна да пробивам се разместват. Може и щипки за пране да свършат работа, ако човек си няма половин канцелария вкъщи.

После правя дупки на отбелязаното място.

Когато са готови дупките на всички листа, взимам обикновена тел (взимах от спирала от тетрадка, че имах красиви такива - в бяло, червено и черно), промушвам я през дупките (започвам с парче около 7-8 сантиметра), с клещи отрязвам излишното и сгъвам както при обикновена тетрадка телче. Понеже взимах и по-дебела тел, захвата е перфектен. Заедно с корицата захванах.

Понеже беше тефтер и исках приятна за окото корица, си купих от книжарница цветен картон просто. По 1-2 лв са и имаш картон за няколко опита ако нещо се оплеска.

Описвам го, че това е бърз и много лесен вариант. А и могат да се захванат и 100-200 листа накуп без проблем.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

За малко да се подлъжа да си "поръчам" подобен печат, ама като видях, че автора пише за "махане на летача" и ме изгубихте.
Хич не обичам да си търся друг да ми е виновен за собствените ми грешки.

Когато намираш начин да се оправдаеш защо не си говедо или защо точно тогава е станало еди-какво-си, или ако си намериш виновник, заради който е станала "белята", ти прехвърляш вината другаде. Сега трябва и да отбележа, че човек трябва да може да се приеме "неидеален", със всичките си недостатъци. Без да се самоизтормозва как не е достатъчно добър, например. Изобщо не трябва да ти пука, че си говедо и половина. Факт е, че на земята сме 6 милиарда и никой не е перфектен, всички имаме колкото добро в себеси, още толкова и гадости. Това сегашното поколение. А предишните? (По същия начин се наслагват и проблеми и комплекси със секса и го правят нещо страшно или срамно хората, ама ще стане роман).

Ако приемеш, че си говедо и половина (точно както всички останали, но тях просто ги е страх да си признаят), няма да си търсиш виновни другаде.
Ще дам драстичен пример: Жена, опит за изнасилване.Много е лесно тука веднага да дадеш вината на нападателя и така бби направил всеки нормален човек (катоо изключим изродите, които биха обвинили жената, разбира се). Както и жертвата веднага ще започне един вътрешен диалог с това колко е зле нападателя. Въпроса тука не е жертвата да започне да си мисли, как сама си го е търсила. Жертвата по-скоро би трябвало да помисли какво зависи от нея да бъде направено, че това да не се случва друг път.

Никой не е застрахован от грешки, всички сме говеда. Сигурно от времената на пещерите се опитваме да се впишем в колектив и се стараем да сме достойни за колектива, да не би да не ни изрита. Тогава сами извън племето хората са умирали с почти 100% сигурност. Сега обаче можем да проявяваме индивидуалност. Това дали ще ядеш и дали има къде да се скриеш, когато бушува буря, си зависи единствено от теб (и не ми казвайте как в арабските страни жените не можели - никой не ти пречи да се махнеш и да не живееш според наложени отвън правила, ама е по-лесно мъжа да му мисли за къща и прехрана, отколкото да поемеш отговорност за себе си; а и понеже жената е покрита, не ѝ е необходимо дори да се конти - че те и другите жени са покрити, мъжа ѝ няма къде толкова да се заглежда - ама това е лирично отклонение, защото дълги години съжалявах жените в арабските страни; докато не срещнах мароканки в западна Европа, които се оправяха чудесно и без мъж).

Идеята ми е, че не е нужно да се правиш на идеален пред другите и пред себе си, за да си добре. Днес е много по-лесно да се приемем каквито сме със грешките си, да разкараме чувството за вина, че не отговаряме на нечии стандарти. Оттам, ако приемем грешките си, вече започваме да ги виждаме. Вече нямаме необходимост да търсим причина защо сме направили еди-какво-си и как все още сме ОК, според нечий поглед. Вече виждаме ясно себе си иможем да седнем и да помислим какво можем да направим по въпроса за нещата, които не ни допадат чак толкова.


ПП:
горния пример с изнасилвача беше, защото точно на такова мим прилича оправданието с летача: ама той е болен и трябва да го приберат, аз мога все така в 11 вечерта да изляза полугола, длугите са длъжни да ме пазят, аз съм идеална - а като се появи друг луд в града и още не се знае, че е такъв? кой е длъжжен да те пази?

или: шефа е гаден, не плаща, държи се зле - аз съм идеален и затова вече трети месец работя без заплата (не си намирам друга работа, защото видиш ли "нямало" - "отидох на едно интервю, ама не ме взеха", защото ме домързя да ида на още 30)

или: правителството е кофти и заплатите са ниски - аз съм идеален и мизерствам (не се взимам в ръце да науча нещо или да се поинтересувам от възможностите, които имам; бистря политика по цял ден и се оплаквам на съседите колко съм зле)
-------------------------------------------------------------------

сори за романа. като видя думата "летач" някъде и все едно оса ме е ужилила
реагирам като малко дете - ето пример над какво може да се работи - като видя някакви ключови думи, да не ме жили "оса"-та

[newage]

Ето моят отпечатан вариант от този файл - срещу скромните 5 лв. го обрязаха, подшиха и направиха истинска настолна библия - твърда корица с изкуствена кожа, цвят бордо