Задачата на нагуала

[kas]

Из книгата на Армандо Торес "Срещи с нагуала":




[Торес]“Можеш ли да ми кажеш каква задача ти постави нагуала Хуан Матус?”
Той ме погледна с изненадано изражение. Обикновено Карлос би скрил отговорите си сред думите или би отговорил малко по малко в течение на разговорите. Но този път промени тактиката. Каза ми, че моя въпрос бил толкова необикновен, че единственото което можел да направи е да го приеме за поличба. Затова предложи да се срещнем на следващия ден в Café Tacuba, един от предпочитаните ресторанти на дон Хуан.
След закуската каза със сериозен тон, че трябва да спра вътрешния си диалог, защото ще посетим свещено място където са погребани знаменити воини от древността. Добави, че денят е идеален за това, защото с падането на мрака над града е надвиснала мъгла.
[Кастанеда]“И тъй като всичко стана зловещо, знаците днес ще дойдат отляво.”
В началото усилията, които полагаше ме накараха да се почувствам облагодетелстван. Но с наближаването на главния площад ставах все по-неспокоен. Влязохме през малък вход, разположен в красивата странична врата на Катедралата в Мексико Сити и се озовахме в огромната главна част на църквата. Карлос веднага се насочи към извора със светена вода, намокри пръстите си и се прекръсти. Бях впечатлен от рутината на действията му, изглеждаше сякаш е свикнал да ходи в църква.
Забелязвайки любопитството ми, той обясни, че воина трябва да уважава всички установени практики, особено тези на институции като католическата църква, които са служили за прикритие на магьосниците векове наред.
Седнахме на пейките в централната част на църквата и запазихме мълчание за известно време. Имаше много малко хора и атмосферата беше много спокойна. Забелязах че той стоеше изправен, а очите му, нито отворени или затворени, бяха зареяни в множеството декорации на главния олтар. Лек аромат на свещи достигаше пейката ни, а също и шепота на детски гласове, които репетираха в хор или може би бяха записани на лента.
Малко по малко бях погълнат от мислите си, докато изгубих усещането за това къде съм. Гласът му ме стресна:
“Задачата, която моят учител ми даде и мисията ми като нагуал във времената, които настъпват, е да преместя събирателната точка на Земята.”
Очаквах всичко друго, само не и това. За няколко секунди умът ми не реагираше; просто нямах идея за какво говори Карлос. Но изведнъж чудовищността на задачата му ме удари в центъра на ума и забелязах как си мисля, че Карлос или е полудял, или говори за нещо, което ми е напълно непонятно. Обърквайки ме още повече, изглежда той четеше мислите ми, защото леко кимна в съгласие и прошепна:
“Това е. Трябва да си луд, за да се ангажираш с нещо такова и дори още по-луд, за да повярваш, че е възможно да се направи.”
Попитах го как е възможно човек дори да мисли за подобен подвиг.
“Точно както другия свят има подвижни звена – неорганичните същества, Земята също има такива и това сме ние. Ние сме деца на Земята. Преместването на събирателната точка на достатъчен брой воини, може да промени модалността на времето, това е посоката, в която работя.”
Обясни че събирателната точка на Земята се е измествала много пъти в миналото и това ще продължи занапред. В неотдавнашни времена е била измествана неотклонно по посока на зоната на разума.
“Това е великолепно, защото щом веднъж е била фиксирана там, човечеството ще има възможността да я измести в друга посока и много мъже и жени ще станат осъзнати. Предизвикателството за ясновидците от бъдещето ще бъде да поддържат този стремеж за нужната продължителност от време, докато тя се фиксира там, ставайки постоянна позиция за планетата – нов център, който ще бъдем в състояние да изместваме във всеки момент по най-естествен начин.
Промяната във фокуса на земното внимание е резултат от съвместните действия на много поколения нагуали. Новите ясновидци го приемали като възможност и открили, че е част от Правилото. Подхранвали го със своето намерение и определили, че сега е времето да се започне.
“Какъв е ефекта от тази промяна?”
“Изместването на фиксирането на вниманието на Земята е единственият изход от драматичното състояние на робство, до което сме били сведени. Посоката на нашата цивилизация няма изход, защото сме изолирани в отдалечено място на космоса. Ако не се научим как да пътуваме по пътищата на осъзнаването, ще стигнем до такава степен на безизходица и отчаяние, че човечеството ще свърши като се самоунищожи.
Обаче не мога да зная какви биха били цялостните ефекти от изпълнението на задачата ми. Събирателната точка на Земята е много голяма, тя има огромна инерция. Моята задача е да запаля искрата, но ще отнеме време докато се разгори пожара. Всъщност тази задача не е само моя, тя принадлежи и на всички бъдещи ясновидци.
Знанието за събирателната точка е несравним дар от духа за съвременния човек и катализатор за промяната на днешната модалност на времето. То не е утопия, а реална възможност, която чака там, точно зад ъгъла.
Не искам да мисля за шансовете си относно успеха на задачата; просто настоявам, защото това е всичко, което ми остана да свърша. Лично аз нямам съмнения. Виждам бъдещето сияйно, защото принадлежи на съзнанието, което за магьосниците означава, че принадлежи на нагуализма.”