Влез    Регистрация
  • Автор
    Съобщение

Re: Отделна тема

Мнениеот Silviya M » Вто Ное 08, 2016 10:25 am

Рис. 1.9. Относительность понятия одновременности в специальной теории относительности Эйнштейна.

Изображение

Наблюдатели 1 и 2 движутся в пространстве-времени относительно друг друга, в результате чего события, одновременные для наблюдателя 1, перестают быть одновременными для наблюдателя 2, и наоборот.

Мы можем придать группе Лоренца и несколько иную трактовку. Как уже подчеркивалось, световой конус является одной из важнейших структур пространства-времени. Представьте себя наблюдателем, рассматривающим Вселенную из какой-то точки пространства. В ваши глаза попадает свет от далеких звезд, и в соответствии с концепцией пространства-времени наблюдаемые вами события представляют собой пересечения мировых линий звезд с вашим световым конусом прошлого, как это показано на рис. 1.10. Другими словами, в вашем световом конусе прошлого звезды в некоторый момент времени образуют некий рисунок на небесной сфере (рис. 1.10, а). Предположим, что второй наблюдатель, двигаясь с большой скоростью относительно вас, именно в этот момент оказывается рядом. Он воспринимает те же звезды, однако ему кажется, что они занимают на сфере другие положения (рис. 1.10, б) — этот эффект астрономы называют аберрацией. Существует набор преобразований, позволяющий связать друг с другом изображения, воспринимаемые различными наблюдателями. В каждом из таких преобразований сфера соотносится с другой сферой, однако среди этих преобразований есть специальное, в котором точным окружностям соответствуют точные окружности, в результате чего при преобразовании сохраняются значения углов, т. е. воспринимаемые вами круглые изображения остаются круглыми и для другого наблюдателя.
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Отделна тема

Мнениеот Silviya M » Вто Ное 08, 2016 10:38 am

Рис. 1.10. Картина звездного неба для двух различных наблюдателей,

Изображение

а — наблюдатели 1 и 2 из одной и той же точки рассматривают звезды в световом конусе прошлого. Места пересечения светового конуса со звездами указаны черными точками. Световые сигналы идут от звезд к наблюдателям вдоль светового конуса. Наблюдатель 2 движется в пространстве-времени относительно наблюдателя 1 с некоторой скоростью; б — расположение звезд на небе, как его видят наблюдатели 1 и 2, когда они оказываются в одной точке пространства-времени; в — наглядное представление преобразования картины звездного неба для различных наблюдателей при использовании стереографической проекции (окружности переходят в окружности, значения углов сохраняются).

Существует прекрасная иллюстрация механизма действия таких преобразований, которая, кстати, одновременно демонстрирует исключительную элегантность и красоту математической физики при описании фундаментальных понятий и представлений. На рис. 1.10, в показана сфера, пересекаемая плоскостью по экватору. Мы можем нарисовать на поверхности этой сферы различные фигуры, а затем рассмотреть их так называемые стереографические проекции (проекции из южного полюса сферы на экваториальную плоскость), обладающие довольно необычными свойствами. Действительно, как видно из рисунка, при такой проекции не только окружности на сфере превращаются в окружности на плоскости, но сохраняются и точные значения всех углов, образуемых пересечением кривых на сфере. В гл. 2 я более подробно расскажу об этом типе проекций (см. рис. 2.4) и покажу, что с его помощью можно сопоставить все точки сферы комплексным числам (такие числа возникают при извлечении квадратного корня из отрицательных чисел), а затем перевести в точки экваториальной плоскости. Такая операция, в которую можно вовлечь все множество комплексных чисел (включая «бесконечные» значения), позволяет построить структуру, называемую сферой Римана.

Для читателя, заинтересовавшегося этой проблемой, я приведу формулу

u -> u' = (αu + ß) / (γu + δ),

описывающую преобразование (аберрации) Лоренца, которое переводит окружности в окружности и одновременно сохраняет значения всех углов. Преобразования такого типа называют преобразованиями Мёбиуса. Мне бы хотелось лишь отметить простоту и изящество этой формулы, описывающей столь сложный параметр, каким выступает в данной ситуации величина и. Совершенно удивительным кажется то, что при указанных преобразованиях в специальной теории относительности конечная формула имеет очень простой вид, в то время как соответствующие преобразования аберрации в ньютоновской механике описываются очень сложными выражениями. Как это часто бывает в физике, переход к более фундаментальным понятиям и более точным теориям приводит к упрощению математического описания, хотя на первый взгляд такой переход должен сопровождаться усложнением формального аппарата. Примером этой важной закономерности может служить разительный контраст между понятиями относительности в механике Галилея и Эйнштейна.

Специальная теория относительности во многих отношениях не только значительно проще классической механики, но и выглядит гораздо изящнее с математической точки зрения (в частности, при рассмотрении процессов в рамках теории групп). В специальной теории относительности пространство-время является плоским, а все световые конусы выстраиваются вдоль траекторий, как было показано на рис. 1.8. При переходе к более сложной общей теории относительности (теории пространства-времени с учетом гравитации) ясная физическая картина на первый взгляд «мутнеет» и теряет свою простоту, так как световые конусы оказываются разбросанными по всему пространству (рис. 1.11.). Ранее я говорил, что, развивая любую теорию все глубже и глубже, мы должны приходить к более простым математическим выражениям. Представленная мною картина пока выглядит ужасающе сложной, однако если мы проявим немного терпения, то убедимся, что математическая простота и изящество теории возникнут снова.


http://litresp.ru/chitat/ru/%D0%9F/penr ... ij-razum/6
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Отделна тема

Мнениеот Silviya M » Вто Ное 08, 2016 10:49 am

Рис. 1.11. Искривленное пространство-время.

Напомню вам основные положения эйнштейновской теории тяготения. Прежде всего, она основана на принципе эквивалентности Галилея. На рис. 1.12. я попытался изобразить Галилея, бросающего с вершины знаменитой Пизанской башни большой и маленький камни. Независимо от того, действительно ли Галилей проводил такие эксперименты, он совершенно ясно установил, понял и сформулировал правило, что оба камня долетят до поверхности Земли за одинаковое время, если не учитывать сопротивления воздуха при падении. Если бы вы находились на одном из этих камней, то второй казался бы вам неподвижно висящим в воздухе (для более наглядной демонстрации этого факта я пририсовал телекамеру к одному из камней). В наше время эффект свободного парения очень часто демонстрируют при репортажах с космических кораблей, и недавно я сам видел британского космонавта, свободно «плавающего» в пространстве рядом с огромным космическим аппаратом (полная аналогия с большим и маленьким камнями в опытах Галилея). Именно это явление и называют принципом эквивалентности.

Рис. 1.12.

Изображение

а — Галилей бросает с наклонной Пизанской башни два камня (один с телекамерой); б — астронавт и космический корабль, плавающие в пространстве как бы без воздействия гравитации.

Рассматривая гравитацию в рамках опытов со свободным падением, мы вдруг понимаем, что в этих условиях она как бы полностью исчезает. Однако эйнштейновская теория вовсе не утверждает, что тяготение исчезает, она всего лишь говорит об исчезновении силы тяжести, что означает совершенно иное явление, которое можно назвать «приливным эффектом» гравитации.

Для дальнейшего изложения мне необходимо ввести еще несколько математических понятий. Мы говорим об искривлении пространства-времени, а процессы такого типа описываются тензором, который я для удобства назову Риманом и буду обозначать заглавной буквой R в простом уравнении, которое выпишу чуть ниже. Я не буду объяснять вам, в чем состоит физический смысл тензора кривизны Римана, обозначенного R, а только отмечу, что тензоры имеют некоторое число нижних индексов, вместо которых в уравнение поставлено соответствующее число точек (внизу справа от знака тензора). Тензор кривизны R можно разложить на две составляющие (одну из которых я назову кривизной Вейля, а вторую — кривизной Риччи), что позволяет мне выписать уравнение
Риман = Вейль + Риччи

R.... = C... +R'...g..,

где формально величины С и R' являются тензорами кривизны Вейля и Риччи, a g — так называемый метрический тензор.

Кривизна Вейля является объективным показателем упомянутого выше «приливного эффекта», физическую природу которого я поясню сейчас на простом примере. С точки зрения космонавта гравитация исчезает, однако мы понимаем, что это не так. Представьте себе, например, что космонавт окружен сферическим облаком неподвижных относительно него частиц. С течением времени это облако начнет «расплываться» и деформироваться, после чего в результате очень небольшого различия сил тяготения в различных участках сферы (мне хочется особо подчеркнуть, что я могу вполне адекватно описать эффект в рамках ньютоновской механики) сферическое облако через некоторое время превратится в эллипсоид, как показано на рис. 1.13, а.

Изображение

http://litresp.ru/chitat/ru/%D0%9F/penr ... ij-razum/6
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Отделна тема

Мнениеот Silviya M » Вто Ное 08, 2016 10:54 am

Рис. 1.13.

Изображение

а — приливный эффект. Широкие стрелки показывают направление относительного ускорения частиц; б — если сферическое облако окружает какой-либо массивный объект (например, Землю), то оно испытывает в целом ускорение, направленное «внутрь».

Как я уже говорил, искажение отчасти объясняется тем, что частицы, расположенные ближе к Земле, ускоряются сильнее, чем частицы на периферии облака. Кроме того, частицы по «бокам» сферы испытывают небольшие ускорения «внутрь», что также показано на рис. 1.13, а. Обе эти причины способствуют образованию эллипсоида из первоначально сферического облака частиц. Описываемый эффект очень удачно был назван «приливным», поскольку достаточно заменить Землю в наших рассуждениях Луной, а облако частиц — мировым океаном, как мы сразу поймем, почему поверхность морей на нашей планете не представляет собой правильную сферу! В соответствии с совершенно таким же механизмом морская толща на обращенной к Луне поверхности Земли притягивается Луной чуть сильнее, чем на обратной стороне, в результате чего вдоль морской поверхности дважды в день пробегает высокая приливная водна.

Гравитационный эффект по Эйнштейну представляет собой просто другую форму описанного приливного эффекта. Он определяется, как уже отмечалось, кривизной Вейля, т. е. составляющей С... выписанного выше уравнения. Эта часть тензора кривизны соответствует процессам с «сохранением объема» (т. е. объем эллипсоида, образовавшегося в результате деформации сферы из частиц, должен в точности равняться объему исходной сферы).

Вторая составляющая, называемая кривизной Риччи, относится к эффектам, связанным с «сокращением объема». Например, если Земля будет окружена сферическим облаком частиц (как показано на рис. 1.13, б), то объем сферы с течением времени должен несколько уменьшиться, поскольку все частицы притягиваются «внутрь». Степень такого сокращения объема и описывается составляющей R'. В соответствии с эйнштейновской теорией эта кривизна определяется количеством вещества в ближайшем окружении данной точки. Иными словами, определив правильным образом плотность вещества в некоторой точке пространства, мы можем найти и величину направленного «внутрь» ускорения. При таком подходе теория Эйнштейна полностью совпадает с ньютоновской теорией тяготения.
Именно так Эйнштейн и сформулировал свою теорию гравитации — он выразил тяготение посредством приливных эффектов, являющихся мерой локального искривления пространства-времени. Представление об искривлении четырехмерного пространства-времени является важнейшим в теории относительности. Я напомню вам рис. 1.11, где схематически были показаны мировые линии частиц и их искажения. Теория Эйнштейна представляет собой чисто геометрическую схему для четырехмерного пространства-времени, причем ее математическая формулировка отличается удивительной красотой.

История открытия общей теории относительности является весьма поучительной и интересной. Эйнштейн полностью сформулировал ее в 1915 г., исходя не из экспериментальных наблюдений, а лишь из некоторых эстетических, геометрических и физических принципов и пристрастий. Основой теории стали принцип эквивалентности Галилея (примером действия которого могут служить описанные выше эксперименты с бросанием камней различного веса, рис. 1.12) и общие идеи неевклидовой геометрии, естественным образом используемые для описания пространства-времени. Об экспериментальных доказательствах теории вначале никто не задумывался, однако после ее окончательной формулировки было предложено три разных варианта проверки. Первый из них связан с известной астрономической задачей (проблема смещения перигелия Меркурия), которую никак не удавалось решить в рамках классической механики Ньютона. Общая теория относительности позволила совершенно точно предсказать величину этого смещения. Далее, из теории следовало, что траектория световых лучей должна искривляться при прохождении через мощные гравитационные поля (например, вблизи Солнца). Для проверки этой гипотезы в 1919 г. под руководством Артура Эддингтона была организована астрономическая экспедиция для наблюдения полного солнечного затмения. Результаты, полученные этой знаменитой экспедицией, соответствовали предсказаниям эйнштейновской теории (рис. 1.14, а). И наконец, третья проверка была связана с предсказанием замедления хода часов в гравитационном поле (часы у поверхности Земли должны идти чуть медленнее, чем часы на вершине башни), что неоднократно проверялось в экспериментах. Следует отметить, что все эти проверки не оказались достаточно вескими (из-за того, что наблюдаемые эффекты всегда очень слабы), а также могут быть достаточно убедительно объяснены в рамках других теорий.

http://litresp.ru/chitat/ru/%D0%9F/penr ... ij-razum/6
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Отделна тема

Мнениеот Silviya M » Вто Ное 08, 2016 11:00 am

Рис. 1.14.

Изображение

а — прямые измерения воздействия гравитационного поля на прохождение световых лучей в соответствии с общей теорией относительности. Изображение удаленных звезд искажается из-за вейлевского искривления пространства-времени, приводящего к искривлению траекторий световых лучей в гравитационном поле Солнца. Круглые изображения звезд при этом превращаются в эллипсы; б — использование эйнштейновского эффекта искривления световых лучей в качестве практического приема астрономических наблюдений. Массу галактики, лежащей на пути светового луча, можно оценить по степени искажения изображения удаленного квазара.

Отношение к теории относительности резко изменилось в 1993 г., когда Хульзе и Тейлор получили Нобелевскую премию за исключительно интересные астрономические наблюдения, относящиеся к двойному пульсару PSR 1913+16. Этот астрономический объект (рис. 1.15, а) состоит из двух нейтронных звезд со столь большой плотностью, что масса каждой из них примерно равна массе нашего Солнца, хотя их радиус составляет всего лишь несколько километров! Нейтронные звезды вращаются вокруг общего центра тяжести по очень вытянутым эллиптическим орбитам. Одна из звезд обладает сильнейшим магнитным полем, благодаря чему является источником настолько интенсивного излучения, что на Земле (т. е. на расстоянии 30 000 световых лет) оно прекрасно регистрируется в виде серии четко определенных импульсов. Это позволило провести разнообразные и тщательные измерения, в частности, параметры орбит обеих нейтронных звезд удалось замерить с очень высокой точностью и проверить поправки, связанные с учетом общей теории относительности.

Рис. 1.15.

Изображение

а — схематическое изображение двойного пульсара PSR 1913+16. Одна из нейтронных звезд является источником направленного радиоизлучения, испускаемого вдоль оси магнитного диполя (которая, кстати, не совпадает с осью вращения нейтронной звезды). Отчетливые импульсы регистрируются в те моменты времени, когда узкий луч излучения попадает в поле зрения наблюдателя. Характеристики двойной нейтронной звезды, определяемые точной регистрацией сигналов, совпадают с теми, которые предсказывает общая теория относительности; б — сравнение экспериментально измеренных значений изменения фазы сигналов излучения пульсара PSR 1913+16 с теоретическими расчетами, основанными на учете гравитационного излучения двойной нейтронной звезды (сплошная кривая).

Далее я должен особо подчеркнуть, что в общей теории относительности существует и совершенно специфический эффект, отсутствующий в ньютоновской теории тяготения и заключающийся в том, что вращающиеся относительно друг друга объекты излучают энергию в виде гравитационных волн. Эти волны похожи на световые, но в отличие от последних представляют собой не колебания электромагнитного поля, а возмущения, или «рябь», пространства-времени. Измеренная скорость потери энергии упомянутой двойной нейтронной звезды с высокой точностью совпала с теоретическими расчетами, проведенными в рамках общей теории относительности. На рис. 1.15, б представлены результаты измерения смещения орбит за 20-летний период наблюдений. Высокая надежность регистрации излучаемых сигналов и длительность измерений позволили довести точность расчета параметров орбит до10-14, что делает общую теорию относительности самой точной и проверяемой областью современной науки.

Процесс создания и проверки общей теорией относительности содержит, безусловно, и важный моральный мотив, связанный с тем, что Эйнштейн потратил на создание теории многие годы, практически не обращая внимания на проблемы ее экспериментальной проверки. Существует общераспространенное мнение, что физики ищут образы, или «паттерны», получаемых в эксперименте результатов и ставят своей целью создание красивых теорий, позволяющих описать эти результаты. Считается, что именно поэтому физики и математики предпочитают «держаться вместе». Однако в случае с общей теорией относительности ситуация выглядит совершенно иной. Вне всякой связи с экспериментальными результатами была разработана весьма изящная и элегантная математическая теория, относящаяся к основам физики. Проблема заключается как раз в том, что эта прекрасная математическая структура просто существует в Природе и присутствует в пространстве, а не является чем-то привнесенным, «навязанным» Природе извне. Одна из важнейших идей этой главы состоит в том, что Эйнштейн выявил в мире нечто, уже содержавшееся в нем. При этом обнаруженные им структуры вовсе не относятся к незначительным или маловажным разделам физики, а связаны с наиболее фундаментальными законами Природы и свойствами пространства-времени.

Сказанное возвращает нас к началу книги и рис. 1.3, связывающему мир математики с миром физических явлений. В общей теории относительности мы сталкиваемся со структурой, которая реально определяет с исключительной точностью поведение физического мира. При этом теория, описывающая фундаментальные свойства нашего мира, была получена вовсе не в результате длительных наблюдений за поведением Природы (разумеется, сказанное не означает, что я отрицаю очевидную ценность таких наблюдений). Конечно, основным критерием научной теории является не убедительность доводов, а соответствие фактам. В данном случае мы имеем дело именно с теорией, которая прекрасно согласуется с экспериментальными данными. Точность теории относительности по крайней мере вдвое (как математик я подразумеваю под точностью число знаков после запятой при надежном расчете) выше точности классической механики, т.е. ее расчеты справедливы до 10-14 , в то время как точность ньютоновской механики составляет лишь 10-7. Такое «возрастание» точности наблюдалось в классической механике за период от семнадцатого века (Ньютон знал, что точность его расчетов составляет 10-3) до наших дней (она доведена, как я уже говорил, до10-7).

Разумеется, гипотеза Эйнштейна представляет собой некую физическую теорию, и для нас очень важно установить ее связь со структурой реального мира. Я обещал, что не буду вдаваться в подробности и делать изложение «ботаническим», однако в данном случае речь идет о теории единственной известной нам Вселенной (как о целостном объекте), так что я могу углубиться в рассуждения, не опасаясь обвинений в излишней болтливости. Теория Эйнштейна предлагает нам три типа стандартной модели развития мира (рис. 1.16) в зависимости от того, какова величина одного из главных параметров теории, обозначенного буквой k. В различных работах по космологии часто используется так называемая космологическая постоянная, но я не буду ее упоминать, поскольку сам Эйнштейн считал своей основной ошибкой именно введение этой постоянной в уравнения общей теории относительности. Если же жизнь когда-нибудь заставит физиков вернуться к этой постоянной, нам придется это вытерпеть.

http://litresp.ru/chitat/ru/%D0%9F/penr ... ij-razum/6
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Отделна тема

Мнениеот Silviya M » Вто Ное 08, 2016 11:04 am

Рис. 1.16.

Изображение

а — пространственно-временная картина расширяющейся Вселенной с евклидовыми пространственными сечениями (на рисунке указаны лишь два измерения), k = 0; б — пространственно-временная картина расширяющейся (а затем сжимающейся) Вселенной со сферическими пространственными сечениями, k = +1; в — пространственно-временная картина расширяющейся Вселенной с пространственными сечениями, описываемыми геометрией Лобачевского, k = -1; г — динамика развития трех указанных типов модели Фридмана.

Полагая космологическую постоянную равной нулю, мы получаем для трех различных значений параметра k (k = +1, 0, -1) три различные модели Вселенной (см. рис. 1.16). Разумеется, было бы правильнее учитывать также возраст и масштаб Вселенной (для этого необходимо пользоваться непрерывным, а не дискретным параметром k), однако мы ограничимся лишь этими тремя моделями, поскольку их можно легко связать с кривизной пространственных сечений Вселенной. Если сечения являются плоскими, то этому соответствует нулевая кривизна и значение параметра k = 0 (рис. 1.16, а). Если же сечения имеют положительную кривизну, то Вселенная является замкнутой и, следовательно, k = +1 (рис. 1.16, б). В этих моделях Вселенная имеет сингулярное исходное состояние, знаменующее ее рождение (знаменитый Большой Взрыв). При k = +1 Вселенная после рождения расширяется (иногда говорят «раздувается») до некоторого максимального размера, после чего начинает сжиматься и «схлопывается» в момент Большого Сжатия. При k = -1 расширение Вселенной будет продолжаться вечно (рис. 1.16, в), а случай k = 0 является промежуточным между двумя указанными. На рис. 1.16, г схематически показана зависимость радиуса Вселенной от времени, где под радиусом понимается некий характерный размер. Он может быть задан лишь при k = +1, а в двух остальных случаях Вселенная просто бесконечно расширяется.
Мне хочется подробнее рассмотреть случай с k = -1 (который, кстати сказать, труднее всего согласовать с общей картиной), представляющий интерес по двум важным причинам. Во-первых, эта модель наиболее удобна, если вы хотите трактовать результаты наблюдений по их истинному, «номинальному» значению. Дело в том, что в общей теории относительности искривление пространства обусловлено суммарным количеством вещества во Вселенной, а этого количества, по современным данным, явно недостаточно для создания Вселенной с замкнутой геометрией (разумеется, может оказаться и так, что Вселенная содержит большое количество так называемой скрытой, или темной, массы, которую мы еще просто не успели обнаружить, и тогда будет справедлива какая-то другая модель, однако, скорее всего, наша Вселенная не имеет столь большой массы и описывается параметром k = -1). Вторая причина моего интереса к этой модели связана с ее исключительной красотой и элегантностью.

На что похожи вселенные с параметром k = -1? Их пространственные сечения описываются так называемой гиперболической геометрией (геометрией Лобачевского), прекрасной иллюстрацией которой может служить одна из картин Мориса Эшера (рис. 1.17). Эшер нарисовал целую серию гравюр, озаглавленную «Предельные окружности», одна из которых и показана на рисунке. Как вы видите, художнику представляется, что Вселенная полна ангелов и чертей! Для нашего рассмотрения гораздо важнее то, что вся картина как бы выгнута по отношению к краям предельной окружности, и это искривление связано именно с попыткой художника изобразить гиперболическое пространство на плоском листе бумаги, иными словами — в привычном евклидовом пространстве. Следует осознать, что если бы мы жили в этой Вселенной, то форма и размеры всех чертей были бы одинаковы независимо от того, попали бы мы в центр или на край картины. Гравюра дает некоторое представление о том, что происходит в пространстве Лобачевского, и о тех особенностях, которые возникают при соответствующем искажении пространства.

http://litresp.ru/chitat/ru/%D0%9F/penr ... ij-razum/6
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Отделна тема

Мнениеот Silviya M » Вто Ное 08, 2016 11:08 am

Рис. 1.17. М. Эшер. «Предельная окружность 4» (представление геометрии Лобачевского).

Изображение

Геометрия Лобачевского может показаться странной и неожиданной, но если вдуматься, то привычная нам евклидова геометрия — тоже совершенно замечательная вещь, хотя бы потому, что она дает нам прекрасные образцы взаимодействия физики и математики. Когда-то древние греки рассматривали ее не как раздел математики, а как описание окружающего мира.

Геометрия действительно описывает мир с поразительной точностью. Я говорю об очень высокой, но не абсолютной точности, поскольку, как мы уже видели, теория Эйнштейна доказала позднее, что наш мир в определенных условиях может быть «искривлен». Вопрос о возможности существования других геометрий всегда волновал ученых. Эта очень старая проблема известна под названием пятого постулата Евклида и сводится к справедливости утверждения о том, что через точку на плоскости, лежащую вне заданной прямой, можно провести только одну прямую, параллельную данной. Долгое время считалось, что это утверждение можно доказать, используя другие, более очевидные теоремы и положения евклидовой геометрии, однако позднее выяснилось, что такое доказательство невозможно, вследствие чего и возникло представление о неевклидовой геометрии.

В такой геометрии сумма углов треугольника не равна 180°. На первый взгляд кажется, что это условие значительно усложняет рассмотрение, поскольку мы привыкли к тому, что в евклидовой геометрии сумма углов любого треугольника всегда составляет именно 180° (рис. 1.18, а). Однако в неевклидовой геометрии разность между суммой углов треугольника и 180° пропорциональна площади треугольника, т. е. неожиданно выясняется, что площадь треугольника сложнее описать именно в евклидовой геометрии, где она задается сложным уравнением для всех углов и длин сторон треугольника. В неевклидовой геометрии площадь треугольника определяется замечательно простой формулой Ламберта (рис. 1.18, б). Поразительно, но Ламберт вывел свою формулу до открытия неевклидовой геометрии!

Рис. 1.18.

Изображение


а — треугольник в евклидовом пространстве; б — треугольник в пространстве Лобачевского.

Очень важную роль в геометрии играют так называемые действительные (вещественные) числа, абсолютно необходимые для построений евклидовой геометрии. Такие числа ввел древнегреческий математик Евдокс в 4 веке до н.э., и они до сих пор сохраняют свое значение для создания физической картины мира. Позднее мы будем говорить и о комплексных числах, но последние также основаны на представлении о вещественных числах.

Давайте рассмотрим еще одну гравюру Эшера (рис. 1.19), которая демонстрирует особенности геометрии Лобачевского даже нагляднее, чем рис. 1.17 (поскольку на ней использованы «прямые линии», которые всегда выглядят более очевидными). На рисунке показаны дуги окружностей, пересекающие границу под прямым углом. Обитатель мира с геометрией Лобачевского воспринимал бы прямую линию как одну из этих дуг, что хорошо видно на рис. 1.19, где «по-настоящему прямыми» являются лишь линии, проходящие через центр окружности, а все остальные «прямые» в действительности представляют собой изогнутые дуги. Некоторые из этих «прямых» показаны на рис. 1.20, где я дополнительно выделил точку, не лежащую на истинной прямой (т. е. не на диаметре). Обитатель мира Лобачевского может провести через эту точку две (и даже больше) различные линии, которые не будут пересекать диаметр, т. е. в этой геометрии пятый постулат Евклида безусловно не имеет силы. Более того, измерив сумму углов треугольника на рисунке, вы можете вычислить его площадь. Надеюсь, что даже эти обрывочные сведения дают возможность почувствовать необычность и очарование мира с гиперболической геометрией.

http://litresp.ru/chitat/ru/%D0%9F/penr ... ij-razum/6
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Отделна тема

Мнениеот Silviya M » Вто Ное 08, 2016 2:50 pm

Времето се забързва наистина!

Когато казвам, "времето се забързва," хората ме поглеждат и казват: "Това е защото остаряваш". Не мисля, че така. Има доказателства, че времето като наистина да се ускорява..
Първо нека си припомним, че времето е относително. По традиция за времето може да се мисли като за нещо постоянно във Вселената, но това не е така. Айнщайн го доказва. Неговите изчисления показват, че колкото по-близо е скоростта на един обект до скоростта на светлината, толкова повече се забавя времето. Учени са извършили експерименти, които доказват, че теорията на Айнщайн е вярна

Ако това е така, то също трябва да е вярно и обратното, т.е. че ако скоростта намалява, времето ще се ускорява. Изследователят Грег Брейдън казва, че точно това е, което става. Въртенето на Земята се забавя, а времето се забързва. Доказателствата за тези твърдения идват от Резонанса на Шуман. Резонансът на Шуман с други думи е пулсът на Земята. От научна гледна точка това е изключително ниска честота (ELF) на магнитното поле на Земята. През 1950 г., когато Резонансът на Шуман е бил открит, неговата средна стойност е записана като 7,8 Херца. Сега, според шведски и руски учени, казва Брейдън, тя е 12 Херца. Това означава, че нормалният 24-часов работен ден се чувства като 16-часов работен ден. По същество, ние сме загубили една трета от нормалния си ден.

Но ако времето се забързва, защо часовниците не са ускоряват? Защо часовниците на Земята не показват 16-часов ден? Това е интересен въпрос. Най-доброто предположение за отговор би било, че скоростта на електрическите импулси на Земята по някакъв начин е свързана с ускоряване на въртенето на Земята. Това би обяснило защо двучасов филм все още отнема два часа. Но как скоростта на въртене на Земята може да повлияе върху нещо на Земята (освен времето)? Е, знаем за факта, че магнитното поле на Земята отслабва с параболична скорост. И тъй като магнетизмът и електричеството са толкова тясно свързани, няма ли това да има ефект върху електрическата енергия на планетата?

Освен това г-н Брейдън казва, че в крайна сметка Земята ще спре да се върти спрямо Слънцето и ще започне да се върти в обратна посока. Учените знаят от дълго време, че в магнитното поле на нашата планета е имало обрати веднъж на всеки 10-12 000 години, но те не знаят защо и как точно става това. Грег Брейдън ни дава отговор. Земята ни е един гигантски магнит. От елементарната физиката знаем, че ако променим посоката на електромагнитното въртене ще обърнем и посоката на магнитното поле.

Затова се чудя как е възможно толкова много хора да не знаят за ускоряване на времето? Ако сте гледали филма "Кубът" ("The Cube"), имате представа. В една от стаите на куба времето тече по-бавно, а в друга - по-бързо. Но за обитателите във всяка стая времето сякаш е постоянно. Те са напълно ненаясно с промяната в скоростта на времето, с изключение на случаите, когато героите погледнат в друга стая. Ето защо много хора днес мислят, че съм луд като предполагам, че времето се забързва, защото това става почти незабележимо. Но аз използвам показатели за измерване на времето. Като когато бях дете и пътувах в кола, гледайки през прозореца. Когато баща ми ускоряваше много бавно аз не усещах ускорението, но виждах как стълбовете отминават все по-бързо и по-бързо. Стълбовете бяха моите показатели за ускорение.

Показателите, които използвам днес, за да отчета ускоряване на времето, са: не мога да преподам същото количество материал в един 40-минутен урок, каквото преподавах преди две години; не мога да свърша същото количество работа в 8-часов работен ден, каквото можех преди две години; не мога да свърша същото количество неща в 24 часа, каквото можех преди две години.

Дали съм единственият, който забелязва тези неща? Не - само направете Google търсене за “time is speeding up” ("времето се забързва") и ще видите 37 милиона уеб страници, които се занимават с въпроса за ускоряване на времето. Някои от авторите на горепосочените сайтове са направили връзка между работата на Грег Брейдън и Терънс Маккена, озаглавена "Time Wave Zero". Работата на г-н Маккена е възхитителна. С няколко думи, той взима 64 идеограми от "I-Ching" и ги преобразува в линейна прогресия върху 2-измерна графика. Така той получава "времева вълна". Когато поставя графиката на времевата вълна върху графиката на световната история, той забелязва някои невероятни корелации. Пиковете на графиката на времевата вълна съответстват на значимите събития в историята на света. Макар това да е интересно само по себе си, което е още по-интересно е, че вълната завършва на 21 декември 2012. В този момент вълната стига нулевата линия на графиката, което Терънс Маккена интерпретира като края на времето. Там няма време. Тогава ще бъдем в такова състояние на съществуване, където няма време.

Още по-интересно е, което Грег Брейдън казва. Според него когато Резонансът на Шуман стигне 13 Херца, нашето време ще се ускори до безкрайност. Как е стигнал до този извод не ми е ясно. Но някои нюейджъри го тълкуват, че тези от нас, които ще живеят на планетата Земя когато това стане, ще усетят промяна в осъзнаването. Всички тайни ще бъдат разбулени. И ще разберем за всички лъжи, които са ни били разказани от политици, историци и т.н.. Освен това, както казват древните, завесата между този смъртен свят и духовното царство ще се вдигне. И ние ще можем свободно да разговаряме с онези от "другата страна". Ако това, което нюейджърите и древните предсказват е вярно, аз лично нямам търпение да го дочакам....

http://www.dnes.bg/blogini/2012/12/09/v ... ina.175024

По П. Лион (P.Leon)
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Отделна тема

Мнениеот Silviya M » Съб Ное 26, 2016 9:58 pm

24.11.2016г.

Учени създават система, която предвижда събития във времето

https://novotopoznanie.com/scientists-c ... es-events/



От Новото познание
24.11.2016 • 19:39

Учени откриха невиждана до този момент система, която има способността да предвижда събития на нашата планета, часове преди те действително да се случат. След десетилетия на изследвания, няколко учени твърдят, че са открили съществуването на така нареченото „колективно съзнание“, което предопределя хода на някои събития. Те го наричат „ноосфера“, която съществува навсякъде около нас. Проект „Глобално Съзнание“ е международна организация, която обединява в тясно сътрудничество учени и инженери от целия свят. Създател на груповите изследвания е Роджър Нелсън от лабораторията за изследване на инженерни аномалии към университета Принстън.

Целта на проекта е да се засекат възможни прояви на глобалното съзнание чрез физични системи. Създадена е географски разпръсната мрежа от генератори на случайни числа, които изпращат информация по интернет до сървър, където тя се обработва. Промените в тези генератори са пряко свързани с големи международни събития, или периоди, в които се фокусира вниманието на много голям брой хора.

Ефектите на съзнанието са важни научно, но реалната им мощ е много по-силна. Те имат способността да се правят съществени промени в големи системи, които доминират нашия свят. Мащабното колективно съзнание има ефекти във физическия свят.

Какво правят учените?

Методологията на проекта е базирана на хипотезата, че глобално разпространени емоции или привличане на вниманието на огромен брой хора, може да окаже ефект върху работата на генератор на случайни числа, по статистически значим начин. В момента по света са разпръснати 70 генератора. Специално разработен софтуер записва информацията от всяка секунда. Данните след това се изпращат в Принстън за обработка. Резултатите се представят като графика , отразяваща отклонението от статистическата случайност.

При събития със голям обществен отзвук обаче, се наблюдават пикове и спадове, които учените обясняват именно с фокусирането на мислите на хората върху събитието.

Един от случаите е атентатът в САЩ на 11 септември 2001 година. Аномалия е открита и малко преди атаката. От Принстън обясняват, че именно емоциите на хората и съпричастността им с тази трагедия е причина за промяната в поведението на машините.

Както е типично за световния научен елит, има и скептици, оспорващи методологията на проекта. Според тях, описаните аномалии в базата данни са резултат на нарочно напасване и не доказват нищо. Според учените Едуин Май и Джеймс Спотисууд, изследвали доклада от 11 септември, няма статистически значима аномалия. Описаната от Нелсън значителна разлика е само в един кратък период от време.

НП/научна публикация Принстън


----
2003г.

Владимир Вернадски

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА НООСФЕРАТА

http://www.palitrabg.net/1v.htm

1. Ние се приближаваме към решаващ момент във Втората световна война. Тя се възобнови в в Европа след 21-годишно прекъсване – през 1939 г. и продължава в Западна Европа пет години, а при нас, в Източна Европа, три години. В Далечния Изток тя се възобнови по-рано – през 1931 г., и продължава вече 13 години.

В историята на човечеството и изобщо на биосферата война с такава мощност, продължителност и сила е небивало явление.

Освен това тя беше предшествана от тясно свързаната с нея причинно, но значително по-малко мощна, първа световна война от 1914 до 1918 г.

В нашата страна тази първа световна война доведе до нова – исторически небивала – форма на държавността не само в областта на икономиката, но и в сферата на националните стремежи.

От гледна точка на натуралиста (а мисля, че и на историка) исторически явления с такава мощ трябва да се разглеждат като един голям земен геологичен, а не само исторически процес.

Първата световна война 1914-1918 гг. лично в моята научна работа се отрази по най-решаващ начин. Тя коренно промени моя геологичен светоглед.

В атмосферата на тази война аз се доближих в геологията до ново за мен и за другите и по онова време забравено разбиране на природата – до геохимическото и биогеохимическото разбиране, обхващащо и мъртвата, и живата природа от една и съща гледна точка2.

2. Аз прекарах годините на първата световна война в непрекъсната научно-творческа работа: неотклонно я продължавам в същото направление и досега. Преди 28 години, през 1915 г., в руската Академия на науките в Петроград беше образувана академичната “Комисия за изучаване на производителните сили” на нашата страна, така нареченият КЕПС (председател на който бях аз), която изигра значителна роля в критичното време на първата световна война. Защото за Академията на науките напълно неочаквано в разгара на войната се изясни, че в царска Русия липсват точни данни за така наречените днес стратегически суровини и ние трябваше бързо да съединим в едно разпръснатите данни и да попълним липсите в нашите знания3.

Подхождайки геохимично и биогеохимично към изучаването на геологичните явления, ние обхващаме цялата обкръжаваща ни природа в един и същ атомен аспект. Именно това – несъзнателно за мен – съвпадна с това, което, както се оказа сега, характеризира науката на ХХ век и го отличава от миналите векове. ХХ век е век на научния атомизъм.

През всички тези години, където и да се намирах, аз бях обхванат от мисълта за геохимичните и биогеохимичните проявления в обкръжаващата ме природа (в биосферата). Наблюдавайки я, аз в същото време интензивно и систематично насочих в тази посока и своето четене, и своите размишления.

Получените от мен резултати аз излагах постепенно, в хода на тяхното натрупване, във вид на лекции и доклади в онези градове, в които ми се наложи да живея по това време – в Ялта, Полтава, Киев, Симферопол, Новороссийск, Ростов и други.

Освен това почти навсякъде – във всички градове, в които ми се наложи да живея, аз четях всичко, което можеше да бъде намерено в този аспект, в неговото широко разбиране.

Стоейки на емпирична почва, аз оставих настрана, доколкото бях в състояние, всякакви философски търсения и се стараех да се опирам само на точно установени научни и емпирични факти и обобщения, допускайки отвреме навреме работни научни хипотези. Това трябва да се има предвид по-нататък.

Във връзка с всичко това аз въведох в явленията на живота вместо понятието “живот” понятието “живо вещество”, което, както ми се струва, здраво се е утвърдило в науката. “Живото вещество” е съвкупността от живите организми. Това не е нищо друго, освен научно, емпирично обобщение на всички известни и лесно и точно наблюдавани безбройни, емпирично безспорни факти.

Понятието “живот” винаги излиза извън рамките на понятието “живо вещество” в областта на философията, фолклора, религията, художественото творчество. Всичко това отпадна в “живото вещество”.

3. Във водовъртежа, в интензивността и сложността на съвременния живот човек практически забравя, че самият той и цялото човечество, от което той не може да бъде отделен, са неразделно свързани с биосферата – с определена част от планетата, на която те живеят. Те са геологично закономерно свързани с нейната материално-енергийна структура.

В обществото обикновено говорят за човека като за свободно живеещ и придвижващ се по нашата Земя индивид, който свободно изгражда своята история. Досега историците, изобщо учените от хуманитарните науки, а в известна степен и биолозите, съзнателно пренебрегват законите за природата на биосферата – онази земна обвивка, в която единствено може да съществува животът. Стихийно човекът е неотделим от нея. И тази неразривност ние тепърва започваме да изясняваме точно.

Всъщност нито един жив организъм не се намира на земята в свободно състояние. Всички тези организми са неразривно и непрекъснато свързани – преди всичко чрез храненето и дишането – с обкръжаващата ги материална енергийна среда. Извън нея в природни условия те не могат да съществуват.

Забележителният петербургски академик Каспар Волф (1733-1794), отдал целия си живот на Русия, в годината на Великата френска революция (1789) ярко изрази това в една книга, отпечетана на немски език в Петербург – “За особената и действена сила, присъща на растителната и животинската субстанция”4. Той се опира на Нютон, а не на Декарт, както повечето биолози по негово време.

4. Човечеството като живо вещество е неразривно свързано с материално-енергийните процеси на определена геологична обвивка на Земята – с нейната биосфера.5 То не може да бъде физически независимо от нея нито за минута.

Понятието биосфера, т.е. “област на живота” е въведено в биологията от Ламарк (1744-1829) в Париж в началото на XIX век, а в геологията от Е.Зюс (1831-1914) във Виена в края на същия век.

В нашето столетие понятието биосфера получава напълно ново разбиране. Тя се проявява като планетарно явление с космически характер. В биогеохимията се налага да се съобразяваме с това, че животът (живите организми) реално съществува не само на нашата планета, не само в земната биосфера. Това е установено днес, както ми се струва, без съмнение, засега за всички така наречени “земни планети”, т.е. за Венера, Земята и Марс.6

5. В биогеохимичната лаборатория на Академията на науките в Москва, днес преименувана в Лаборатория за геохимични проблеми, в сътрудничество със също академичния Институт по микробиология (с директор чл.-кор. на Академията Б.Л.Исаченко) ние поставихме проблема за космическия живот като текуща научна задача.7

Във връзка с военните събития тази работа беше преустановена и ще бъде възобновена при първа възможност.

В архивите на науката, в това число и в нашата, мисълта за живота като космическо явление съществува отдавна. Още преди столетия, в края на ХVІ век холандсият учен Християн Хюйгенс (1629-1695) в своята предсмъртна работа, в книгата “Космотеорос”, публикувана след неговата смърт, поставя научно този проблем.

Тази книга е била два пъти, по инициатива на Петър І, издадена на руски език под заглавието “Книга на мирозрението” в първата част на ХVІІІ век.8

В нея Хюйгенс установи научното обобщение, че “животът е космическо явление, в нещо съществено различно от мъртвата материя”. Това обобщение аз неотдавна нарекох “принцип на Хюйгенс”.9

Живото вещество като тегло съставлява нищожна част от планетата. Изглежда, че това се наблюдава в продължение на цялото геологично време, т.е. е геологически вечно. 10

То е съсредоточено в тънък, повече или по-малко непрекъснат слой на повърхността на сушата в тропосферата – в горите и полетата – и прониква целия океан. Количеството му се изчислява с части, които не надвишават десети от процента от биосферата по тегло, от порядъка на 0,25%. На сушата то се среща в прекъснати струпвания на дълбочина средно, вероятно, до 3 км. Извън биосферата го няма.

В хода на геологичното време то закономерно претърпява морфологични промени. Историята на живото вещество в хода на времето се изразява в бавна промяна на формите на живот, формите на живите организми, генетично непрекъснато свързани помежду си, от едно поколение към друго без прекъсване.

В продължение на векове тази мисъл е присъствала в научните търсения; през 1859 г. тя най-накрая получи твърда обосновка във великите достижения на Ч.Дарвин (1809-1882) и А.Уолъс (1822-1913). Тя изкристализира в учението за еволюцията на видовете – растенията и животните, в това число и човека.

Еволюционният процес е присъщ само на живото вещество. В мъртвото вещество няма негови проявления. През криптозойската ера11 са се образували същите минерали, които се образуват и днес. Изключение представляват природни тела със смесен произход12 (на руски език е използван специфичният термин биокосные тела - създадени едновременно от живите организми и процесите в неживата природа - бел.прев.), които са винаги по един или друг начин свързани с живото вещество.

Изменението на морфологичния строеж на живото вещество, наблюдавано в процеса на еволюцията, в хода на геологичното време, неизбежно довежда до изменение на неговия химичен състав. Този въпрос сега изисква експериментална проверка. Проблемът е поставен от нас в плана за работа за 1944 г. съвместно с палеонтологичния институт на Академията на науките.

6. Ако количеството живо вещество се изгубва пред мъртвите маси в биосферата и тези със смесен произход, то биогенните рудни пластове (т.е. създадените от живото вещество) представляват огромна част от нейната маса, излизат далеч извън пределите на биосферата.

Отчитайки явленията на метаморфизма, те се превръщат, изгубвайки всички следи на живот, в гранитна обвивка, излизат от биосферата. Гранитната обвивка на Земята представлява област на минали биосфери.13 В забележителната по многото мисли книга на Ламарк “Hydrogeologie” (1802) живото вещество, както аз го разбирам, е създател на главните рудни пластове на нашата планета. Ж.Б.Ламарк де Моне (1744-1829) до самата си смърт не е приемал откритията на Лавоазие (1743-1794). Но друг забележителен химик, Ж.Б.Дюма, негов по-млад съвременник (1800-1884), който много се е занимавал с химия на живото вещество, дълго време се е придържал към представата за количественото значение на живото вещество за строежа на рудните пластове на биосферата.

7. По-младите съвременници на Ч.Дарвин – Д.Д.Дюма (1813-1895) и Л. Льо Конт (1823-1901), двама най-видни северноамерикански геолози (а Дюма освен това е минералог и биолог) са формулирали още преди 1859 г. емпиричното обобщение, което показва, че еволюцията на живото вещество върви в определена посока.

Това явление беше наречено от Д.Дюма “цефализация”, а от Льо Конт “психозойска ера”. Д.Д.Дюма, подобно на Дарвин, достигна до тази мисъл, до това разбиране за живата природа по време на своето околосветско пътешествие, което той започна две години след завръщането в Лондон на Ч.Дарвин, т.е. през 1838 г. и което продължи до 1842 г.

Тук не можем да не отбележим, че експедицията, по време на която Дюма стигна до своите изводи за цефализацията, за кораловите острови и т.н., фактически е исторически тясно свързана с изследванията на Тихия Океан – с океанските пътешествия на руските мореплаватели, най-вече на Крузенщерн (1770-1846). Издадени на немски език, те накараха американеца Джон Рейнолдс (адвокат) да настоява за организирането на аналогична американска морска експедиция. Той започна да прави постъпки за това през 1827 г., когато се появи описанието на експедицията на Крузенщерн на немски език.14 Чак през 1838, след 11 години, благодарение на неговата упоритост тази експедиция се състоя. Това беше експедицията на Уилкис (Wilkes), която окончателно доказа съществуването на Антарктика.15

8. Емпиричните представи за насочеността на еволюционния процес – без опити да бъдат обосновани теоретично – датират от по-отдавна, от ХVІІІ век. Още Бюфон (1707-1788) говори за царството на човека, в което той живее, основавайки се на геологичното значение на човека.

Еволюционната идея му е била чужда. Тя е била чужда и на Л.Агасиц (1807-1873), въвел в науката идеята за ледниковия период. Агасиц е живял вече в епохата на бурния разцвет на геологията. Той смятал, че в геологично отношение е настъпило царството на човека, но поради богословските си представи се изказвал против еволюционната теория. Льо Конт посочва, че Дана, чиято гледна точка по-рано била близка до тази на Агасиц, в последните години от живота си е приел идеята за еволюцията в нейното обичайно за онова време дарвиново разбиране.16 Разликата между представите на льо Конт за “психозойската ера” и “цефализацията” на Дана изчезнала.

За съжаление, особено в нашата страна, това важно емпирично обобщение досега остава извън кръгозора на биолозите.

Правилността на принципа на Дана (психозойската ера на Льо Конт), който се оказа извън кръгозора на нашите палеонтолози, може лесно да бъде проврена от онези, които поискат да направят това, по всеки съвременен курс по палеонтология. Той обхваща не само цялото животинско царство, но ярко се проявява и при отделните типове животни.

Дана посочи, че в хода на геологичното време, говорейки на съвременен език, т.е. в продължение на поне два милиарда години, а навярно и на много повече, се наблюдава (скокообразно) усъвършенстване – нарастване – на централната нервна система (мозъка), като се започне от ракообразните, за които емпирично установи своя принцип Дюма, и от молюските (главоногите) и се завърши с човека. Именно това явление е наречено от него цефализация. Веднъж достигнатото ниво на мозъка вече не се връща назад, движи се само напред.

9. Изхождайки от геологичната роля на човека, А.П.Павлов (1854-1929) в последните години от живота си говореше за антропогенната ера, в която живеем днес. Той не отчиташе възможността за онези разрушения на духовни и материални ценности, които преживяваме днес като следствие от варварското нашествие на немците и техните съюзници, малко повече от десет години след неговата смърт, но той правилно подчерта, че човекът пред очите ни става могъща геологична сила, която постоянно расте.

Тази геологична сила се е изграждала продължително време в геологично отношение, но напълно незабележимо за самия човек. С изграждането и съвпада изменението (преди всичко материално) на положението на човека на нашата планета.

През ХХ век, за първи път в историята на Земята, човекът опозна и обхвана цялата биосфера, завърши географската карта на планетата Земя, разсели се по цялата и повърхност. В своя живот човечеството стана единно цяло. Няма нито едно късче земя, където човек да не би могъл да преживее, ако това му е необходимо. Нашето пребиваване през 1937-1938 гг. върху плаващите ледници на северния полюс е ярко доказателство за това. И едновременно с това, благодарение на мощната техника и успехите на научната мисъл, благодарение на радиото и телевизията, човек може мигновено да говори във всяка точка от нашата планета с когото и да било. Полетите и превозите достигнаха скорости от няколкостотин километра в час и не са се спряли на достигнатото.

Всичко това е резултат от цефализацията на Дана (1856), от нарастването на човешкия мозък и насочвания от него труд.

С един ярък образ икономистът Л.Брентано илюстрира планетарната значимост на това явление. той пресметна, че ако на всеки човек се даде един квадратен метър и се поставят всички хора един до друг, те не биха заели дори цялата площ на малкото Боденско езеро на границата между Бавария и Швейцария. Останалата повърхност на Земята би останала безлюдна. По този начин цялото човечество, взето заедно, представлява нищожна част от масата на веществото на планетата. Мощта му е свързана не с неговата материя, а с неговия разум и с насочвания от този разум труд.

В геологичната история на биосферата пред човека се открива огромно бъдеще, ако той разбере това и не употребява своя разум и своя труд за самоунищожение.

10. Геологичният еволюционен процес съответства на биологичното единство и равенство на всички хора. Homo Sapiens и неговите геологични предци Sinanthropus и др., потомство на които са бялата, червената, жълтата и черната раса – еднакво за всички тях – се развива безспирно в безброй поколения. Това е природен закон. Всички раси се кръстосват една с друга и дават плодовито потомство.17

В едно историческо състезание, например във война от такъв мащаб като днешната, побеждава оня, който следва този закон. Не може безнаказано да се върви срещу принципа за единството на всички хора като закон на природата. Аз употребявам тук понятието “природен закон” така, както то все повече навлиза в живота в областта на физико-химичните науки, като точно установено емпирично обобщение.

Историческият процес коренно се променя пред очите ни. За първи път в историята на човечеството интересите на народните маси – на всички и на всеки – и свободната мисъл на личността определят живота на човечеството, представляват мерило на неговите представи за справедливостта. Човечеството като единно цяло става мощна геологична сила. и пред него, пред неговата мисъл и труд, застава въпросът за преустройството на биосферата в интерес на свободно мислещото човечество като единно цяло.

Това ново състояние на биосферата, към което ние без да забелязваме се приближаваме, и представлява “ноосферата”.

11. През 1922/1923 г. в лекциите си в Сорбоната аз приех като основа на биосферата биогеохимичните явления. Част от тези лекции бяха публикувани в моята книга “Очерци по геохимия”.18

Като изхождаше от моята биогеохимична основа на биосферата, френският математик и философ бергсонианец Е. Льо Роа в своите лекции в Колеж дьо Франс в Париж въведе през 1927 г. понятието “ноосфера”19 като съвременен етап, геологично преживяван от биосферата. При това той подчерта, че е стигнал до този извод заедно със своя приятел, бележития геолог и палеонтолог Теяр дьо Шарден, който сега работи в Китай.

12. Ноосферата е ново геологично явление на нашата планета. в нея за пръв път човекът става най-важна геологична сила. Той може и трябва да преустройва със своя труд и мисъл областта на своя живот, да я преустройва коренно в сравнение с онова, което е било преди. Пред него се откриват все повече и все по-широки творчески възможности. и може би поколението на моята внучка ще се доближи до техния разцвет.

Тук пред нас се появи нов проблем. Мисълта не е форма на енергията. Как тогава може тя да променя материалните процеси? Проблемът и до днес не е решен научно. За първи път го постави, доколкото знам, математикът и биофизикът Алфред Лотка20, американски учен, роден в Лвов. Но да го реши той не успя.

Както правилно бе казал някога Гьоте (1749-1832) - не само велик поет, но и велик учен, в науката ние можем да знаем само как е станало нещо, а не защо и за какво.

Емпиричните резултати от този “неразбираем” процес ние виждаме на всяка крачка около нас.

Минералогичната рядкост – самородното желязо – се изработва днес в милиарди тонове. Никога несъществувалият на нашата планета самороден алуминий се произвежда днес в произволни количества. Същото става и с почти безбройно множество отново създавани на нашата планета изкуствени химични съединения (биогенни културни минерали). Масата на тези изкуствени минерали непрекъснато нараства. Всички стратегически суровини спадат към тях.

Ликът на планетата – биосферата – химически рязко се променя от човека – съзнателно и най-вече несъзнателно. Човекът променя физически и химически въздушната обвивка на сушата, всичките и природни води.

В резултат на ръста на човешката култура през ХХ век все по-рязко започнаха да се променят (химично и биологично) крайбрежните морета и части от океана. Човекът трябва днес да взима все по-големи и по-големи мерки, за да запази за бъдещите поколения непринадлежащите на никого морски богатства.

Свръх това човекът създава нови видове и раси животни и растения.

В бъдещето пред нас се очертават като възможни приказни мечтания: човекът се стреми да излезе извън пределите на своята планета в космическото пространство. И вероятно ще излезе.

Понастоящем ние не можем да не си даваме сметка за това, че в преживяваната от нас велика историческа трагедия ние тръгнахме по правилния път, който съответства на ноосферата.

Историкът и държавният деец тепърва подхождат към обхващането на природните явления от тази гледна точка. Много интересен в това отношение е подходът към този проблем, като историк и държавен деец, на Уинстън Чърчил (1932)21.

13. Ноосферата е последното от многото състояния на еволюцията на биосферата в геоложката история – състоянието на днешния ден. Ходът на този процес тепърва започва да ни се изяснява от изучаването на нейното геологично минало в някои аспекти.

Ще дам няколко примера. Преди петстотин милиона години, в камбрийската геологична ера, за пръв път в биосферата се появяват богатите на калций скелетни образувания на животните, а тези на растенията – преди повече от два милиарда години. Тази калциева функция на живото вещество, днес мощно развита, е била един от най-важните еволюционни етапи на геологичното изменение на биосферата22.

Не по-малко важно изменение на биосферата се е случило преди 70-110 милиона години, по време на кредата и особено на третичния период. През онази епоха в биосферата за пръв път се създават нашите зелени гори, родни и близки за всички нас. Това е друг голям еволюционен етап, аналогичен на ноосферата. вероятно в тези гори по еволюционен път се е появил човекът преди 15-20 милиона години.

Сега ние преживяваме ново геологично еволюционно изменение на биосферата, ние навлизаме в ноосферата. Ние встъпваме в нея – в един нов стихиен геологичен процес – в страшно време – в епоха на разрушителна световна война.

Но за нас е важен фактът, че идеалите на нашата демокрация са в унисон със стихийния геологичен процес, с природните закони, съответстват на ноосферата. Затова можем да гледаме уверено на нашето бъдеще. То е в нашите ръце. Ние няма да го изпуснем.



-----
2011

СТЕФАНИ САУТ / ЧЕРВЕНАТА КРАЛИЦА/ - СЛУЖЕНЕ с ХОСЕ АРГУЕЛЕС/ ВАЛУМ ВОТАН

http://www.pan-bg.com/articles.php?id=159


Служене с Хосе Аргулес – Валум Вотан
Фондация на Закона за Времето и Институт за Галактически Изследвания



Стефани Саут, архетипно
известна като «Червената Кралица»

През 2002 година аз станах ученичка на Хосе Аргуелес – Валум Вотан, пазител на особено галактическо познание. Мисията на неговия живот беше, и е да осъществява работата за укрепване на световния мир и възстановяване на свещения ред между всички хора на Земята, чрез създаване на основите на новото галактическо знание. Започнатата работа ще бъде продължена от Фондацията на Закона за Времето, (ФЗВ) и е предназначена за тези, които са въплътени да отговорят на това.

Целта на ФЗВ се състои не само в разпространение на Календара на Новото Време – Календара на 13- те Луни по 28 дни всяка Луна, като инструмент за въплъщение на принципа «мир чрез култура», но и да продължи непрекъснатото изследване на времевите цикли и природата на еволюционния преход, който сега се случва на нашата Планета. Това изследване, получило названието «Проект на Ноосфера II», преди всичко е свързано с изучаването на теорията на биосферно-ноосферния преход.

Моето ученичество ще продължи до 21 декември 2012 година, когато ще навърша 39 години (Хосе се е родил през 1939 година), а Валум Вотан би трябвало да навърши 73 години (аз съм родена през 1973 година). В езотеричните термини това се нарича алхимическа промяна на цветовете (или потоците).

Въпреки факта, че Хосе вече не е на тази Планета, ученичеството продължава. Същността на подобно ученичество е известна като GM108X – Предаване на Галактическите Маи, или «съобщение между световете». В последните три дни на своя живот Валум Вотан ми даде точни указания за това, как той би искал да продължи неговата работа. Той остави още много непубликувани досега статии, които ще се публикуват на страниците на сайта www.lawoftime.org.

Следва преглед на основните проекти на работата му. Издания:

1. Наскоро Хосе завърши своята последна книга, предназначена за широка аудитория от читатели, а именно «Манифест на ноосферата: следващ стадий от еволюцията на човешкото съзнание», която ще се издаде от издателство «North Atlantic Books» и ще излезе в началото на септември 2011 года (Лунна – Електрическа Луни на годината на Белия Ритмичен Вълшебник). Това издание ще стане първата книга от серията «Еволюция» на Даниел Пинчбек «Еволюция».


2. Валум Вотан неотдавна завърши прочита и редакцията на окончателния вариант на моя ръкопис за неговата биография, която следва да излезе на 11 май 2011 година (кин 138). «Време, синхронност и календарна реформа. Живот и работа на ясновиждащия Хосе Аргуелес».

3. «Хроники на Космическата История: Книга за Куба». Последният том от седемтомната серия «Хроники на Космическата История» ще бъде издадена, както и трябваше да стане, през Космическата Луна на настоящата година (в края на юли 2011 година).

4. «Енциклопедия на Синхронния Ред». Издаването на този творба на Завършващия Цикъла е планирано за 24 януари 2012 година (15 ден на Резонансна Луна от годината на Белия Ритмичен Вълшебник).

ЦентроветеКРЪСТ13

«Проектът КРЪСТ13» (Образователните Центрове за Възстановяване и Изследване на Природния Разум) беше иницииран от Хосе Аргуелес през 2005 година, като част от «Проекта за Планетарно Проектиране» с намерението да се създадат тринадесет центъра, стратегически разположени в Северното и Южно полукълба. Една от целите на този експериментален проект се състои в използването на техниката на медитацията като средство за телепатични експерименти. (Обърнете внимание, че названието «КРЪСТ» първоначално е било предложено от швейцарския архитект Даниело Липшиц, който участваше в началните етапи на проекта.)

Според Хосе, синхронизираните медитации и експерименти във всеки един от центровете служат за проучване на възможностите за комбиниране на телепатичното ментално поле на човека и електромагнитното поле на Земята. Това също е част от експеримента Дъгов Мост, свързан с визуализацията на дъговите плазмени потоци, излъчващи се от двата полюса на Планетата във вид на северно и южно полярни сияния. (виж. www.crest13.org. За по-подробна информация можете да се свържете с Ишрам: crest13@lawoftime.org.)

Ноосферен форум

Задачата на Първия Световен Ноосферен Форум е да създаде планетарна виртуална кръгла маса, за да се проведе диалог и да се обмени информация, образователни програми, да се създадат групи от сътрудници, образуващи единна мрежа, а също така и всички заедно да участват в планирането на значими събития, способстващи за разбирането на ноосферата и нейното значение за цялото човечество, което е важно да стане до Световната Промяна на 21 декември 2012 година. Уеб-сайт www.noosphereforum.org. ноосферния форум се поддържа от нашия сръбски брат Борис Петрович.

Провеждане на празници в Деня Извън Времето (25 юли 2011 година)

Започнете подготовка за празника още сега. Нека Денят Извън Времето- Обертонов Небесен Странник, тази година стане най- забележителното събитие, проявявайки силата на Пророчеството на Галактическо-Кармичния Марс. От началния момент на празнуването на Деня Извън Времето, през 1993 година, сега ще бъде първия път, когато вдъхновителят на този празник ще го наблюдава от Неговата Страна. Нека да осъзнаем цялата пълнота на ставащите на Земята глобални изменения, за да могат повече хора да знаят, че сега сме в процес на велико планетарно посвещение. Нека по време на церемониите и фестивалите да отправим сигнал към нашите звездни братя и сестри, за това, че ние сме обединени във времето.

Семинари на Науката за Времето и Календара на 13- те Луни

Фондацията на Закона за Времето ще продължи да издава джобните Календари на 13-те Луни, а също и «Алманах за Синхронност на Звездните Пътешественици», включващ Календара на 13- те Луни и Дриймспел.

Нека тези, които са запознати със знанието за учението на Закона за Времето, Синхронния Ред и Календара на Новото Време да станат активни разпространители на това учение. Нека се провеждат повече семинари и практически занятия, които да допринесат за по- задълбоченото разбиране на Синхронния Ред. Ако провеждате регулярните си срещи на Кристален Тон, осъществявайте регулярна работа в своите групи, изучавайте Космическата История и провеждайте медитацията Дъгов Мост– всичко това ще бъде творчески принос в ноосферата и планетарния разум. Изпращайте информация за събитията във вашия биорегион на адрес events@planetartnetwork.info

Реактивация на Планетарната Мрежа на Изкуството

През 1981 година, когато Хосе имаше видение за угасваща Планета, той разбра, че преди да настъпи епохата на Светлината, ситуацията ще става все по-зле. Като положителен отзвук у него се роди идеята за Планетарна Мрежа на Изкуството (ПАН), задачата на която е да помогне на нашата Планета, по пътя към нейната трансформация.

ПАН беше представена като глобална мрежа на художници и музиканти, които обединяват усилията си с намерение да трансформират околната среда на индустриалната ера в глобално произведение на изкуството. Хосе казва за това:

«Задачата на ПАН е да помогне за творческата трансформация и преход от сегашното общество към Ред, основан на Земята, когато хората работят в хармония с енергиите на Планетата. ПАН – това е световен съюз на художници, творчески групи на артисти, които работят заедно за общата творческа трансформация на Планетата».

Хосе и Лойдин Аргуелес инициираха Планетарната Мрежа на Изкуството (ПАН) през 1983 година като средство за разпространение на «Изкуството като основа за Мира на Земята» и в качеството на официален символ използваха Знамето на Мира (родено в нашата съвременност от Николай Константинович Рьорих). Приемайки Знамето на Мира, Хосе заяви, че вследствие на ядрената заплаха, липсата на мир на нашата Планета, изтощение и обща разруха на околната среда е необходимо да разпространяваме това Знаме, да го издигнем навсякъде като знак за запазване на драгоценната ни биосфера – люлка на цялата човешка култура.

На сайта www.planetartnetwork.info можете да видите репортажи от ПАН за провежданите от тях мероприятия, а също и да изпратите отчет за своята работа.

Наближава 2012 година, и всеки от нас, който е готов, му предстои много работа. Всеки има своята уникална роля. Запомнете, стария ред «времето е пари» и потребителското отношение към живота окончателно се разтвориха; и всичко, което правим за укрепване на раждащото се сега НОВО, дава колективна творческа сила за движение към осъзнаване на световното обединение в Новото Време. Подкрепяйте работата в групите си, осъществявайте медитацията на природния разум, изучавайте Космическата История, организирайте общества за осъзнаване на Измененията на Земята, инициирайте проекти «Времето е изкуство», трансформирайте отпадъците в Изкуство! Обгрижвайте градината на общността, организирайте общности, основании на кодовете на Новото Време!

Вашето въображение няма граници. Запазете висшето видение в своите сърца, и Земята ще отговори на всички със своята творческа сила. Творецът чува, ангелските и галактическите същества отправят своите благословии, и ние встъпваме в истинската планетарно-галактическа Култура на Мира!

Да триумфира Новото Време на Световния Мир!

С Благодарности към ПСИ " Алциона", които предоставиха този материал на българския ПАН

ИН ЛА КЕШ А ЛА КИН!

ЕВАМ МАЙЯ Е МАХО!



-----

2011-2012г.

Проект "Ноосферная Арт Волна"

http://cosmohealer.com/index.php?option ... 48&lang=ru

+ "11.11.2011 проведена активация мировой системы пирамид при помощи звукового ключа ДНК, который закодирован в последовательности И-Дзин
Ключ ДНК имеет такую матрицу."

Изображение

"При помощи лазерного квантового биокомпьютера получены спектры энергий Ян и Инь, из которых состоят гексаграммы И-Дзин. На основе ключа ДНК закодированого в матрице И-Дзин был сформирован специальный звуковой спектр.

Проведена трансляция звукового ключа И-Дзин в пирамиду находящуюся в Чечен Ице, с использованием специального звукового радиоизлучения в пространство структурированное аватаром пирамиды под названием Ноосферный Корректирующий Модуль. Это привело к выходу мировой системы пирамид из спящего режима. Вследствие чего, происходит набор мощности пирамид и других сакральных строений стоящих в узлах планетарной решетки для стабилизации поля планеты и подготовкт ее к смене циклов отображенных в календаре Майя.
И-ЦЗИН является матрицей ДНК ,команд Кристаллического Модуля Ноосферы. Каждая команда это гексаграмма, имеющая специальный вибрационный спектр. В живой природе эти команды представлены как буквы, из которых состоит ДНК человека и других форм жизни. Матрица И-ЦЗИН состоит из 64 гексаграмм каждая из которых, имеет свое число. И-ЦЗИН. это словарь, при помощи которого лингвистические языковые фразы в виде числовых космоматриц можно преобразовывать в язык ДНК, на которым работает Кристаллический Модуль Ноосферы. Таким образом, числовые космаматрицы являются ДНК- программами, которые принимает космохилер для конкретной ситуации. Они могут быть переведены в звуки, что создаст музыкальную мелодию, при прослушивании которой, запускается ДНК-программа для нужной цели или события."

---

Явно оня ден на 24.11. учените (по-точно "откривателите") откриха Ноосферата за пореден път... :clap: :bla: :oops:

Все по нови и нови открития, че и някои от тях ги е предрекъл преди доста време Айзък Азимов, Фондацията...
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Предишна

Назад към Отворена практика - на крилете на намерението

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron