Дъра Бъра

[вдъхновител]

[Silviya M]

В първият момент исках само да ти отговоря, че точно по това се различават книгите на КК. И в това им е смисъла.
Оказа се, че не съм разбрала въпроса.

Изобщо хищничеството на Вселената няма нищо общо с картинката за противоположностите (ли е?!) от линка. За божествения и за огледалния свят - това не го разбирам.

Разбирам това, което си обяснил, като случка.

Тогава наистина гледах, за какво ли не добричко нещо да се захвана, като почнеш от филмчета - та до навсякъде в нещата от живота. Още, когато разбрах наскоро за човешката форма, ми грейна.



Не желаех дори да участвам в "кофти" (като усещане) за мен практикуми. Не спорех, не говорех с никой. "Чиракът на магьосника" го гледах поне 10 пъти и т.н. Дори в един момент реших да е самомнение, отколкото нещо по-огромно, като стихия. Старах се да го смажа. Предполагам всеки го е изпитвал - на що е способен човек, само ако знаеше ...

[Silviya M]

А отговорът е бил в Колелото на времето -

Според хората:

За обикновения човек стандартното определение за време е „непространствен континуум, при който събитията стават в явно необратима последователност от минало през настояще към бъдеще“. А пространство се определя като „безкрайно разпростиране на триизмерното поле, в което съществуват звездите и галактиките; Вселената“.

И шаманите:

"За шаманите от древно Мексико времето представлява нещо като мисъл; мисъл, мислена от нещо, невъобразимо по величината си. Техният логичен довод е, че човекът, бидейки част от тази мисъл, мислена от сили, непостижими за неговите умствени способности, все пак съдържа един малък процент от тази мисъл — процент, който при определени обстоятелства на изключителна дисциплина може да се възстанови.
Според тези шамани пространството е абстрактна сфера на дейност. Те го наричат безкрайност и го смятат за пълната съвкупност от всички действия на живите същества. За тях пространството е нещо по-досегаемо, нещо почти земно. В абстрактната формулировка на пространството те сякаш разполагали с по-голям процент.
....
Крайната цел на един воин е чрез дълбока дисциплина да съсредоточава непоколебимото си внимание над колелото на времето, за да го накара да се завърти. Воините, които са успявали да завъртят колелото на времето, могат да гледат в която и да било бразда и да извлекат от нея каквото поискат. За един воин да се освободи от обсебващата сила, която го заставя да гледа само в една бразда, означава, че може да гледа и в двете посоки — как времето отминава или приближава към него."

[Silviya M]

"...Рязко спрях край пътния банкет. И там, на място, за първи път в живота си получих ясно познание за дуализма в мен: две очевидно отделни части се намираха едновременно вътре в моето същество. Едната беше извънредно стара, отпусната, безучастна. Беше тежка, тъмна и свързана с всичко останало. Това беше онази част от мен, на която „не й пукаше“, защото бе равнодушна към всичко. Тя просто се наслаждаваше на нещата, без да ги очаква. Другата част беше светла, тръпнещо-свежа, туптяща, оживено-възмутена, напрегната и бърза. Интересуваше се от самата себе си, защото беше несигурна и не се радваше на нищо просто защото й липсваше способността да се свързва. Тя беше самотна, на повърхността уязвима. Беше онази част от мен, с която се обръщах към света....
— Безмълвното познание е нещо, което всички ние имаме — продължи той, — нещо, което напълно владее, напълно познава всичко. Но то не може да мисли, следователно не може да говори за онова, което знае. Магьосниците вярват, че когато човек осъзнае, че знае, и поиска да притежава съзнание за онова, което знае, той загубва от поглед това, което е знаел. Това безмълвно познание, което ти не можеш да облечеш в слова, е, разбира се, намерението — духът, абстрактът. Грешката на човека е била, че е искал да го познае направо — очи в очи, както е свикнал да опознава ежедневието си. И колкото повече го преследвал в бясното си желание, толкова по-ефимерно и недоловимо ставало то....."

Моя авторитетен изказ по темата е :

Едната (по-умната) част от мен си казваше – спри с тез глупости, но другата (по-глупавата) по-любопитната част, да кажа, й отвръщаше – абе я стига хленчи и съветва.

[вдъхновител]

[Silviya M]

Нищо не разбрах.

Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми

"Макар че може да има хиляди,
няма никой друг освен Единствения.
„Много или множество" е нещо въображаемо.
Налице е само Океанът на Единството,
макар да е във вид на вълни.
Няма място за двойственост.
Реалността и Същността не са отделени от вълните."

http://www.academia.edu/4738129/Maulana

Невероятен е. Скоро изобщо не бях търсила нищо негово, защото не се превеждаше. Сега е просто наистина невероятно, че хората толкова много са превели.

Четиридесетте правила на Любовта от Елиф Шафак.

http://www.pozitivnoto.info/2011/03/40- ... hafak.html

Това ми беше любимо, но хората казват: "Глупости!!" -
https://www.youtube.com/watch?v=93hcmQaAqNk

Изобщо не приемам твърдения от сорта, че тук у Руми има дуалност.
Виж Правилата - като са правила, няма как да знам.

От написаното ти разбрах - "ок, кажи друг автор". Внесох обяснение.

[вдъхновител]

[Silviya M]

Nevil, това упражнение с отдръпването зад очите на 10 см назад е много яко. Не мисля, че тогава бях чела Друнвало.
С топката съм си играла, но с две ръце и я слагах там, където в някакъв орган нямаше особено много енергия.
Другата сфера я правих в сънуване.
От книжките на Друнвало може да се научат много неща, някак си от безмълвното познание. Много добре се учих да гледам, като сляпата жена. На екрани в горната част на очите. Има и други, но тоя спомен ми блесна сега.
Всъщност с очите се вика намерението, погледа на мага е пронизващ и лъскав, ако си спомняш.
И ако в момента не си нося нещо (мечовете ) за защита - добре е да не гледам някой малоумник в очите, както и да скръстя ръце (пред слънчевия сплит), като бабичките.
Тълкуванието на запознати, т.е. психолози е, че лъжеш, и че не желаеш контакт. Което мнение е без значение в определени ситуации.

[Silviya M]

Вдъхновител, не е за препоръчване горното от другата тема на хората. Белийв ми. Ако е в прав текст, разбира се.
Ако е до настройване на мойте вълни на радиоточката - няма лошо.



Колкото до ума относно "бебето" за поуспокояване на съзнанието - хубава практика. Карлитос казва на места, че не всичко има логическо обяснение, знаеш. Като котката. Имало ли я е, или я е нямало?! Якото е, че не го е било страх, заради преместването на СТ. Което пък го е довело до припомняне на тъпа случка от живота му в най-неподходящия момент ...

[вдъхновител]

До liar е е е не предавам се напред назад напред назад е е е е е зави ми се свят