Влез    Регистрация

Дъра Бъра

За всичко, за което няма подходящ раздел
  • Автор
    Съобщение

Re: Дъра Бъра

Мнениеот вдъхновител » Пет Яну 04, 2019 5:22 pm

https://fvision.eu/bg/2016/12/21/nikola-tesla-avtobio/
Този източник ще ви отведе в пространството на - НИКОЛА ТЕСЛА (1) : Моите ранни години :yes:
Използвайте Толтекското учение докато четете и :wow: :joy:
Не мога да не сложа няколко цитата които съвсем ясно показват как възприема света Тесла при преместването на събирателната си точка без да е наясно с това ... ей ако беше се запознал с Толтекското учение. Със сигурност ще се да изобрети джаджа помагаща за разхлабването на СТ.

* Като малък страдах от необичайно сетивно смущение, причинявано от появата на образи, често придружавани от силни блясъци светлина, които замъгляваха възприемането ми на реалните предмети и влияеха на мислите и действията ми. Това бяха картини или сцени, които съм виждал съвсем реално – никога измисляни от мен неща. Когато някой ми кажеше нещо, образът на предмета, който обрисуваше, се случваше да изниква живо пред взора ми и понякога ми бе трудно да преценя дали е пипаемо нещото или не. Това ми причиняваше серозен дискомфорт и чувство на тревожност. Никой от хората, занимаващи се с изучаването на психология или физиология, до които съм се допитвал, не е успявал досега да даде задоволително обяснение на този феномен.Изглеждаше да е като някакво рядко изключение, въпреки че аз най-вероятно бях предразположен, тъй като зная, че брат ми преживяваше подобни смущения. Теорията, която си изградих, е, че образите бяха резултат на рефлексия на мозъка върху очната ретина под влияние на силна възбуда. Това със сигурност не бяха халюцинации на болен и изтерзан ум, тъй като в други отношения си бях нормално и уравновесено дете. За да получите представа за състоянието ми, представите си, че съм присъствал на погребение или друго подобно стресиращо събитие. След това неизбежно, в покоя на нощта, жива картина от сцената се изпречва пред погледа ми и не иска да изчезне, въпреки усилията ми да я пропъдя. Понякога дори остава да виси неподвижно във въздуха, въпреки че прокарвам ръка през нея. Ако моето обяснение за това явление е точно, би трябвало да е принципно възможно да се прожектира върху екран образ на какъвто и да е предмет, който получим, и да го направим видим. Такъв напредък би революционализирал човешките взаимоотношения като цяло. Убеден съм, че това чудо може и ще бъде осъществено в идващите времена; мога до добавя, че съм посветил много мислене за намиране на решение по този въпрос.

* Тогава инстинктивно тръгнах на пътешествия извън пределите на своя малък свят и започнах да виждам нови картини. В началото бяха смътни и неясни и се разтапяха във въздуха при опит да се концентрирам върху тях, но с упражняването успях да ги фиксирам – започнаха да стават по-силни и определени, докато накрая придобиха конкретността на реални обекти. Скоро открих, че се чувствам най-добре, когато просто следвах картините – получавах нови впечатления през цялото време и така започнах да пътешествам, разбира се в ума си. Всяка нощ (а понякога и денем), когато бях сам, потеглях на моите пътешествия – виждах нови места, градове и държави, пълни с живот; срещах се с хора, създавах приятелства и познанства и, колкото и невероятно да звучи, факт е, че те ми ставаха толкова скъпи, колкото тези от реалния ми живот и не бяха нито на йота по-малко наситени в своята проява.

* Нямах нужда от модели, чертежи или експерименти. Можех да си представя в ума си всичко като че ли е истинско. По този начин несъзнателно съм развивал това, което мога да нарека нов метод за материализиране на нови концепции и идеи, който е напълно противоположен на чисто експерименталния и по мое мнение е далеч по-бърз и ефективен.

* Моята злочестина от ранните ми години има обаче и една друга компенсация. Постоянното умствено напрягане разви възможностите ми за обективно изследване и ми помогна да открия една особено важна истина. Бях забелязал, че появата на образите бе винаги предшествано от действително наблюдаване на сцените при странни и като цяло твърде необичайни обстоятелства. Така че бях тласнат при всеки отделен случай да откривам първоначалния импулс. Не след дълго процесът се автоматизира и придобих изключителната способност да свързвам причина и следствие. Скоро, за своя изненада открих, че всяка пораждаща се у мен мисъл бе предизвикана от външно впечатление. Не стига това, но и всяко мое действие бе пораждано по подобен начин. С течение на времето стана напълно очевидно за мен, че съм просто един автомат, дарен с възможността да се движи, да реагира на сетивни стимули и да мисли и действа съобразно тях.

* Бях около 12 годишен, когато за първи път успях да изгоня образ от полезрението си с волево усилие, но никога не съм имал какъвто и да е контрол над бликовете светлина, които споменах. Те бяха може би най-странното ми и необяснимо преживяване. Обикновено се явяваха, когато попадах в стресираща или плашеща ме ситуация или когато бях силно превъзбуден. В някои случаи виждах целия въздух наоколо изпълнен с езиците на жив пламък. Тяхната сила и яркост вместо да се стопява, с времето само нарастваше и като че ли чвлението достигна предела си, когато бях на около 25 години. През 1883 г., докато бях в Париж, важен френски фабрикант ми изпрати покана за ловна гонка, която аз приех. Дълго време не се бях откъсвал от фабриката и свежият въздух имаше прекрасен освежителен ефект. На връщане към града тази нощ ме връхлетя усещането, че главата ми е обхваната от пламъци. Видях светлина като от малко слънце, настанило се в нея, и нощта ми премина в налагане на студени компреси върху измъчената ми глава. Най-сетне пламъците намаляха като интензивност и честота, но отне повече от три седмици време, докато съвсем отшумят. Когато получих нова покана за лов, отговорът ми бе категорично НЕ!

* Това светлинно явление все още ме спохожда от време на време, когато някоя нова идея открие възможностите си пред мен, но това вече не е толкова вълнуващо, защото далеч не е така интензивно. Когато затворя очи, неизбежно съзирам най-напред един тъмно син еднороден фон – не особено различен от небето в ясна, но беззвездна нощ. В миг това небе се оживява от безчет бляскащи в зелено искрички, подредени в няколко пласта и устремили се към мен. След това се появява, в дясно, красив модел на две системи от паралелни и близки една до друга линии, под прав ъгъл една към друга, във всички видове цветове с преобладаване на жълто-зеленото и златното. Веднага след това линиите стават по-ярки и цялото се изпъстря от нагъсто разположени блещукащи точици светлина. Картината се мести бавно пред взора и след около десетина секунди изчезва наляво, оставяйки след себе си доста неприятна и инертна сивота, която бързо дава път на стелещо се на талази море от облаци, по подобен начин опитващи се да формират живи форми. Любопитното е, че не мога да проектирам форма в тази сивота, докато не бъде достигната втората фаза. Всеки път, преди да заспя, образ на човек или предмет прелита пред погледа ми. Когато видя това, знам че съм на път да изпадна в безсъзнателното. Ако отсъстват и откажат да се появят, това за мен означава безсънна нощ.




Яко за хора изследователи ... снощи се мотах в реалност подобна на луната Пандора от Аватар ... всички жители бяха супер странни и ЦВЕТНИ но законите предвид физическите за нашата реалност бяха по-различни.
Аватар
вдъхновител
Активно сънуващ
 
Мнения: 765
Регистриран на: Пет Дек 12, 2014 10:42 am

Re: Дъра Бъра

Мнениеот вдъхновител » Пет Яну 18, 2019 5:28 pm

Предвижване на събирателната точка :rofl: или как да спрем вътрешния диалог ;8)
https://www.youtube.com/watch?v=vqqx0Lq5YN0
Аватар
вдъхновител
Активно сънуващ
 
Мнения: 765
Регистриран на: Пет Дек 12, 2014 10:42 am

Предишна

Назад към Други

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron