Критики, оплаквания и дъра-бъра...

[josemity]

Ех, lexas, сваляш гарда преди да е станало напечено!
Сам прочете преводите от руски.Тези хора заявиха, че във всичко, което правиш, си сам. Няма кой да ти помогне и дори и нагуал да ти се появи и той няма да може да ти помогне, ако Духа няма планове за теб. А за да има планове, трябва да има отдаденост, стремеж да се следва пътя. Единствено и само тогава!
Има и друг момент, за който прочетох и който мога да потвърдя от лични преживявания - повечето нагуали търсят своите ученици във второто внимание (сънуването), защото те вече са по-подготвени. Случая на Кастанеда е рядък - да се започне от самото начало. Това става поне на сегашния етап. Има достатъчно сведения и разкази за срещи с нагуалски групи и обучение във второто внимание. Та, Духът може да се появи и заяви претенциите си към теб по най-различен начин. Т.е ако срещнеш във второто внимание група, то те го тълкуват като знак на духа и със сигурност ще има интерес към теб от тяхна страна. Въпросът е да станеш забележим за Духа! Това се отнася и до енергийния двойник и до неорганичните! Да покажеш, че имаш сила, енергия!А в този отрязък си сам! Указанията на КК и на практикуващите само помагат!
Отделно смятам, че ако човек е по-предразположен към сталкинг, то Духа ще се прояви по скоро във първото внимание т.е. в тази реалност и предполагам със сигурност ще срещнеш хора, които да ти помогнат да следваш правилната посока. Форумът е патерица! За такива полуслепи като нас! Дава кураж, дава информация, но останалото е Практика и само Практика!
И къде ще открия войн, вървящ по пътеката - ами ето ти си един от тях. Ти ви сече открит! Остава да го покажеш и на Духа!

[magal]

[lexas]

magal,

смятам, че josemity се опита деликатно да ни напомни, че човек се превръща във воин понякога без дори да го осъзнава, без да го иска, без да го търси. Ритайки и крещейки срещу тази "гигантска несправедливост" към самия него, падайки и ставайки... http://vbox7.com/play:b851fe68

Иначе дилемата ти е универсална. Усещам я със същия интензитет, както и ти. Това само показва колко сме глупави и завладяни от егото си.

За мен Монро е живия пример за естествен човек. Много е напред. Нито се крие, нито нещо кой знае колко специално е казал. Прекрасен човек.

[азук]

Боже. Над тези дилеми си заслужава да се поспи здраво.

Ту би, ор ту би бии...!!! Дат из дъ куест оф дъ куешчънс!
Да - куест!

[lexas]

Азук, над тези дилеми не само си заслужава да спиш, но и да прекараш цял един живот в търсене на отговор. Според мен не един и двама велики мислители и философи са направили точно това, докато пишат трудовете си.

Само че тази дилема е неразрешима. Имам предвид, че тя не се решава по логичен път, лявото ти полукълбо може да прави жестоки усилия за формулирането на закон, който да извежда правилното решение за всеки човек - формула! Алхимия! Това е мечта с вековна, хилядолетна давност.

Но не. Няма формула и няма закон тук, който може да бъде следван. Така че предложението ти да поспим и да се освободим от грешните си представи е добро начало да си вземеш невзетите изпити и да си ходиш.

http://www.youtube.com/watch?v=DyTBHdsEPjc

Азук, несериозното ти отношение ме вбеси! Благодаря за напомнянето.

[josemity]

Magal, както правилно написа lexas, тази твоя дилема показва колко сме глупави и завлядяни от егото. Единствено егото, чрез шаблоните с които е подхранвано, има тази необходимост да се съмнява. И ако вървиш против нещо, това е против Егото. Затова - това дилема на Егото!
Но предполагам го съзнаваш сам!
Вероятно си искал да кажеш нещо друго?!
Я опитай отначало...

[азук]

[lexas]

азук,

ще ядеш бой най-накрая!

Много добре знаеш, че при воините няма нищо, което да се приема лично. Друго имах предвид с вбесяването си. Нещо мноооого лично за мен, което трябва да разнищя.

И пак провокацийки... "воини-философи". Трябва ли да ти напомням, че такива няма. Нито един философ не е станал воин, макар и да притежава част от качествата необходими за това. Липсва разбиране, знание. Точно като духовните лица от другите религии - и те го могат, ама трябва някой да им каже първо!


Като се замисля иначе. Дон Хуан не лъже като някои други. Той много ясно заявява пред ученика си, че воинът е човек, който търси силата. Няма нищо духовно и философско в това. Все по-ясно става.

Опасна работа, кво да ти разправям.. не се закачай с философ!

[азук]

Ахааа, разбрах - при воините няма лични неща, защото има мноооого лични неща! Които те (воините) нищят (или може би нещата ги нищят тях?!) и наричат това (воините, де) липса на философия! ...Пийс, мацо!

Нито един философ не е станал воин, макар и да притежава част от качествата необходими за това. Липсва разбиране, знание. Точно като духовните лица от другите религии - и те го могат, ама трябва някой да им каже първо!

Доста силни думи, при това ми се струва взети малко наготово. Колко философи, духовни лица или представители на "другите религии" познаваш лично?

Да, и аз може да смятам, че "нагуал, като дон Хуан няма!", ама какво от това? За всеки ученик гуру е върхът и така и би трябвало да бъде... а ние какви, всъщност по-точно му се падаме на дон Хуан, че не се сещам - фенове?

п.п. Лексас, ако ти идва да ме напердашиш, представи си само какво му е било на Карлос Кастанеда с доня Соледад, Ла Горда и сестричките!

[lexas]

азук,

харесахме се от пръв поглед!

Като цяло е лесно да поемаш нещата и да си играеш с тях, без да връщаш нищо в замяна.

Остави се, напоследък наистина имах проблеми с разчитането на знаците, заради полярни представи (предимно светли). И ми беше много тежко, болеше ме и се ядосвах на себе си, че съм бил толкова тъп, та да не прозра истинското лице на някои хора. Такива, които съм смятал за водачи и учители в определен смисъл. Нали знаеш, слушаш ги и тяхната дума става твоя, мнението им винаги е по-добро, по-правилно, по-изчистено. Взимах го наготово - точно както ти предположи - от тях заради тази вяра. Разделям се с грешни представи в себе си, а те са купуща ... невероятно глупав човек! Все едни такива... лични неща...

Няколко философа, минимален брой представители от други религии наистина. Но мисълта ми в изречението се отнасяше до силата. Тя възниква в резултат на неестествено поведение, което е "ритуал", "практика". Всичко - молитвите, въртенето в кръг на дервишите, барабаненето в определен ритъм и изпълняването на определени движения с ритуално значение, съзерцаването, мечтаенето, визуализацията, монотонното пеене на определени фрази... целият спектър от неестествени поведения, които ти можеш да се сетиш, това е силата. Ще го видиш и при успелите хора - те имат свои ритуали ( пушат пура, гледат по определен начин, изчакват те много внимателно, проверяват за знаци в теб, за да видят колко струваш) и така. И все е за сила. Ти да виждаш друг смисъл на живота? Просто при Кастанеда е казано директно.

Духовникът често е извратен човек, не издържа на напрежението от своя живот. Отчето в Копривщица например е познат като най-големия почитател на виното и жените в техния град. В момента само за това мисля. Как човек се справя със силата. Възможно ли е изобщо да избегнеш вредните ефекти от натрупването й? Всички те се един или друг вид фанатично мислене и пълна раздяла с действителността, естествеността и т.н.

Дори склонността към постоянно шегуване води до определена сила. Подценяването, търсенето на грешните страни в чуждата позиция без никога да се опитваш да изкажеш своя собствена такава. Това е поводение, водещо до съвсем конкретни резултати. И ти - като хубав прикривач - знаеш какви са те. Знаеш ограниченията и силните моменти в позицията си. Сократ обикновено е правел същото и това му е помагало да излиза краен победител - но какво в действителност е имал той, освен един неорганичен приятел, който му е казвал само какво да не прави? ...

Ако смяташ, че дон Хуан е или не е върхът, просто заяви тезата си и я защити по някакъв начин. Защо ми задаваш този въпрос? Ние с теб на дон Хуан му се падаме точно нещо като фенове. Провери себе си. Какво изпитваш към тази идея "Дон Хуан"? Ако е любов, омраза или нещо друго - лесно, отдаваш силата си. А това не е хубаво. Никак. Аз го правя постоянно... ще се изям от яд, ама ти писах за това. Хората просто не сме създадени, за да се "имаме за някакви".

Чувствам се безкрайно далеч от най-любимите си същества. Една част от мен иска да им даде толкова много, а другата тихо осъзнава, че вече не мога да вярвам в тази магия. Една част от мен наистина остава празна, бездушна, наблюдаваща. И тя все повече ме поглъща. Имам чувството, че скоро ще премина през връзките, които трябва да премина и натам вече... нищо няма да има "специална стойност" или "място в сърцето". Как го казваше агент Смит: Неизбежно е.

Е, глупости сега. Естествено, че не ми е идвало да те напердаша. Просто новите движения ме изненадаха доста и не знаех накъде да се мръдна.

ПС: ... хахахахаха... не знам какво му е било на Карлос и не ме интересува особено. Гледам на книгите му като на "пакет от тъмни идеи за трупане на сила"...