Влез    Регистрация
  • Автор
    Съобщение

Дарена

Мнениеот Silviya M » Съб Сеп 17, 2016 6:55 pm

http://www.jenatadnes.com/shesto-chuvst ... i-pomogne/

Има и такива хора :innocent:


Не мога да кажа, че съм оптимист – животът ме научи да си налагам, че накрая нещата се оправят, защото иначе се губи смисълът. Но колкото са хубавите моменти, толкова много са и изпитанията по пътя и аз не зная дали бих се справила с моите, ако един определен човек не беше до мен.

Искам да разкажа историята на този човек, който цял живот безусловно помага на хората в нужда и безизходица. Напътства ги деликатно и тихомълком, използвайки дарбата си.



Мариана Петрова-Дарена е ангел, който живее в моя роден град и по стечение на обстоятелствата е един от най-близките ми хора. Тя казва: „Вярвам, че всеки идва с мисия на този свят и когато я изпълни, е свободен да си тръгне.“ Нейната мисия е да помага на колкото се може повече хора, но, уви!, на пръсти се броят онези, които знаят за дарбата й. Мисля си, че моята мисия е да променя това, защото Дарена, с нейните вродени чест и достойнство, не би тръгнала да се изтъква сама. Тя вярва, че за всяко нещо има ден и час, когато то ще се случи по най-добрия начин.

Дарбата на Дарена е да вижда в бъдещето,

тя може да чете мислите и да поглежда в душата на човека, вижда и заболяванията му. Нейният принос към света е, че може да консултира или насочва хората към разрешаване на проблема, който имат в момента.

Чудесата и странностите започват да се случват още в детството й, когато Дарена вижда инциденти още преди те да са се случили с децата около нея. В съзнанието й изплуват гледки като на кинолента, преди те да станат в действителност – това я обърква и тя се оформя като по-различно и затворено дете, странящо от всички.

Казва ми, че е знаела кога някое от другарчетата й ще се нарани, докато играе, или пък ще се разболее. В детството си не успява да си обясни виденията и предчувствията си. Постоянно се опитва да ги потисне, да не им обръща внимание, за да може да живее без страх от кадрите, които се “прожектират” в съзнанието й.

Един от най-травмиращите й спомени е, когато провижда как на собствения й баща му предстои среща със смъртта. За неин ужас, не успява да види дали той ще я преодолее. В осми клас е и пред очите й изниква картината на

катастрофа, в която баща й ще бъде ранен

и ще падне в дълбоко дере, където ще стои в безсъзнание часове наред, през нощта, под силен дъжд. „В главата ми започнаха да се повтарят сцените от катастрофата, предстоеше той да замине, не знаех какво да кажа, нямах представа дали това изобщо ще се случи, или е само видение в главата ми, бях толкова изплашена…“Очакването да се случи нещо лошо, без тя да може да го предотврати, я подлудява още повече. Не успява да заспи цяла нощ, психиката и духът й са подложени на силно изпитание. На сутринта обаче сякаш се случва чудо – изведнъж я обзема спокойствие и увереност, че нещата ще се оправят. Че баща й е преодолял опасността, разминал се е със заплахата, надвиснала над него. Че му е писано да живее още дълго. „Той замина. По това време нямахме телефони, аз не знаех какво става с него и не можех нищо нито да направя, нито да кажа, защото си давах сметка, че ще ме сметнат за луда. Но вече бях спокойна, защото го усещах жив и това беше най-важното.“

По-късно се оказва, че той е оцелял.



Дарена дълго смята дарбата си просто за силна интуиция, докато не се запознава със своя леля, която живее в отдалечено родопско село. Тази скромна жена, която не умее да си напише името и отглежда кози на първия етаж в къщата си, има особена дарба да помага на хората. Притежава способността да вижда в бъдещето чрез докосване на захар или течност, заредени с енергията на определен човек. Често изпада в състояния на будна кома, при които е възможно цял месец да не дойде в съзнание. Свикнали със странностите й, нейните деца знаят, че това е част от дарбата й и не позволяват на никого да я докосва или вади насила от това състояние – освен на лекарите, които поддържат организма й, ако се е изтощил твърде много. Децата й знаят, че рано или късно тя ще се събуди и

наричат това нейно състояние „примиране“.

Събуждайки се, тя започва да рецитира откъси от Библията на разни древни езици – арабски, арамейски, старобългарски…

Тази леля предрича живота на Дара и й разкрива, че притежава същата дарба като нея, но все още не може да я осъзнае и овладее. Всичко, което й е предсказано, се случва, дарбата й се развива все повече, но тя продължава да таи видяното в себе си.

Един ден, докато глади и разговаря със съпруга си, Дарена му се ядосва за нещо – в този момент ютията в ръцете й пламва. За щастие, се отървава без наранявания.

„Прекалено силна енергия“, обяснява ми тя.

В този период ние вече се познавахме – тогава започнаха и главоболията й, свързани с мисли за близки хора. Тя често ни звънеше, за да ни разкаже своите натрапчиво повтарящи се видения, а ние осъзнахме, че всъщност ни предупреждава за неща, които после ни се случваха в много кратък срок.

Приемайки осъзнато дарбата си, Дарена канализираше все по-добре получаваната информация и ни даде изключително ценни съвети в трудни моменти.

Понякога тя е много категорична, а друг път не иска да говори за даден човек, защото чете мислите му и неговите лоши намерения. Имам късмета да съм от хората, с които е близка и чувствам нейната закрила. Понякога просто ми се обажда и започва да говори – усещайки, че в този момент съм в безизходица. Твърди, че всеки има задача, която трябва да изпълни, както и изпитания, през които да мине, за да се разшири вселенското съзнание, колективният разум – за да се проявят всичките му форми и вариации. Но добротата е тази, която ни сплотява и всички можем да сме по-щастливи,

ако си помагаме безусловно и се държим здраво един за друг

Докато пишех този текст, майка ми преминаваше през сериозна здравословна криза. Дарена беше човекът, който се появяваше в точния момент и ни насочваше как да продължим лечението. В най-трудните дни просто пристигаше и мълчаливо изчакваше с нас това, което предстоеше да се случи.

Всеки път се изумявам на нейните способности, въпреки че животът ни е преминал заедно. Благодарение на Дарена вярвам, че напук на времената, в които живеем – с лошотията между хората, с войните и всеобщия материален ламтеж – все пак между нас се разхождат ангели спасители.

Дарена изгуби преди години мъжа си и остана сама с двамата си синове. Живее много скромно, грижи се за градината си и се радва на цветята. По професия е готвач и стана майстор-готвач на високо ниво. Но от известно време сякаш Бог избира друго за нея. Сполетя я здравословен проблем, който не й позволява да работи – сякаш за да й подскаже, че е дошъл моментът да разкаже за дарбата си.

Ако имате нужда от помощ, потърсете я. Тя ще ви помогне, защото за това е призвана.

ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ



Дарена, разкажи в какво се изразява дарбата ти?

Скромно считам, че Всевишният ми е подарил свръхсетивност за прозрение в бъдещето. То идва спонтанно, без да мога да го контролирам.

Взимам чаша с течност, от която е пил даден човек, и виждам картини, които преминават като на филмова лента – трябва бързо да ги разкажа, защото след малко ги забравям. Чувството е като че ли човекът отсреща ми го разказва, но без думи. Затова не желая да ми подсказват и поясняват нещата, докато съм в това състояние, защото по-скоро ми пречат.

Мислиш ли, че животът на хората е предначертан?

Раждаме се с определени генетични способности и нагласа да възприемаме заобикалящия ни свят. Разумът и образоваността могат само да ни помогнат да посрещнем събитието, но не и да го променим.

Съществува ли Бог или някаква всемирна сила според теб?

Вярвам, че има такава сила свише – за едни е нашият християнски Бог, за други – Буда, за трети – съвсем трето. По-важното е човек да вярва в нещо, което да му помага да преминава по-леко през трудностите в живота и да се вглежда в себе си.

Има ли разлика в съдбите на добрите и лошите хора?

Всеки се ражда както с добри, така и с лоши качества, но нашите избори в живота ни правят по-добри или по-лоши.

Как мислиш, има ли ненаказано добро?

Докато съществуват злобата и завистта между хората, ще има непризнателност и омаловажаване на успехите на другите. Това е неизбежно. Но въпреки това трябва да правим добрини, без да чакаме отплата, защото така привличаме добри помисли към себе си.

Възможно ли е човек да развие способности като твоите сам?

Не, не е възможно и не е дадено всекиму. Това не се учи – или я имаш, или не тази дарба.

Можете да откриете Мариана Петрова на mariana.petrova60@gmail.com, на 0893 587 482 или във Фейсбук.
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дарена

Мнениеот kas » Пон Сеп 26, 2016 11:56 am

Silviya M написа:Възможно ли е човек да развие способности като твоите сам?

Не, не е възможно и не е дадено всекиму. Това не се учи – или я имаш, или не тази дарба.

Точно с това не съм съгласен... иначе защо ли сме се включили в този форум. Който има търсачески дух и дисциплина намира пътя. А дали ще избере да развива една или друга дарба и дали ще успее е друг въпрос. ;))
INTENT
kas
Администратор
 
Мнения: 427
Регистриран на: Съб Яну 12, 2008 5:13 pm

Re: Дарена

Мнениеот Silviya M » Вто Сеп 27, 2016 8:21 pm

Това и на мен ми направи впечатление и дори четейки го, се усмихнах.
Всички, абсолютно всички деца я имат дарбата. И се делят на две групи, основно. Едните казват - "нямам никакви спомени преди 4-6-годишна възраст...". Другите помнят това - онова, но го подтискат, за да се впишат в обстановката. И едните и другите по някое време разбират, що е то - "норма". Първите забравят и от страх, а другите, заради това - как правилно да се държим в обществото. Стадото (социалното, да кажа) не гледа с добро око на Маугли-та и Тарзан-овци.. Карлитос добре го е обяснил това явление "забравянето". Струва ми се, че беше в Силата на безмълвието, ако правилно си спомням.

:comp:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Назад към Отворена практика - на крилете на намерението

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron