Влез    Регистрация

Нещо, като отговор на един въпрос

Из хрониките на нагуала
  • Автор
    Съобщение

Re: Нещо, като отговор на един въпрос

Мнениеот magal » Пет Авг 21, 2009 7:05 pm

Ixtlan написа:Пример:
Да речем изпълняваш някаква тъпа задача на тъпия си шеф но нещо не се получава като хората. Казваш си - карай, и така може, шефа не заслужава повече, за тази заплата толкова, и т.н. Нещо обаче те гризе отвътре и си казваш, бе я майната му на шефа и на мизерната заплата, ще свърша тази работа като хората ако ще да е последното нещо което върша на тоя свят!! ...
С тази нагласа забравяш и шефа и простотиите и остава едно особено чувство ... нещо като тиха еуфория или чувство за сполука или сила ... трудно е за обяснение ...
Това за мен е "чувство за непреклонно намерение".

Да бе да....ха-ха! ако беше толкова лесно половината свят щяха да бъдат майстори на непреклонното намерение! А не са, просто защото то не зависи от нас, то просто се случва, а ние го следваме...често твърдейки важно всякакви щуротии като горното :] :aa:
Е не се муси де ....купона тече.... :barb:
Аватар
magal
Активно сънуващ
 
Мнения: 138
Регистриран на: Пон Мар 02, 2009 10:31 am

Re: Нещо, като отговор на един въпрос

Мнениеот lexas » Пет Авг 21, 2009 8:55 pm

Мъгъле, виждаш ли какво се получава накрая? Каша! Затова помолих хората да се ориентират към повече прозрачност в изказванията си и по-малко безсмислено копиране на текстове. Ми затвори очи и се опитай да видиш собствените си думи... нека излезе каша... обаче да си е твоята. И оттам ще почнем да нищим собственото си положение и развитие, а не на някакви персонажи с недоказан произход.

Разкажи го така примерно. Един ден бях на светофар за поредния ден в моя живот, който приличаше на всеки друг. Тъпо ми е. Разбира се, разведрявам се вътрешно като мисля разни глупости.... моят глас в главата ми говори, после сам си отвръща, кара се, обърква се, обвинява, дразни се, представя си, казва си какво ще направи... плете личната ми история, нищи я... а на мен ми е едно такова, като пред повръщане... ЗЕЛЕНО! Минавам и минавайки решавам, не, ЗАПОВЯДВАМ си ( с цялото диво отчаяние и тъпота, която може да съдържа тая дума) до края на деня да правя едно единствено нещо - да спирам мислите си... толкова ми се повръщаше, толкова ми беше писнало от глупавото циклене, че дори не беше емоционално решение... беше естествено натрупване, което преля чашата. Стигайки до другата улица започнах да се самозабравям. Напук на всичко спирах глупавите си мисли точно по средата на изречението. Част от тях дори ми се струваха интересни като сюжет и умирах "да ги доразвия в главата си"... ама не се предадох. Не намерение! САМОКОНТРОЛ... заповядваш си и после следваш заповедта напълно безмълвно. Взираш се в пейзажа пред теб и осъзнаваш какво правиш. Осъзнаваш колко си малък и елементарен всъщност, колко сив и мрачен, колко обикновен. Осъзнаваш как всичко, което правиш изисква минимални интелектуални усилия... всъщност не изисква нищо от теб! А бях на лекции, бях сред хора... не е като да седиш в тъмна стая :) След този ден нещо се случи и запазих този фокус 5-6 дни... енергията се усещаше физически в тялото ми, заедно със силно загряване в областта около пъпа и челото. Тогава ми се струваше невероятно усещане, това ми помогна от ден на ден да се концентрирам все повече... възприятията се изчистиха, всякакви допълнителни смисли все по-трудно проникваха през мен. И всичко беше ясно, кристално ясно. Енергията естествено си пое пътя нагоре, а аз бях в състояние близко до онзи вътрешен покой, за който се говори толкова много.

Е, после свикваш и темпото спада. Даже изобщо зарязваш експериментите от този сорт. Но споменът поне е красив. :) За жалост не успях да си отговоря на никакви въпроси по онова време. Явно още съм прекалено, прекалено глупав.

Та, защо пък еднократното решение на пича да си свърши работата перфектно и без да мрънка да не е намерение? Казано е, че намерението започва със заповед. Ние сме обикновени хора. Няма смисъл да летим в облаците. Един ден сядаш, осъзнаваш колко си тъп и безсмислен и си заповядваш да престанеш да бъдеш такъв. Това е всичко, което може да се направи. Кво намерение, ква безупречност, кви воини, кви дон Хуани? WHF?! Кво Дао? :P ... щото май се досещам кой му е фен.

ПС: а... днес случайно гледах "Часът на мама"... страшно попадение! ... едната от водещите изтърси мъдрост "Проблемът на човека е, че не може да остане сам между четири стени. Той веднага ще си гръмне главата в стената!" :) Хахахахха... темата беше за "телевизора"... и "живот без телевизор"... Е, това е. Няма намерение... спри си телевизора и остани сам да видиш кво е гадно. Спри компа, не си плащай интернет един месец... и виж как не знаеш какво да правиш, когато останеш сам със себе си. Когато камерите са изключени, актьорите нямат идея за какво да си лафят.
Освежи се!
lexas
Активно сънуващ
 
Мнения: 100
Регистриран на: Пет Авг 15, 2008 11:33 pm

Re: Нещо, като отговор на един въпрос

Мнениеот ema » Пет Авг 21, 2009 9:13 pm

Да направиш нещо за някого. Безкористно. И така да го направиш, че все едно е на живот и смърт. От теб зависи неговото състояние. Давайки всичко от себе си. Това - най-доброто, на което си способен.
Особеното чувство е хармония.
Човекът изобщо не е имал нужда от това - да направиш нещо за него.
Макар и да си го разбрал по-късно, че никой няма нужда от спасяване, просто да не съжаляваш за стореното. Като "съжаляваш" - не е точната дума. Може да е заменена с "доволен", "щастлив", "ядосан" и т.н.

И без да имаш предвид Кастанеда.
Преди доста време - още във втори клас ме сложиха да сядам на един чин с един слаб ученик. Да не казвам пълен тъпанар. На това отгоре и на първия/или втория/ чин на средната редица чинове. Пишех му домашните, разказвах му уроците в междучасието. На контролни и класни правех и на неговата група задачите, тестовете - каквото е било. В по-горните класове вече не беше задължително да сме на един чин. Сядахме заедно по навик. И на някакво си важно класно по български език, примерно, направих така че да не може да преписва от мен. Нямам представа, защо. Може - просто проба. После всичко си продължи, както си е било.
Срещнахме се след 6-7 години. Разменихме си любезности, както хората. Той беше надминал всички възможни очаквания. Беше невероятно чувство за мен. Сякаш неговите успехи са мои. :clap:
Едно от нещата, които сподели, че много добре си спомня беше това, че веднъж не е могъл да препише от мен.
Не си спомням, какво се случи с хармонията ми. ;))
ema
 

Re: Нещо, като отговор на един въпрос

Мнениеот ema » Пет Авг 21, 2009 9:31 pm

Повече от половината свят могат да имат непреклонно немерение. Стига да искат.
И аз ги бях загледала хората през един период от време. Изглеждаха ми уморени.
Те предпочитат да са уморени, лека-полека да остаряват... и така... След като така им харесва и това вървене към старостта и към смъртта изпълва живота им със смисъл. Всеки сам си преценява. :awake:
ema
 

Re: Нещо, като отговор на един въпрос

Мнениеот lexas » Съб Авг 22, 2009 12:10 pm

ema написа:Повече от половината свят могат да имат непреклонно немерение. Стига да искат.
И аз ги бях загледала хората през един период от време. Изглеждаха ми уморени.
Те предпочитат да са уморени, лека-полека да остаряват... и така... След като така им харесва и това вървене към старостта и към смъртта изпълва живота им със смисъл. Всеки сам си преценява. :awake:


Преди да кажа за това. Ха! Върна ме и мен в ученическите години. Веднъж в час по трудово... аз бях зубър и то класически. Винаги надминавах всички възможни очаквания! Та, в часа ни дадоха да пречертаем една сложна схема и аз го направих пръв. Всички други се оплакваха, докато аз просто чертаех и бях готов за отрицателно време - 5 минутки, да кажем. Другите още хленчеха на първите три линии. И като видяха, че аз съм готов, завидяха. :) И веднагически започнаха да ме молят да начертая и тяхното. И аз го правех. Хващах произволна тетрадка и го правех дори и по-бързо и по-добре от собствения си чертеж. И така до края на часа. Хмммм.... има няколко пласта тая история. Благодаря ти, че ми я припомни, ема!

А иначе. Права си - намерението е всичко. Хората постоянно работят с него на физическа и метафизическа основа ( чувства, настроения). И да, те са уморени, повечето. Но това са проблеми на обществото, които не идентифицирам със себе си. Доколкото гледам хората, правя го, когато сам се чувствам зле. Тогава поглеждам към себеподобните си - няма значение дали са много щастливи, много нещастни и уморени или изглеждат навъсени. Просто виждам как са същите като мен и няма никакво значение в какво настроение си.

От написаното разбирам, че твоето единствено действие, което е променило нещата, е "чувството за хармония". Нека ползваме учебника! Това ми прилича на "чувството за благополучие", което всеки воин трябва съзнателно(!!!) да се бори да култивира в себе си във всеки един миг от пътешествието си. Тъй като съм разговарял и с други хора по темата, искам да те питам и теб. Това донесе ли качествена промяна в осъзнаването на сънищата ти? Направи ли ги постоянно съзнателни? :)
Освежи се!
lexas
Активно сънуващ
 
Мнения: 100
Регистриран на: Пет Авг 15, 2008 11:33 pm

Re: Нещо, като отговор на един въпрос

Мнениеот ema » Съб Авг 22, 2009 8:19 pm

Кога се е случило нещото, след кой ден, това, за което ти говориш - не мога да определя за себе си дата. Беше, като на етапи - мисля на три пъти, в разтояние на половин година. Но това може да ми се струва така, заради свързването на тия етапи с такива случки, които силно са ме впечатлили. Може би двете от тях не напълно съзнателно /или подсъзнателно?/. Не им обърнах специално внимание, защото всеки има в живота си някакви силни моменти.
След като разбрах /или осъзнах/, че е доста по-различно от преди, невероятното състояние продължи доста дълго време. Може би седем-осем месеца. Не съм полагала никакви усилия да се концентрирам. Изглеждаше толкова нереално-приказно, че ми се струваше, на когото и да разкажа - нямаше да ми повярва. В това състояние имаше и дни изпълнени с някакво мъгливо безразличие, които се преживяваха някак. В общи линии и както аз си мислех - сякаш някой е направил това, за да мога да разгледам цветовете, да чувам звуците, да усещам... Много по-ярко от преди. Колкото и смешно да изглежда отстрани - мислех си : "И как ще разбера, ако се разболея", примерно.
Не ми пречеше, дали ще има телевизия, телефона платен ли е, или нета. Дори смятам, че се дразнех от тях. Което /състояние/ не ми пречеше да ги плащам, както си му е реда.
Едва по-късно започнах да се занимавам с контрол и дисциплина.
На въпроса за сънищата. Ако гледам скептично на нещата, или вдигна високо летвата - мога да ти отговоря, че не сънувам осъзнато.
А ако говоря, като себе си - да, сънувам на периоди от време, с някаква степен на осъзнатост всяка нощ. От които сънища си спомням винаги последните два, или три съня. През останалото време сънувам също цветни, но прозрачни сънища. И за тях имам само смътни спомени, които могат да дойдат след два, три, пет дни.
ema
 

Re: Нещо, като отговор на един въпрос

Мнениеот ema » Съб Авг 22, 2009 9:24 pm

По време на "приказния период" едно от нещата, които правех беше да запазя вътрешно мълчание. Като и то ставаше просто, и от самосебе си. Не може да бъде наречено самоконтрол. Така мисля. :awake:
Долу-горе тогава се наложи да се обърна и да погледна назад. Много преди Кастанеда, голяма част от нещата, които съм правила, са били неправене. А изминатия път е бил "път със сърце". Затова съм се питала, как са се случвали нещата от книгите /или по време на самото им четене, което пак е малко преди това.../.
Като спряганият пример с маймуните изобщо не ми даваше отговор на въпросите. ;))
Може да е било грешка, че като започнах да чета Кастанеда, главното, от което се интересувах беше сънуването. Доста по-късно разбрах, че в началото стоят съзнанието, намерението и прикриването... o=
ema
 

Re: Нещо, като отговор на един въпрос

Мнениеот ema » Съб Авг 22, 2009 9:30 pm

"Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание."
И понеже си падам по цитатите, ако не обръщаме внимание на нищо - няма разбиране, няма съзнание? :fun:
ema
 

Re: Нещо, като отговор на един въпрос

Мнениеот lexas » Съб Авг 22, 2009 10:27 pm

ema написа:"Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание."
И понеже си падам по цитатите, ако не обръщаме внимание на нищо - няма разбиране, няма съзнание? :fun:


По-дяволите, не искам да пиша дълги постове! :) хахахахаххаха....

Съзнанието. Знаеш ли кое е проблемното на писането? Че е линеен процес. Дума след дума след дума. Едната следва другата и така. А съзнанието е полеви процес, т.е. многомерен, каквато би следвало да е и Вселената. То просто е повече, много повече... от една мисъл... от поредица мисли... от всичките прекрасни изречения изписани от прекрасни, знаещи хора.

Да. Предполагам, че съзнанието е първо... а после всичко останало... прикриване, намерение. :)

ПС:Искате ли да си организираме обща практика за целия форум в рамките на един месец?
Освежи се!
lexas
Активно сънуващ
 
Мнения: 100
Регистриран на: Пет Авг 15, 2008 11:33 pm

Re: Нещо, като отговор на един въпрос

Мнениеот ema » Нед Авг 23, 2009 11:41 am

lexas написа:ПС:Искате ли да си организираме обща практика за целия форум в рамките на един месец?


Да пробваме, ако има желаещи, разбира се... :freak:
ema
 

ПредишнаСледваща

Назад към Карлос Кастанеда

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron