zerozero написа:Всяка постъпка и дума за породени от ЧСЗ, няма какво толкова да се бистри.
Все едно е.
Мога да кажа какво работи според собствения ми опит. Не знам дали ще ти свърши работа.
Смирението е решение. Но не самоунижението, мазненето и подобните, които хората обичат да приемат за смирение.
По-скоро да не се сравняваш с околните. Не да се имаш/правиш на по-лош или по-скромен или по-неможещ, а да не те грее кой на какво ниво е.
Да няма авторитети, но да не търсиш и ти да си авторитет. Нещо такова. Точно като даденото от Кастанеда - смирението на воина, който не навежда глава пред никого, но и на никого не позволява да свежда глава пред него.
Много добре казано. А сега тоя коментар, моя, ти трябва да го подминеш. Това е.
Днес доста време отделих на смирението. На това, че не е примирение. Нито добротата да е глупост. В очите на хората. Защото - за вътре в себе си е ясно. Ама и не да се стремиш да се харесаш. Едва ли има различни мнения по въпроса, че нито е нужно, нито възможно.