Влез    Регистрация

Тъканта на спомените

Преглед на живота, освобождаване от лична биография
  • Автор
    Съобщение

Тъканта на спомените

Мнениеот ninma » Вто Апр 26, 2016 8:20 pm

Заигравам се напоследък доста с работата със спомени. Не типичната рекапитулация, а по-скоро влизане в така да се каже "разработен" (плътен, стабилен и напълно визуално изграден 3Д спомен) и наблюдаване на случващото се.
По някое време започнах да опитвам да виждам зад повърхността на обектите, енергията зад нещата, това от което са изградени. Постепенно премахвам цвят, повърхност, материя от картината - и за моя изненада това, което остава е една прозрачна полуфлуидна маса, много напомняща на това от което е изградено всичко в сън. После се замислих, че и самите спомени са някак като мехури възприятие, в които влизаш и излизаш.
Задълбавал ли е в тази посока - изследване на спомените като субстанция?
5 is a daemon.
ninma
Модератор
 
Мнения: 26
Регистриран на: Нед Яну 13, 2008 12:30 am

Re: Тъканта на спомените

Мнениеот Silviya M » Чет Апр 28, 2016 6:01 pm

ninma написа:Задълбавал ли е в тази посока - изследване на спомените като субстанция?


Това, с което се занимавах по-предния ден, доста напомня на твоето изживяване, само дето е обратното на него. Сигурно е един от най-ранните ми спомени. Стана случайно при припомняне и отначало наистина се чудих, какво, по дяволите, е това?!

:hair:

Първо всичко беше от пръчки светлина, които преминават през миглите ми разпределено. Не са с еднаква интензивност, нито са еднакви по цвят, нито сляти. При преместване на погледа основното впечатление е, че сякаш тази светлина, която влиза през прозореца прави така да изглежда всичко. Значи светлината е, като завеси, пердета, ми мина през ум. И тогава видях отделна от тая, слънчевата, както и отделна от другата светлина в стаята. Беше по-наситена седефено- жълта. Когато линиите някак се изчистиха, картината се избистри, стана по-ясна и там висеше нещо, като медальон с горен и долен кръг. После и това се "пооправи" от непрогледната светлината, и зад него беше непознат за мен човек, предизвикващ у мен чувство на божественост, единствен, абсолют.

:innocent:

Потърсих, какво Карлитос е написал за това -

„Веднъж дон Хуан ми представи една метафора, описваща енергетичното единство от нишки на хората. Той каза, че магьосниците от древно Мексико описват тези нишки, като завеса от окачени нанизи мъниста. Бях разбрал това буквално — че нишката минава през този сбор от енергийни полета, което представлява човек от главата до петите. Поради прикрепващата нишка, която виждах, кръглата форма от енергийни полета на хората изглеждаше по-скоро като висулка. Обаче не виждах на една и съща нишка да е закачено някое друго същество. Всяко отделно същество, което виждах, бе геометрично очертание с нещо като връвчица от горната страна на сферичния си ореол. Връвчицата силно ми приличаше на разчленените, подобни на червейчета форми, които човек вижда през притворени срещу слънчевата светлина клепачи.“

Активната страна на безкрайността

Много силно впечатление ми направи и буквата делта - Δ - в неговото описание.
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Тъканта на спомените

Мнениеот Nyx » Чет Апр 28, 2016 9:12 pm

здравей liar,
и на мен ми звучи като да говорим за различни неща - мога ли да те попитам с какъв точно тип спомен работеше като се случи това и с каква цел влезе в практиката? Не личните подробности, а най-общо - дали е нещо ключово, от важност за теб, свързано със силни емоции итн, или някаква ежедневна случка, на която не отдаваш особено значение, както и дали си го рекапитулирала преди?
Не разбрах и това, което описваш вътре, в рамките на спомена ли се разви - един вид си открила нещо ново зад декорите или имаш предвид, че рекапитулацията е послужила като спусък за съответното трансцедентално преживяване?
Аз деля спомените най-общо на два типа. Едните ги наричам Спомени на Силата - те са свързани с по-ключови или разтърсващи събития в живота на човек, важни решения, сблъсък с нещо за пръв път, събития който те поставят на кръстопът или променят посоката итн - схващаш идеята. Втория тип са "обикновените спомени". С двата работя съответно по различен начин.

Та, това, за което говоря касае не толкова проследяването на енергийните взаимодействия в рамките на ситуацията, а самия хм....градивен материал, нещото от което е изграждена 3Д картината. Пробвай ако искаш някой път да влезеш в някой спомен, на който не отдаваш особено значение и в който НЯМА други участници - някакво просто действие - място, което си посетила например, стая, сграда или пък природна картина - няма значение. От значение е само това, което гледаш да не предизвиква в теб емоционален отклик. Както при рекапитулацията се съсредоточаваш първо върху това да изградиш всички елементи в спомена напълно плътни и реални, но без да правиш теглещото и осбождаващо дишане. Просто в момента в който имаш плътна визуализация на всичко, започни да смъкваш маските, цветовете и декорите на предметите. Може и като възнамериш да видиш какво има под тях - или какъвто си е твоя начин. Пробвай също след това и да видиш по този начин и структурата на елементите, присъстващи в картината - въздух, вода итн...Интересно ми е какво ще се получи при теб.

o=
Black is traditional.
Аватар
Nyx
Посетител
 
Мнения: 18
Регистриран на: Сря Апр 27, 2016 9:50 pm

Re: Тъканта на спомените

Мнениеот Silviya M » Пет Апр 29, 2016 12:44 pm

Здрасти Nyx,

Напоследък работих с детството. Това, което исках да разбера е, какво толкова има зад сноповете светлина. Не се надявах нещо, кой знае, какво да се получи, а и не исках да насилвам нещата. Защото Намерението си е Намерение!! Моментът беше такъв – за опразване на главата от мисли (време за почивка). Там нямаше нищо друго освен светлината. Светлината е в нищото. После разбрах, че е стая и т.н.. Голямо мое откритие е това нищо, колкото и преди време да не съм му отделяла нужното внимание.

Има такива периоди от време, когато главата ми „грее от светлина“ (като коледна елха). Тя е навсякъде. Най-вече зад очите, както и нагоре в ляво, в черепната кутия (или някъде там, защото тава е само усещане). А епифизата отдавна трябваше да е претърпяла инволюция, както е редно да се смята.

Това, което беше зад завесите светлина е човек, познат/непознат. Усещането беше изключително невероято, защото е била просто майка ми. През ума ми мина - Мадона. Това всъщност рисуват художниците в картини и възпяват в стихове, като докоснати от Духа.

Идеята ти е добра. Особено ми е интересно за елементите, защото те, предметите и без туй си греят. Не съм се старала до сега да помня цвят, затова бях и учудена, че цветът им е различен. А приличаше на светлината от прозореца.

:() :fun:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1042
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Назад към Рекапитулация

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron