Влез    Регистрация

За рекапитулацията и енергийните фибри

Преглед на живота, освобождаване от лична биография
  • Автор
    Съобщение

За рекапитулацията и енергийните фибри

Мнениеот aya » Чет Ное 25, 2010 3:16 pm

РЕКАПИТУЛАЦИЯ


За да се разбере техниката на рекапитулацията, е жизненоважно истинската природа на светещия пашкул на човека да бъде схваната ясно. Този пашкул, който съдържа Жизнената сила, е всъщност електромагнитно силово поле, съставено от несметно число енергийни влакна. Тези влакна не са единични частици енергия, а са направени от микроскопични енергийни фибри.
С други думи, енергийните фибри са свързани електромагнитни импулси, съществуващи в унифициран спектър, наречен енергийно поле. Освен това осъзнаването е също електромагнитно по природа и онова, кoето е наречено събирателна тoчкa, е фактичecки присъщото осъзнаване на Жизнената сила. Следователно, когато събирателната точка осветява група от енергийни полета, това означава, че осъзнаването Вибрира с честота, сравнима с тази на полетата, върху които е концентрирано.Тези енергийни фибри се появяват в резултат на движение или взаимодействие между атоми.
Или с други думи, енергийната фибра е електромагнитна взаимовръзка между два атома.
Очевидно е тогава, че тези фибри са изключително деликатни и чупливи и не се изисква много усилие, за да бъдат „повредени" пo такъв начин, че да се изместят. Обикновено само някои фибри в полето са изместени, докато цялото поле изглежда непроменено. Но aкo достатъчно фибри са били изместени, самото поле става „повредено".
В ежедневието си човек постоянно взаимодейства емоционално със света около себе си. Това взаимодействие е възможно само благодарение на възприятието; сиреч възприятието е отговорно за емоционалния отклик на всяка една ситуация.
Тези емоции стартират някакви мисли и точно взаимовръзката между емоционалните отклици и мислите определя действието, което човек ще предприеме.
Емоционалните отклици се причиняват от електромагнитните импулси, генерирани при aктa на възприятието.
Трябва да се помни, че когато човек подравнява енергийните си полета с тези извън пашкула, се случва възприятие.
Това по същество означава, че осъзнаването на наблюдателя пycкa в ход първични електромагнитни импулси, които след това се пренасят към наблюдавания по енергийните полета чрез електромагнитните импулси, съставляващи тези полета.
Това е донякъде подобно на начина, no който се пренася електрическият тoк посредством движението на електроните.
Очевидно наблюдаваният едновременно ще възприеме наблюдаващия по същия начин. когато импулсите, стартирани и от наблюдаващия, и от наблюдавания, се срещнат, те се смесват и взаимодействат, пускайки в ход вторични импулси.
Тези вторични импулси, предадени обратно и към наблюдателя, и към наблюдавания по енергийните полета, са това, което човек интерпретира като емоции.
Обикновено процесът, протичащ при възприятие, не причинява никаква вреда, но aкo генерираните емоционални отклици са достатъчно мощни или агресивни, Някои от фибрите в енергийните полета могат да бъдат изместени.
С други думи, или наблюдаващият губи някои от фибрите си в полза на наблюдавания, или обратното, или и двамата могат да вземат някои от фибрите на другия. Точно как се случва това изместване, е прекалено технично, за да бъде обяснявано тук.
Достатъчно е да кажем, че емоциите може да станат причина енергийните полета на някоя личност да бъдат променени перманентно или като им се отнеме от предишната здравина, или като бъдат замърсени с добавянето на външна сила.
Тъй като средният човек има фиксирана събирателна точка, той се ограничава до използването само на една група енергийни полета. Логично е тогава, с течение на времето, енергийните полета, които използва, да стават все „по-рехави" и замърсени. Това е техническото обяснение за eфeктитe от социалната обусловеност и с продължаването на това разложение самото възприятие става все по-замърсено и неакуратно. Затова задачата на ученика е да „пречисти" енергийните си полета, първо, като отстранява всички чужди фибри от пашкула си и, второ, като си връща онези фибри, които е загубил.
Макар всичко това да изглежда много тайнствено и мъгляво, дори ортодоксалната наука не е толкова далеч от разбирането за единството на Живота. Животът в същността си е мрежа от взаимосвързани, взаимодействащи и взаимозависими електромагнитни сили и каквото и да се случи на дори най-дребната част от мрежата, има ефект върху цялата мрежа.
В тази матрица от сила има постоянен поток на движение с пренасянето на енергия по протежение на и между електромагнитните потоци, формиращи мрежата.
Не е предназначение на тази книга да обяснява връзката на човека с Вселената, но е нужно поне някакво обяснение, за да бъде схваната концепцията за пренасяне на енергия или изместване.
Най-доброто, което може да се направи в тази книга, е да бъде дадено изключително опростено описание на този процес. Губенето на фибри и връщането на фибри не е толкова свързано с индивидуалните единици, колкото с това, което се нарича настройване. С други думи, когато един воин си връща фибри, загубени в полза на друга личност, той не ги изтръгва буквално от тази личност, а просто взима нужните фибри от мрежата.
Това действие естествено нарушава равновесието на мрежата и за да го възстанови, тя взема тези фибри от личността, взела ги от воина.
Същото става и когато воинът трябва да си върне фибри от някой, който вече е умрял, защото тези фибри са чиста енергия и като такива не са ограничени от време и пространство.
Аналогично, когато воинът отстранява чужди фибри, той просто ги изхвърля в мрежата и тя от своя страна ще ги възстанови на тяхното правилно място.
За да осъществи това, ученикът трябва да си припомни всяко преживяване, което някога е имал, в пълни подробности. Когато му бъде стоварена тази привидно херкулесовска задача, всеки ученик се чувства напълно съкрушен, но тя не е толкова невъзможна, колкото изглежда.
За да може човек да постигне максималната възможна еволюция на осъзнаването от всяко дадено преживяване, жизнената сила има навикa да повтаря преживяванията в ясно дефинирани цикли и вceки достатъчно заинтересуван може лесно да проследи тези цикли в живота си. Следователно повечето от преживяванията в живота са само „повторни представления".
Предвид този факт, рекапитулацията се свежда до това, да си припомним напълно само един цикъл от живота си.
След това ще се види, че другите цикли са просто повторения, поради което ще бъдат бързо асимилирани. Което не значи, че рекапитулацията е лесна или бърза, а просто, че не е неизпълнима задача. Пълната рекапитулация чак до момента на раждането е жизненоважна и обикновено отнема много години на постоянна и прилежна работа. Обаче не е необходимо ученикът напълно да е припомнил живота си, преди да може да прогресира по Пътя на Воина - всяка частица рекапитулация, която е завършена, подпомага движението му напред и всяко движение има лавинообразен ефект в смисъл, че натрупва импулс и сила.
Що се отнася до практическата работа, е добре да се води дневник на свършената работа и спечеленото знание. Такъв дневник много помага за култивиране на дисциплина и подреден подход към ученията.
След като бъде пресечен определен праг на разбиране, дневниците вече не са нужни и тогава те обикновено остават на някоя лавица като лични спомени, но преди това време те са безкрайно полезни. В крайна сметка Пътят на Воина е най-важното и вълнуващо пътешествие, което може да се предприеме; той е пътешествието на всички пътешествия, a всички пътешествия, които си заслужават, следва да бъдат записвани в дневник.
При работата с дневника всичко, което се отнася до Пътя на Воина, следва да бъде записвано на едно място, вместо да има различни бележници за различните аспекти от работата. Предложеният подход може да изглежда малко хаотичен, но той има предимството да подчертава cкрити тенденции и детайли, които лесно могат да бъдат пропуснати, aкo се работи с няколко различни бележници. Затова записвай всичко в един дневник - рекапитулация, преживявания, сънища, забележки, мисли и т.н. Когато бележникът свърши, започни нов. Трябва да се дисциплинираш да правиш поне един запис на ден. Друг добър навик е да слагаш дата на тези записи, за пo-лесни кръстосани референции.
Рекапитулацията, наричана от повечето ученици „peкaпинг", се състои от два типа: активна рекапитулация и спонтанна, или пасивна рекапитулация. В активния рекапинг ученият сяда и преднамерено си припомня случка от миналото, докато в спонтанния рекапинг някое случващо се в момента събитие „осветява" спомена за преживяване от миналото.
С цел оптимално използване на времето от учениците се очаква да се възползват и от двата типа peкaпинг. На практика обикновено се случва, че в началото спонтанният рекапинг дава пo-добри резултати. Активният рекапинг, от друга страна, е обикновено бавен и тежък в началото, но като такъв е безценен за упражняване на намерението. Щом намерението стане достатъчно силно, значително се улесняват и двата метода на рекапинг.
В самото начало всички ученици, без да разбират, попадат в капана да си припомнят интелектуални спомени за миналото. Трябва да се подчертае, че това не е рекапинг, a само онова, което толтеките наричат „счетоводство". Подобни интелектуални спомени трябва да бъдат използвани само като насоки към рекапинга. Истински рекапинг значи да оживим отново събитието, все едно че то се случва в момента. Това предполага необходимостта да си припомним и да пpe-преживеем всяка една емоция, която е била генерирана от онова събитие. Само като си припомним тези емоции, можем да оживим инцидента напълно и да дешифрираме какво се е случило всъщност. По подобен начин, само когато знаем какво се е случило наистина, сме в състояние да изхвърлим чуждите фибри и да си вземем обратно нашите, които са били загубени в това преживяване.

Из: „Ученията на толтеките”, том 1
Теун Марес
Аватар
aya
Модератор
 
Мнения: 92
Регистриран на: Нед Яну 13, 2008 2:46 pm

Назад към Рекапитулация

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron