Сънуване практика- начинаещи.

[Silviya M]

Книгата е добра, ако става въпрос за Тибетска йога на сънуването и съня на Римпоче.
Правилно постъпваш, като вървиш, накъдето те "водят краката".

Не вярвам в карма и кармични неща. Няма субект/обект, няма причина и следствие, ... няма нос, няма ухо... (с леко шеговит тон към мен ). Има необятно съзнание, изпълнено с архетипи, егрегори, и какво ли още не. Всичко се случва едновременно в някоя друга от люспите на лука, или в друга от успоредните линии, както и между тях. Зависи, кой свят успяваш да събереш.

Нощните сънища са тежки (груби) и продължителни. Но много по-дълбоки. В сутрешните е лесно осъзнаването, защото с единия крак си в съня, с другия си тук. Така е за мен. Има си научни обяснения, които със сигурност са по- точни от описанията ми.

Всъщност и самият К.Г.Юнг е стигнал някъде наблизо край кривата круша, когато се е заел с изследванията им. А им е отделил голямо място, че и многократно се е връщал на един и същи сън, и го е нищил едва ли не - до края на дните си. Когато го четох ми се плачеше , че и самият той не успява да даде най- правилните обяснения и определения. Като за пред логическия ум, разбира се.

[mirro_75]

Никой не може да избяга от причинно-следствената връзка никой не избира родителите си, мястото на раждане, социалното положение и друг куп "подробности". А че истината е отвъд Кармата, това е друг въпрос.. а и безкрайността, както би казал Кастанеда...
В сънищата като че наистина е ключът към другите светове, стига да сме безупречни да събираме енергия, и да не се отдаваме на временните наслади от тукашното ни битие...нещо като мисията невъзможна
Юнг наистина се е интересувал от гностичното християнство, никой сериозен негов изследовател няма да го отрече, той направо си е уцелил правилната круша. А дали неговите ученици напълно го разбират ? Едва ли. Но и неговия master д-р Фройд е налучкал донякъде нещата...

[вдъхновител]

Причинно следствената връзка е система от определения , която трансформира НИКОЙ в НЯКОЙ - НЯКОЙ реагира на проявленията благодарение на тази система в съгласие с заложените определения , които се тълкуват като причина следствие. Когато се трансформираш в НЯКОЙ преживяваш състояния от типа да имаш родители,място на раждане , социална среда и друг куп "подробности".
Така че по подразбиране "НИКОЙ" няма как да играе играта , защото няма създадена име и форма . От КК харесвам/в качеството си на НЯКОЙ/ израза ЦАРСТВОТО НА ДУМИТЕ .... НИКОЙ чрез система от определения-думи се превръща в НЯКОЙ именно и само в това царство. "Сънищата" също са част от това царство и в качеството си на НЯКОЙ може да преживяваш взаимодействия с другите НЯКОЙ. НЯКОЙ е "ограничен в незнание" което позволява ние с вас да си пишем в момента ...... самия факт че изписвам нещо без значение какво показва колко е интересно в царството на думите, това е състояние/усещане на творене .
написаното да не се чете понеже е вредно за вашата форма и име - води до депресия

[Silviya M]

[вдъхновител]

Лек нюанс от колегата Юсейн Болт - малко е дълго но води до
Anyway, започнах с идеята да кажа, че когато ми се е случвало да „потъна“ в РСВ докато съм навън по задачи, лъсва изключително ясно как нито една геометрична форма няма random placement. Нито в архитектурата, нито в предметния ни свят, нито дори в мотивите на дрехите, които носят хората. Всъщност последния пример не го подхвърлям просто „между другото“, защото е най-силен в това отношение. Нямате представа до каква степен дрехите, които носим ни казват кой стои отсреща. Нямате. Изглежда, че фолклорния мотив „по дрехите посрещат“ не е толкова плитък и повърхностен. Само като се размина с някой в РСВ и усещам цялата му история.[136] Просто е поразително как всичко е изписано на фрактални пластове във всичко – лице, телосложение, дрехи, поведение. В Его-режим не разбираме колко методично и закономерно се развива някоя тема в живота ни и как тя се отразява в цялостната ни реалност. Как простите дрехи, които смятаме, че избираме „на случаен принцип“ кондензират в себе си онова, което сме и отношението ни към нас самите. Всъщност шаблонът е толкова ясен, но обикновено сме толкова слепи за него, че след като периода свърши и вече можем да видим по-отгоре целия епизод си казваме: „Как съм могъл да бъда толкова сляп?!“[137] И всички тези шаблони излъчват много фини геометрични модели.
Де факто тези геометрични шаблони са много характерни и не са някаква рядкост. На практика всичко в РСВ е някак си свързано с геометричното като отделен тип сетиво. Сякаш то се е вписало по много дълбок начин в перцепцията ни за решетката. Просто в ежедневния ритъм не можем да усетим начините по които това ни формира. Имал съм 3 наглед много прости, но в същото време изключително шантави (поне за мен) случки, в които разбрах до каква степен геометричните зависимости на пространството могат да изменят цялостното преживяване за него.[138] И трите пъти имах „късмета“ да съм в РСВ, иначе по всяка вероятност изобщо нямаше да разбера, че нещо се случва in the first place и сега нямаше да има истории за разказване.[139] Тъй като става дума за различни случки, но касаещи общ аспект – разказвам ги една след друга.

Първият път бях в едни квартални хранителни стоки, за да си купувам нещо. Обикновено в тези магазинчета пространството никога не стига и по тази причина винаги има натрупани стоки тук и там. Поради така създалия се масив от junk хората постоянно бутат или разместват някакви неща. You just can’t help it. В така създалата се ситуация, на аграрния тезгях пред касата имаше разместени някакви опаковани кексчета, които можех да видя, че първоначално са били подредени в симетрична решетка. Разбира се, след преминаването на няколко катуна с добитък през касата – това е спряло да бъде факт. Направих нещо, което впоследствие си дадох сметка, че правя много често (и съм убеден, че много хора също го правят). Изравних полуфабрикатния trash, за да коригирам усещането за методично вилнял коч. С две бързи движения приравних редичките и коригирах позицията на продуктите, които бяха накриво спрямо цялостната композиция. В момента в който направих това се стъписах и си казах: „Какво по дяволите правиш? Подреждаш стока в магазин, възвръщайки релефа на генезиса му... why exactly?!?“[140] Ако трябваше да направя left brain-анализ на това действие щях да кажа, че е мания или личен блокаж генериращ нужда за стерилна подреденост и специфична организация на пространството. Бързо си дадох сметка, че колкото и да обичах hate-а във всичките му форми, не можех да съм жертва на такава плитка оскъдица. В това нямаше никакъв смисъл така или иначе, тъй като моето лично пространство винаги е хаотично (все пак съм гений) и аз никога не съм имал нужда да съблюдавам подобен ред вкъщи.[141] Защо тогава – да го еба – го правя в някакъв селташки чифлик продаващ зарзават покрай пътя?!?
Разбира се разказвам случката в стил линейна хипербола, но на практика обясних, че целият процес – „въпросите“, ситуациите и отговорите – се разгръщат едновременно в РСВ. Така че „докато“ се питах за всички тези неща вече знаех и защо се случва. Всъщност след това преживяване си дадох практическа сметка за това, че ние сме постоянен и неосъзнат проводник на несъзнаваното и ежедневно изпълняваме множество малки „административни задачки“, които „то“ ни поставя без да си даваме сметка. Това е част от приноса ни към консенсуса, че изобщо сме участници в целия този споделен карнавал.
Докато бях в магазина се издигнах над цялата ситуация и видях безкрайно сложна плетеница, която нито мога да обясня, нито би имало смисъл да опитвам, защото така или иначе няма да се транслира. Накратко, нещо трябваше да бъде приравнено на смислово равнище в „кода“ на този участък от реалността (не ме питайте, не мога да обясня) и това неосъзнато действие от моя страна бе продължение на тази „колективна нужда“. Това което ме учуди бе, че като тегля чертата, в един момент се оказа, че „много осъзнатия Н.“, без проблем може да се превърне в неадекватен бот извършващ някакво действие, което няма нищо общо с индивидуалността му. Много подобно на това как агентите в „Матрицата“ трансферираха съзнанието си в случайни минувачи. Тук обаче дори няма конкретен „злосторник“ на който да „върнеш ресто“ (разбирай – да му спукаш задника в някоя междублокова алея 101 vs. 1 – Neo style!). Но да не се вживявам много, че става нелепо...
My main point is – явно това е нещо, което всички ние правим под различни форми, без изобщо да си даваме сметка за процеса, камо ли че сме въвлечени в него. Самото приравняване на стилажа бе като крайния резултат и доказателство, че процеса е успешен. I just happen to be there. Малък пример за уникалните неща, които ни се случват ежедневно, но които пропускаме.

[mirro_75]

Вдъхновител,"Царството на думите", на човешкия синтаксис, както би казал КК не отразява Вселената...но и това е просто една дума не отразява всички тези чудеса около нас, а ние цял живот се оглеждаме в огледалото на Егото си, и пропускаме да изживеем тези чудеса...Какво може да ни събуди от Матрицата ? Думите или...някоя геометрична фигура-сфера..мандала. ..Колегата Юсеин Болт, на малко да напиша Доналд Тръмп, но едва ли щях да допусна грешка ако го бях споменал, също е в играта може би, просто няма как лекоатлет с такъв ръст да има такива резултати..И как да се превърнем в Никои, и така да се изплъзнем от Орелът в края на екзистенцията ни ? Едва ли думите са отговорът..

[вдъхновител]

Никой - Някой ...... тъмнина - светлина
Мисля че светлината е кодирана тъмнина, така както някой е сбор от определения кодове получени от разпада на никой.
Вчера оправях един DVR и си дадох сметка че не съм по различен от него. Защо, ами първо MAC адреса го прави видим в мрежата ,по своята същност MAC/ID или адрес няма значение/ адреса е една кодировка цифри и букви сменяш мака и край на старото съществуване в мрежата.DVR представлява комбинация от памет хард диск върху който се пази виждането от камерите.В всеки момент ако си DVR ра може да си преглеждаш записите но за да си видим от вън ти трябва мрежа и идентификация, трябва да светнеш.С две думи трябва ти кодиране за да светиш ... никой става някой. Докато се мотах снощи из разните му там сънища си дадох сметка че ползвам мрежата с друго ID макар да си знам че си движа с моето , но по някаква причина за "другите" това остава незабелязано , общувам - осветявам ... осветяването е взаимен процес .... ами нещо такова
В този ред на мисли емоциите са кодове за достъп до вашата система... чрез физическо манипулиране се отварят входове чрез които се манипулира вашия вътрешен МИР ЯКА игра