Нещо, като отговор на един въпрос

[magal]

[lexas]

Мъгъле, виждаш ли какво се получава накрая? Каша! Затова помолих хората да се ориентират към повече прозрачност в изказванията си и по-малко безсмислено копиране на текстове. Ми затвори очи и се опитай да видиш собствените си думи... нека излезе каша... обаче да си е твоята. И оттам ще почнем да нищим собственото си положение и развитие, а не на някакви персонажи с недоказан произход.

Разкажи го така примерно. Един ден бях на светофар за поредния ден в моя живот, който приличаше на всеки друг. Тъпо ми е. Разбира се, разведрявам се вътрешно като мисля разни глупости.... моят глас в главата ми говори, после сам си отвръща, кара се, обърква се, обвинява, дразни се, представя си, казва си какво ще направи... плете личната ми история, нищи я... а на мен ми е едно такова, като пред повръщане... ЗЕЛЕНО! Минавам и минавайки решавам, не, ЗАПОВЯДВАМ си ( с цялото диво отчаяние и тъпота, която може да съдържа тая дума) до края на деня да правя едно единствено нещо - да спирам мислите си... толкова ми се повръщаше, толкова ми беше писнало от глупавото циклене, че дори не беше емоционално решение... беше естествено натрупване, което преля чашата. Стигайки до другата улица започнах да се самозабравям. Напук на всичко спирах глупавите си мисли точно по средата на изречението. Част от тях дори ми се струваха интересни като сюжет и умирах "да ги доразвия в главата си"... ама не се предадох. Не намерение! САМОКОНТРОЛ... заповядваш си и после следваш заповедта напълно безмълвно. Взираш се в пейзажа пред теб и осъзнаваш какво правиш. Осъзнаваш колко си малък и елементарен всъщност, колко сив и мрачен, колко обикновен. Осъзнаваш как всичко, което правиш изисква минимални интелектуални усилия... всъщност не изисква нищо от теб! А бях на лекции, бях сред хора... не е като да седиш в тъмна стая След този ден нещо се случи и запазих този фокус 5-6 дни... енергията се усещаше физически в тялото ми, заедно със силно загряване в областта около пъпа и челото. Тогава ми се струваше невероятно усещане, това ми помогна от ден на ден да се концентрирам все повече... възприятията се изчистиха, всякакви допълнителни смисли все по-трудно проникваха през мен. И всичко беше ясно, кристално ясно. Енергията естествено си пое пътя нагоре, а аз бях в състояние близко до онзи вътрешен покой, за който се говори толкова много.

Е, после свикваш и темпото спада. Даже изобщо зарязваш експериментите от този сорт. Но споменът поне е красив. За жалост не успях да си отговоря на никакви въпроси по онова време. Явно още съм прекалено, прекалено глупав.

Та, защо пък еднократното решение на пича да си свърши работата перфектно и без да мрънка да не е намерение? Казано е, че намерението започва със заповед. Ние сме обикновени хора. Няма смисъл да летим в облаците. Един ден сядаш, осъзнаваш колко си тъп и безсмислен и си заповядваш да престанеш да бъдеш такъв. Това е всичко, което може да се направи. Кво намерение, ква безупречност, кви воини, кви дон Хуани? WHF?! Кво Дао? ... щото май се досещам кой му е фен.

ПС: а... днес случайно гледах "Часът на мама"... страшно попадение! ... едната от водещите изтърси мъдрост "Проблемът на човека е, че не може да остане сам между четири стени. Той веднага ще си гръмне главата в стената!" Хахахахха... темата беше за "телевизора"... и "живот без телевизор"... Е, това е. Няма намерение... спри си телевизора и остани сам да видиш кво е гадно. Спри компа, не си плащай интернет един месец... и виж как не знаеш какво да правиш, когато останеш сам със себе си. Когато камерите са изключени, актьорите нямат идея за какво да си лафят.

[ema]

Да направиш нещо за някого. Безкористно. И така да го направиш, че все едно е на живот и смърт. От теб зависи неговото състояние. Давайки всичко от себе си. Това - най-доброто, на което си способен.
Особеното чувство е хармония.
Човекът изобщо не е имал нужда от това - да направиш нещо за него.
Макар и да си го разбрал по-късно, че никой няма нужда от спасяване, просто да не съжаляваш за стореното. Като "съжаляваш" - не е точната дума. Може да е заменена с "доволен", "щастлив", "ядосан" и т.н.

И без да имаш предвид Кастанеда.
Преди доста време - още във втори клас ме сложиха да сядам на един чин с един слаб ученик. Да не казвам пълен тъпанар. На това отгоре и на първия/или втория/ чин на средната редица чинове. Пишех му домашните, разказвах му уроците в междучасието. На контролни и класни правех и на неговата група задачите, тестовете - каквото е било. В по-горните класове вече не беше задължително да сме на един чин. Сядахме заедно по навик. И на някакво си важно класно по български език, примерно, направих така че да не може да преписва от мен. Нямам представа, защо. Може - просто проба. После всичко си продължи, както си е било.
Срещнахме се след 6-7 години. Разменихме си любезности, както хората. Той беше надминал всички възможни очаквания. Беше невероятно чувство за мен. Сякаш неговите успехи са мои.
Едно от нещата, които сподели, че много добре си спомня беше това, че веднъж не е могъл да препише от мен.
Не си спомням, какво се случи с хармонията ми.

[ema]

Повече от половината свят могат да имат непреклонно немерение. Стига да искат.
И аз ги бях загледала хората през един период от време. Изглеждаха ми уморени.
Те предпочитат да са уморени, лека-полека да остаряват... и така... След като така им харесва и това вървене към старостта и към смъртта изпълва живота им със смисъл. Всеки сам си преценява.

[lexas]

[ema]

Кога се е случило нещото, след кой ден, това, за което ти говориш - не мога да определя за себе си дата. Беше, като на етапи - мисля на три пъти, в разтояние на половин година. Но това може да ми се струва така, заради свързването на тия етапи с такива случки, които силно са ме впечатлили. Може би двете от тях не напълно съзнателно /или подсъзнателно?/. Не им обърнах специално внимание, защото всеки има в живота си някакви силни моменти.
След като разбрах /или осъзнах/, че е доста по-различно от преди, невероятното състояние продължи доста дълго време. Може би седем-осем месеца. Не съм полагала никакви усилия да се концентрирам. Изглеждаше толкова нереално-приказно, че ми се струваше, на когото и да разкажа - нямаше да ми повярва. В това състояние имаше и дни изпълнени с някакво мъгливо безразличие, които се преживяваха някак. В общи линии и както аз си мислех - сякаш някой е направил това, за да мога да разгледам цветовете, да чувам звуците, да усещам... Много по-ярко от преди. Колкото и смешно да изглежда отстрани - мислех си : "И как ще разбера, ако се разболея", примерно.
Не ми пречеше, дали ще има телевизия, телефона платен ли е, или нета. Дори смятам, че се дразнех от тях. Което /състояние/ не ми пречеше да ги плащам, както си му е реда.
Едва по-късно започнах да се занимавам с контрол и дисциплина.
На въпроса за сънищата. Ако гледам скептично на нещата, или вдигна високо летвата - мога да ти отговоря, че не сънувам осъзнато.
А ако говоря, като себе си - да, сънувам на периоди от време, с някаква степен на осъзнатост всяка нощ. От които сънища си спомням винаги последните два, или три съня. През останалото време сънувам също цветни, но прозрачни сънища. И за тях имам само смътни спомени, които могат да дойдат след два, три, пет дни.

[ema]

По време на "приказния период" едно от нещата, които правех беше да запазя вътрешно мълчание. Като и то ставаше просто, и от самосебе си. Не може да бъде наречено самоконтрол. Така мисля.
Долу-горе тогава се наложи да се обърна и да погледна назад. Много преди Кастанеда, голяма част от нещата, които съм правила, са били неправене. А изминатия път е бил "път със сърце". Затова съм се питала, как са се случвали нещата от книгите /или по време на самото им четене, което пак е малко преди това.../.
Като спряганият пример с маймуните изобщо не ми даваше отговор на въпросите.
Може да е било грешка, че като започнах да чета Кастанеда, главното, от което се интересувах беше сънуването. Доста по-късно разбрах, че в началото стоят съзнанието, намерението и прикриването...

[ema]

"Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание."
И понеже си падам по цитатите, ако не обръщаме внимание на нищо - няма разбиране, няма съзнание?

[lexas]

[ema]