Влез    Регистрация

Споделяне за пътят

За всичко, за което няма подходящ раздел
  • Автор
    Съобщение

Споделяне за пътят

Мнениеот newage » Сря Яну 10, 2018 10:36 am

Не съм учител, наставник или някакъв мъдрец, за да пиша тези неща. Но нещо в мен дълбоко и независимо иска да споделям частица от пътя си, незнайно защо. Затова накрая се реших да го направя тук. Не казвам, че това е истина, най-малко че това е вашата истина. Но все пак е добре да споделя. Ще използвам понятия Дух, Бог като едно и също нещо, защото така ги усещам.

Мнозина от вас си мечтаят за учител, за духовен наставник, за група, като групата на дон Хуан. Но тези неща не ги избираме ние, избира ги Духът и пътищата му са неведоми. Ето един цял живот мина в купнеж по този учител, докато не разбрах, че такъв няма да дойде. И че учителят винаги е бил с мен. Знам, банално звучи...

Работата е в това, че ние се страхуваме. Страхуваме се от грешки и предпочитаме удобният пристан на познатото, познаваемото, на книгите и проверените неща. Но то, приятели, е като да имаш красив, прекрасен кораб, който никога няма да напусне пристанището, докато накрая изгние и потъне там без да е опитал напора на вълните под себе си и безкрайната шир на океана. Не се страхувайте да опитвате, да пристъпвате в непознатото. Не говоря за впускане в безразсъдни авантюри с растения на силата и т.н., а в това да следваш интуицията, Духът си, вместо готови предписания от книжки и учения. По-добре да грешиш, но да имаш шанс в своя си път, отколкото никакъв шанс в удобното си гнездо. Разберете, пътят описан в дадена книга, било тя и на Кастанеда или Ксендзюк, е даден от Духът специфично за този човек или група хора. Вашият може да е съвсем друг.

Проблемът е, че връзката с нашата интуиция, с Духа, когато минава през призмата на човешката форма е трудно доловима, неясна. С други думи цялата съвкупност от човешки шаблони - самосъжаление, чувство за собствена значимост, страхове и т.н. така изкривяват чистите послания на духа в вътре в нас, че ако въобще достигнат до съзнанието те ще са изопачени до неузнаваемост. Затова първите стъпки по пътя на ученика не са достигане на ясновидство, сънуване и прочие, а постигане на дълбоко смирение, локализиране и ликвидация на АЗ-а, на чувството за собствена значимост, на страховете, осъждането, гордостта, гнева и др. Това изисква искренност - съвсем искрено да си признаваш грешките и слабостите пред себе си. Справянето с тези чудовища ще отвори място за тишина във вас.

Тогава пренастройте съзнанието си да знае, че вие виждате решението. С интуицията ви, с изчистената връзка с Духа. Помните ли времената преди интернет, когато единственият източник на информация бяха библиотеките? Но дори и там нямаше търсчка, нямаше как да намерите решението сред милиони страници. Днес това е възможно с едно изречение в Google търсачката на телефона ви. Същите възможности предоставя Духът, свързващ всички съзнания в едно цяло - безкрайна база данни в които е отговорът на всеки ваш въпрос, купнеж. Достатъчно е да се обърнете към него и това да е волята на Бога и ще получите отговор.

Има обаче една подробност - изискванията за връзка с Духа/Бога са високи. Стандарта му е висок. Така, както вие имате нужда от Wi-FI рутер антена и др. за да се свържете към интернет и старите телефонни модеми с кабел не вършат работа, така и Духът иска едно високо ниво на чистота в човека, за да пребивава в него. Чистота в помисли, в дела, в отношенията с хората и реала. С времето Духът-Бога ще задълбочи връзката и от моментни интуитивни прозрения тя ще се превърне в непрекъсната частица от съзнанието ви, т.е. Бог ще изгради храм във вас. И ще ви даде съвсем друго възприятие, посока, живот. Колкото по-надълбоко отива човек в отношенията си с Духа (с Бога), толкова повече се вдига летвата. Идва момент в който човек трябва да е 100% невредоносен в мисли и дела, за да може да поддържа връзката си с Бога. Но пък какви хоризонти се разкриват.... :innocent: Каква красота! :-L

Защо е казано, че Бог се разкрива само на смирените? Защото ЕГО-то на човека е един непрекъснат натиск върху света. Докато човек е изкарал волята си навън и притиска света с желания, очаквания, изисквания и др. волята на Бога не може да навлезе в него и да се изяви. За да я пуснеш в себе си, трябва да се смириш, т.е. да оттеглиш волята си от света и напълно да се довериш на Бога. Тогава неговата воля бавно ще навлезе в тебе, и ако поддържаш това състояние на пасивност спрямо света ще стане твоя, двете ще се слеят! Помните ли, дон Хуан казваше, че воинът взима от света само толкова, колкото му трябва и се отдръпва. Ето за тази пасивност говоря.
Безусловната любов е нашият пропуск към Вселената
Аватар
newage
Активно сънуващ
 
Мнения: 153
Регистриран на: Съб Дек 31, 2011 6:01 pm

Re: Споделяне за пътят

Мнениеот kas » Пон Фев 26, 2018 1:15 am

:-L
INTENT
kas
Администратор
 
Мнения: 427
Регистриран на: Съб Яну 12, 2008 5:13 pm

Назад към Други

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron