Смешното е, че предлагайки да правим обща практики самият аз осъзнах колко не обичам общите практики.
А за вътрешния диалог. Ами, хммм... Отиди сред много хора и се включи към техния разговор. Може да са ти приятели, така ще е най-добре. Или пък на дискотека. Напий се и танцувай, прави глупости няколко дни. Живей си живота несъзнателно, както всички други хора. Потопи са в шума на М-Банд, както го нарича Монро. Сигурно усещаш как хората постоянно се поддържат в едно вътрешно напрежение. Реакциите им са пресилени и нагласени, така че да се представят в подходящата светлина за определеното социално събитие. Понякога са добри, понякога са гневни, понякога разбиращи и подкрепящи. Друг път пък са поучаващи, разумни или неразумни.... все едно... и можеш да усетиш как всичко това е просто играта.
Ако пък си толкова вече отвъд тази позиция и е невъзможно да се върне този ти вътрешен диалог, тогава е възможно да си се освободила от робството на тия ми ти хищни създания - неорганичните. Въпреки че тази идея ми е една от най-неприложимите за мен някак. Никога не съм я възприемал. Прекалено чужда е, прекалено далечна и едновременно с това страшна. Но нали Д.Х. казва, че събирателната точка винаги се връща в първоначалното си положение, което включва и вътрешен диалог? Изключението е, когато си свободна...
Още една идея. Отиди да постпортуваш нещо, някъде, където ще те залеят емоции и неконтролируемост. Може да е нещо, което в миналото ти е било стихия или си била много добра. Пробвай... ако не те завладее отново дори малко... дори една реакция на чувството за собствена важност ако не се появи, значи си наистина отвъд нещата бая. ... това ми напомня как една приятелка беше писала "Proxy ... e nad neshtata!" ...хахахах
Направо паднах от смях. Само човек, който не е над нещата би написал в скайп подобно нещо.
При мен действа. Отивам да играя на баскетбол и се улавям как пак сам си се кефя на някое добро изпълнение... още повече че останалите хора също реагират и съответно ми предават и на мен тази емоция... това държане... този вътрешен диалог. И накрая всички лудеем като дечица.