Влез    Регистрация
  • Автор
    Съобщение

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Пет Мар 27, 2015 3:32 pm

:] :joy: :rofl:
Че как иначе да те шокирам.
Значи всъщност мога и да мина и за умница. :me2:

Преди пишех сама, ама сега ме мързи. Т.е. не съм сигурна, дали си струва. :ok:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот вдъхновител » Пет Мар 27, 2015 3:41 pm

Охо някой е завъдил въшки ..........пардон .......шаблони......" Преди пишех сама, ама сега ме мързи" :rofl: :rofl: :rofl: :yes:
Човека е единственото животно ,което знае какво не трябва да прави но го прави :.(
Затова ДХ е измислил/предполагам/ -безупречността нещо като фокус ментално поле ,което да ни пази от явната склонност на човека да въди шаблони/Въшки -готино/- :rofl: :rofl: :joy: :clap:
Това духа.....е голяма работа ...сега разбрах защо събира хора около нагуала..."Че как иначе да те шокирам. " ако някой не е безупречен и започне да се уна... ся/хипнотизира/ в сладка дрямка -ЖИВАТА ВИДИМА РЕАЛНОСТ все някой от групата ще е буден че да го ИЗПЛЮЩИ ЗА ДОБРО УТРО....аха ..да а а а :rofl:
Аватар
вдъхновител
Активно сънуващ
 
Мнения: 1034
Регистриран на: Пет Дек 12, 2014 10:42 am

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Пет Мар 27, 2015 4:43 pm

Да, къде си виждал - животно да го мързи. Ама те пък не работят. Всъщност и кучетата ми понякога ги мързи.
Сега вече се замислих, дали наистина да не ги заведа на лекар, че и аз да се прегледам...

:wow:

Колкото до гадините, не се коси, още са яйца (в зародиш де) и могат никога да не видят бял свят.

:innocent: :ok:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Съб Мар 28, 2015 9:11 am

Тайната на Живота ние наричаме Любов, Истина, Свобода, Дзен-будистите я наричат Сатори. На това ниво на прочит Сатори на Малкия принц може да се провиди в неговата среща с лисицата. Тя го посвещава в тайната си не толкова със слово, колкото със жизнен урок.

" Същественото е невидимо за очите." Но това, което остойностява тези думи, са уроците по опитомяване, на които лисицата учи Малкия принц.

" Какво значи << да опитомяваш>>?" " То е нещо отдавна забравено. То значи << да се свържеш с другите >>. 7

Това е урокът на Любовта, реализиращ и одухотворяващ живота в пълнота. То се разбира и като удовлетворение от възможността да обичаш и да си необходим на другите. Създава се екзистенциална насоченост на битието. Ти не си Аз за самия себе си като Его, а възможността да изживяваш всичко така, както можеш, нещото такова, каквото е.

В Дзен се поставя единственото условие за истинност на живота чрез чистота на съзнанието, действащо като огледало, само когато огледалото е кристално чисто. Така пътят на Просветлението може да се сравни с пътя на пречистване - пречистване от всички Азови илюзии. Илюзията в съзнанието на Малкия принц, към реда на Дзен философията, се чете в страха и огорчението от отвърлянето на Любовта.


http://notabene-bg.org/read.php?id=67

"— Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко ми е тежичко. Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…"

http://chitanka.info/text/2102/23

Всички кокошки си приличат... Опитомяването се разбира по съвсем друг начин.

:innocent: :ok:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Съб Мар 28, 2015 9:41 am

Което ме наведе на мисълта, колко странно се приема практикуването на Дзен по тия територии. :ai:

Една приятелка ми разказа, как веднъж след работа отишла в детското заведение да си вземе детето.
Времето било слънчево и тя вървяла пеша около половин час до там.
Когато застанала на горната площадка - всички деца долу били еднакви. Облечени в цветни дрехи, бягали насам-натам по зелената трева.
Попитала жената, която стояла до нея, къде е детето й, тъй като не си спомняла сутринта, с какви дрешки го е облякла.

Жената се изумила и отговорила - "Ужас!! Да не може да си познае детето?! Що за майки сте се навъдили напоследък?!". И т.н., и т.н. в този ред на мисли, докато отивала за детето.

:wow: :bla: :))
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот вдъхновител » Съб Мар 28, 2015 9:46 am

:yes: :rofl: :rofl: :rofl:
Аватар
вдъхновител
Активно сънуващ
 
Мнения: 1034
Регистриран на: Пет Дек 12, 2014 10:42 am

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Съб Мар 28, 2015 12:19 pm

Какво повече му трябва на човек за начало на деня (на пръв поглед само де ;)) ) една мъдра мисъл, един- два вица, някава музика.

https://www.youtube.com/watch?v=ZRip9M3qb-Q

После любов, пари и други. :joy: :rofl:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Сря Апр 29, 2015 8:24 am

Общие черты учения Кастанеды и дзен-буддизма

Как ни странно, но в этих системах саморазвития есть множество общих черт, хотя порождены они совершенно разными культурами в разных точках земного шара

1. Концепция «иллюзорности» мира.

Дон Хуан говорит, что то, что обычные люди принимают за объективный мир – всего лишь одно из описаний мира, которое человек усваивает с детства. Все, что мы воспринимаем как непреложную истину – относительно и неустойчиво.

Дзен-буддизм, собственно, учит тому же: цель медитаций и коанов – выйти за рамки того описания мира, к которому мы привыкли. Дзен буддизм ничего не утверждает категорично. Он отрицает все точки зрения и в то же время признает все. Эффект получается тот же, что и от понимания концепции множества описаний мира по Кастанеде.

абсурдизм в дзенских притчах имеет целью «остановить мир», сломать привычные рамки восприятия.

В моем опыте именно знакомство с дзен-буддизмом. в числе прочего, помогло мне «остановить мир» и сломать стереотипы мышления, подготовив почву для восприятия чужой точки зрения, а также понять и смысл книг Кастанеды, хотя я их читала гораздо раньше ,но воспринимала на чисто «логическом уровне», как мертвый багаж теоретических знаний.

2. Отношение к интеллекту, логике, «обыденному миру». Вопреки расхожему стереотипу людей, боящихся или не понимающих «оккультные восточные учения, несушие зло», ни дзен-буддизм, ни учение дона Хуана НЕ ОТРИЦАЮТ необходимость разума, интеллекта и логического мышления, однако цель и того и другого учения – показать, что воспринимать мир можно не только на обычном уровне, с помощью логики и интеллекта, но и по-другому. Дзен и Кастанеда ,вопреки «антиэзотерическим» стереотипам, не Выступают за деструкцию логики и здравого смысла, а наоборот, ПРИЗЫВАЮТ УКРЕПЛЯТЬ их, но при этом не забывая РАСШИРЯТЬ ВОЗМОЖНОСТИ СВОЕГО ВОСПРИЯТИЯ. По Кастанеде, человек со слабым тоналем не мажет быть «воином». Учение дзен также большое внимание уделяет именно простой, обыденной жизни во всех ее проявлениях .

Дон Хуан говорит: чудо у нас под носом, но мы его не видим. Эта мысль является одной из центральных идей учения дзен. Лягушка в пруду, три фунта льна, вьюнок, обвившийся вокруг колодца становятся в японской поэзии, тесно связанной с дзен-буддизмом, целым космосом

могу сказать на своем личном примере, что «отключение внутреннего диалога», или занятия медитацией, ведет не к ухудшению (как это хотят доказать апологетические православные брошюрки), а к обострению интеллекта, логики, человек быстрее и логичнее соображает и начинает понимать и рассуждать, а не просто механически усваивать знания из книг

3. Самоконтроль и самосознание.

Необходимость сильного «тоналя» для того, кто встал на «путь воина», как это называет дон Хуан, ведет к тому что и дзен, и Кастанеда учат тому, что необходим постоянный контроль и осознание каждого своего действия. однако учение дона Хуана еще шире распространяет необходимость самоконтроля: вплоть до области снов, тогда как дзен учит лишь внимательно отслеживать все свои действия.

4. отказ от привычек, нестандартное поведение.

Дзен есть только там, где человек действует не по шаблону. Это присутствует во многих коанах.

Точно так же дон Хуан говорит о необходимости «ломать распорядок», «разрушать привычки».

5. Чувство юмора.

Дон Хуан учил, что нельзя относиться к себе и своим действиям чрезмерно серьезно. Поэтому истинный воин должен обладать чувством юмора. Юмор часто встречается и в дзенских притчах и дзенском искусстве, и здесь он имеет ту же функцию: отвлечь внимание ученика от своей собственной личности на другие цели


6. Необходимость постоянного совершенствования.

И дзен, и учение дона Хуана говорят о том, что человек не должен останавливаться в своем развитии.

Дзен говорит о «текучести» и «изменчивости», об умении «ускользать», то есть меняться каждую секунду.

Точно так же, но другими словами говорит и дон Хуан: воин должен постоянно меняться.

Ясность и определенность ведет к тому ,что человек останавливается на пути и уже не может стать «человеком знания».

7. Подход к ученикам.

Для непонимающего цели этих учений на первый взгляд может показаться, что Дон Хуан провоцирует своего ученика и все время оскорбляет его, а дзенские учителя крайне жестоки, наказывая монахов палкой.

Цель такого обращения – не принизить ученика. а побороть его «чувство собственной важности», которое мешает воспринимать мир иначе и отнимает много «энергии внимания». Кроме того, ни дзен, ни учение дона Хуана ничего не говорят о понятиях «добра» и зла» и вообще не рассуждают на эту тему, поэтому «жестокое обращение» в рамках иного «описания мира может быть наоборот, добром, тогда как мягкое и ласковое – злом («благими намерениями вымощена дорога в ад»)

8. концепция «срединного пути».

В дзэнских притчах постоянно говорится о необходимости придерживаться «срединного пути».

Схожие мысли можно найти в книгах Кастанеды: например, о необходимости «быть недоступным – то есть не «выжимать из окружающего мира все до конца, не индульгировать, верит и в то же время не верить. Все это и есть более подробные аспекты концепции «срединного пути», которой придерживаются на Востоке.

9. Отношение к понятию «я».

Дон Хуан говорит: все, что мы называем «личностью», «я» человека – это тональ, который начинается рождением и заканчивается смертью. после смерти идет распад этой структуры, т.е. учение дона Хуана не признает категории «душа», как христианство.

Сходны представления о «я» в целом в буддизме. Буддизм учит, что «личность» это совокупность дхарм, то есть различных элементов, которые постоянно меняются. После смерти личность как таковая перестает существовать, распадаясь на составляющие ее дхармы, новая комбинация которых и будет являться новым воплощением.

Однако дзен-буддизм не настаивает на этом столь категорично, т. е. очевидно, что он может допускать возможность сохранения личности после смерти. С другой стороны, и учение дона Хуана говорит о возможности сохранения именно «личности» при помощи определенных техник.

10. Дзенский абсурдизм и «недеяние»

В дзенских коанах мы часто встречаем нелогичные утверждения и странные ответы на вопросы: например, что Будда – это три фунта льна, или что собака не обладает «природой Будды».

Если посмотреть на эти «бредовые» с точки зрения логики утверждения в свете учения дона Хуана, то они станут более ясными.

Дон Хуан говорит о «делании», которое делает камень камнем, и «неделании», в котором и заключается основная суть магии. Утверждение, что камень не является камнем – это уже первый шаг к пониманию того, что такое «не-делание». Дзен буддизм нацелен именно на то, чтоб ученик понял суть «не-делания» ломая голову над коанами.

11. просветление, тональ и нагуаль.

Хотя дзен-буддизм и отрицает наличие определенной цели из-за того. что учит текучести и неуловимости, все же цель у него есть ,и ею является достижение «просветления».

вообще, «сатори» в буквальном переводе с японского обозначает не «просветление», а понимание.

Понимание и знание – это разные вещи. можно механически усвоить какие-то факты из прочитанной книги, но это не самый эффективный способ дойти до понимания, особенно если речь идет о вещах ,которые словами объяснить тяжело или невозможно.

Почему дзен-буддизм заставляет ученика не искать ответы в книгах, а доходить идо них именно самостоятельно? потому что чтение книги не может дать понимания, оно может дать только знание. понимание рождается внутри, когда «месседж доходит». Поэтому вместо философских трактатов практикующий дзен размышляет (впрочем. слово «размышлять» тут мало подходит) над абсурдными притчами.

Дон Хуан говорит, что тональ всегда можно объяснить словами, а нагуаль объяснить словами невозможно. Цель учения дона Хуана – увидеть нагуаль. Но поскольку словами нагуаль не объяснить, дону Хуану невольно приходится прибегать к словесному описанию, то есть к описанию тоналя.

Таким образом, знание о том. что нагуаль существует, не обязательно приводит к его пониманию.

Очевидно, что целью дзен-буддизма, как и целью учения дона Хуана является понимание того, что дон Хуан называет «нагуалем». Значит, «сатори» – это не просто понимание, а понимание того, что выходит за рамки «тоналя».

соответственно, термин «Будда» (т. е. тот, кто достиг просветления» и термин «человек знания» , употребляемый доном Хуаном, в чем-то сходны по смыслу.

Отличие дзена и Кастанеды от других эзотерических и религиозных учений.

В чем отличие дзен-буддизма и учения дона Хуана от традиционной «эзотерики» и религий?

Человек всегда стремился к постижению некоей абсолютной истины, и по пути к ней создавал многочисленные философские, религиозные и магические системы. Я считаю, что ни одна из этих систем не может полноценно объяснить Истину или привести к ней., так как все они в большей или меньшей мере уводят от нее в сторону.

Но такие системы, как учение дона Хуана и дзен буддизм, по моему мнению, являются двумя самыми эффективными системами, помогающими двигаться в расширении восприятия, менее концепций, имеющих те же цели, позволяя ученику «зависать» на формальных проявлениях учения, а открывать для себя суть. К тому же, их плюсом является то, что они начинают совершенствование не с мистики ,а с обыденности, заставляя стать человека лучше сначала в обычной, нормальной жизни, готовя себя к более высоким ступенькам. Они учат постоянному контролю и постоянному взвешиванию своих суждений, оценок, пересмотру своего мировоззрения и заставляют их последователя быть более гибким и терпимым, не ограничивая свой кругозор лишь положениями одной книги.

Несмотря на то, что они имеют разные формы выражения и появились в разных культурных контекстах, они являются разными аспектами одного и того же метода понимания мира ,который я называю «магией саморазвития», в отличие от манипулятивной магии, которая применяется на более низших уровнях развития сознания., так как связана с интересами «я».

Дзен и Кастанеда начинают с особенностей человеческой психологии и уже через нее открывают нам то, что лежит за пределами обыденного мышления и логического интеллекта, чем, безусловно, более эффективны.


http://setadra.ru/2010/08/obshhie-chert ... -buddizma/

:ok: :comp:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Чет Апр 30, 2015 12:44 pm

Общи черти в ученията на Кастанеда и Дзен будизма

Действително е странно, но в тия системи за саморазвитие има много общи черти, макар и породени от съвършено различни култури, в различни точки на земното кълбо.

1.Концепцията за илюзорността на света.

Дон Хуан говори, че това, което различните хора приемат за обективен свят е само едно от описанията за света, което чавек усвоява от детството. Всичко, което ние възприемаме, като неоспорима истина – е относително и неустойчиво.

Дзен будизмът в интерес на истината учи на това: целта на медитацията и на коаните е да се излезе от рамките на това описание на света, към което сме привикнали. Дзен будизмът нещо не утвърждава категорично. Той отрича всички зрителни точки и същевременно признава всичко. Ефекта е същият, какъвто се получава и от разбирането на концепцията за множеството светоописания по Кастанеда.

Абсурдизмът в дзен-притчите има за цел „да спре света“, разбивайки привичнита рамки на възприятие.
В моя опит именно запознанството с дзен будизма, наред с останалото, ми помогна „да спра света“ и да разбия стереотипите на мисленето, подготвяйки почвата за възприятие на чуждата точка на зрение, а така също и да разбера смисъла на книгите на Кастанеда, които прочетох доста по-рано, но на чисто „логическо ниво“, са като мъртъв багаж теоретически знания.

2.Отношението към интелекта, логиката и „всекидневния свят“.

Въпреки общоприетите стереотипи хората, боящи се или не разбиращи „окултните източни учения, носещи зло“, нито дзен будизмът, нито учението на Дон Хуан не отричат необходимостта от разум, интелект и логическо мислене, предвид целта на едното и на другото учение показва, че възприемането на света може да стане не само на обичайното равнище, с помощта на логиката и интелекта, но и по друг начин. Дзен и Кастанеда, въпреки „антиезотеричните“ стереотипи, не подкрепят деструкцията на логиката и здравия размисъл, а напротив – призовават да се укрепят, но при това да не се забравя да се разширяват възможностите на възприятието. По Кастанеда човек със слаб тонал не може да бъде „воин“.

Учението Дзен също отделя голямо внимание на простия, ежедневен живот във всички негови проявления.

Дон Хуан казва, че чудото е под носа ни, но ние не можем да го видим. Тази мисъл се явява една от централните идеи на учението дзен. Жаба в езерото, три купи лен, поветица, обвиваща се около кладенеца – се установяват в японската поезия, тясно свързаният с дзен будизма околен свят.

Мога да кажа от личния си пример, че „прекъсването на вътрешния диалог“, или заниманията с медитация, не водят към влошаване (както искат да подчертаят в апологическите православни брошурки), а към обостряне на интелекта, логиката, човек бързо и логично съобразява, и започва да разбира и разсъждава, а не просто механично да усвоява знанията от книгите.

3.Самоконтрол и самосъзнание.

Необходимостта от силен „тонал“ за този, който е стъпил на „пътя на воина“, както казва Дон Хуан, води до това, към което води и дзен. И дзен, и Кастанеда, учат на това, че е необходим постоянен контрол и осъзнаване на всяко свое действие. Само че Дон Хуан още повече разширява тази необходимост от самоконтрол, въплъщавайки го до областта на сънищата, докато дзен учи само внимателно да се наблюдават всички действия.

4.Отказ от привичките, нестандартно поведение.

Дзен е само там, където чонек действа не по шаблон.

Точно така и Дон Хуан говори за необходимост да се „разруши порядъка“, да се „разрушат привичките“.

5.Чувството за хумор.

Дон Хуан учи, че не трябва да се отнасяме към себе си и своите действия безкрайно сериозно. Затова истинският воин трябва да притежава чувство за хумор. Хуморът често се среща в дзенските притчи и дзенското изкуство и тук то има една функция да отвлече вниманието на ученика от неговата личност съм други цели.

6.Необходимост от постоянно усъвършенстване.

И дзен, и учението на Дон Хуан учат, че не трябва да се спира усъвършенстването в развитието.
Дзен говори за „текучество“ и „изменчивост“, за умението на „хлъзгавост“, за да може да се променя всяка секунда.

Точно така, но с други думи Дон Хуан казва, че воинът трябва постоянно да се променя.
Яснотата и предопределеността водят към това, че човек се спира на пътя и повече не може да стане „човек на знанието“.

7.Подход към ученика.

За неразбиращите целите, за тези учения, на пръв поглед може да се стори, че Дон Хуан провокира своя ученик и през цялото време го оскърбява, а дзенските учители са крайно жестоки, наказвайки монасите с палка.

Целта на тази обратност е не да се принизи ученика, а да се разбие „чувството за собствена значимост“, което пречи за възприемането на света и отнема много от „енергията на вниманието“. Освен това нито дзен, нито Дон Хуан не казват нищо за понятиято „добро“ и „лошо“, и въобще не разсъждават на тази тема, затова „жестокото отношение“ в рамките на едно от описанията на света обратно може да бъде добро, така както мекото и ласкавото – зло („добрите намерения са отворен път кам ада“).

8.Концепцията за „средния път“.

В дзен притчете постоянно се говори от необходимостта да се придържа към „средния път“.
Сходни мисли могат да се намерят и в книгите на Кастанеда: например за необходимостта „да бъдем недостъпни“, това не е да се затворят очите пред света от начало до край, не е индулгиране, а е да вярваш, без да вярваш. Всичко това е още по-подробен аспект на концепцията на „средния път“, към който се придържат на изток.

9.Отношение към понятието „аз“.

Дон Хуан казва: „Всичко, което наричаме „личност“, „аз“ – това е тоналът, който започва при раждането и завършва със смъртта. След смъртта има разпад на тази структура. Т.е. учението на Дон Хуан не признава категорията „Душа“, както в християнството.

Сходни представи за „аз-а“ има и в будизма. Будизмът учи, че личността това е съвкупност от дхарми, където присъстват различни елементи, които се променят непрекъснато. След смъртта личността, като такава престава да съществува, разпада се на съставните й дхарми, новата комбинация, на които ще се проявят при новото въплащение.

Въпреки че дзен будизма не настоява на това особено категорично, т.е. – очевидно е, че може да се допусне възможност за съхранение на личността след смъртта. От друга страна и учението на Дон Хуан за възможността на съхранение именно на „личността“ при овладяване на определени техники.

10.Дзенският абсурдизъм и "не-деянието".

В дзен коаните ние често срещаме нелогични утвърждения и странни отговори на въпроси: например, че Буда е три фунта (купи) лен, или че кучето не обладава „природата на Буда“.

Ако се погледне на тези „налудничави“ неща от гледна точка на логиката на утвържденията от света на Дон Хуан, то те ще станат много ясни.

Дон Хуан говори за „правене“, което дяла камък от камък и „неправене“, в което е заключена основната идея на магията. Утвърждението, че камъкът не е камък – това вече е първата крачка към разбирането на това, що е то „не-правене“. Дзен е насочен именно към това, че ученикът, за да разбере идеята на „не-правене“, като разбива своята глава над коаните.

11.Просветление, тонал и нагуал.

Въпреки че дзен будизмът отрича наличието на определени цели, заради текучеството и променливостта, всички негови цели са и се явяват достигането на „просветление“.

Изобщо, „сатори“ в буквален превод от японски, не е просветление, а „разбиране“.

Разбиране и знание да различни неща. Може да се усвои знанието от прочетените книги но това не е най-правилния способ до достигане на разбиране, особено когато става въпрос за неща, които трудно се обясняват с думи, или е невъзможно.

Защо дзен будизмът заставя ученикът да не търси отговорите в книгите, да достигне до тях самостоятелно. Защото четенето на книгите не може да даде разбиране, то може да даде само знание. Разбирането идва отвътре, когато идва „съобщението“ (има се предвид яснотата), затова вместо върху философски трактати, практикуващите дзен размишляват (тук размишлява не е най-подходящата дума) над абстрактни притчи.

Дон Хуан казва, че тоналът може да обясни с думи много неща, докато за нагуала да се говори с думи – това е невъзможно. Целта на обучението на Дон Хуан – е да се види нагуала. Но доколкото нагуалът не се обяснява, на Дон Хуан се налага да прибягва към неговото описание с думи, което е описание на тонала.

В такъв вид знанието за това, че нагуал съществува, не значи, че обезателно се достига до неговото разбиране.
Очевидно е, че целта на дзен будизма и целта на Дон Хуан се явява разбирането на това, което Дон Хуан нарича „нагуал“. Значи „сатори“ не е просто разбиране, а разбиране на това, което излиза извън рамките на „тонала“.
Така терминът „Буда“ ( т.е. „този, който достига до просветление“) и терминът „човек на знанието“, употребяван от Дон Хуан, са донякъде сходни по смъсъл.

Различието на дзен и Кастанеда от другите религиозни и езотерическите учения.

По какво се различава дзен будизма и учението на Дон Хуан от традиционната езотерика и религията?

Човек винаги се стреми към достигането на някаква абсолютна истина и по пътят към нея създава религиозни, философски и магически системи. Считам, че нито една от тези системи не може пълноценно да обясни истината, или да доведе до нея, така защото всички в по-малка, или по-голяма степен водят встрани от нея.

Но такива системи, като учението на Дон Хуан, или дзен будизма, по мое мнение, се явяват двете най-ефективни системи, помагащи за издигане и разширяване на възприятието, с по-малко концепции, имащи тези цели, позволяващи на ученика да не „зависи“ от формалните проявления на ученията, а сам за себе си да намери своята идея. Като техните плюсове се явяват в това, че той започва усъвършенстването си не с мистика, а с убеденост, заставяща човека по-добър още в нормалния обичаен живот, заради подготовката си към по-високи степени. Те учат на постоянен контрол и на постоянно извисяване на своите съждения, оценки, преглеждайки своето мирозрение и заставяйки последователите да бъдат гъвкави и търпеливи, без да ограничават своя кръгозор, само до положението на една книга.

Без да се гледа на това, че те имат различни форми на изразяване и са се появили в различни културни контексти, те се явяват различни аспекти на един и същи метод за разбиране на света, който аз наричам „магията на саморазвитието“, за разлика от манипулативната магия, която се възприема на много различни нива на съзнанието и е свързана с интересите на „аз-а“.

Дзен и Кастанеда започват с особеностите на човешката психология и вече чрез нея ни откриват това, което лежи зад пределите на ежедневното мислене и логическия интелект, което е безусловно по-ефективно.

:() :comp:
Последна промяна Silviya M на Чет Юни 04, 2015 7:38 pm, променена общо 1 път
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Нед Май 10, 2015 8:08 am

Една жена отишла при Конфуций и го попитала защо на един мъж е позволено да има много жени, а на жената е забранено да има много мъже.

Конфуций поставил пред нея пет чайника и пет чашки и й казал:

- Налей чай в петте чашки от един чайник. Добре ли ти изглежда?

- Да, добре изглежда – отговорила жената.

- А сега, обратното, налей в една чашка чай от петте чайника. Това добре ли ти изглежда?

- Да, и това ми изглежда добре – отговорила жената.

- Глупачка! – развикал се Конфуций – такава хубава притча развали!

:rofl:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Отворена практика - на крилете на намерението

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron