Влез    Регистрация
  • Автор
    Съобщение

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Чет Юни 11, 2015 9:19 am

И така, когато ние присъстваме в самите себе си с максимална пълнота (максимума съответства на състоянието на просветление), то именно това присъствие унищожава изцяло, без всякаква следа и най-мощният ментален поток. А, когато изгубим присъствието в самите себе си, той веднага се появява. И колкото повече отсъстваме от себе си, толкова по-силен става менталния шум. И когато накрая съвсем престанем да присъстваме, той изцяло ни завладява. Ние преставаме да го различаваме от себе си и ставаме изцяло въвлечени в него.

Съответно верният път е такъв: първа степен –започваме да различаваме менталния шум, ние го съзерцаваме. Но най-важното което постигаме по този начин е – ние поставяме някаква точка различна от него. И тази точка е наблюдателят. Втора степен – опитваме се да се окажем вътре в тази точка, от където да наблюдаваме менталния си шум. Вътре в това място, което се нарича наблюдател . Ние наблюдаваме, как той наблюдава. Процедурата на наблюдението върху наблюдателя е най-стръмния, най-катастрофичния, най-мощния от всички възможни пътища водещи към разширение на съзнанието – почти мигновен, бах! – и край. Защото това е структурата на акта на самосъзнанието. Този акт, в който «„Аз”-ът поставя сам себе си в самият себе си, чрез самия себе си». Именно в това се заключава главният секрет на техниката на медитацията на даденият етап.

http://ge5.blog.bg/hobi/2011/10/29/medi ... zen.843801


:comp:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Сря Юни 24, 2015 12:48 pm

Да бъдеш свободен от всякакво нещо, все пак не означава една празна празнота. Съществото в самото себе си няма собствена природа. То е зад всякаква форма, то не събира нищо в себе си. Ако човек спре или ако задържи каквото и да било, едва-едва и дори само за един миг, голямата сила остава прикрепена към него и равновесието на енергиите, които изтичат естествено от източниците, е изгубено. Ако съществото е задържано, толкова малко и от каквото и да било, то не е свободно, неговата енергия не се разпространява вече без препятствия в своята пълнота. Когато равновесието, което идва от съществото, е разбито в една или друга посока, неговата сила прелива или потокът е недостатъчен. Ако тя прелива, прекалено много енергия блика и вече не може да бъде спряна. Ако тя е недостатъчно, действието на съзнанието става слабо и неуловимо. В нужния момент, тя не е вече достатъчна да овладее положението. Това, което наричам да си свободен от нещата, не е нищи друго освен това: не взимайте нищо, не се опирайте на нищо, не определяйте нищо, тогава няма да има субект, нито обект. Без „аз“ нито „противоаз“. Ако нещо се случи, човек го посреща тъй както, че това е несъзнателно, и това не оставя никаква следа. В „Книга на промените“ е казано: „Без действие, без движение, напълно спокойно. Това е единственият начин да се изразят съществото и Законът на нещата, вътрешността на всяко безсъзнание и накрая да станеш едно с Небето и земята.“ Този, който упражнява и разбира така Изкуството на сабята, е близо до истината на Пътя.

Като чул това, Шокен попитал:

— Какво означава да няма нито „аз“ нито „противоаз“ без субект или обект?

Котаракът отговорил:

— Когато и понеже има един „аз“, има един неприятел. Нека не заставаме като „аз“ и няма вече да има противник. Това, което наричаме така, е синоним на обратното. Докато нещата запазват някаква форма, те предполагат винаги една противоформа. Ако моето същество не се е установило в своя собствена форма, то няма също и противна противоформа. Щом няма нищо противостоящо, то няма също нищо, което да се представи срещу мен. Това ще рече, че няма нито „аз“, нито „противо-аз“ Ако човек се освободи напълно от притежанието на самия себе си, ако така той се освободи до дъното на душата си от всяко нещо, той се озовава в хармония със света, става едно с всички неща в голямата единност на цялото. Дори когато формата на противника се разпада, човек не осъзнава това. Не, че той вътрешно не си дава сметка, но той не се спира и съзнанието продължава да се движи свободно от всякакво ограничение. Неговото действие отвръща просто и свободно чрез съществото.

Ако нашето съзнание не е вече заето, нито развълнувано от нищо, светът такъв, какъвто той е, става напълно наш и едно с нас. Човек го приема тогава оттатък доброто и лошото, оттатък симпатията и антипатията. Без предразсъдъци, без да държи сметка за нищо. Всички противоположности, които ни се представят: печалба и загуба, добро и зло, радост или мъка, произхождат от нас. В цялата безбрежност на Небето и земята, следователно нищо не струва повече от нашата същност, усилието да бъда позната. Един древен поет казва: „Едно зрънце прах в окото и трите Вселени са вече прекалено тесни. Ако нищо не е важно за нас, й най-малкото легло ще ни стане вече твърде широко.“ Това означава: ако една прашинка влезе в окото ни, то не може вече да се отвори. Защото в него влиза нещо там, където може да се вижда добре, само ако нищо няма там. Това може да ни послужи за сравнение със съществото, което е Осветляваща светлина, свободна в себе си от всичко онова, което е „нещо“. Но ако нещо заседне отпред, неговата способност не може да се прояви.

Един друг поет казва: „Ако човек е заобиколен от неприятели на брой сто хиляди, това, което той е сам по себе си като форма, е разрушено. Въпреки това, съществото е, и остава мое, колкото и да е силен неприятелят. Никой неприятел няма да влезе в него никога.“

Конфуций казва: „Съществото, дори това на един беден човек, не може да бъде откраднато.“ Но ако съзнанието е в безпорядък, тогава нашето същество се обръща срещу нас.

Това е всичко, което мога да ви кажа. Слезте у себе си, променете се. Един Учител, никога не може повече от това да предаде нещо и да се опита да го обясни на ученика. Самият аз, единствено, мога да разпозная Истината и да я направя моя. Това се нарича интеграция (присъединяване към самия себе си). Истината минава от сърце на сърце. Това е едно предаване по един неочакван път оттатък обучението и знанието. Това не означава да се противопоставиш на обучението на Майстора. Истината е, че и това също няма власт да предава самата истина. Дзен не е единствен в това отношение.

От духовните упражнения на старите майстори, възпитатели на душата, та до Изкуството, интеграцията (обединението) на самия себе си, е бил винаги основния център, който се е предавал от сърце на сърце, извън всякакъв традиционен метод. Смисълът на едно преподаване е само да подскаже търсенето на това, което всеки носи у себе си, без да го знае. Значи няма тайна, която Учителят да може да предаде на ученика. Да се преподава е лесно. Да се слуша също е лесно, но по трудното е да се осъзнае това, което е у самия тебе, да го откриеш и действително да го овладееш. Това се нарича да гледаш в своето собствено същество, да го съзерцаваш. Ако това ни се отдаде, ние имаме Сатори.

Това е голямото и велико Събуждане, вън от съня на илюзиите. Да се пробудиш да гледаш в своето собствено същество, да усещаш самия себе си, всичко това е едно и също.

Историята за чудното изкуство на един котарак

Дзен и изкуството на стрелба с лък

http://chitanka.info/text/8848/2#textstart

Щото стана въпрос за ловуване и някакви други неща.

:{))
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Чет Юни 25, 2015 3:03 pm

- Много добре разбирам, – казах аз, – че ръката не трябва да се отваря рязко, за да не се провали изстрела. Но както и да подходя, никога нищо не става. Ако стисна дланта си възможно най-здраво, когато отворя пръсти, не мога да спра треперенето й. Ако от друга страна, се опитам да я запазя отпусната, тетивата се отпуска от нея, преди да успея да я опъна максимално – неочаквано, наистина, ала твърде рано. Тези два вида провал, са ме притиснали като в капан и не виждам начин да се измъкна.

- Трябва да задържиш опънатата тетива – отвърна Майсторът, както малко дете, което хваща протегнатия му пръст. То го сграбчва толкова здраво, че човек се чуди на силата на малкото юмруче. А когато то пусне пръста, липсва и най-малък откат. Знаеш ли защо? Защото детето не мисли: „Сега ще пусна този пръст, за да сграбча онова другото”. Напълно без да го осъзнава, без цел, то се обръща от едното към другото, и ние бихме казали, че то си играе с тези неща, ако не беше толкова вярно, че и Нещата си играят с детето.

- Може би разбирам какво намеквате с това сравнение – забелязах аз. – Но аз не съм ли в съвсем различно положение? Когато обтегна лъка, моментът идва, когато почувствам: „ако не пусна стрелата сега, няма да мога да издържа напрежението”. И какво става после? Просто ми секва дъхът. Ето защо трябва да пусна стрелата, без значение дали го искам или не, защото вече не мога да чакам.

- Твърде добре описа, – отвърна Майсторът, – къде точно е трудността. Знаеш ли защо не можеш да изчакаш изстрела и защо дъхът ти секва, преди той да е дошъл? Точният изстрел в точното време не идва, защото ти не го пускаш от себе си. Ти не чакаш сбъдването, а се насърчаваш сам да се провалиш. Докато е така, нямаш друг избор, освен сам да предизвикваш твърде рано нещо, което трябва да се случи независимо от тебе, и тогава, когато го предизвикаш, дланта ти няма да се отвори както трябва – като ръката на дете; тя не се пръска като кожицата на узрял плод.

Трябваше да призная на Майстора, че тази интерпретация ме обърка повече от всякога. „Общо взето – казах си аз, – аз опъвам лъка и пускам стрелата, за да улуча мишената. Така опъването е средство да се постигне края и аз не мога да загубя от поглед тази връзка. Детето не знае нищо за това, но за мен тези неща не могат да бъдат разделени”.

- Истинското изкуство – извика Майсторът – е безцелно, то не си поставя цел! Колкото по-твърдоглаво се опитваш да научиш как да пуснеш стрелата, за да улучиш целта, толкова по-малко ще успееш в първото и толкова по-безуспешно ще ти се отдаде второто. Онова, което ти пречи е, че волята ти е твърде волева. Мислиш, че това, което, не правиш сам, не се случва.

- Но самият Вие, толкова често сте ми повтаряли, че стрелбата с лък не е начин да убиваш времето, не е безцелна игра, но въпрос на живот и смърт!

- И продължавам да го твърдя. Ние, майсторите на лъка казваме: един изстрел, един живот! Какво означава това, ти все още не можеш да разбереш. Но може би един друг образ ще ти помогне – той изразява същото преживяване. Ние, майсторите на лъка, казваме: с горния край на лъка, стрелецът пробожда Небето, с долния край, сякаш привързан с конец, държи земята. Ако пусне стрелата с отскок, има опасност конецът да се скъса. За онези хора, които са яростни и които си поставят цели, разкъсването (разцепването) се случва и те остават в ужасната среда между Небето и земята.

- Какво трябва да правя тогава? – попитах аз замислено.

- Трябва да се научиш да чакаш както трябва.

- А как научава човек това?

- Като не се занимаваш със себе си, като оставиш себе си и всичко свое зад гърба си толкова решително, че от теб да не остане нищо повече от безцелно напрежение.

- Значи аз трябва…. да си поставя за цел да стана безцелен? – чух се да казвам.

- Нито един ученик до сега не ме е питал това, затова не знам точния отговор.

- А кога започваме тези нови упражнения?

- Изчакай, докато дойде времето.

Ойген Херигъл „Дзен и изкуството на стрелба с лък” – превод Комо, Хелиопол 1996

http://iztoknazapad.com/?page_id=8830

:comp:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Вто Яну 26, 2016 10:08 am

Дуалността е естествена. Разумът се отглежда. Езикът се възпитава.
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Чет Яну 28, 2016 7:01 pm

[2:11] И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!

[2:12] Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?

[2:13] И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:

[2:14] на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.

[2:15] И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;

[2:16] защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Вто Мар 15, 2016 9:10 pm

http://you-books.com/book/Genro/Zhelyaz ... vata-na-dz

Генро
Желязната флейта: сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)


......

Цялата библиотека с класическа проза

http://you-books.com/genre/details/prose_classic


:fun:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Чет Мар 31, 2016 8:28 am

Да върнеш "подаръка" - притча


Преди много, много години, в древен Китай, когато Буда все още се намирал в своето земно превъплъщение, сред многото истории, които се разказвали за него, била и тази, че е невъзможно да бъде разгневен, т.е. изкаран от кожата си. Той бил толкова балансирано и идеално същество, че не реагирал нито на обидите, нито на всякакви опити да бъде оскърбен по някакъв начин.

По същото това време в едно село живеел човек, който бил известен с това, че можел да изкара от равновесие всеки. Той така изкусно умеел да се заяжда, да се подиграва на хората, че абсолютно никой не можел да остане спокоен при контакт с него.

Та до този човек достигнала мълвата за невъзмутимия Буда. Тъй като нашия човек се гордеел със своето умение да изкара от кожата си всеки, с когото общува, до известна степен приел Буда като поредното предизвикателство. „Охо-о-о, невъзмутим? – мислел си той. Само защото още не си е имал работа с мен.”

И се отправил нашият човек в дълъг път.

Когато пристигнал, Буда го поканил при себе си. Оня веднага се „запретнал”: започнал да обижда Буда, да му се присмива, да го предизвиква, с две думи – всячески се опитвал да го изкара от равновесие.

Буда оставал спокоен.

Човекът удвоил и утроил своите усилия, впрегнал цялото си въображение, измислял какви ли не обиди и остроти, ставал все по-злъчен и разюздан. Ако в началото си служел с подигравки и ирония, сега преминал към открити нападки и обидни прозвища.

Както и преди – Буда все така оставал спокоен.

Нашия човек се чувствал вече на края на силите си. Усещал, че арсеналът му започва да се изчерпва и затова впрегнал последни сили, за да измисли нови, по-тежки оскърбления. Усещал, че този път е надминал себе си…но Буда оставал спокоен, както преди.

И когато човекът се поспрял, за да си поеме дух и да се хвърли отново „в бой”, Буда благо промълвил: „Кажи ми, моля те, може ли да ти задам един въпрос?” Объркан, човекът нищо друго не можел да стори, освен да се съгласи: „Да разбира се.”

И тогава Буда кротичко го попитал: „Ако един човек е донесъл подарък на друг, но този, за когото бил предназначен подаръкът, отказва да го приеме. Тогава въпросът е – чий е този подарък?”

„Ами то е ясно, подаръкът остава в този, който го е донесъл.” – все още в недоумение отвърнал човекът.
„Именно.” – промълвил Буда и кротко се усмихнал.

Тогава човекът разбрал, че целия негатив, цялата злоба и злъч, които така усърдно изливал пред Буда, ще се наложи да си ги вземе обратно със себе си. И посрамен си тръгнал.

:{)) :me2:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Нед Май 08, 2016 1:08 pm

...Техниките изискват четири качества, в които се отразява природата на нашия свят. В зависимост от обстоятелствата, ти трябва да си: твърд като диамант, гъвкав като върба, плавен като течението на реката или празен като небето.

Началото на всички методи – хармонично сътрудничество на дясно и ляво. Лявата ръка държи живота и смъртта. Дясната ръка ги управлява. Четирите края са като четири подпори в небето. Те се проявяват в осем направления, Ин и Ян, външно и вътрешно. ...

http://www.lifehack.bg/self-improve/morihei-ueshiba/


:poligon:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Чет Мар 16, 2017 8:36 pm

„Докато се разхождал из пазара, Бандзай дочул разговор между един месар и неговия клиент:
– Дай ми най-доброто парче месо, което имаш! – казал купувачът.
– Всичко в моя магазин е най-доброто – отговорил месарят. – Не може да намерите тук нито едно парче месо, което да не е най-доброто.
При тези думи Бандзай получил просветление“ (Репс, 1999: 71).

Тази история, която не би могло да се определи като коан в неговото буквално значение (дзен-задача), представя как просветлението настъпва, когато не е търсено умишлено, т.е. не се отива при учител с цел и намерение да се постигне просветено състояние. Бандзай, минавайки през пазара, дочува размяна на реплики, които стимулират съзнанието му да приеме разбирането, че всичко е едно и няма различие между нещата. Няма „по-добро месо“, защото всяко месо си е месо, така както всеки човек е човек без оглед на раса, пол, религиозна принадлежност или социална прослойка. Спекулативно може да се каже: ако поставим едно до друго две парчета месо – едното прясно, а другото престояло, и попитаме „Кое парче месо е по-добро?“, най-очевидният отговор би бил: „Прясното парче месо“. Такъв отговор би бил най-правилен от гледна точка на логиката, на рационалното мислене като резултат на получената ин- формация от сетивата; но и напълно погрешен от гледна точка на същността на нещата. Парчето месо си е парче месо само по себе си (в своята същина), без значение дали е прясно или не. Твърдението, че едното парче е по-добро от другото на основа „месовост“ е равносилно на твърдението, че един кон е по-добър от друг кон от гледна точка на „конността“ у коня. Един кон ще бъде по-ценен от друг само от позицията на потребност (субективните изисквания на наблюдаващия). В този смисъл Бандзан е разбрал разменените реплики не от гледна точка на интереса, а на същността.

http://www.azbuki.bg/editions/azbuki/ar ... hiev012013
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Предишна

Назад към Отворена практика - на крилете на намерението

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron