Влез    Регистрация

Да използваш тъмнината

Практики по сънуване
  • Автор
    Съобщение

Да използваш тъмнината

Мнениеот lexas » Пет Юли 16, 2010 5:14 pm

Случи се преди около 2 седмици. От тогава досега се повтори много пъти, така че може да се каже, че не говоря за удар с тухла в главата, нито пък за единична, моментна халюцинация. Ще ми се да вярвам, че говоря за началото на стабилно възприятие. Неговата повтаряемост и еднородност ме карат да мисля, че е такова. И най-вече усещането за яснота как се случва и защо се случва. Всеки път може да се постигне, стига да сме в добра форма. Няма молитви, няма Богове, няма религиозен екстаз... само чисто наблюдение.

Спомням си как четях разни неща и се чудех защо хората не обясняват подробно всичко. Всичко, което са усетили, че дори и мислите, минаващи им през главите, докато изживяват някакво явление. Така че сега ще е първият ми подобен опит за подробно описание направо във форума. Ей така - заради усещането. Иначе не съм чак толкова наивен, че да вярвам, че един или 700 поста могат да променят живота на някой човек, ако той не може да бъде променен. Външното понякога води и до вътрешна промяна, но за съжаление примерите са повече в отрицателено отношение. Например: слагаш скъпи дрехи и ставаш тежкарче; натрупваш 20 кг. мускулна маса и вече си борче, на което не може да се говори всякак. Залитането е най-лесното нещо, докато се учиш да ходиш, а после цял живот пък се чудиш как да си и какво е да си човек в пълния му смисъл.

Та, началото на историята започва тук. Една сутрин, която беше по-скоро следобед - към 15 часа - един дребен тиранин ме вдъхнови да осъществя мигновено пътуване до Пловдив. Как? С влак. Не, няма да се телепортирам до там... засега. Буквално от думите му скочих, сложих две-три дрехи, нарамих раницата си, в която нямаше почти нищо полезно освен шишето с вода и тръгнах. Очаквах този момент, защото сам така и не се решавах да пътувам, а исках да посетя приятел, който тъкмо имаше професионален успех. Бях намислил да му поднеса подарък и да си купя книгата му лично. Нали знаете, от онези магически моменти, когато сте направили нещо, просто ей така. Докато можете да си позволите такива де!

Едно на ръка, че не ми беше леко да открия дори точния влак, защото перона не беше написан на билета ми. Не знам защо. Седях 20 минути на грешен перон и добре че беше някакъв полицай, че да ме върне обратно до централното табло, където да видя с почуда, че вече са изписали перона на влака, който тръгна и с 10 минути по-късно. За да го хвана. Защото историята е за мен, нали... няма други причини.

Пътувах в купе заедно с две момчета. През цялото време не ги погледнах. Почти мигновено затворих очи, смятайки ги за цигани или нещо от подобен примитивен произход. За известно време си представях какво ще стане, ако се опитат да ме ограбят или нещо такова. Разиграх няколко мислени схватки в главата си, противно на изискванията за спрян диалог, но какво да се прави.. слабости. Говореха почти през цялото време, а аз си седях със затворени очи и не знам точно какво правех. Да го наречем, че съм се фокусирал. От последните дни пълното отпускане и стоене неподвижно дълго време беше се превърнало не само в детска игра, но и в начин на живот. Така че 2 часа и половина минаха за миг. Пък и възприемането само на аспекта движение, вместо на време много помогна. Ако се движиш много бързо, времето леко се забавя. Но май има грешка в това... по-скоро ако се движиш и ти е приятно, времето изчезва и стигаш от точка А до точка Б с чувството, че са минали 30 минути примерно. Времето се забавя в смисъла, че изобщо не го преживяваме. Все едно излизаме от него и влизаме вътре в самото движение, което искаме да осъществим. По време на практиката това са отчетливи факти, а не просто празни приказки. Вижте хилядите примери за разни "хора на знанието", изглеждащи с по 20 години по-млади.

В Пловдив духът е друг. Града е прекрасен, но не помнех пътя за централния площад. Аз го наричам с краткото "Портала". Там - при хотел Тримонциум има нещо като произведение на изкуството. Тоя град не е нормален. Има нещо много езотерично в него, а с моя приятел сме си говорили, че и тия тепета действително са уникални и правят града част от една система от градове. Не го слушах много, докато говореше за тия неща, но си давах сметка, че Пловдив е много по-жив от София. Винаги ми се е струвало, че и аз съм по-жив там. Всичко това е много хубаво, но не помнех пътя до "Портала".

Наслуки успях да стигна до познати местности и в крайна сметка се оказах на централния площад. Не може да се каже, че пътуването ми беше "гладко като по вода". По-скоро бе изпълнено с дребни, но изнервящи неточности и само крайният ми непокизъм и липса на компенсиращи качества ме караха да съм абсолютно спокоен. В крайна сметка какво значение имаше къде и как ще се озова? Денят беше мой чааааак до утре, ако се наложеше.

Пред блока на моя приятел съм. Обхваща ме чувство на приповдигнатост, представяйки си, че го виждам отново. Но част от мен през цялото време си държеше едно наум, че вероятно няма да го открия. Още преди тръгването беше така. И все пак решително се отправих на пътешествие само заради волята си да бъда там, когато дойде мига нещо да ме изстреля.

Любезен човек ми отвори вратата долу, но вратата горе нямаше кой да я отвори. Дзъннах още няколко пъти, притихнал с наострено ухо да чуя движение вътре в апартамента. Момент, в който човек винаги съжалява, че не е дошъл в качеството си на крадец. Колко просто щеше да е!? Отварям с някой извъртян шперц вратата и си взимам, каквото си искам! Както и да е... дошъл съм в качеството си на приятел и редови гражданин с непрекъснати здравноосигурителни права не на последно място.

Слезнах долу изключително разочарован, но и, както казах преди няколко реда, спокоен заради непокузма. Беше ми хубаво, че съм в Пловдив. Седнах си на една пейка и около 40-50 минути зяпах някакви котки. Котките са интересни създания, но в Пловдив всички гледат някак по-странно, отколкото в София. В София котката е повече хищник, докато в Пловдив е мъдрец със странни очи. Ето, тази сивата също ме гледа. Сякаш се упражняваме във взиране, клати главата, като че ще заспи и прави плахи крачки към мен. Беше към 18 вечерта.

Хрумна ми, че не е трябвало да се виждам с приятеля си, а с приятелката си от Пловдив! Да, поех на път към най-близката бутка за вестници, но повечето бяха затворени. В желанието си да си купя ваучер отново се оказах около Портала, където за щастие успях да си взема един за 5 лева. Звънях, звънях, но я нямаше.

Пълен провал. Всичко изглеждаше нелогично, но видимо бях пръснал 20 лева на вятъра. Не че загубите някога са ме притеснявали особено, но това вече на нищо не приличаше. Рядко се вдигам да хвърча до Пловдив, а сега и двамата ми много близки хора някак се разминаха с мен. Отегчен поех към пътя за вкъщи.

От целия ми престой в Пловдив това беше най-мрачния период. Съвсем обърках пътя. Бях като облак, все още не буреносен, но поне сив и тъмен към края си с леки присветвания и гръм. Въртях се из града и бавно осъзнавах, че единствените ми познати моменти са билбордовете с реклами и плакатите на азис и други фолк звезди по стените... бях поел по грешната улица или грешното отклонение и сега се лутах из града като муха без глава.

Загледах се в градския транспорт и видях, че 113 ходи до Централна Гара, което ме успокои. На първата спирка го пропуснах, но си го взех на втората. Купих си билетче от кондукторката, което в София също може да се случи, но срещу 10 лева глоба. Много по-приятно се пътува определено. А и нямаше никой почти в края на работния ден.

Използвах времето да си зяпам пейзажа, докато от време на време ми прехвърчаха мисли дали ще изпусна влака и на коя пейка ще се наложи да спя, ако не намеря все пак приятелите си вечерта.

Момче, ти за къде си? - попита ме шофьорът. За Централна Гара. - в прав текст, кратко и ясно отвърнах аз. .... Ооооо, но тя е в обратната посока, бе момче! Защо не попита? ...

Свалиха ме да отида от другата страна на улицата, където е спирката за към Централна Гара.

Вече бях сигурен, че ще изпусна влака. Само се надявах да имат нещо като вечерен, късен. Да, оказа се, че има - в 2 и 45 сутринта!

Вече ставаше забавно и някак авантюристично. Всичко, което можеше да се обърка се обърка. Не намерих никой от приятелите си. Не си купих книга, не подарих подарък. Нищо не направих! И всичко това щеше да е напълно в мой стил, ако в началото на деня не бях си вдигнал гъза по толкова епичен начин! Наистина не можех да разбера кое не е наред. Защо бях тръгнал. Не можеше просто да се окаже безсмислено. Целият ментален напън се осъществяваше чрез тъпо взиране в гледката пред мен. Не се хабях да мисля или да съжалявам, но не виждах идеята зад цялата история, което живо ме учуди. Никога в живота си не съм попадал в ситуация като тази. Хем да проявявам дух, хем да е за тоя, дето духа!

Имах си ваучер от 5 лева поне. Той беше ясно вече за какво е - за да се обадя на татко, че ще спя в мама тази вечер... докато всъщност съм в Пловдив, човече! Това е върхът! Лято е, времето е хубаво и нощта ще е топла. Винаги съм мечтал за това усещане от свободния живот. В който небето ти е покрив, а случайната пейка в парка - легло. Където спра, там нощувам. Нещо такова... авантюристично ми беше. Приповдигнато.

След като съобщих добрата новина на баща ми. Вече гледах с други очи. Щях да се обадя на приятелката още веднъж за всеки случай да ме заведе из някой от техните "клубове за забавления"... нямаше я. Така че оставах сам. Сам до 2 и 45 сутринта.

Бях се примирил. Разхождах се из паркчето до Портала. Много ми е любимо. Там има един кръг от пейки, където старците се събират на големи групи и провеждат партии по шах. От време на време можеш да видиш и някоя алкохолизирана тяхна приятелка, която те скришно коментират каква курва била навремето. Адски е отрезвяващо да осъзнаеш какво те чака, ако следваш правилата и зарежеш търсенето. В общи линии, нищо не те очаква. :) Е, ако не броим виното в пластмасови бутилки и старите курви, които ти искат 20 стотинки за слънчоглед. Но това е много песимистично нали... има и благи варианти, в които си заобиколен от внуците и децата си, но някак този модел все повече се руши. Поколенията се търпят най-вече на празници, когато има повод. През повечето време самотата се убива с турски сериали. И то не толкова самотата, колкото незнанието какво да правиш с времето си... Това е страшното, приятели. Че ние не осъзнаваме, че не знаем как да използваме времето си на тази земя. Ние не знаем нищо освен как да сме роби на системата!

Отклоних се леко в неподходяща посока. Да продължим с подробното описване на случая, за да е ясно как се е получил.

Пих вода от няколко чешмички там. Много се освежих, а междувременно бе настанал здрач. Слънцето е вече почти или напълно залязло. Светлината на деня е към своя край, а тъмнината набира сила. Много особено междинно състояние, което помага и на най-задръстените воини от нас да се насладят на определени феномени. Вече от много време можех да виждам едно константно леко забележимо сияние около хората и особено откъм гърба им, докато минават покрай мен. Най-вече докато си седя на пейка и гледам без фокус, право напред. Но без да потъвам много в картината, така че формите тотално да изгубят границите си. Не, някак просто се поддържаш фокусиран директно, без потъване. И ги виждаш. Всичко тръгна от идеята да се опитам да видя аура или нещо подобно, защото много хора го правят. Стори ми се лесно и повърхностно. Не е като да видиш яйцето, енергийния пашкул, но все пак е нещо и човек се вдъхновява да продължи.

Често малките камъчета обръщат каруцата, нали така?

Та, използвах това прекрасно време, за да се взирам в минаващите хора по този начин. Къде се получаваше, къде не, но възприятието е стабилно и прави така, че да можеш да седиш дълго време неподвижно в някоя "социално приемлива поза", за да се взираш и да потъваш в картината. Моята поза е да си сложа ръцете отстрани на пейката и единия крак да го кача през другия. Пак си личи, че съм странно неподвижен или едва помръдващ на моменти, което в определени ситуации прави впечатление. Например рано сутрин. Тогава човек е по-забелязва и веднъж, докато изпълнявах същото занимание едни хора ме изгледаха, докато минават и коментираха "Видяхте ли? Тоя не помръдваше!" ... хаахаххахахахха.... Но по време на здрач тия неща са много различни. Околните почти не те виждат, често са в такова настроение, че съзнанието им е тясно фокусирано върху нещо друго, а не околната обстановка. Перфектното, идеалното време! Няма по-добро да излезеш и да попритихнеш, докато правиш разни неща.

В един момент ми омръзна. Мина мисъл "Стига си се взирал за тия аури, потъни в гледката цялостно!" ... веднага го изпълних. Не че очаквах нещо да се случва, обаче ми беше писнало да се взирам и реших да отпусна вниманието си да потъне дълбоко в гледката пред мен. А и вече беше доста тъмно, нямаше какво да правя. Така че неподвижността и потъването бяха прекрасни варианти. Много естествено се преминава през тези етапи. Просто друго не те занимава и можеш да си го позволиш.

Седя си така. Само внимание и откъслечни мисли. Не бях спрял съвършено диалога си, но вече чувствах точката на внимание около челото много силно. Сякаш вихър от хладен въздух влизаше в нея. Това е много ясно възприятие всеки път, когато съм потънал дълбоко и имам енергия. Не съм прекалявал с чувствени наслади и прекалено бърз ритъм на живот. По този повод все се замислям за думите на Дон Хуан, че Талия можела да обгърне всекиго във вихри. Толкова била силна. Ами ако енергията се чувства като вихър, като полъх?

Та, състоянието ми беше много добро и се чувствах прекрасно неподвижно, просто защото можех да усещам много други неща. Полъхът беше силен и постоянен върху челото и по едно време вниманието ми повече се загледа върху едни светещи точки в дълбочина навътре в храстите пред мен. Точно там, където беше пълна тъмнина, се виждаха 3 светещи точки. Първоначално не обърнах внимание, защото ги помислих за отблясъци. След време вече си давах сметка, че нещо там не е наред. Отново обгърнах точките и вътрешно се попитах дали не са светещи фасове? Дали не са хора в тъмнината в храстите? Не... те не помръдваха... После се попитах дали не са някакви лампички, поставени в храстите? Все пак това е Пловдив. Всичко може да се очаква. И това не, не и не.

Вече съвсем концентрирано внимавах за точките и на всичкото отгоре почнаха да се появяват и други в същата тъмнина. Знаех, че виждам нещо. Последното ми и най-добро предположение беше, че в тъмнината си летят разни светулки или други вид светещи насекоми. Но и това бързо се отхвърли - виждал съм светулки, макар и като по-малък.

Фокусът ми се изостри още повече. Цялата тъмнина, накъдето беше насочено вниманието се изпълни с тези точки и те започнаха своето движение. Движеха се по ясни линии, които завиваха навсякъде, но си личеше, че светлинките вървят по ясен път... все едно са част от нишка светлина.

Въпросите си пробиваха път в главата ми. Това халюцинация ли е? Другите хора виждат ли ги? Започнах да внимавам за минаващите покрай мен. За миг идеята, че това е нормален нощен феномен за Пловдив ми се стори приемлива. Доста романтичен град... може да са измислили нещо такова. Но не... хората си отминава просто ей така покрай тъмнината в храстите и изобщо полянката, без да се загледат в тези летящи ярко жълти светлинки. А те са много красиви, като зарядчета енергия, ток. Точно такива са. Не можеш да не спреш и да не им се полюбуваш. Нощта придобива съвсем различен вид с тях.

Тогава се отпуснах и започнах да ги наблюдавам спокойно. Каквото и да се случваше, исках да го запомня. Вече разбирах защо е било всичко, защо е трябвало да пътувам до Пловдив и да се препъвам на всяка крачка. Първо, нищо не ме разколебаваше или разклащаше. През целия ден практически бях на път, но в много умерено настроение. Състоянието ми от влака към Пловдив непрекъснато се подобряваше, за да се стигне до момента вечерта, когато вече можех доста ясно да различа тези светлини. А те бяха много в полянката, много.

Лети... изчезне... и се появи на две-три педи по-напред... пак изчезне... пак се появи... И така тези зарядчета летяха наоколо само в пълната тъмнина - над полянката, около дърветата и храстите. Скриваха се зад тях, показваха се. Те се държаха напълно като част от действителността, а не като халюцинация. Наистина си давах сметка, че може би същите откъслечни ефекти са преживявали монасите по пътя си към просветлението. Представих си гледка, в която възприемаш не просто премигващи зарядчета, придвижващи се по определена траектория като част от дълга нишка... а самите нишки светлина. Представих си какво би било, огромното напрежение. Защото дори само точките се вижда, че са като ярки огънчета. Камо ли цялото ти внимание да бъде погълнато от тях.

Та, гледах, гледах, докато свикна с явлението. Оказа се, че вече от състоянието, в което съм можех да ги наблюдавам и проследявам директно. Разфокусирането на погледа, потъването в гледката сякаш бяха само методи за навлизане в друго състояние... само методи да преместваш събирателната си точка. И когато тя е преместене, вече можеш да наблюдаваш и директно. Както пожелаеш. Проследявах ги. Виждах как по-далечните са по-мънички, а по-близките са по-големи. Т.е. някои от тях бяха по-близо до мен, други - по-далеч. Точно като части от реалността са, които просто не възприемаме!

Дълго време ме занимаваше въпроса дали е възможно буден човек да вижда енергия, да има различни възприятия. Дори и да имах сънища, излизания и такива неща... все пак всичко си оставаше някак безкрайно далеч от мен. В някаква друга сфера, до която се стига косвено през заспиването, през съня. Исках да стигна до точка, където от будно състояние да видя. Не просто да чакам да дойде нощта, за да заспя и чак тогава нещо да се случи. Може да се каже, че вътрешно винаги е съществувала тази нужда да мога тук и сега да видя. И сега Духът преподаваше урок пред мен.

Бях сигурен. Бях убеден, че по друг начин нямаше как да се получи. Целият ден беше интензивна практика, всички събития. Всичко ме караше да задвижвам и задвижвам енергиите по-силно. В общи линии е прекалено лесно и опрестено да се говори за "преместване на събирателната точка". И въпреки това осъзнаваш колко безкрайно точно е да се каже по този начин.

Насладих се на начинът, по който Духа бе подредил всичко, за да се стигне до този миг. Знаех, че в София нямаше как да го изживея. Страничен човек не би го разбрал, но самото пътуване ме беше подготвило. Без него нямаше да се натрупа достатъчно заряд, така да се каже. Нямаше да съм в такова добро състояние. Цял ден или потъвах навътре ( както във влака) или се разхождах с един ритъм, отпуснат, възприемащ. Като цяло осъзнах, че съвсем не съм бил чак толкова бъбрив в мислите си и всъщност съм навлезнал в по-дълбоко състояние. За тези 6-7 часа, в които се опитвах да свърша нещо съвсем човешко, нормално, ежедневно наглед.

Осъзнах всичко това. Осъзнах, че гледката пред мен е само ефект от самата безупречност или практика, или навлизане навътре. Че тези зарядчета светлина са най-малкото пряко доказателство, че промяната във възприятието е възможна и постижима. Стига човек да е воден от себе си. Най-вече от себе си! Без вътрешно да те дърпа нещо, без духа в теб, който копнее да види, няма как да се наложи самостоятелно такова поведение. Би било просто лудост и егоистичен стремеж, който в крайна сметка е разрушителен.

Обърнах се зад мен. Взрях се в тъмнината и почти веднага започнах да възприемам същите светлинки - летящи по траектория, премигващи, обективни като снежинките. Толкова ясни! Горящи, жълти, като ток, като искра. Приближават се към теб и стават по-големи, по-ясни. Отдалечават се и стават по-мънички, блещикащи точици. Съвсем, както би трябвало да се държат и както едно нормално въприятие би трябвало да ги забелязва.

Вече бях в такова настроение, че околните хора слабо ме интересуваха. Бях погълнат от атмосферата. За миг си помислих, че приличат на тези "духовни нещица" от "Аватар". :) хахахахахахахха... станах и влезнах в тъмнината. Седнах до ствола на едно дърво по турски и се отпуснах, наблюдавайки светлинките пред себе си. Помислих, че дори с подобно съвсем откъслечно възприятие човек спокойно би могъл да прекара цяла нощ във възприемане. Нощта става красива, потайна...

Спомних си думите на Дон Хуан към Кастанеда: "Мислех, че вече си открил как да ползваш тъмнината." Винаги бях съжалявал, че Карлос така и не задава въпроса "Как точно да я ползва!" ... Дадох си сметка, че всъщност не може да се обясни. Какво да каже Дон Хуан: "Ами сядаш си някъде и стоиш, гледайки разфокусирано, докато стане?" ... Би било откачено, само откачен човек ще го стори. Не може единия ден така, а утре да вземеш да седнеш за 6 часа. Човек минава бавно по пътя, ден след ден се учи как да живее, за да възприема реалността цялостно. Учи се да е воин, учи се да се справя със слабостите си. И в резултат протичат възприятия, ефекти.

Дисциплината е най-важна. Това се казва навсякъде, във всички учения. Човек трябва да съблюдава дисциплината. Тя е продуктът, който оформяме, тя е плодът, който желаем да откъснем от дървото. Не самото виждане, не самото сънуване, не преминаването цялостно в други светове. Нищо не е възможно без дисциплината. Няма постижения без нея. А друг е въпросът дали постижения са необходими! Нима Монро е бил човек на постижението? Не мисля... бил е човек на дисциплината, безупречността. Не съм чувал в будно състояние да му се е случвало нещо странно, да е виждал енергия и т.н. Но пък е най-малкото един от онези, които са направили голяма крачка по пътя.

Иначе за какво го правим? Постижението може да ни унищожи, ако решим, че то е нашата цел.

Тъ, така. Безкрайно доволен се завърнах в София някъде в 5 и 30 сутринта. Беше велик ден за мен. Осъзнах още нещичко за начина, по който работи възприятието ми. Направих едно милиметрово придвижване по пътя към "Познай себе си" ... колко вярна приказка. Колко дълбока.

В София вече много пъти ми се случва същото в парка. Нощем. При пълен мрак. Винаги между дърветата, сред зеленината, сред храстите. Но в по-малък обхват. Успявам да стигна до "откриването" на две-три такива светлинки. Вървя след тях, приближавам се, отдалечавам се. Те са постоянни. Не е сън. Не е нещо нестабилно. Щом го "хванеш" в зоната на възприемане, то не изчезва.

Вече не се съмнявам в наличието на светлинките, но много по-сериозно обръщам поглед към състоянието на живота си. След такива преживявания човек се пита "И какво от това?"... Нищо.

Винаги ми се е искало да мога да правя качествено Спомняне. Да събера практиката концентрирано в 2 часа примерно. Защото не можеш винаги да отделяш цял ден за опити да потъваш навътре. В живота им работа, задължения и така нататък. Ставаш реалист за тези неща, защото никой не оцелява самостоятелно. Но все пак, сякаш не може да се мине и без тези крайни мигове, когато зарязваш всичко и се отдаваш на един единствен опит да стигнеш по-навътре в себе си. Дали чрез Спомяне, което е мощен метод за увеличаване на силата на вниманието... поне аз така си го усещам... Щом започна да превъртам цялостно образи и възприятия от миналото си, зоната около челото силно се активизира, появяват се и "вихри" ако съм в добра форма или достатъчно дълго го правя, навлиза се в една тъмнина по-дълбока от тази зад клепачите. Изобщо Прегледът на Живота е много практично нещо. Много мощен метод за навлизане навътре в себе си, който дава резултат още същия ден.

Обикновеното отпускане на тялото. И фокус зад очите, пълната релаксация на тялото за дълъг период от време са нещо различно. Понякога в такъв момент се забелязват отблясъци, трептене светлина някъде... но къде? ... Твърде рано е, за да се каже с точност.

Колко голям е света ни. Това е. Чак сега разбирам защо някои хора пишеха постове. Имаш усещането, че споделянето ще помогне и на теб да се приземиш и да си останеш същия човек, а и ще помогне на онези, които ще продължат. Защото никой не знае докъде по пътя ще има сили да стигне.

Сигрен съм, че има и други начини да се ползва тъмнината. Някои от тях са доста страшни. Чак пълня гащите като си помисля какви неща шумолят в гората. Очаквам някой смелчак да опише в скоро време и тази страна на медала.
Освежи се!
lexas
Активно сънуващ
 
Мнения: 100
Регистриран на: Пет Авг 15, 2008 11:33 pm

Re: Да използваш тъмнината

Мнениеот ashain » Вто Юли 20, 2010 11:10 pm

Харесах написаното от lexas, допадна ми стила и езика. :clap:

Вдъхнових се и искам да разкажа за моите опити за навлизане в непознатото.
Беше отдавна, още когато четях книгите на Р.Монро. Бах впечетлена от постиженията му и от пътя, който е извървял.
Реших, че ще опитам с отпускане и релаксация. Така веднъж, може би съм успяла да се отпусна, когато от средата на тила ми през главата в посока зад очите ми се появи един "лъч","сила" или "присъствие", което пребърка целият ми мозък, така че да не остане кътче непреровено в главата ми. Това "Нещо" не беше нито добро, нито лошо, но ужасно самоуверено в себе си и тъмно. Разбира се веднага се стреснах и както бях легнала, се изправих до леглото напълно будна. Мина доста време, докато дойда на себе си и осъзная какво е станало. След време разбрах, какво е "Нещото", това бях аз, но не аз от този живот, а навярно моят двойник, който се доближил до мен.
Споделих, с мой познат преживяването си. Той се позамисли и ми каза, че навярно се е отворил за малко някой канал.
Нямам подобно преживяване оттогава, а може би се страхувам да пробвам отново, но зная от личен опит, че нещата не са такива, каквито изглеждат.
ashain
Скаут
 
Мнения: 2
Регистриран на: Пет Апр 23, 2010 3:38 pm

Re: Да използваш тъмнината

Мнениеот fresh » Сря Юли 21, 2010 7:01 pm

Ти определено си безупречен воин...Колко време ти отне да напишеш този текст ? :sleep: Плс вкарвай малко повече екшън :):(

Майтапа на страна, би ли споделил какво стана с виждането ти на хорската аура - в гръб....щото после мина на светлинките. Според тебе тези светлинки онези нишки енергия ли са за които говори Кастанеда - изобщо можеш ли да ги свържеш с нещо от неговата познавателна система ?

Мерси предварително :)
fresh
Скаут
 
Мнения: 7
Регистриран на: Чет Май 13, 2010 6:53 pm

Re: Да използваш тъмнината

Мнениеот josemity » Чет Юли 22, 2010 12:00 pm

Светлинките, които Лексас е видял не са нишките енергия, описани от Кастанеда. Това са енергийни същества, които населяват дадено място - град, село, планина. Те не са описани от Кастанеда, но са описани от друг шаман в книгата "Шаманский лес" на Владимир Серкин (погледни цитата по-долу).
Тези същества определят енергетиката на дадено място или както ние хората казваме - аурата на дадено място. Да не забравяме, че Лексас е седнал на пейката с намерението да види аурата. Е, ами видял я е!
Когато човек види протичащата във вселената енергия, той без капка на съмнение ще го знае в същия момент - цялостно, тотално, с цялото си същество.
Например аз надблюдавах енергийни същества живеещи в планината. Те се отличават силно от тези, които съм виждала в града по своя размер и цвят. Тези, които видях бяха с размер на малко джуже, я цветът им бе лилаво-тъмносиньо.
А ето и какво казва Шаманът от гореупоменатата книга относно тези енергийни същества:
— Как начинаешь приспособление к городу?
— Сначала как все — ищу временное жилье.
— А не как все?
— Смотрю ночью небо над освещенной площадью или улицей.
— Что там?
— На грани электрического света и тьмы можно иногда заметить трепетание энергетических существ.
— Это кто?
— Еще нет названия на языке людей, но они определяют энергетику города, его ритм.
— Появляются по вечерам?
— Есть всегда, но так их легче заметить.
— Что делаешь с ними?
— Наблюдая их, воспринимаю ритм и гармонию города.
— А взаимодействовать можно?
— Они живые и осознают себя, но практика взаимодействия тебе пока не нужна.
— Почему?
— Ты боишься и будешь напрягаться — воспримут тебя враждебно.
— Люди знают про них?
— Многие горожане чувствуют.
— Как?
— Иногда вечером, ночью или рано утром видят улицы особенно прекрасными или особенно жестокими.
— Да, и со мной бывало.
— В это время люди видят на грани света и тьмы энергетические существа города.
— Почему же не осознают?
— Вместе с осознанием приходит тревога. Существа [раздражаются] и удаляются. Для человека это как будто «вдруг» пропала красота или смысл.
— Так они разные?
— Естественно.
josemity
Активно сънуващ
 
Мнения: 338
Регистриран на: Нед Мар 29, 2009 2:20 pm

Re: Да използваш тъмнината

Мнениеот ema » Пет Юли 23, 2010 12:03 am

Да, Lexas не е видял нишките енергия протичащи във Вселената.
Но не е видял и аурата на даденото място. Не става много ясно, дали изобщо е видял и аурата на хората. Просто е имал едно невероятно изживяване. В него момент.
Няма същества, определящи енергетиката на дадено място, т.е. аурата му. Не смятам, че има същества, живеещи само в планините, само в горите, или само в населените места. Различни са, да. И се гледат по различен начин, за да бъдат видяни. Просто на някои места едни са повече, други по-малко. Зависи, колко е силно мястото. Или чисто. От значение е и силата на този, който ги гледа - е ясно на всеки.
Аурата на мястото се вижда изобщо. Цветовете, като при Кастанеда /и ако не се лъжа/ варират от много ярко електриково-зелено - до кехлибарено-златно. И седефено бяло. Всеки обект си има и свои различни нюанси на споменатите цветове. Има и празни места и обекти.
С хората е малко по-различно. За тях мога да говоря, не само според познавателната на Кастанеда система.
За блещукащите големи светулки ще разкажа, ако имам възможност.
ema
 

Re: Да използваш тъмнината

Мнениеот josemity » Пет Юли 23, 2010 12:06 pm

ema написа: Няма същества, определящи енергетиката на дадено място, т.е. аурата му. Не смятам, че има същества, живеещи само в планините, само в горите, или само в населените места. Различни са, да. И се гледат по различен начин, за да бъдат видяни. Просто на някои места едни са повече, други по-малко.


Тогава как би обяснила факта, че независимо от еднаквостта на нашите социални шаблони, хората усещат и казват, че да кажем град Х има различен ритъм и атмосфера (а по-поетичните натури биха казали уара) от град У. И в същото време човекът от град Х има същите тревоги, страхове, надежди, очаквания както и този от град У. Тогава би следвало да има друг фактор, който влияе на средата и определя нейната уникалност, различност. Дори две села на разстояние от 5 км се отличват по своята атмосфера, а къщите и улиците са едни и същи.
А колкото до това дали има същества живеещи само в планините или горите или реките...Според шаманите, а и според Дон Хуан, дори всеки вир, река или ручей си има свой собствен Дух. Това е описано и в книгите на Кастанеда, когато Дон Хуан му казва, че на него нищо не може да му се случи, защото него местните същества го познават.
josemity
Активно сънуващ
 
Мнения: 338
Регистриран на: Нед Мар 29, 2009 2:20 pm

Re: Да използваш тъмнината

Мнениеот ema » Пет Юли 23, 2010 1:48 pm

Ще цитирам текст от книгата “Индиански лечителски тайни” на Герхард Буци.
Авторът разказва най-интересните си срещи със стар лечител от племето лакота.
Става въпрос за много стара лечителска церемония ювипи, а главата от книгата, в която е описана се нарича “Духовете танцуват”.

Накратко ще разкажа за подготовката на ритуала. После цитата.
Трябва да бъде излекуван тежкоболен мъж. Присъстващите на церемонията са 23-ма души. Старият лечител е увит в покривка със звездни мотиви, ръцете му са завързани здраво зад гърба /преди това/, а целият е увързан с въжета, като колет.
На всеки от присъстващите е сложено по стръкче салвия зад ухото.
Присъстващите са насядали около лечителя. Четирима мъже с барабани удрят по тях и пеят. Пеят и останалите присъстващи.
“Тъпите удари на барабаните и песните се смесиха, създавайки сакрален хор. Забелязах, че разсъдъкът ми бавно изключи. Заклатих се в ритъма на вибрациите. Внезапно се появи вятър. Но не отвън, а вътре в колибата. Сякаш някой беше отворил всички прозорци и врати. Но къщата нямаше прозорци, а вратата беше затворена. Изведнъж зашумоля. Съвсем ясно усетих, как вятърът проникваше през пуловера ми. Затърсих логическо обяснение на този феномен, но не намерих. Но вятърът го имаше, ясно го усещах по кожата си. Струваше ми се, че някаква огромна птица се намира в помещението. Птица, махаща с огромните си крила. Дали това беше петнистия орел, за който дядо говореше толкова често.
………….
Вятърът се усили.Внезапно из тъмното помещение затанцуваха пъстри светлини. Бяха огромни светулки. Те се движеха около нас, спираха за миг и отново заиграваха. Някои започнаха да кръжат около дядо, който все още лежеше увит в покривката.
……….
Видях, как една искра на височината на гърдите ми долетя при мен. Профуча през тялото ми, мина надолу през главата ми, танцува известно време през очите ми и отмина. После усетих размаха на огромни криле, пера отъркаха лицето ми. Внезапно някой застана зад мен. Това нещо ме докосна. Но аз не се уплаших, усетих само чувството, че трябва изцяло да се отдам. Ако трябваше да умра в този момент, нямаше да има по-щастлив човек от мен на земята.
Тези блещукащи искри бяха духовете, които дядо беше призовал под покривката си. Духовете, които танцуваха пред очите ми. Туканшила /божество/ беше чул дядовите молитви. Сякаш всички сили и енергии на вселената се бяха събрали в колибата. Този момент ме превърна в друг човек. Туканшила действително съществува. Видях силите на духовния дядо със собствените си очи. Усетих го, той ми се бе открил.
Сега искрящите духове се събраха около дядо. Около него стана съвсем светло. Ясно можех да видя контурите на тялото му. Светлините ту започваха да танцуват, ту спираха. Внезапно видях, че дядо става. Той просто излезе от покривката.. Но в същото време го виждах и да лежи вързан в покривката. Сега в помещението имаше двама дядовци. Този, който стана от покривката, отиде в кръга и застана зад болния човек.
……………
Във всеки случай сега светлините затанцуваха около втория дядо, който все още стоеше при болния човек. Биенето на барабаните и пеенето продължаваха без прекъсване. След известно време Духът – Дядо изчезна, а с него изчезнаха и блещукащите искри. Вятърът в помещението утихна, шумоленето отслабна, както и барабаните.
……….
Когато газовите лампи осветиха помещението, с призрачната си светлина, дядо седеше развързан пред олтара. Покривката беше акуратно сгъната, върху нея лежаха навитите въжета.”
Церемонията продължила два часа, но на автора му се е сторила, като няколко минути.

Биенето на барабаните, стръкчетата салвия, самата обстановка имат за цел промяна на съзнанието на тези, които трудно могат да сторят това сами. Това е ритуал. Самият Кастанеда, по-точно Дон Хуан казва, че не си пада по ритуалите. Дори обяснява точно, по какви причини. Колкото използването на “помощни средства”, като пейота и там останалите подобни, го е правил, за да поразмърда системата на мислене, разбиране, убеждения /и не само/ на Кастанеда.

Светулките ги знам от дете. Тогава - много добре си спомням, че ги наблюдавахме две деца и двама възрастни. Не еднократно.
Има ги навсякъде. Могат да се видят не само в тъмнината. Малко по-големи са от топче за тенис на маса и са по-малки от това за тенис на корт.
Преди две - три седмици ги снимах с телефона и си запазих две от снимките. Доста преди залез слънце. А може да е само игра на светлината, или на телефона нещо да не му е наред.
Така е и с вятърът. Забелязала съм, че тоя хладен полъх на вятъра, винаги идва от лявата ми страна. В началото грешах и смятах, че идва от изток. Той може да бъде навсякъде - вън, в клоните само на едно определено дърво, или в стаята - няма никакво значение, какъв сезон е. Него просто го има. Хладината се усеща по лицето, ръцете, по цялото тяло, ако мозъкът е долу-горе стихнал /последното не винаги е от значение/.
Съществуват други доста по-огромни светулки. С размери около 80 см. Много често се случваше да ги виждам през 2008 година. Една вечер леко се страхувах да се прибера у дома. Бях у едни приятели и докато си го помисля това, как ще се прибера, светулката се оказа над главата ми. Златна и видима все едно с просто око. Така се притесних да не би жената, която ме изпращаше към пътната врата да не я види, че се обърнах да разбера това. Когато отново погледнах нагоре – на 3-4 м височина от мен, тя постоя и се “скри”. До вкъщи знаех за присъствието й. И сега ме изпраща отвреме-навреме, ако вече се е стъмнило.
ema
 

Re: Да използваш тъмнината

Мнениеот ema » Пет Юли 23, 2010 2:17 pm

Тогава как би обяснила факта, че независимо от еднаквостта на нашите социални шаблони, хората усещат и казват, че да кажем град Х има различен ритъм и атмосфера (а по-поетичните натури биха казали уара) от град У. И в същото време човекът от град Х има същите тревоги, страхове, надежди, очаквания както и този от град У. Тогава би следвало да има друг фактор, който влияе на средата и определя нейната уникалност, различност. Дори две села на разстояние от 5 км се отличват по своята атмосфера, а къщите и улиците са едни и същи.
А колкото до това дали има същества живеещи само в планините или горите или реките...Според шаманите, а и според Дон Хуан, дори всеки вир, река или ручей си има свой собствен Дух. Това е описано и в книгите на Кастанеда, когато Дон Хуан му казва, че на него нищо не може да му се случи, защото него местните същества го познават.

Спомняш ли си слабите и силните места, и това че Дон Хуан поставя задача на Кастанеда да намери такива /силни мисля/ за определено време. В смисъл - никакво отказване, докато не ги намери.
Само в една стая у дома се бях шашнала, от множеството различни такива. Както и от това, как те се променят. Промяната, според мен е свързана с промените, които се извършват у хората /като самите хора са свързани помежду си/. Можеш да погледнеш, ако искаш колективното и индивидуално несъзнавано, и архетипите на Юнг. /Това е и заради еднаквостите, като тревоги, надежди, страхове и т.н./
Правило ми е впечатление, как например човек, който за пръв път идва у дома, открива правилното място. Зависи и от човека, разбира се.
Или съответно застоя - хората не се променят бързо в течение на линейното време. Там местата съхраняват по-дълго време уникалността си.
Така е и с градовете, и със селата, и с горите, и с планините. С всичко. Хората определят "състоянието" на населените си места. А състоянието на хората е такова, каквато е връзката с Духа им. Изчистена, неизчистена. И още други уникални/индивидуални/колективни качества, за които няма да ми стигне времето да изброявам.
Ако приемем и това, че всеки вир, и град си имат свой Дух /а от там зависят до известна степен и силните, и слабите места/ - това дава отражение на състоянието на хората - разни смачкани, или бляскави тонали; приятна или неприятна атмосфера. Настроението.
Всичко е свързано. И се променя.
ema
 

Re: Да използваш тъмнината

Мнениеот josemity » Пон Юли 26, 2010 11:10 am

Това със силните и слаби места- няма отношение към светлините т.е. не е едно и също.
Но пък от друга страна, както казваш, всичко е свързано.
Благодаря за приведеният от теб цитата. Сега имаме две различни и все пак допълващи се тълкувания на светлинките. Такава светлинка от порядъка на една топка за тенис на маса , но по-малка, видях когато почина една роднина. Бях в стаята й само 5-10 мин след настъпването на смъртта й. Видях я, защото възнамерих или по-точно поисках тя (роднината) да ми се покаже. Знаех, че тя би трябвало да е все още е в стаята си. Така в един момент нещо ме накара да се обърна, да погледна нагоре и да видя тази светлинка.

Ще ми се споделя и още нещо, макар и да не се явява предмет на темата. Преди година по мое настояване ме запознаха с един мъж, който се обучава за шаман в Бразилия. Той ми разказа, че още като дете е виждал умрелите хора. Но не като светлинки, а като силуети.Обясни ми как по улиците са вървели не само живите, но и мъртвите. Каза, че улиците всъщност са пълни както с живи, така с и мъртви хора.
Другото, което ми каза е, че мъртвите, които са по-осъзнати т.е. по-силни, могат въздействат на живите и го правят, за да се захранят от живите с енергия. Особено с негативна, когато и те самите са склонни към негативно поведение. По-неосъзнатите са като мумии. Те стоят и гледат в една точка и са безвредни. Човек може да се уплаши ако ги види, но те самите няма да предприемат някакво действие, поради това, че нямат достатъчно енергия до0ри да се самоосъзнаят. Мъртъвците, хранещи се с негативна енергия, обичат много да се намират в близост до пияни хора. Каза, че се събират даже по няколко и изпитват огромно задоволство, виждайки пиян човек, като в същото време се подхранват от него.
Попитах го какво прави като види такива духове. Той отговори, че или нищо не прави или ги гони, ако станат досадни.
josemity
Активно сънуващ
 
Мнения: 338
Регистриран на: Нед Мар 29, 2009 2:20 pm

Re: Да използваш тъмнината

Мнениеот ema » Сря Юли 28, 2010 7:03 am

Книгата не я намерих в е-вариант. Имам я на хартиен носител, на български език. Единственото, което направих беше да препиша тия части от нея, които сметнах, че имат отношение към темата.
Това със силните и слаби места- няма отношение към светлините т.е. не е едно и също.

Не може на слабо място и без достатъчно енергия да бъдат преживяни "светулките". А местата могат да стават и силни, и слаби, както и енергията/силата на човека да се променя за части от секундата.
Всичко е свързано.
ema
 

Назад към Сънуване - практика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron