Re: Дъра Бъра

"И ме налегна чувство за дезориентация
не че досега бях ориентиран. И като резултат гледам нагоре търсейки някак уж позната сграда че да се ориентирам. Да а и от ляво горе непонятно как, защото нямаше логика за ума ми гледам планински пейзаж. Поемам натам летейки леко и бързо. Сега достигнах стръмни скали и започнах да летя нагоре до тях
. Но в един момент стана тегаво да летя. Започнах да си помагам с ръце като осъзнах че краката висят без да се подпират в скалата. Подобно на космонавтите в станция мир намиращи се в безтегловност. Към тази трудност в предвижването се добави и мисълта високо е ще паднеш … хубаво ама това се парира лети нагоре нямаш проблем при което имах усещането че излъчвам енергия. В този момент на допир с скалата си видях ръцете и вида скала . Приличаше на многоцветна друза от планински кристал страшно красиво приблизително като снимката накрая .“ Изкачих “ скалите и се озовах върху огромен сферичен камък потопен в пълноводна река която се спускаше в нещо като бързей. Намерението през цялото време е движение нагоре. Водата плющеше и останах с впечатлението че скача риба … загледах се. Бистра и дълбока вода нямаше риба шума идваше от самата вода. И тук вече идва изненадата. Оказва се че съм на скалата, неподвижен, но с моето намерение нагоре съм я увлякъл със себе си и докато гледах дъното на реката виждам как се сблъскваме с един подводен камък. От удара се усети лека вибрация идваща от камъка върху който седя … направо все едно бях камъка но предполагам ума ме разграничи и премина усещане на вибрация през тялото. Всичко това ме впечатли и визията за мястото започна да изсветлява остана усещането за движение нагоре по течението на реката заедно с камъка.
Събудих се …. пълен с енергия която в последните дни лисваше в мен … дори ми се виеше свят а сега сякаш си друг. Дали това е място на силата ? или правилен режим на съзнаване в сънната реалност … усещам че излъчвам и това води да правя с реалността около мен каквото си поискам ,но в момента в които се загледам –режим на оценяване в тази реалност силите изчезват възможностите се свиват и обикновено изскачам в физическата реалност."
Мислил ли си за такъв вариант :
"Дон Хуан беше убеден, че съществуването на неорганичните същества е онова, което нанася основния удар върху нашата рационалност."
.....
"Когато се озовах там, установих, че и вътрешността е все така равномерно шуплеста, както и външната страна, но изглеждаше някак много по-лека, сякаш грапавините бяха огладени с шкурка. Намирах се сред някакво образувание, което напомняше увеличена снимка на пчелна пита. Имаше безброй тунели с геометрична форма, които отиваха във всички направления. Едни бяха насочени нагоре, други надолу, наляво или надясно от мен; те се пресичаха под ъгъл или се издигаха и спускаха в стръмни и полегати наклони.
Светлината беше много смътна, но всичко се виждаше съвършено ясно. Тунелите изглеждаха живи и съзнателни; те кипяха. Втренчих се в тях и бях поразен от мисълта, че виждам. Това бяха енергийни тунели."
Изкуството на Сънуването, Светът на неорганичните същества
Скали, дезориентация, липса на гравитация, шумяща вода!?
Здравейте


Събудих се …. пълен с енергия която в последните дни лисваше в мен … дори ми се виеше свят а сега сякаш си друг. Дали това е място на силата ? или правилен режим на съзнаване в сънната реалност … усещам че излъчвам и това води да правя с реалността около мен каквото си поискам ,но в момента в които се загледам –режим на оценяване в тази реалност силите изчезват възможностите се свиват и обикновено изскачам в физическата реалност."
Мислил ли си за такъв вариант :
"Дон Хуан беше убеден, че съществуването на неорганичните същества е онова, което нанася основния удар върху нашата рационалност."
.....
"Когато се озовах там, установих, че и вътрешността е все така равномерно шуплеста, както и външната страна, но изглеждаше някак много по-лека, сякаш грапавините бяха огладени с шкурка. Намирах се сред някакво образувание, което напомняше увеличена снимка на пчелна пита. Имаше безброй тунели с геометрична форма, които отиваха във всички направления. Едни бяха насочени нагоре, други надолу, наляво или надясно от мен; те се пресичаха под ъгъл или се издигаха и спускаха в стръмни и полегати наклони.
Светлината беше много смътна, но всичко се виждаше съвършено ясно. Тунелите изглеждаха живи и съзнателни; те кипяха. Втренчих се в тях и бях поразен от мисълта, че виждам. Това бяха енергийни тунели."
Изкуството на Сънуването, Светът на неорганичните същества
Скали, дезориентация, липса на гравитация, шумяща вода!?
Здравейте
