newage написа:За храната всеки знае да говори, много форуми и книги са посветени, виж за а*ането... Проста работа ще кажете, какво има да се говори за него. Е, оказа се, че точно там са ни прецакали, и то много - съвременните тоалетни-столове бавно но сигурно повреждат тялото и причиняват куп болести. Повече по темата: http://squat.beinsa.info
Newage, страхотен материал! Това наричам аз магическа практичност! Хахахахха... или Воинска практичност! ... Прав си, че хората всъщност не обръщат внимание на истински важните неща. Те се тормозят с разни техники, но забравят да променят радикално всяка част от будното си ежедневие, всеки навик, всеки час от ежедневието си. Една такава изключително важна част е акането. Ходенето до тоалетната.
Нека си го признаем, това си е ритуал. Кой не е щастлив, когато усети напъна на природата да прочисти себе си? Кой не се усмихва тайно на удоволствието, което скоро ще предвкуси? Аз лично не се радвам толкова на ходенето по малка нужда - тя някак ми е досадна. Но по голяма нужда винаги съм щастлив, защото знам, че ме очаква истинско облекчение от товара. Така го чувствам. И самото напъване си е вид спортно усилие, вид усилие на тялото, което също е приятно. Разбира се, говоря за здрав и силен организъм, а не за хората с проблеми. Също така банята е като Храм на Мира, Разбирателството и Спокойствието, където Свещената Тишина бива нарушавана предимно основно и само от викове и стонове на неподправена наслада, удоволствие, удовлетворение и облекчение в чист вид.
Изобщо... за банята много може да се каже. За акането - също. Само ще кажа, че още преди известно време започнах да си ходя клекнал в банята. Слагам си леген под мен, акам си и после изхвърлям съдържанието му в тоалетната чиния, почиствам легена със специална за целта четчица и топла вода. И готово. Рай.
Как се случиха нещата при мен? Защо промених позата си? ... Значи. Първият път, когато за малко осъзнах предимствата на клекналата позиция ( аз знаех, че има предимства, но никога не съм знаел, че са толкова много и толкова важни! Тази статия ме Просветли на интелектуално ниво, за което благодаря на Newage), беше на вилата на един приятел - дебелак като баща си. И баща му изтърса лафа, че тук нямало глезотии като в цивилизацията и че ако ще серем, ще го правим клекнали. Правеше този коментар, защото наистина в тази вила нямаше такова чудо като тоалетна чиния ( звучи ми толкова странно, колкото и "летяща чиния" вече... хахаха ), а само дупка, над която се прицелваш със задника си и бомбардираш до откат! После бащата направи още коментари, че това си било физическо упражнение и масаж на всички вътрешни органи - в едно. И че много по-обилно и пълноценно се изхождаш, защото това е естествената позиция на тялото при сране. Ще го кажа на магьоснически език - да, това е своего рода магически пас, магическо движение за тялото, което разширява границите на осъзнатостта. Казвам го абсолютно без грам шега. Смятам, че всеки човек рано или късно трябва да се завърне към естествената позиция на сране, най-малкото заради... хммм... естествеността и свободата, която произтича от нея?
Та, така. Тогава за пръв път това го осъзнах в теория и в практика. Но не ми стана навик. Когато се завърнах към цивилизацията, продължих като глупак да клече на тоалетната, лишавайки се от половината кеф и намалявайки оптималността си! След време обаче... не знам как да го обясня това, защото звучи странно. Дойде ми от само себе си. Някак си усещах, че усилията ми са прекалено големи на моменти, а не изкарвам всичко, което бих искал. Чувствах, че може още, дето има една дума. И тогава... както бях се изсрал на половина и осъзнавах какви титанични усилия ме очакват, ако искам да продължа и да изкарам всичко до край. Реших! Реших да бъда оптимален и да си помогна с определената от природата позиция на тялото, така че да се създаде естествен натиск! И станах от тоалетната чиния, клекнах над легенчето и веднага, ама веднага почти без кой знае какво еднократно силово напъване на всички коремни мускули и мускули на торса, изкарах всичко от себе си, което чувствах, че е вътре. Даже и няколко тънки линийки, които не очаквах. Невероятно бе за мен да осъзная разликата в оптималността на двете позиции! Наистина бе впечатляваща. А пък разликата от кефа и лекотата, която след това чувстваш - нямам коментар. Няма място за сравнение. С яснота разбрах, че тоалетната чиния, определено си е вариант, но не е най-добрият вариант.
Сега вече си имам свой стил на сране, който ще споделя. Почти винаги първо клякам над легенчето си и си върша работата. Изкарвам всичко така. След това обаче имам период на затишие, в което просто си клеча и нищо не правя. Сякаш в този миг се случва природната медитация, в която просто си доволен от това, което е. След това често пъти усещам нужда и се изправям, и си сядам на тоалетната чиния. Нищо не правя, просто си сядам, релаксирам, почивам си, медитирам. И след това се изправям напълно, насочвайки се към тоалетната хартия. И това е. Така че в момента обикновено процеса ми на сране минава през всички глезотии, но е и оптимален - едновременно! Хем използвам природната позиция, осигуряваща истински натиск и подкрепа от тялото, хем използвам и се кефя да поседя на тоалетната чиния, в мир и единение със себе си след добре свършената работа.
Това е, което мога да споделя като личен опит в тази сфера на живота.