Влез    Регистрация
  • Автор
    Съобщение

Дзен

Мнениеот Silviya M » Пон Мар 16, 2015 7:13 pm

Една мисъл от любимата ми интернет-дзен книжка:

Какво става с дупките на сиренето, когато то свърши?
Бертол Брехт (западен коан)

http://chitanka.info/text/3207/5


~~~~~~~~~~


И това ще мине

Древна суфистка история разказва, че в една близкоизточна страна живял цар, разкъсван между щастието и унинието. И най-малкото нещо го разстройвало или го карало силно да реагира, така състоянието на щастие бързо преминавало в състояние на неудовлетворение и отчаяние.

Дошло време, когато царят окончателно се изморил от себе си и от живота, и започнал да търси начини да излезе от затворения кръг. Изпратил да повикат един мъдрец, който живеел в царството му и имал репутацията на просветлен човек. Когато мъдрецът дошъл, царят му казал: „Искам да съм като теб. Можеш ли да ми дадеш нещо, което да внесе равновесие, ведрина и мъдрост в живота ми? Ще ти платя каквато цена поискаш."

Мъдрецът отвърнал: „Може и да успея да ти помогна. Ала цената на помощта ми е толкова висока, че няма да ти стигне и цялото царство, за да я платиш. Нека затова ти я дам даром, стига ти да я почетеш както трябва." Царят му обещал, че така и ще направи, и мъдрецът си заминал.

Няколко седмици по-късно се върнал и поднесъл на царя красива кутийка от нефрит. Царят отворил кутийката и видял в нея прост златен пръстен с гравиран надпис: „И това ще мине“.

„Какво значи това?" - запитал царят. „Винаги носи този пръстен - отвърнал мъдрецът. - Каквото и да се случи, преди да го определиш като добро или лошо, докосни пръстена и прочети надписа. Само така ще намериш покой."

Екхарт Толе, "Нова земя".

http://adyulgerov.blogspot.com/p/blog-page_16.html

:ok:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Вто Мар 17, 2015 8:33 am

Дан Клърман: Преживял ли си някаква физическа трансформация като част от пробуждането си?

Екхарт Толе: Да, едно освобождение. Тялото ми е напълно спокойно. То страдаше много в годините, в които се измъчвах, и част от болката е складирана в костите. Това може да не се промени, но страданието вече го няма. Останали са само следи.

Междувременно се появиха огромна чувствителност и виталност в тялото (клетките са живи), както и пъргавост. Някога, преди още да разбера какво ми се е случило, стоях в състояние на екстаз и слушах драматичния разказ на една жена. Изведнъж тя спря да говори и каза: “О, ти ме лекуваш”. Аз можех да почувствам, че цялото ми тяло е в състояние на екстаз и тя е усетила нещо. Според нея това е било изцеление и понеже в онзи момент не разбирах много, за малко наистина вярвах, че съм лечител. (смее се). При мен започнаха да идват хора и да питат: “Можеш ли да премахнеш тази болка?” или “Искам да се отърва от тази болест”. Мислех си: “Това не е правилно. Те искат само да ги лекувам. ”И скоро спрях да използвам думата “лечител”. Изцеление все още се случва, физическото излекуване е страничен ефект от пробуждането, но то никога не свършва.

Дан Клърман: Повечето хора смятат, че щастието зависи от определени външни обстоятелства и условия. Според теб какво е щастието?

Екхарт Толе: Всъщност тестът е дали състоянието, което наричаш щастие, се променя, когато се променят обстоятелствата. Истинското щастие не е свързано с външните условия, то идва от безусловността.

Щастието на егото не може да съществува без нещастието. Егото ще е щастливо, когато се случва нещо хубаво и нещастно, когато то свърши. Цялото това редуване на щастие, нещастие, щастие, нещастие, може да бъде наречено нещастие. Човек страда, защото състоянието на ума му се променя постоянно, движейки се напред-назад. Щастието на егото наистина е страдание, защото не може да съществува без нещастието.

Дан Клърман интервюира Екхарт Толе

"Изключително силно преживяване е да си до някой, който изглежда като някой, но е никой"

http://www.spiralata.net/kratce/index.p ... /540-tole3

:k:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот вдъхновител » Вто Мар 17, 2015 9:48 am

"Изключително силно преживяване е да си до някой, който изглежда като някой, но е никой"
:rofl: Прекрасно сега отиди до огледалото погледни се /някой/ обърни му гръб и си до НИКОЙ ;8)
Затова писах че енергията на любовта се излъчва/може през ръцете или цялото тяло ,просто ставаш точка от която се излъчва тази енергия не е някакво чудо/ стига да се включиш към нея и когато някой закъса енергийно препоръчвам Толе или Пападжи,защото докато гледаш я приемаш несъзнателно при условие че не отхвърляш с някоя ментална конструкция видяното/примерно е стига вече тоя ми омръзна :n: /
Аватар
вдъхновител
Активно сънуващ
 
Мнения: 929
Регистриран на: Пет Дек 12, 2014 10:42 am

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Вто Мар 17, 2015 9:58 am

Ходих до огледалото - перфектно същество!! :))

Сега съм аз на ред да питам - дефинирай чудо, моля. ;))

Изобщо не обичам само малките неща, искам големи и много. Но наистина е чудо, че пиша с теб дори. :joy:

И на мен отдавна са ми омръзнали, ама още ги има тук-там, като другите авторитети, на които казвам колеги. Затова Дзен ми изглеждаше доста по-свободно и сънувано.

:thanks:
Последна промяна Silviya M на Вто Мар 17, 2015 12:53 pm, променена общо 1 път
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот вдъхновител » Вто Мар 17, 2015 11:06 am

"Сега съм аз на ред да питам - дефинирай чудо, моля. "
А а а лесно :joy: липсата на знание - ЧУДО ;8)
МНОГО о о о е добър Екхарт Толе направо цепи мрака със слово :yes:
Аватар
вдъхновител
Активно сънуващ
 
Мнения: 929
Регистриран на: Пет Дек 12, 2014 10:42 am

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Вто Мар 17, 2015 4:31 pm

И той е измедитирал болката. Не е сигурен за костите, обаче. :innocent:
Нищо, че му е останала оная любов. Може да е. Мисля си. :hm:

:hug:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Вто Мар 17, 2015 5:13 pm

Предупреждаваха го да не води тази битка. Врагът изглеждаше страшен, силен, злобен и гневен, но той знаеше, че дори и на милиметър да отстъпи, само заради вида и славата на врага си, това бе равнозначно на загуба. Да отстъпиш пред вида, пред чувството, пред звука, пред емоцията излъчвана от противника е все едно да изгубиш ума си, щом чуеш рев на тигър. Обречен си, признаваш, че си плячка – парче месо без разум и воля.

Врагът му бълваше ругатни и закани, демонстрираше мускулестото си тяло и извиваше лицето си в злобни гримаси, но всичко това нямаше никакво значение освен, ако сам не му го придадеше. Мнозина си представяха битката, като някакъв продължителен сблъсък на физически умения, но това бе представа придобита от блудкави описания в приключенските романи. Истинският физически сблъсък, когато той е на живот и смърт, продължава части от секундата. Същинската битка обаче, започва преди това и се подготвя от ума, от разума, освен, ако той не е заглушен от първичен страх.

Противникът му подскачаше нелепо и размахваше меча си сипейки обиди и заплахи, приличаше на кукла понесена от силата на вятъра и извършваща неестествени движения. Самият той стоеше неподвижно, безмълвно и спокойно, отстрани човек можеше да си помисли, че се е вкаменил, но сетивата му . . . Сетивата му бяха отворени до краен предел и попиваха случващото се около него. Дишането му се забави, сърцето му почти спря да бие, пое власт над скоростта на времето. Движенията на противника изглеждаха мудни, виковете му се превърнаха в провлачен вой, мускулите му се тресяха сякаш бяха пихтиеста маса.

Усещаше как се слива с околния свят. Чуваше тропота на милионите буболечки щъкащи из тревата по поляната, почувства полъха от крилата на пеперудите, щурците и пчелите изнасяха своя оглушителен концерт, полските мишки бягаха по подземните си коридори, усети погледа на орела виещ се километър над тях. Знаеше къде се намира всеки паднал клон, всяка яма или хълмче, чувстваше поклащането на всеки клон и падането на всяко листо. Той бе престанал да бъде човек (господар на природата?), стана неразделна част от света, от планетата, от Вселената, част от хармонията на Сътворението. Възможно ли е да бъде победен?

Порив на вятъра вдигна във въздуха милиарди прашинки, повече от звездите в галактиката, но той можеше да види всяка една, която пожелае. В него нямаше чувства, нито любов, нито омраза, нито гняв, нито страх, единственото което го изпълваше бе съвършенството на Вселената, неумолимостта на нейните закони. Кой човек можеше да се пребори с тях?

Отдадени на своите страсти, хората се откъсваха от природата и рано или късно биваха пометени от нея. Вместо част от едно съвършено творение, те се превръщаха в грозен израстък, в грешка, в гротескно чучело, в неразумно създание осъдено на самоунищожение. Природата нямаше нужда да прави нищо хората сами щяха да сложат край на своят вид. За човека времето течеше устремно, за Вселената времето не съществуваше.

Вече бе готов за битката. Противникът му вдигна меча си и се понесе към него, ако можеше да се погледне през неговите очи, щеше да разбере колко безнадеждна и обречена бе тази негова атака. Леко мръдване в страни, а ръката му се стрелна напред и нагоре, между стисналите меча ръце на противника. Между върховете на пръстите му се подаде острието на нож, което проникна в меката част под брадичката и се заби в мозъка. Цялото му движение се побра в няколко десети от секундата. Врагът му не разбра какво се случи, умря с мисълта, че е победител. Мечът му се заби в земята, където преди миг се намираше той. Единственото което разсече бе вятърът.

Откъсването от природата бе най-тежкият момент за него в края на всяка битка. Да се отдели от хармонията, от която бе станал част и да се върне отново в човешкият свят на страсти и заблуди бе огромно предизвикателство за волята. Между смъртта и това което преживя, нямаше особена разлика. Според него смъртта на човека и сливането му с природата би трябвало да се усещат точно по този начин. Съзнаваше, че животът бе неописуемо крехко състояние на материята и енергията, нестабилно и несъвършено в своята същност и затова бе почти невъзможно за хората да се докоснат и да изпитат вечността.

Нежно заби ножа си в земята и го почисти от кръвта. Погледна мъртвия си враг, не изпита ни жал, ни омраза. Той се бе изправил срещу вечността и бе загубил. Такива са законите на сътворението.

https://neverojatno.wordpress.com/2013/08/12/dzen/

Я, гледай, гледай, какво са измислили хорицата на бъзик, хем. :innocent: :))
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Сря Мар 18, 2015 9:32 am

Дзен и изкуството да бъдеш себе си
ШЪТОКУА ЗА КЕБАПЧЕТА ПОЛЯТИ СЪС ФРЕНСКО ШАМПАНСКО

Изображение

По примера на един любим автор, трябва да си призная в самото начало, че в днешната ми шътокуа няма да научите кой знае колко за дзен. Поне не в класическия смисъл…
Ако сте представител на която и да е религиозна група (включително и дзен) – не бързайте да се чувствате засегнати от думите ми! Не искам да обиждам ничия религия… но се иска доста непреднамереност, за да повярвате в добрите ми намерения. С които е постлан целия ми блог…
От друга страна – предварително съм наясно, че без коментари от “талибани” няма да ми се размине. Но някои коментари (и хора) наистина не заслужават да им се дава енергия (внимание, време).
В крайна сметка, не съм длъжен да се обяснявам на никого. Не и в собствения си блог… ;-)
Дзен…
Думата се носи като звън на далечна камбана в ясно лятно утро.
Дзен…
Дзен не е точно религия. Но ако трябваше да избирам – щях да кажа, че съм дзен будист. Наскоро си направих и подходяща прическа…
Поне по начина, по който аз разбирам Дзен, той би бил моят избор – пред всяка друга световна религия – защото:
В Дзен никой не ми казва “Аз съм твоя Бог и дупе да ти е яко ако не правиш каквото ти наредя!”.
Никой не смята, че е мой свещен дълг да изгоря или изколя всички, които вярват в други, различни от Дзен, религии.
Няма дебела Дзен книга, която да твърди,че там – и само там – е написана Истината…
Няма правила, които да спазвам безусловно и без много да умувам. Това ми дава свободата да мисля със собствената си глава…
Грешките ми не се наказват. Защото всъщност няма грешки – всичко е само урок.
Никой не ме сочи с пръст. Пръстът ми сочи към Луната, но може да си бъркам и в носа с него, ако това ми се иска…
На всички статуи и статуетки Буда е усмихнат. Харесвам усмихнати богове…
Бузките на Буда (и тройната му брадичка) сякаш ми казват: “Никой не е съвършен! Радвай се на живота без да мъчиш тялото си прекалено много!”.
Никой не ми обещава Рай, но и не ме плаши с мъките на Ада. С две думи: ходи, където ти се иска! Свободата е важна. Повечето други богове са намусени диктатори, които не търпят възражения.
Дзен признава егоизма. Щото всички отговори са в теб – а не в другите. (Там са и всички въпроси).
В Дзен няма грехове. Но има просветление. Сатори…
А това, което най му обичам на Дзен будизма е, че няма противоречия.
То и как да има – като няма строги правила и канони?!
Ако ти се пие шампанско, докато нагъваш кебапчета – давай! И не слушай “правоверните” – на тях им липсва фантазия!
И свобода…
… да бъдат просто себе си.
Дзен…

Изображение


http://blogatstvo.com/blogatstvo/spiritual/ze/
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Дзен

Мнениеот вдъхновител » Сря Мар 18, 2015 10:20 am

Добре че беше линка ,че останах учуден от трансформацията - ;8) а то друг го писал - но ако ще усъвършенстваш прикриването, това е добра тактика.
От Голямото четене ми остана най-добрата "религия" - НИЩОТО. Там има всичко и нищо.
И аз така си медитирам/снимката/ ;)) обаче не съм толкова красив :rofl: :rofl: :rofl:
Аватар
вдъхновител
Активно сънуващ
 
Мнения: 929
Регистриран на: Пет Дек 12, 2014 10:42 am

Re: Дзен

Мнениеот Silviya M » Сря Мар 18, 2015 1:27 pm

Когато не мога да кажа нещо от личен опит, цитирам най-близкото до постигнато усещане. (Давам обяснения, макар че е толкова безмислено, че няма накъде повече. Гледах и други го правят.) От оня ден, тази сутрин и старо. Нямам доклади на воини. Няма как да знам за други хора, освен за мен си. А и да знаех едва ли щях да говоря за техни състояния на съзнанието. Не мога наистина да коментирам усещанетата на Nevil - са ли истински и реални, или са летачески. Не го познавам, не ми е взиращо, за да знам - летач ли е, или той. Не, че не го мога. Не желая.

Действително волята няма общо с ума и мислите. Оня ден се наслаждавах на човек, който говореше за негови неща с такава лекота, сякаш е дете.

"Първият е, че прикривачът се научава никога да не се взима на сериозно; научава се да се смее над себе си. Когато не се страхува да бъде глупак, той може да направи на глупак всекиго." - този урок е стар. Готин е. Повтарях учението за него няколко пъти. Помага много - от опит ми е.
~~~~~~~~~~

Толкова добре изглеждам, колкото на картинката, само дето не съм толкова плешива, за сега и с тази разлика, че вече не медитирам в тая любима поза, асана. Всяко нещо с времето си, както казват хората.

:bla: :comp:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Следваща

Назад към Отворена практика - на крилете на намерението

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта