Влез    Регистрация
  • Автор
    Съобщение

Remote Viewing (RV) Дистанционно виждане

Мнениеот Silviya M » Чет Май 07, 2015 4:11 pm

Понеже се бях впечатлила много от материала в един блог от Remote Viewing (RV) Дистанционното виждане, а и заради мъжете, които се взират в кози, обещах си, че ще събера материали на български език (или руски в краен случай) за това нещо.

Това беше блога:

http://www.parallelreality-bg.com/stati ... 31-18.html

Другите материали ще ги копирам, за да не се загубят (изтрият най-вече).



Kакво не е RV? Как работи? История. Статистика. Термини.

Remote Viewing (RV) е метод, използващ човешките екстрасензорни способности, описани като телепатия, психотроника, отдалечен поглед и можество други термини. Използвайки набор от протоколи (технически правила), remote viewer може да достигне (възприеме) набелязаната цел - човек, обект или събитие - което се намира далеч във времето и пространството.

Remote viewer може да наблюдава целта в миналото или бъдещето, в съседната стая, в друга държава, навсякъде по света, теоретично във вселената. Времето и пространството са без значение при Remote Viewing. Въпреки, че използва специфични техники, този метод може да бъде възприет от почти всеки. СИИ (Стандфорския Изседователски Институт) основно развива два протокола за remote viewing. Оригиналният (CRV - Coordinate Remote Viewing) е метод на наблюдение, при който remote viewer седи срещу монитор (monitor), който би трябвало тактично да помага на remote viewer в неговото “отдалечено пътешествие”, като му задава свързани с наблюдението въпроси по въздействащ начин.

Наблюдателят също така седи в специално изработен стол, където специални подсъзнателни и тонални честоти се излъчват към неговите уши с цел да достигне ниво, където електроенцефелографичната следа и кожно галванометричния отзвук биха уловили надмощие на Алфа (7-14 периода/цикъла в минута) или Тета вълни (4-7 цикъла в минута) в мозъка на remote viewer.

Тета нивото се намира в съотношение с полусънното състояние, което предшества съня, където някой се сблъска с надмощие на Делта вълни (0-3 цикъла в минута) - освен това периодите на бързото движение на очите са Алфа вълните. В тази точка специални тонални звукови честоти, трябва да бъдат излъчени от био машината с цел да позволи на субекта да разпознае това състояние и надеждно да е способен лесно да преминава в него за в бъдеще.

Вторият протокол (ERV or Extended Remote Viewing) е много по-освободен от технически приспособления. В този случай индивидът би трябвало да навлезе дълбоко в себе си, докато почувства, че е способен да отдели своето съзнание от физическото си тяло и да тръгне на обширно пътешествие до отдалеченото място, свързвайки или пространството, или времето, или и двете. Remote viewers трябва да запишат на касета своите впечатления и често ги скицират на лист хартия. Добре обучените често правят впечатление на притежаващи така нареченото въображаемо тяло, което може да премине през стени и да проучва райони от високо издигната перспектива или от много близка, в зависимост от желанието им.

Kакво не е RV?

Remote Viewing не е преживяване извън тялото. Remote viewer не се проектира астрално в целта. Също така не е медитация, халюцинация или състояние на транс. По време на Remote Viewing сесията субектът е буден и в пълно съзнание.

Как работи?

Никой не знае със сигурност как работи Remote Viewing,а само това, че работи. Една от теориите е: опитните Remote viewer са способни да се потопят във “всеобхватното съзнание” - вид обширен извор на информация за всичко, където времето и мястото нямат значение. Remote viewer влиза в “свръхсъзнателно състояние”, в което може да се настрои към специфични цели от универсалното съзнание, част от което са всички хора и неща. Матрицата е описвана като огромна, нематериална, добре структурирана, мислено достъпна структура от информация, съдържаща всички данни, свързани с всичко в материалното и нематериалното пространство. Матрицата е отворена и обхваща цялото съзнателно съществуване, освен това и информация, отнасяща се до всичко останало живо и неживо според приетите човешки дефиниции. Тя е тази информационна структура, от която даннитепроизлизат, шифровани вурху сигнална линия . Тази Матрица може да бъде изобразена като необятно, три измерно геометрично разпределение на точки, всяка представяща дискретна информационна единица бит. Всеки географски район на земята има съответна част от Матрицата, отговаряща именно на природата на физическия участък. Когато наблюдателят е насочван от координатите или друга обективна методология, той приема сигналната лента за данни,водещи началото си от Матрицата. Като сполучливо достигне информацията от сигналната линия, последователно я разкодира с помощта на своето осъзнато съзнание и умения, прави я достъпна за анализи и по-нататъшни експлоатации от себе си и от други. Remote viewing е възможен чрез посредничеството на хипотетична “сигнална линия”. По начин приблизително аналогичен на теорията за стандартното радиопредаване тази сигнална линия е радиовълна, която индуктивно е изменена от нейната връзка с информацията и може да бъде уловена и декодирана от remote viewer. Тази сигнална линия излъчва в много различни честоти и нейното влияние върху възприятията на наблюдателя е контролирано чрез феномена известен като “aperture”.


История.

Терминът "Remote Viewing" се появява през 1971 година с експериментирането, ръководено от Инго Сван (Ingo Swann, който коректно “видя” в 1973 година, че Юпитер има пръстени; факт, който по- късно беше установен чрез космическо сондиране). По време на Студената война през 1970-1980 година "Remote Viewing" се развива допълнително от американските военни и ЦРУ във връзка с програмите Sun Streak, Grill Flame и Star Gate. Правителството спонсорирало Remote Viewing програмите, които се оказали успешни според много от участниците. Осъществени са много точни и детайлни описания на сгради и устройства на стотици мили от remote viewer. За около две десетилетия Американското правителство харчи милиони долари за военни и разузнавателни изследвания, в многообразия от подбрани разузнавателни техники. (Тези милиони долари били оправдани в лицето на Съветското изследване в подобни психо технологии). Въпреки, че тези организации твърдят, че след 20-годишно експериментиране техните Remote Viewing програми са изоставени,но някои вътрешни хора смятат, че те продължават да съществуват тайно. Добре за познати Remote Viewers казват, че американското правителство се свързало с тях след терористичните атаки на 11 септември 2001, за да определят местонахождението на други възможни терористични дейности. Кой популяризира Remote Viewing? В средата на 1990 година САЩ разбулва съществуването на десетилетия продължила замесеност в психическите изследвания използвайки Remote Viewing като сътрудник в нейните военни/разузнавателни служби. През този период редица обучени военни хора се появяват със свои собствени книги, тренировъчни курсове и web-сайтове, подкрепящи и съдействащи използваната на Remote Viewing. Американското правителство и войски оттогава отричат изследването и претендират, че няма да използват или експлоатират Remote Viewing повече. Но много преди Американските и Съветските изследвания, парапсихолози, спиритуалисти и шамани си проправяли път стремително в тази сфера.


Статистика.

Докато скептиците твърдят, че Remote Viewing не действа въобще, някои защитници претендират, че действа 100%, фактически то работи, но не по всяко време и за всеки Remote viewer. Високо квалифицираните Remote viewers имат ниво на успех почти 100%; те са способени да следват целта почти през цялото време, но като цяло, възприетата информация може да не е съвсем точна. Има много фактори, които влияят, някои цели е по-сложно да бъдат достигнати и описани, отколкото други.

Термини.

Coordinate Remote Viewing - процес на дистанционно наблюдение, при който се използват географски координати за подсещане или внушаване.

Матрица - нещо, в което нещо друго се поражда или заема форма, или се развива. Място или точка на развитие или разтеж.

Monitor - индивид, който подпомага наблюдателя в Remote Viewing сесията. Monitor осигурява координатите, наблюдава Remote viewer, записва надеждна информация от сесията, осигурява подходяща обратна връзка, когато е необходимо, набавя обективна аналитична подкрепа, ако е необходимо.

Remote Viewer - човек, който използва своите ментални (мисловни) способности, за да възприеме или добие информация, за която той няма друг достъп и за която той няма предишно гледище, касаещо хора, места, събития или обекти отдалечени от него от времето, разстоянието или други намесващи се пречки.

Remote Viewing Session - индивидът се опитва да добие и изобрази единствено с мисловни средства информация за предназначеното местонахождение. На Remote viewer не е казано какво е мястото, което трябва да се характеризира, но се налага подсещане или напомняне, които посочват мястото.


http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~hardcode/rv/#stat

:comp: :ok:
Последна промяна Silviya M на Чет Май 07, 2015 4:31 pm, променена общо 1 път
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Remote Viewing (RV) Дистанционно виждане

Мнениеот Silviya M » Чет Май 07, 2015 4:21 pm

В този текст става въпрос за човека - Инго Суан, който е описал пръстените на Сатурн -

Сами ли сме? Луна: „Тъмната страна“.


Луната е нашия естествен спътник, който извършва една пълна обиколка по орбитата си за 28 дни. Но когато започнем да анализираме физическите качества на познатата ни съседка, много детайли подсказват, че Луната може би изобщо не е естествено тяло. Какво знаем за обратната страна на Луната, тъмната, загадъчна и невидима за нас тук на Земята? Съотношението на орбиталната скорост на Луната и скоростта на въртене около оста й позволяват винаги да бъде ориентирана с една и съща страна към нас. Времето необходимо да се завърти един път около себе си е равно на времето за обиколка около Земята [~28 дни]. Съвпадение? Може би.

Тъй като няма еднозначно научно мнение по въпроса за възникването на Луната, с тази статия ще се отклоним малко от чисто научните източници, за да открием някои по-задоволителни отговори. Достоверни или не – ще решите вие. Но какво трябва да се случи, за да се образува такъв спътник? Според съвременната физиката, появата на тяло с перфектен баланс и синхрон като Луната е доста неочаквано. Симулации на сблъсъци между две планети с различна маса не дават дори подобни резултати. Всъщност много учени признават, че произходът на Луната е неразрешена загадка.

„Не мога да помогна, но стигнах до извода, че Луната със сегашното си положение не трябва да съществува. Но фактът, че тя е там е една от случайностите в живота, които трябва да приема на доверие.“ – Айзък Азимов, професор по биология и писател на разкази за научна фантастика и популярна наука.

„По-лесно бихме обяснили липсата на Луна, отколкото това нейно присъствие.“ – Робин Брет, учен от NASA

„За момента най-точното обяснение за Луната е: грешка в наблюденията и разбиранията, тя просто не би трябвало да съществува.“ – Ъруин Шапиро, Астрофизик от Харвард

От край време Луната буди човешкото любопитство, а в последните години се появиха някои доста вълнуващи спекулации: изкуствено създадени структури, тайни военни операции, древни извънземни кораби и какво ли още не. И сякаш всичко това пасва перфектно на странното разположението на луната – и със сигурност, ако трябва да се скрие нещо от човечеството, обратната страна на Луната е перфектното място за целта.

“Дистанционно наблюдение” – какво екстрасенсите видяха на Луната?

В изследване публикувано от Станфордският университет, известен с нетрадиционните си експерименти и проучвания, се споменават пръстените на Юпитер много преди “NASA” да разберат за тях. Инго Суан [Ingo Swann] чрез техника за “дистанционно наблюдение” успешно вижда пръстените и ги описва с голяма детайлност, години преди “Pioneer-10” през 1974-а година да предостави тази възможност на “NASA”.

Това може да ви се стори странно и неподходящо, но като се има предвид колко често вече се говори за свръхсетивност, а ние българите си имаме някои доста големи имена в областта известни по цял свят и дори допринесли за науката, мое би е напълно естествено да използваме информация от такъв тип. И все пак, вие сте тези които избирате в какво да вярвате.

“Дистанционно зрение” е способността на човек да вижда отдалечени места на разстояние от стотици хиляди километри, че дори и повече. Налице са много показни резултати от проведените експерименти през последните 25 години – тази способност е реална, а резултатите от проучването повече от интересни. “Сякаш проектираш съзнанието си на друго място извън тялото.” Феноменът Remote Viewing е потвърден с редица изследвания и експерименти, а официалният доклад от Принстънския университет може да прочетете тук. Интересното е че явлението набира голяма популярност сред интелектуалните общества и от години се използва за промишлен и военен шпионаж.

Инго е изписал много за Луната и случващото се там. Фактът, че вижда пръстените на Юпитер много преди “NASA” да има тази възможност говори сам по себе си. Голяма част от неговите “видения” са публикувани и подпечатани с името “Stanford University”. Повече за разказите на Инго може да прочетете в книгата му – “Проникновение” [EN]. Инго Дъглас Суан е медиум и писател, най-вече известен с работата си с Ръсел Тарг и Харълд Пътоф по проекта „Звездна врата„.

“Едно е да четеш за извънземни в книги и списания, друго е да чуваш различни слухове за свалени летящи чинии от военните и т.н. […] Но съвсем различно е когато се намериш в ситуация разкриваща ти всичко това като реалност. Видях кули, машини, светлини, сгради, хуманоиди бързащи и работещи над нещо важно, което не разбирах.” – Инго Суан

”Те не разказаха дори колкото синапено зрънце от това, което видяха на Луната.” – баба Ванга

Горният цитат на Ванга се отнася за космическите полети на американските космонавти до Луната. Нашата пророчица споделя, че наблюдавала всяка тяхна стъпка, вижда това, което и те виждат, и е потресена: „Те не разказаха дори колкото синапеното зърно за онова, което видяха там!“ Чак след много години сред обществеността добиха известност някои факти, които потвърждават думите на Ванга. Стана ясно, че по време на полетите на космическите кораби „Аполо“ и „Джемини“, космонавтите са видели неща, които не са имали право да споменават на когото и да е. Полетите на тези кораби са били следени както отблизо, така и отдалече от летящи обекти с извънземен произход. Шифърът с който се е съобщавало за тях на Земята е бил „Дядо Коледа“.

Преживяванията на Едгар Мичъл – шестият човек стъпил на Луната.

На 5-ти Февруари като пилот на “Аполо 14” Едгар Мичъл [Edgar Mitchell] става шестият човек стъпил на Луната. След оттеглянето си от “NASA” основава най-големмият и до днес “Институт за Неотични Науки” [Institute of Noetic Sciences]. По-късно пише книгата “Пътят на изследователя” [The Way Of The Explorer] за да документира мистицизма изпитал по време на пътешествието си до Луната. Последното интервю пенсионираният капитан дава по телефона за “AskMen”. Интервюто е на разположение в “Bloomberg”.

[…] Нека започнем с Луната. Знаеше ли, че твоят колега ще “откачи” там горе?

– Да, очаквах го. След като приключихме с експеримента за слънчевия вятър, аз направих всичко по силите си да хвърля копието възможно най-далече. Той също се постара с голф удара си. Така ние поставихме началото на Лунната Олимпиада. Разстоянието беше някъде между 50 и 55 фута [около 18 м.], а копието се намираше на разстояние след голф топката. Имам снимка за доказателство!

Имаше ли силни емоции като стъпи на Луната, или това беше поредната стъпка от листа със задачи?

– Разбира се, беше прекрасно. Бяхме помолени да го направим и бяхме доволни, че сме едни от първите. Да, беше част от листът със задачи, който практикувахме седмици наред докато стане рутина…
Мисията ни на Луната с “Аполо 14” беше първата с научна цел. Докато “Аполо 11” и “Аполо 12” бяха по-скоро пробни, за да установят възможно ли е да свалим астронавти там и после успешно да си ги върнем на Земята.

Мислиш ли, че трябва да направим база на Луната преди да изпратим астронавти на Марс?

– Не мисля, че ще има някаква полза да използваме Луната за стартова площадка към Марс. Луната и Земята са в един гравитационен пояс, тъй че това няма да е предимство. Още повече Луната няма кой знае какви ресурси, които да използваме. По-скоро се нуждаем от нов тип двигатели.

Известен си с това, че си видял НЛО. Какво всъщност e станало в Розуел, Ню Мексико, инцидентът през 1947-а година?

– След мисията “Аполо 14” с мен се свързаха назначени в базата, включително и лицето от “BBC”, което е доставило ковчезите на мъртвите извънземни тела. Другият човек беше синът на шерифа отговорен за сигурността по време на инцидента. Имаше също един семеен приятел, който не беше замесен лично в операцията, но работеше в същата сграда. Всички те са надеждни с информацията, историята е автентична.

Ако случаят е реален, защо се опитаха да го покрият?

– Първоначално лидерите си помислиха, че народът не е готов за такова нещо. Но това вече отмина. Спомни си какво Айзенхауър изрече в последната си реч, и разбира се това е само мое лично мнение: “Пазете се от военния комплекс”. Мисля, че го е казал много ясно. Но не са само военните. Организациите интересуващи се само от печалбата… та ние измислихме самолетите в началото на 20-ти век, а 20 години по-късно имахме цяла въздушно-транспортна индустрия. Помисли какво би било да контролираш технологии способни на междузвездни пътувания и други такива.

Доста пари са вложени там. Ти самият виждал ли си нещо такова?

– Смятам себе си за много добре информиран, но въпреки това аз самият не съм виждал. Не ми е това работата – зает човек съм.

Някога бил ли си заплашван заради публикуването на такава информация?

– Не, но няма и да им се получи ако опитат.

Какво мислиш… Защо след 72-а изпращаме астронавти само в ниска орбита около Земята?

– Няма съмнение, че трябва да продължим с космическата програма и да посещаваме други планети, но също така трябва да развиваме и икономиката. Трябва да съумеем да организираме нашият свят първо, и чак след това да мислим за другите светове […]

Едгар Мичъл за AskMen, 2012 / Интервюиращ: Джеймс Клаш

Вътрешно в себе си всички знаем, че там някъде има нещо по-развито, по-висше от нас. Всеки има своя философия – извънземна цивилизация, интелигентна Вселена… висш създател или Бог. Силно вярваме с цялото си същество, че не сме сами в безкрайната шир. Сякаш това е закодирано вътре в нас, като основен човешки инстинкт – да търсим и изследваме. След толкова много конспиративни теории, несигурни източници и фалшиви материали е много трудно човек да се довери на каквото и да било.


http://fresh-science.com/curious/lunata-tamnata-strana/


Вътрешна работа - книга, написана от Едгар Мичъл, за когото става въпрос по-горе. Книгата не съм я чела, и няма как да я препоръчам -


http://atakavarna.com/wp-content/upload ... de-Job.pdf


:comp: :ok:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Remote Viewing (RV) Дистанционно виждане

Мнениеот Silviya M » Чет Май 07, 2015 4:28 pm

Визията при опитност извън тялто

В края на 60-те години Чарлс Тарт започва първите лабораторни тестове с доброволци, които са преживели опитност извън тялото. В допълнение към физиологичните изследвания той изследвал и спосбността на хората да виждат обекти, които са извън полезрението му. Първото му проучване било с пациентка, която спала в лабораторията в продължение на 4 вечери. Тарт написал на едно листче 5 цифрено число и го поставил на рафт на около 2 метра над леглото и, където тя нямала абсолютно никакъв шанс да го достигне и да види числата. През първата вечер пациентката не е изпитала ОИТ. На втората вечер не е могла да достигне височината на листчето и е видяла само часовника. На третата вечер е имала ОИТ, но е пътувала някъде другаде и накрая на четвъртата вечер духа и се е издигнал до мястото, където било поставено листчето и на сутринта тя съобщила на д-р Тарт, че написаното число е 25132. Това разбира се е било същото число, като вероятността жената да го е отгатнала по случайност е била 1 към 100 000.

Това било достатъчно на Тарт да заключи, че това е нещо паранормално. Вторият участник в изследването на Тарт е бил Робърт Монро, който е посетил лабораторията за 9 сесии, като едва в предпоследната е успял да предизвика ОИТ, като в последствие е успял да предизвика общо 2 ОИТ. По време на първата от тези ОИТ той видял мъж и жена, но без да разпознае кои са те или къде се намират. По време на втората си ОИТ Монро положил по-големи усилия да остане близко до физическото си тяло и успял да види служителка в лабораторията, която следи показанията на апаратурата. С нея бил и мъж, който той не познава и който той описал с подробности след това. Оказало се, че това е съпругът на служителката, който дошъл, за да и прави компания. Монро обаче не успял да види числата на листчето на рафта и поради това не могъл да се направи истински тест на екстрасензорните му възприятия.

През 1971г. Карлис Осис започнал да планира изследвания на ОИТ в Американското общество за изследване на психиката. Първият човек, който той тестван бил Инго Суан, който посещавал лабораторията 2-3 пъти седмично. Джанет Мичъл го тествала, дали той може да види обект, който е извън полезрението му. На около 5 метра височина била поставена платформа, която била разделена на две и от едната и страна имало много предмети. Суан бил помолен ако може да пропътува разстоянието до там и да види какви са предметите.

След преживяна ОИТ, Суон обикновено прави чертежи на това, което е „видял”. Въпреки, че тези рисунки били далеч от перфектните форми на оригиналните предмети, но били достатъчно близки, като вероятноста той да ги е отгатнал по случайност била изчислена на 1 към 40 000.

Резултатите от тези експерименти били много окуражаващи. От резултатите на Тарт станало ясно, че въпреки трудностите хората участвали в експеримента му видяли правилно числото, което е оставил на рафта над леглото. По-нататъшните му изследвания показали, че визията извън тялото може да бъде толкова объркана и хаотична, колкото и свръхестествените възприятия. Осис помолил всички хора изпитали ОИТ да отидат в Американското общество за изследване на психиката за извършване на тестове. На молбата му се отзовали над 100 човека. Те били тествани дали могат да „пътуват” до отдалечена стая и да видят какви обекти има там. Осис установил, че повечето от тях си мислели, че могат да видят целта, но болшинството сгрешили. Той заключил, че по-голямата част от изживяванията на участниците в проучването му нямали нищо общо с ОИТ.


http://outofbody.newage.bg/%D0%B2%D0%B8 ... 1%82%D0%BE


Нещо напуска ли тялото по време на ОИТ?


Голяма част от последните изследвания на ОИТ са насочени към важния въпрос „Нещо напуска ли тялото по време на ОИТ?” От една страна стоят "ecsomatic" или "extrasomatic" теории, които твърдят, че нещо напуска тялото. Това нещо би трябвало да бъде астралното тяло на традиционната теория или някакъв друг вид на съществуване. Морис акцентира на аспекта, че хората могат да напускат тялото си временно, по време на ОИТ и постоянно по време на физическата си смърт. От друга страна има теории, които твърдят, че нищо не напуска тялото. Някои от тези теории прогнозират, че няма паранормални събития по време на ОИТ, но по-голямата част твърдят, че нищо не напуска тялото, но хората използват свръхсензорни възприятия, за откриване на отдалечените цели. Тази концепция е била посочена, като теория за въображение плюс свръхсензорни възприятия.

Тази последна теория е проблематична. Терминът свръхсензорни възприятия е неправилно дефиниран и включва почти всички резултати споменати от хората. Как тогава той може да се изключи? От тези две теории, как да разберем коя е вярна? Независимо от трудностите няколко парапсихолози са си поставили тази трудна задача. Осис например предложил, че ако човек е в процес на ОИТ и има второ тяло, което се намира на отдалечена позиция, тогава той трябва да може да вижда обекти от тази отдалечена позиция. Ако използва свръхсензорни възприятия, той трябва да вижда нещата като свъхсензорни възприятия.

Тази обща идея довела Осис до следния експеримент. Той поставил буквата „d” по такъв начин, че ако се гледа директно (посредством свръхсензорни възприятия) да се вижда „d”, но ако се гледа от определена позиция отразена в огледалото да се вижда „p”. Следвайки тази идея той разработил своето оптично устройство, което показвало различни картини в няколко цвята, разделени на четири квадрата. Окончателното изображение се получава, като се съберат белите и черни очертания, цветното колело и серия от огледала. Ако наблюдавате изображенията посредством свръхсензорни възприятия няма да намерите пълната картина. За да направите това единственият начин е да погледнете през прозорчето за наблюдение.

Експериментите с това устройство са били извършени с Алекс Танос, психолог от Мейн. Танос легнал в шумоизолирана стая и бил помолен да напусне тялото си и да отиде до стаята, където се намира устройството. След това да погледне през прозорчето за наблюдения и да разкаже какво е видял. Осис установил, че отначало Танус не се справял, но след това започнал да се подобрява.

На всяко проучване на Танус е казвано дали е бил прав или греши и по този начин се е търсел критерий по който да се определи неговият успех. При опитите в които той споделял, че е най-уверен, резултатите му се доближавали до цвета и аспекта на целта. Осис твърди, че този аспект е най-важното нещо с което да изпробва своята теория, защото някои от цветовете са променяни от оптичното устройство и ще бъде много трудно да се осъществи, посредством свръхсензорни възприятия. При следващите се използвало цветно колело и три рисунки в шест цвята. Този път общите резултати не са толкова значителни, но оптималните резултати за целта са били значителни и през втората половина на експеримента. Танус оцелва на няколко пъти целевите аспекти, особено онези, които според Осис са необходими за локализирано наблюдение.

Блу Хари е човека дал много интересна информация за физиологията на ОИТ. Той е участвал в тестове по време на своите ОИТ, но според Рого резултатите от тях са само спорадично успешни, за целите на целевите проучвания, затова той се концентрирал върху други аспекти на неговия опит.


http://outofbody.newage.bg/%D0%B2%D0%B8 ... D1%82.html


Екстрасензорните възприятия и ОИТ


Извън направените дотук експерименти има само още един подход, който е от значение за въпросите свързани с ОИТ и свръхсензорните възприятия и той е разработен от Палмър и неговите сътрудници от университета във Вирджиния. Те се опитаха да разработят методи за предизвикване на ОИТ на доброволци в лабораторни условия и след това да проверят техните свръхсензорни възприятия. Всеки може да разбере на потенциалните предимства на такава програма. Ако е възможно да се предизвика целенасочено ОИТ при контролирани условия, както и където поискаме, то много от проблемите свързани с ОИТ ще бъдат решени. По този начин ще могат да тестват хипотези за ОИТ много бързо и лесно, но уви този подход се оказа изпълнен с различни проблеми.

Първо Палмър и Васар разработиха индукционна техника, въз основа на традиционните идеи на това кои условия благоприятстват ОИТ. Използвани са 4 отделни групи хора в три етапа. Методът е бил модифициран, за да се включат различни техники за мускулна релаксация и дезориентация. Всеки участващ в експеримента е бил заведен до лабораторията и опита му е бил обяснен подробно. Хората са били настанени във вътрешна стая, където са лягали в удобно за тях положение, като им се е казвало, че картината цел е поставена на маса в друга стая.

Етапа на индукция се е състоял от почти петнадесет минути прогресивна мускулна релаксация, като на участника се е пускал пулсиращ тон през слушалки и говорители, който е трябвало да послужи за премахване на страничните шумове и създаване на дезориентиращ ефект. В същото време човека е гледал във въртяща се зелена и червена спирала с мигащи светлини. Този етап е продължавал около 10 минути. Накрая човека е бил помолен да се опита да напусне тялото си и да отиде до другата стая, за да разбере как изглежда картината, но тук са използвани няколко различни подхода. Някои хора са били преведени през целия процес посредством записани инструкции, докато други са били оставени да наблюдават въртящата се спирала, докато си представят себе си.

Един от аспектите на процедурата е попълване на въпросник за преживяванията свързани с експеримента. След това пет картини са били поставени пред него. Една от тях е била целта, но нито той, нито ръководителя на експеримента са знаели коя е тя. След като изборът е направен другият ръководител на експеримента е бил повикван, за да каже коя е целта.

Един от зададените въпроси бил: „Имахте ли усещането, че по време на експеримента сте били буквално извън физическото си тяло?” От 50 запитани човека 21 или 42% са отговорили с Да. Ще се отнася за резултатите свързани с картината цел, постигнатите резултати не са се различавали много от случайното разпределение. Резултатите от 21-та потвърдили, че са изпитали ОИТ и останалите не са се различавали съществено.

Палмър и Либерман използвали техники в напреднала фаза. В тяхното проучване участие взели 40 човека. Очите на участниците са били покрити със срязани на две пинг понг топчета и след това са били изложени на светлина, за постигане на хомогенно зрително поле. На половината е казано, че ако искат и могат да напуснат тялото си и да отидат до другата стая, за да видят обекта, който е оставен там, а на другата половина е казано да не правят това, а да се опитат да накарат изображението на предмета само да влезе в съзнанието им.

Както се е и очаквало повечето от тези на които им е дадено позволение да напуснат тялото си са почувствали, че напускат телата си 13 от 20 и само 4-ма от другата група са изпитали подобно нещо. Първата група са станали свидетели и на по-ярки изображения и са изразходили повече усилия в опита си да видят предмета-цел. Що се отнася до свръхсензорни възприятия двете групи са били с резултати близки до случайните разпределения и съществени разлики между тях не са констатирани. Въпреки това тези лица, които са изпитали ОИТ са се справили значително по-добре от другите.Този резултат е точно обратното на това, което Палмър и Либерман прогнозират. С този резултат те засилили хипотезата, че ОИТ улеснява свръхсензорните възприятия.

Палмър и Либерман изказали интересно предположение защо повечето хора на които им е било казано, че могат да напуснат тялото си в действителност са изпитали ОИТ. Тяхната идея е свързана с теорията на Шахтър според която емоциите оказват силно влияние на психологията. Тази теория предполага, че човек , който изпитва някаква емоция, първо чувства физиологичните ефекти на възбуда, включително и такива неща, като леко изпотяване, повишена сърдечна честота, изтвъпване и др. След това се слага етикет на това чувство според ситуацията, като гняв, любов, страх или др. В случая на провеждания експеримент хората са усетели необичайни усещания, произтичащи от индукцията и след това са ги етикетирали.

В следващия експеримент Палмър и Либерман са тествали още 40 човека, като са включили и методите на Робърт Монро за предизвикване на ОИТ. Този път 21 човека съобщили, че са изпитали ОИТ, но техните резултати свързани със свръхсензорните възприятия са били по-лоши.

В окончателния вариант на експеримента им били тествани още 40 души. На 20 от тях били стимулирани, а на останалите 20 им било казано просто да си затворят очите. Този път по 13 човека от всяка от групите казали, че са изпитали ОИТ, но отново не били постигнати високи резултати свързани със свръхсензорните възприятия.

Друг експеримент си поставил за задача да покаже как религиозните вярвания влияят на възможностите за ОИТ. Смит и Ъруин се опитали да предизвикат ОИТ на две групи студенти, различаващи се в своите религиозни убеждения, свързани с безсмъртието. Индукцията била подобна на вече описаните, но в допълнение студентите са били помолени да се опитат да видят два отделни обекта-цели, намиращи се в съседната стая. Резултатите между двете групи не се различавали съществено.

Всички тези опити са били насочени към установяването на това дали хората могат да видят отдалечена цел по време на ОИТ. Въпреки, че експерименталната ОИТ се различава от спонтанната, едно заключение може да се направи за експерименталният вид ОИТ и това е, че визията на ОИТ, ако изобщо се случи е много слаба.


http://outofbody.newage.bg/%D0%B2%D0%B8 ... D1%82.html

:comp: :ok:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Remote Viewing (RV) Дистанционно виждане

Мнениеот Silviya M » Сря Юни 10, 2015 4:21 pm

Книгата - Ръководство е на руски език (Руководство по Координатному Дистанционному Видению)-

https://yadi.sk/d/omO4oQtSeh9pD

:comp:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Remote Viewing (RV) Дистанционно виждане

Мнениеот Silviya M » Нед Юли 17, 2016 6:35 am

http://divinecosmos.e-puzzle.ru/page.php?al=262


Космическое Раскрытие: Ясновидение и воздействие на расстоянии
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Назад към Отворена практика - на крилете на намерението

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron