Влез    Регистрация
  • Автор
    Съобщение

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот muskula » Сря Ное 23, 2011 10:30 pm

Спомняте ли си какво казва наемателят на КК за двойните пози? Аз приложих тази техника:
Санувам, че са ми начупени зьбите (котва) Осьзньвам се. Сьбуждам се, и решавам пак да се варна в ОС. Влизам в ОС и заемам позата в която е физическото ми тяло. Моментално последва реакция на тялото-техниката работи. Ставам от земята и трьгвам да обикалям. Виждам момиче и отивам при него. Прегрьщам я а тя се ухили злобно и ме сграбчи за там кьдето жените обичат да хващат мьжете. На мене обаче такива не ми минават и макар и с триста зора успях да преодолея якото вкопчване и парализата и да се сьбудя, а гадината беше до мен на леглото и още ме стискаше. Веднага й скочих на бой ама тя избяга. Това не беше летач ,защото искаше сексуалната ми енергия но сьщо ме парализира.
muskula
Сънуващ
 
Мнения: 95
Регистриран на: Чет Юни 23, 2011 12:25 pm

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот muskula » Сря Фев 22, 2012 6:59 pm

Опитайте в някой от ОС-овете си следното нещо: Полетете вертикално нагоре колкото се може по-нависоко. Сигурно знаете че съновното кълбо си има граници. Има и таван. Аз си лупнах главата в него само дето той беше прозрачен.Не можех да продалжа по-нагоре. Чудя се дали не може да се премине през този таван и какво има отгоре. Някой опитвал ли е?
muskula
Сънуващ
 
Мнения: 95
Регистриран на: Чет Юни 23, 2011 12:25 pm

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот sharga » Пет Фев 24, 2012 9:16 pm

muskula написа:Опитайте в някой от ОС-овете си следното нещо: Полетете вертикално нагоре колкото се може по-нависоко. Сигурно знаете че съновното кълбо си има граници. Има и таван. Аз си лупнах главата в него само дето той беше прозрачен.Не можех да продалжа по-нагоре. Чудя се дали не може да се премине през този таван и какво има отгоре. Някой опитвал ли е?


Пробвай да го разрежеш тавана с кама. Да пробиеш дупка голяма колкото ти да излезеш и да стъпиш отгоре на този таван, а след това да се огледаш. Друг вариант е просто да направиш zoom - . С този зуум просто правиш поглед отгоре над пода като си много над него и даже може да видиш и съседните неща. Проблема при зоома че се сменя положението на осъзнаването. При сънуването е характерно first person положението, тоест ти си там гледаш си през очите и си действаш. за да зуумнеш трябва да преквлючиш в third person и да се видиш или просто да видиш нещата отстрани като знаеш че една част от тебе е някъде там отдолу под пода/тавана

Иначе има много тавани, нямам идея за кой точно говориш
elvenally.wordpress.com
beyond.reproof.googlepages.com
sharga
Посетител
 
Мнения: 29
Регистриран на: Пон Яну 02, 2012 12:30 pm

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот muskula » Нед Фев 26, 2012 8:20 pm

Ще опитам! Нещо подобно трябва да се опита и за хоризонталната граница на съня.Аз сам стигал до границите,но нещо ме спира да продължа.Това дали не е опасно? Какво ли има отвъд? Може да има голи каки! Трябва да се провери!!!
muskula
Сънуващ
 
Мнения: 95
Регистриран на: Чет Юни 23, 2011 12:25 pm

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот Silviya M » Нед Яну 11, 2015 11:09 pm

ema написа:Съжалявам само, че не го написах веднага, от където са и грешките. Бях прочела вече предната вечер за трета и четвърта врата. Тъй като ги бях забравила, как изглеждат написани. А и за да мога да задам въпроса си. С емисаря /сънния пратеник/ ги подредихме, като разменихме местата им, още докато разбрах, какво искам да попитам.
“Разтягането” на пашкула, заради събирателната точка и достигането му до такава степен, когато може да стане, като чертица. Това е състоянието, когато се преминава през люспите на лука. От там връщането обратно е трудно. Да не казвам за хора с по-малко сила – невъзможно. Пета врата.
Състояние, когато в най-ясно съзнание, “тук и сега”, се озовеш на съвсем различно място от това “тук”. За “сега” никога не е сигурно, от гледна точка на хората. Когато се обърнеш и ги погледнеш, задавайки някакъв банален въпрос – разбираш, че това “сега” за тях не е мръднало извън линейната си последователност. За разлика от моето “сега”.
Един от вариантите. Може би, ако бъдат класифицирани по трудност – това е най- лекия.
Попадане в най- различни реални места в будно състояние. Само че в друга реалност, но толкова реална, колкото тая, която гледа човекът в този момент, застанал до теб.
В сънуване едно от местата са жълтите пясъци. Така наречените от мен – морето от пясък с трите реки. И с водораслите, приличащи на кактуси. Жълтото нищо, където трудно се диша, при връщането обратно. Понякога. Доколкото, и ако правилно съм разбрала – то е границите между местата. Или местата с “агар-агар”.
Най-трудното в будно състояние е задържането на отвора, което се усеща /много мила дума/, като всмукване от огромен вентилатор. Няма начин да не отидеш цялостен отвъд него. Като чертица. За връщане обратно – нямам представа, дали изобщо може да се опише.

Не свързвах сънуването под Купола с Огънят отвътре и за мен това сънуване /в будно състояние имам най-ясни спомени/ подредих след шестата врата. Защото за Огънят отвътре разбрах, след превръщането на сияйния пашкул във формата на черта. А под Купола /въпреки, че на теория е в третото внимание и ми беше пределно ясно, че някъде нещо греша/ се е случвало и в медитация, и в сън, и както си вървя по улицата. Преминава се Тъмното море на осъзнаване, следва Огънят отвътре и Вън е Купола. /Това са думи./ Като изобщо може и да не бъде спазена тази последователност. Защо от това место тук почти не помня нещо, което да ме е плашило – не знам. Имало е и грешки, но по-скоро мога да се разплача, отколкото да се оплаквам, страхувам, ужасявам, възхищавам, или друго. Шеста врата.

След седма врата е сънуването в будно състояние. Защото съотношението на хората, които са успели да го разберат, се отнасят, както в съотношение се отнасят един към друг - ония, които медитират над пустотата и единиците, които знаят пустотата. Май някъде бях казала 1000:1.
В будно състояние може да се сънува всичко, както вече и написах. Да видиш Купола с “просто око”, или да си окъпан от златна, или бяла светлина, или чертите от светлини /всяка “пръчка” светлина – състояща се от цветовете на дъгата/, или хората в Пакистан, или новините по радиото за природно бедствие /което ще се случи в другото “сега” на хората, но в тази им реалност/, или Вселената, или ….нещо прекрасно, като приспивната песен на делфините.
За допуснатите грешки при подреждането на вратите, като успокоение ми прозвучаха последните две-три изречения от “5,6,7 врата” в текста.


Пета, шеста и седма врата на сънуването

И трите са Извънтелесни Опитности. ОИТ. Осъзнато сънуване с астрално, или астрални тела (или астрални проекции). Точно с тази терминология съм много на "Ви".
В материалите из интернет, както и в книгите пише, че астралното тяло може и да не осъзнава географско местоположение. Може да не знае за това дори, че е сънуване с излизане извън тялото, или още неосъзнатости. Това не е сънуване. Случва се спонтанно. Различни варианти. Или е, като при шизофренията, или е друго отклонение от нормата.

Тук нямам горното предвид.


Пета врата

Самата врата е оформяне на астрално тяло.

Останалото е след пета врата.

Физическото тяло спи и осъзнато сънува. Знае, къде е, кой ден е, кое време на денонощието и други подробности. Има всички сетивности - външни - кожна, вкусова, слухова, зрителна, обонятелна; и вътрешни - свързани основно с мускулите и мускулния тонус. И мисли. Според някои автори физическото тяло лежи, като мъртво. Това не е вярно, тъй като, заради болката, която изпитвах от силно извития си назад врат и след излизането на астралното тяло, то (физическото) продължаваше да се старае, макар и безуспешно (заради сънния паралич) с двете си ръце да се опитва да издърпа главата напред. Може да наблюдава и двете астрални тела.

Астралното тяло излиза извън физическото и също осъзнато действа, като в действителност. Може да са не едно и две астрални тела, а повече. Всяко от астралните тела (при мен до сега са бивали най-много две), знае, къде е, и какво прави.

Едното е абсолютно точно копие на физическото тяло. Дори извършва движения, като него. Мисли, дори и логически, в случая - за да не се удари, отваря, затваря врати, говори. Казаното не се чува от друг човек, нито бива видяно от него.

В същото време спящото в леглото физическо тяло наблюдава и това, каквото вижда другото астрално тяло. Места, обекти, хора - точно, както в действителност. Според мен - то не е точно копие на физическото тяло. Има неговата сетивност - горещо, студено, както и чувства, и емоции. Географската обстановка не беше позната, което не значи, че то не знае за това, напротив.

Всичко се случва в един и същи момент по време на сънуването.
Астралните пътувания в други пространства от астрала, до непознати в тая реалност светове, както и пътешествията във Вселената са описани от много автори.


Шеста врата

Човек е буден. Това сънуване е, като танца на сестричките (бягането по стената, висенето във въздуха и закриването на света с длан). Мога да го оприлича на моето правене (неправене) на птицата. Като да си тук и да те няма. Нямам по-ясно обяснение. Това е извършване на едно нещо, което гледано от страни от друг човек - прилича, напомня на съвсем различно сънувано нещо. Което сънуване е едновременно, но на две различни неща.

Подобно на магическите пасове.

Правя физическо упражнение. По принцип нищо особено. Птица. Тази птица са я правили/"сънували" много, много хора преди мен. По един и същи начин. Били са майсторски/магически изпълнения, дори с това невероятно повдигане на веждите при всеки мах. "Птицата" е от колективното несъзнавано. Физически приличам/правя себе си. А астралното тяло е птица. Изумлението на страничния наблюдател беше достатъчно убедително, за да провали тази уж цялостност, свързаност на двете тела. Усещането е лекотата, като у птицата. Още по-навътре е знаенето, че съм птица. Нищо, че тази лекота в началото ми се струваше сякаш така - щом е без усилия, какъв е смисълът от упражнението?! Докато не разбрах за разликата между кросфита и магията.

След шеста врата. Много напомня на това да си невидим.

Имало е случаи, в които просто лежа в леглото по гръб, или по-често по корем. Влизат, излизат хора и не ми обръщат внимание. Когато проговоря, те извикват и много изумено ме поглеждат. Казват, че изобщо не са ме забелязали.

През периодите, когато с доста усилия на волята се учих да се задържам тук, съм сядала на поляната пред къщата, лотос, качулка на главата. На 2-3-4 м от мен са хората и се питат, къде съм. Няма храсти, дървета, свечерява се, но си е ден, лято. Трябва да им се обадя, за да ме видят.

Усещането е, като в сънуването на онова място, което е границата, нищото. Нататък са жълтите пясъци, които са без значение, но споменаването им е заради мястото. Има варианти и с различни пространства, обитавани от различни същества - ангели, учители, логоси. Шеговито съм ги наричала неорганични, скаути, съюзници.

Физическите показатели са нормални, с изключение на ускорения пулс.

Много добре знам, че съм тук. Задачата ми е да остана. Виждам и зелената трева (или леглото), и хората. Мога и да говоря, макар и трудно. Астралното тяло (или двойника вече) сънува на другото място, където е прекрасно за почивка. Воля е - да не се пуснеш от тази реалност.


Седма врата

Скокът в пропастта.
Седемнадесетте еластични скока между двете неотменни състояния на мирозданието - тонал и нагуал за придобиване на познание на Карлос Кастанеда -

"При навлизанията ми в нагуала аз възприемах тялото си разчленено, не можех да мисля и да чувствам по логичния, обобщаващ начин, по който обикновено го правех, но някак си все пак мислех и чувствах. При навлизанията ми в тонала мигновено се превръщах в единство; ставах едно цяло. Възприятието ми имаше свързаност и цялостност. Имах представа за реда."


Да се материализираш на друго място и да се върнеш тук. Може и с предмет.

За двойника се знае. Не би трябвало да е нещо ново. Летенето също - седма врата.

След седма врата - материализираш се в Дубай, купуваш си книга, може дрешка в случай, че цъфнеш нейде гол, вземаш и някакви пари, щото, няма как и телефон да носиш. И се връщаш. Ако не се получи с летене и материализиране обратно, става със самолет. Всъщност, затова са парите и дрешките. Книгата е само за фукня пред запознати. (За справка - виж типовете личности, според ДХ.)

Според прочутите китайски просветлени, от трактатите им - преведени, изучавани и анализирани от източни, и западни философи (и ред други титли), се разбира, че е абсолютно възможно. Не само това, а и цвете да се донесе - жълто, или златно.

Това, предполагам е имал предвид и Карлитос, като е писал за скока в пропастта. И на други места в книгите си има заимствания от изтока, но това не е по темата. В един от разказите си ДХ говори, че ще вземе и цъфналите по никое време дървета при скока си в пропастта, защото и те са воини.

В Дубай още не съм била. При пътуването до други дестинации - усещането е, като преминаване през стена, без затруднение, без да е материална, както и тялото все едно, че не е материално. Някъде дълбоко вътре в себе си е гъдела - да не би пък да се забия в стената, или просто да се разпадна. Няма страх. Нормални физически показатели.

:fun:

Това е. Бях си обещала да внеса някои корекцийки. След няколко години - пак. Понякога и Сънният пратеник има различно мнение от предния ден.

:pshu: :spell:
Последна промяна Silviya M на Пет Яну 22, 2016 6:13 pm, променена общо 1 път
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот Silviya M » Съб Юни 13, 2015 8:40 am

ema написа:Няма шаблон на Абсолютната Свобода. Тя е ничия и на всеки. Вътре в мен. И във всеки. Работата е там, че не всеки знае за нея, камо ли да се докосне. Няма връзка със свободната воля. Свободната воля е някак по-близка /ако изобщо може да се говори за близка свободна воля и далечна свобода/. Някак по-човешки достижима е. Нещо съвсем различно. И в момента не си спомням, какво точно е казал Кастанеда за това.

Тя, Свободата е и там, откъдето съм дошла. Не мястото с облаците и хубавата /но еднообразна/ музика в едно от местата на Монро. Не е в друга вселена, нито в някоя от люспите на лука. Тя е отвъд. След краищата /свиването/ на световете.

За предизвикателят на смъртта не помня усещането си и думите на емисаря съм забравила.
Това се е случвало и в други ситуации, което го приемам, като лична защита.
Пропуснах нещо, което считам за важно. Почти в началото, сънищата се бяха превърнали в ужасни кошмари. Като в детството, че и по-лоши. Казах си – до тук бях със сънуването, край. Тогава емисарят говореше в будно състояние. Представях си го седнал в кабинет – библиотека. Около 55-60 годишен. Облечен в кафява ръчно-плетена жилетка, на фигури и квадрати, с колан. С дълга, чуплива, равно подстригана до края на ушите кестеняво-прошарена коса, сресана назад. Говори в лявото ми ухо, покашля /защото май пуши пури/ и се смее. Не на глас, а такова хихикане, уж завършващо с кашлица, леко подигравателно.

Играта я усещат хората по някакъв необясним начин. Наблюдавах ги. Даже имат свои си изрази за това усещане, като “Вселенски заговор”, например.

Хищничеството, само- познанието, само- постижението, като аспекти за удовлетворяване на Източника на осъзнаване – Орела. И се отразяват във воините. Изглежда правилно, така облечено в думи. Само коментар.
Не знаех, че тъгата и любовта са чак на четвърто и пето място. Шаблоните, за които преди това става въпрос, са ми далечни и трудно смилаеми. Което е и нормално. Предполагам за по-улеснено обяснение са категоризирани нещата, като Познаваемо и Непознаваемо, Постижимо и Непостижимо. Доколкото разбирам, Познаваемото е “в рамките” на тонала, а Непознаваемото – “в рамките” на нагуала.

Тъй като съм скарана с “рамките”, ще направя свободно съчинение по преживяно.
Предизвикателят на смъртта… И, за което няма, как да бъда сигурна.
Доста грубо начало при започване на нещо ново, или за навлизане в дадено учение. Срещата със старите ясновидци. Трудно описващата се жестокост на техните възгледи, правилни, или неправилни. Напомня на онова бягане на воин, по когото останалите воини стрелят с копия. Ако не бъде улучен в определения участък, може да продължи.

Спомням си, че ги питах – Имате ли психолог, вие направо сте побъркани.
Като бонус – нова-новеничка люлка под навеса, която да се използва по предназначение, в случай на нужда.

Сънуването заедно с четирима воини, група. Без те да знаят, за сънуването заедно, нито за това, че са група, нито за обещанието ми. Обещанието се състоеше в това, че ще ги посрещна, тъй като и без това знам, как се стига до там. Лошият, или страшният; този, който няма ангажименти към никого и се смее; този, който разбира за не знаенето и защитава, пояснявайки и този, който полага грижи за друг воин, както би се грижил и за куче, според Кастанеда, разбира се.
Един период с най-великото сънуване в будно състояние.

За тъгата и любовта мога да говоря много. За сега го смятам за излишно. Тях ги разглеждах може би повече от 8-10 месеца /вече сигурно са станали/. Такава Тъга и такава Любов, които могат и да убият. Без ни най-малко да преувеличавам. И нищо общо с тази земна човешка тъга /свързана желанията и притежанието/ и тази земна човешка любов /свързана с половия нагон- от инстинкта за продължаване на рода и притежанието/.

Играта на воина. Тая игра не е само за пред хората. Това значи, че в къщи насаме спираме да сме воини. Безупречността. Във всяко едно действие. И понякога трудно се получава да си перфектен във всяко едно отношение.
Наблюдавах хора, от които се възхищавам. И те не са точно в средата. Понякога и те грешат. Отстрани е лесно да се коментира. И продължих да се възхищавам, затова че са хора.



http://www.parallelreality-bg.com/anali ... ense8.html

Метафори за някои междуинкарнационни влияния представени в „Sense8“

(С леко закъснение)

Преди около година, може би, последно търсих - имаше подобен пример за гроздовете?! и фотьойлите?! в "Хакери на сънуването". Човекът ми е спестил усилията. Затова ме радват тия хора. А и става въпрос за синхроничности. И за "Който може да мисли нелинейно – разбира.", както се е изразил авторът.

"....Забележете, това е много важен момент: на нивото на холографската Вселена всичко е единно.
Но върху нашето ниво започва определено структуриране. Така водната пара, кондензирана върху
стъклата, образува ледени цветя - чудесен пример за клетъчната организация на света.
Първоначалният хаос на другите, по-високите измерения, изпадайки в нашата реалност, започва да се
самоорганизира в йерархични клетъчни структури. Част от този процес може да се наблюдава в
действителността, например при реките - всяка от тях е с централно русло, по-малки притоци и
множество вливащи се в тях ручеи. Планините - с централни хребети и по-малки странични
възвишения. Дърветата - с дебел ствол, по-малки клони и съвсем тънички вейки.
Тези явления, както и ред други, се виждат с просто око. Но някои клетъчни структури са
изразени не толкова явно и ние не ги забелязваме, което обаче не означава, че не съществуват. И ако
внимателно се вгледаме в обкръжаващия ни свят, навсякъде ще видим проявите на клетъчната
организация. Дори и в тази стая.
Максим не пропусна да попита:
- Например?
- Креслата, в които седим. Картините върху стените. Книгите по рафтовете. Самите ние.
Всички неща, на които спреш погледа си, са елементи от вселенската мрежа.
- Това за цветята по прозореца и с реките ми е ясно, наистина прилича на мрежа. Но как са
свързани помежду си креслата?
- Просто засега виждаш само едно ниво от мрежата - каза Борис. - Ала нека погледнем нещата
другояче. Да вземем например чепка грозде: всяко зърно съществува само по себе си, не е сраснало с
другите. В този смисъл всяко зърно грозде е самостоятелно. Но това не означава, че посредством
разклоненията на чепката не е свързано с другите зърна. И когато една мравка тръгне по едно от тях,
може да попадне и върху други, нали?
- Така е - потвърди Максим, който вече разбираше накъде клони.
- А сега вместо гроздови зърна си представи нашите кресла. Разбира се, те не висят върху
чепки, но това не означава, че помежду им няма общи връзки - Борис го погледна внимателно. - В
този смисъл всички еднотипни предмети са свързани, също както зърната в грозда. Нещо повече,
свързани са и нееднотипните предмети, но това вече са елементи от различни гроздове. Все пак
връзка има, просто между креслото и картината тя е по-далечна, отколкото между две кресла или две
картини. Така се получава, че всичко наоколо е мрежа. Мрежа от стълбове и лампи за осветление, от
канализационни шахти и дамски пантофи, мрежа от чанти и найлонови торбички.
И между тях съществува строго определена йерархия.
Йерархията не е между еднотипните предмети, които са от едно и също ниво. Например,
ноктите на пръстите ти са пример за такава връзка. Те нямат йерархия и са равни. Тук йерархията ще
представлява движението от нокътя по пръста. Тоест: ставите, после китката, лъчевите кости и така
нататък.
При разглеждането на мрежата трябва да се отчитат два аспекта: наследяването на елементите,
тоест движението в руслото на потока, и взаимната връзка между елементите от едно ниво на
йерархията. Ако свържем това с Пасианса на Медичите, то движението от нокътя към рамото ще бъде
подреждането по боя, движението в руслото. А прехвърлянето от нокът на нокът - подреждането по
номинал, така преминаваме в друг поток, тоест върху друг пръст. Както виждаш, всичко излиза.
Максим все още не схващаше изцяло тънкостите в тази схема, но самият принцип на
клетъчната структура на света започна да придобива по-конкретни очертания.
- Добре, това донякъде го разбирам - каза той. - Но какво реално ни дава тази организация на
света?
- Дава ни всичко. Например сега ти седиш в креслото. Но в света има твърде много кресла, а
сред тях навярно и такива, които познаваш. Ако помислиш, кое ти пречи да се преместиш по мрежата
от едно кресло в друго? Разбираш ли? Те са свързани помежду си - значи между тях е възможен
преход, транзит.
- Може да се прехвърлиш дори от тоалетна чиния -обади се Роман. - Върху тоалетната чиния в
жилище, което познаваш.
- Точно така - потвърди Борис. - Главното е другата тоалетна чиния да не е заета. Той се засмя,
Роман също прихна.
И Максим се усмихна. Да, във всичко това имаше някаква логика. И все пак трудно беше да се
повярва, че може да се преместиш от кресло в кресло.
- Е, добре - каза той. - Да допуснем, че всичко е точно така, и аз сега зная за мрежовата
структура на света. Но как реално да се преместя, примерно от това кресло до другото, в моята стая?
Какво да направя? Знанието не ми помага да се преместя.
- Във всяко начинание има трудности - съгласи се Борис.
Той се спогледа с Роман и двамата пак се засмяха. Изглежда, наистина бяха в добро настроение.
Борис продължи вече по-сериозно:
- Виж, Максим, знанието само по себе си нищо не дава. Трябва да умееш да го използваш. Ще
ти кажа още едно странно нещо: мрежата представлява мислеща структура, глобален разум. И само от
мага зависи дали ще успее да влезе в отношения с нея. Спомни си думите на дон Хуан, че Земята е
жива - той знае какво говори! Мрежовият разум може да бъде наречен разум на Земята, макар че едва
ли ще е най-точно - по-скоро става дума за земното ниво в йерархията. Но за нас е важно, че мрежата,
този глобален световен разум, осъзнава себе си и може да си взаимодейства с нас. ...."

85-86 стр.

:fun:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот Silviya M » Пет Яну 22, 2016 6:49 pm

liar написа:
Пета, шеста и седма врата на сънуването

И трите са Извънтелесни Опитности. ОИТ. Осъзнато сънуване с астрално, или астрални тела (или астрални проекции). Точно с тази терминология съм много на "Ви".
В материалите из интернет, както и в книгите пише, че астралното тяло може и да не осъзнава географско местоположение. Може да не знае за това дори, че е сънуване с излизане извън тялото, или още неосъзнатости. Това не е сънуване. Случва се спонтанно. Различни варианти. Или е, като при шизофренията, или е друго отклонение от нормата.

Тук нямам горното предвид.


Пета врата

Самата врата е оформяне на астрално тяло.

Останалото е след пета врата.

Физическото тяло спи и осъзнато сънува. Знае, къде е, кой ден е, кое време на денонощието и други подробности. Има всички сетивности - външни - кожна, вкусова, слухова, зрителна, обонятелна; и вътрешни - свързани основно с мускулите и мускулния тонус. И мисли. Според някои автори физическото тяло лежи, като мъртво. Това не е вярно, тъй като, заради болката, която изпитвах от силно извития си назад врат и след излизането на астралното тяло, то (физическото) продължаваше да се старае, макар и безуспешно (заради сънния паралич) с двете си ръце да се опитва да издърпа главата напред. Може да наблюдава и двете астрални тела.

Астралното тяло излиза извън физическото и също осъзнато действа, като в действителност. Може да са не едно и две астрални тела, а повече. Всяко от астралните тела (при мен до сега са бивали най-много две), знае, къде е, и какво прави.

Едното е абсолютно точно копие на физическото тяло. Дори извършва движения, като него. Мисли, дори и логически, в случая - за да не се удари, отваря, затваря врати, говори. Казаното не се чува от друг човек, нито бива видяно от него.

В същото време спящото в леглото физическо тяло наблюдава и това, каквото вижда другото астрално тяло. Места, обекти, хора - точно, както в действителност. Според мен - то не е точно копие на физическото тяло. Има неговата сетивност - горещо, студено, както и чувства, и емоции. Географската обстановка не беше позната, което не значи, че то не знае за това, напротив.

Всичко се случва в един и същи момент по време на сънуването.
Астралните пътувания в други пространства от астрала, до непознати в тая реалност светове, както и пътешествията във Вселената са описани от много автори.




В книгата си "Астрална динамика" Робърт Брюс дава наименования на телата по време на сънуване.

Едно от основните неща, които правят впечатление е, че за разлика от други автори, Робърт Брюс е изследвал разделението на разума, както той нарича това явление.

По некоторым причинам Малдун и Каррингтон не рассматривали возможность того, что
сознание могло продолжить функционировать в обоих телах одновременно. Они предполагали,
что физическое тело оставалось как бессмысленная оболочка в течение любых ВТО. Я полагаю,
что это наблюдение происходит от очень реального восприятия, которое имеет каждый
проектор при отделении от физического тела во время сознательного проекционного выхода.
Вероятно, это предположение о пустом теле стало исходным материалом для всех
исследователей и участью авторов ранних исследований и книг по ВТО и смежным областям,
которые пошли по их следу. С тех пор эта ошибка в наблюдении непрерывно размножалась.
Сегодня является почти общепризнанным тот факт, что физическое тело остаётся пустым,
незащищённым и покидается в течение ВТО любого типа.


Това довежда сънуващите до страха да "изоставят" своето физическо тяло. И когато излизат, се налага да оставят защити...

Поскольку эти проблемы оставались нерешёнными ещё долго, многие проекторы и
потенциальные проекторы волновались о том, что будет, если они не смогут найти путь назад к
их телу, или если их серебряный шнур разорвётся или повредится, или если они станут
неспособны вернуться к их телам, или случайно станут запертыми вне своих тел каким-либо
способом. Они волнуются в отношении того, что при возвращении найдут своё физическое тело
уже занятое вторгшимся духом, сущностью или демоном — или даже другим проектором.


Откривайки ефекта на разделение на разума, Брюс говори -

Я обнаружил эффект расщепления разума абсолютно случайно, во время чрезвычайно
мощной проекции, о которой говорится ниже. С тех пор, воодушевлённый этим открытием, я
провёл несколько экспериментов с эффектом расщепления разума, и все они подтвердили мою
первоначальную гипотезу. После этого я должным образом работал с понятыми мной многими
отрицательными эффектами расщепления разума ВТО, вместо того, чтобы находиться в
неведении. Понимание эффекта расщепления разума сильно улучшает шансы начать выходы из
тела, даже для новичка. Это даёт увеличение вероятности, что проекторы будут помнить их ВТО
после его совершения. Также в целом сильно увеличивается эффективность всех аспектов
внетелесных действий.


В Портрета на разделението на разума -

После этого процесса мы имеем две полных энергетических копии, плюс их
- Мастер-копия сознания и памяти:
- Физический/сонный разум (мастер-копия)
- Физический/эфирный разум (расширенное эфирное тело)
- Проецированный двойник реального времени (первое истинное расщепление
разума)
Также происходит одно полностью внешнее расщепление разума между
физическим/эфирным телом и матрицей проецированного двойника реального времени. Все три
копии энергетически связаны, и все три способны к функционированию и размышлению
полностью независимо — за исключением разве что физического/сонного разума, находящемся
на более внутреннем уровне сознания — в окружении мёртвого сна.


И т.д., като по-нататък в книгата разказва за своя опит в това отношение.
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот muskula » Пет Мар 25, 2016 5:01 pm

Ей хора, дайте да се хванем и да разработим някакви нови методи за сънуване, по-специално за влизане в съня. Не мога да измисля всичко сам, помагайте и вие! Някой знае ли нещо по-хард за влизане в съня от будно състояние? Дори и от черната магия да е да действа само. Не разбрахте ли че за да има напредък трябва да се научим да влизаме в съня от будно. Аз тъкмо се научих, и си прецаках мозъкът с една гадна синтетика, сега се чистя, ама усещам последствията....
Някй знае ли кои растения на силата са подходящи за влизане в съня. Татула става, но е прекалено отровен и може да те убие от първият път. Някой знае ли нещо по-малко отровно?
muskula
Сънуващ
 
Мнения: 95
Регистриран на: Чет Юни 23, 2011 12:25 pm

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот kas » Нед Апр 10, 2016 3:57 pm

muskula написа:Ей хора, дайте да се хванем и да разработим някакви нови методи за сънуване, по-специално за влизане в съня. Не мога да измисля всичко сам, помагайте и вие! Някой знае ли нещо по-хард за влизане в съня от будно състояние? Дори и от черната магия да е да действа само. Не разбрахте ли че за да има напредък трябва да се научим да влизаме в съня от будно. Аз тъкмо се научих, и си прецаках мозъкът с една гадна синтетика, сега се чистя, ама усещам последствията....
Някй знае ли кои растения на силата са подходящи за влизане в съня. Татула става, но е прекалено отровен и може да те убие от първият път. Някой знае ли нещо по-малко отровно?

Холотропно дишане :))
Ставало и с индийско орехче, но не знам подробности. Вероятно ще има някъде информация.
INTENT
kas
Администратор
 
Мнения: 427
Регистриран на: Съб Яну 12, 2008 5:13 pm

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот вдъхновител » Пон Апр 11, 2016 10:26 am

Това с орехчето го научих от един адриналинен-маниак , който сподели че цели три дни неможел да се освести от него.... сега дали е прекалил с количеството не знам но ДЕБЕЛО ПОДЧЕРТАВАМ ВСЯКА ХИМИЧЕСКА СТИМУЛАЦИЯ Е ШОК ЗА ТЯЛОТО И ПСИХИКАТА. По добре е ментално да влизате в тези състояния/така лесно и ще излизате/ , ЗАЩОТО ЩЕ ИМАТЕ КОНТРОЛ иначе ИМА ЛИ ПИЛОТ В САМОЛЕТА ? ..... ами този вариант е ясен :smash:
:thanks: на Liar за инфото много е подробно и прецизно :yes:
http://bg.medipharmwiki.com/wiki/index. ... 0%B2%D0%B0

ИНДИЙСКО ОРЕХЧЕ
Може би най-разпространеният растителен халюциноген е познатото на всички индийско орехче; то представлява плода на вечнозеленото дърво Myristica fragrans, чиято родина са островите на Молукския архипелаг. Някои учени предполагат, че известността на сладкишите с индийско орехче се дължи на това, че даже и в ниски дози то има приятно въздействие върху психиката. В Йемен индийското орехче има славата на афродизиак и, както се вижда от описанието на ефектите му, това мнение не е лишено от известни основания. Колкото и да е странно, индийското орехче е много слабо изучено като халюциноген; даже не се знае кои са активните вещества в него. Дълго време се смяташе, че това са миристицинът и родственият на него елемицин, които се съдържат в летливото етерично масло на орехчетата. Въпреки, че те не съдържат азот, тяхната структура силно напомня мескалина; от друга страна, опитите с чист миристицин не са дали положителен резултат. На последък този проблем активно се изучава от любителите халюцинолози. Те са установили, че активните съставки са водоразтворими и нямат нищо общо с етеричното масло, на което орехчетата дължат своя аромат и отвратителен вкус (определят го като съчетание от терпентин и сапун). Независимо от начина, по който се използува, индийското орехче има неприятни странични ефекти и е твърде непредсказуемо и опасно; то се употребява само от затворници или от отчаяни ентусиасти. Най-пълна информация за ефектите на индийското орехче е дадена в разказа на един очевидно интелигентен и наблюдателен алкохолик и наркоман, известен в науката с инициалите П. Р. "На кухненския рафт в повечето къщи стои една кутия с една от най-силните дроги, невинна и непозната, дрога, която се продава във всяка бакалия, използува се от всеки готвач и се игнорира от копоите и службите за борба с наркотиците. Даже хипитата в техния фанатичен стремеж към търсене на нови усещания не забелязват нейния потенциал за създаване на сънища и разтърсване на сетивата. Тази странна екзотична дрога от Ориента в своята невинност крие химия, способна да дрогира човек, така че да го изхвърли от реалния свят в хипнотичен транс, където напълно го обгръща един свят на златни сънища и еуфорично блаженство. Тази дрога се намира в обикновената кухненска подправка, позната като индийско орехче... По някаква странна причина индийското орехче е дрога, която изглежда се използува само в затвора, при това от много малко хора. Мисля, че причината за това е на първо място, че е отвратително нещо, когато я вземаш. Необходими са между 6 и 8 лъжици. Това се смесва в съд с топла вода. Бърка се силно, докато водата стане млечнокафява. Да изпиеш сместа е само началото. Орехчето не се разтваря и човек трябва да вкара ужасната горчилка в бунтуващия се стомах колкото е възможно по-бързо. През следващия половин час стомахът се мъчи да се избави от нея, но човек геройски трябва да се бори с гаденето и да не го повърне. След около 45 минути човек се усеща, че се хили идиотски на всичко. Независимо какво е казано, какво е направено, за какво се мисли - всичко изглежда много смешно. Всеки, който е пушил марихуана, е изпитвал тази пълна невъзможност да контролираш смеха си. Някои са имали такова преживяване с LSD. След 30 до 60 минути от тази смехория устата и гърлото започват да изсъхват, като че си взел атропин. Мисля, че цялата система се дехидратира, защото можеш да изкараш 36 часа без да преглътнеш нито веднъж и без да уринираш. Когато дехидратацията започне, смехът престава и те обхваща силна летаргия. Въпреки, че можеш да решиш да легнеш и да четеш, това не е възможно, защото очите стават сухи, червени, свити като топлийки и не можеш да ги държиш отворени. Най-нормалното тогава е просто да легнеш. Странно нещо става с този, който е под въздействието на дрогата; вземал съм я в изолатора, където легло е студения циментен под, вземал съм я и там, където има удобно легло с дюшек, където да легнеш. Няма никакво значение. Щом веднъж те обхване летаргията, където и да си, се чувствуваш като легнал на облак. Изглежда, че те обзема желание да легнеш по гръб и летаргията е толкова силна, че не можеш да мръднеш и пръст или само един мускул, освен ако не си заставен. Когато дрогата наистина те завладее, красиви видения изместват реалността. Това са обикновено екзотични картини. Мен например, вероятно защото съм живял в Далечния изток и още го обичам, веднага ме отнася на някакъв тропически остров. От този момент индийското орехче започва да има много от характеристиките на LSD. Виденията и сънищата започват да губят свързаността си и идват като късове от несвързани преживявания. Може твоето детство да стане твоята реалност, с изключение на това, че е винаги щастливо детство. След това виденията може да скочат в един въртоп от въртящи се необясними цветове. Внезапно, като че ли идва от хиляди мили, се появява музика с такава сладост и яснота и цвят, че се изгубваш в нея. Можеш да се почувствуваш окачен на греда и след това дяволски забързан да уловиш отново ритъма и нотите. Обикновено музиката, която чуваш е от радиото на затвора. Понякога, точно както при марихуаната, можеш да чуеш цяла симфония, изсвирена по най-изтьнчения начин, без въобще да има музика наоколо. Гласовете, които ти говорят, са също част от преживяването. За разлика от LSD и марихуаната - говоря само за моите лични впечатления - когато някой ми говори в комата, предизвикана от орехчето, аз мога да се върна в реалността и да разбера какво ми казва. Единственият проблем е, че ми се струват 10 минути между неговия въпрос и моя отговор и говорът ми е много бавен и тежък. Времето губи всяко значение, както с LSD. Започваш да се харесваш, когато си под въздействието на орехчето и ставаш почти като дете в способността да разбираш себе си и да си прощаваш сам. Човек става много чувствителен под влиянието му и въпреки, че ефектът продължава 24 до 36 часа, обикновено е в ерекция през повечето време. Връщам се към чувствеността, която човек изпитва; сексуалните картини стават много живи и пулсиращи. Без да си даваш ясна сметка, че някой от пазачите може да те хване, се оказва, че галиш пениса си с най-голямото удоволствие, което си изпитвал някога. Скоро започваш да мастурбираш и сексуалните представи стават толкова реални, като че са в килията до теб. Струва ти се, че минават часове преди финалния оргазъм, но през цялото време имаш чувството, че си в оргазъм без еякулация. Когато тя най-сетне идва, също ти се струва, че това продължава поне 1 час; въпреки, че марихуаната може да ти даде огромно удоволствие по време на полов акт, не зная нещо, което да ти дава такова сексуално удоволствие като индийското орехче. Никога не съм правил истински секс под влиянието му, но съм сигурен, че ако мъжът и жената изпитват същата чувственост, както този, който мастурбира в затвора под въздействието му, един от тях ще полудее от удоволствие. Друга прилика с марихуаната, което се изпитва и с орехчето, е развиването на невероятен апетит, особено за сладки неща. Точно както под въздействието на марихуаната, парче сух хляб ти е вкусно като най-прекрасната храна на света; така се случва и с орехчето. Никога не съм имал желание за храна с LSD, въпреки че, както с орехчето, имам силна жажда за плодови сокове. Докато е с дрогата 24 или 36 часа, човек въобще не спи. Той е в сънен ступор и е способен да отхвърля всички звуци, които са неприятни. През това време изглежда, че се загубва чувството за студ. Въпреки, че много нощи в дупката бяха ужасни за мен, тъй като беше студено и нямах одеала, в дните и нощите, в които имах орехче, въобще не чувствувах дискомфорт. Също така няма значение дали си на светло място или в пълна тъмнина. Очите са затворени и все едно виждаш само еротичните си цветни видения. Мисля, че може би най-голямата прилика на орехчето с LSD е усещането, че отиваш назад и назад във времето до епохи, за които само си чел. Друго е пълната загуба и липсата на нужда от времето - такова, каквото го знаем. Когато дрогата накрая те отпусне, пропадаш в дълбок сън, но пробуждането е истинско мъчение. Последиците от орехчето са наистина болезнени. Всяка кост и мускул в тялото болят, като че си хванал малария. Очните ябълки целите са обхванати от пулсираща болка. Носът силно тече и те обхваща силна и дълбока депресия. Въпреки всичко в затвора, ако не си в изолатора, трябва да отидеш да работиш, ако не си толкова болен, че това да е напълно невъзможно. Никой не се оплаква на доктора от това, че му е зле от орехче. Но, за да спасиш душата си, е невъзможно да работиш. Това, което трябва да направиш, е да намериш спокойно място, където да масажираш болката в краката, раменете и ръцете. Мисля си, че въпреки това има много малко осъдени, към които е проявено снизхождение. Когато правиш това, го правиш през уикенда. Странно е, но рядко можеш да видиш наркоман или алкохолик. който в затвора да се обърне към индийското орехче. Обикновено това са тези, които са пушили хашиш или марихуана и именно това е този кик, който е най-близкия до това. Никога не съм виждал някой да го използува ежедневно или да се е пристрастил; не съм виждал и някой да го прави на свобода." За неприятните ефекти П. Р. разказва следното: "Спомням си много живо някои от лошите ефекти, ако така могат да се нарекат. Един от тях е, че когато дрогата завладее ума и тялото ти. натрапчиво чувствуваш биенето на сърцето си. Дрогата изисква да се отпуснеш така, че е почти невъзможно да стоиш, ходиш и даже да седиш. Всичко, което ти се иска, е да легнеш долу по гръб за цели часове със затворени очи и със съзнание, напълно предадено на нея. Изведнъж биенето на сърцето изпълва съзнанието ти. То започва да отеква отвътре като биещ барабан. Това, което на моменти те плаши, е замиращата бавност на това биене. Метрономът работи, но ти усещаш, че се концентрираш върху всеки удар и напрегнато чакаш следващия, който си мислиш, че никога няма да дойде. Друго, което си спомням е, че се чувствувам ужасно почервенял от нахлулата кръв. Главата и лицето стават много стегнати и това чувство ти оставя впечатлението, че си в силна треска. Веднъж или два пъти съм се поглеждал в огледалото и видях лицето си червено като цвекло, очите ужасно възпалени и зениците почти изчезнали. Мисля, че човек може да се побърка, ако взема дрогата твърде често. Повечето, които я вземат, са затворници; това става през уикенда и после има дълги периоди без нея. Познавах само един човек, който започна с това и то продължи цял месец. Той стана съвсем отсъствуващ след първата седмица. След това стана параноичен и започна да ломоти като идиот. Положението му се влоши до такава степен, че в края на месеца стана напълно луд, нападаше охраната и другите затворници и накрая го откараха в лудницата в усмирителна риза. Дойде си след 6 месеца, но никога не стана отново същия. Случайно го видях наскоро и той още си е доста луд, напълно обсебен от страх за живота си и много подозрителен към света и хората. Все пак, това може да се дължи не само на индийското орехче. Не знам. Не зная, дали ви казах, че когато си взел орехче, става много трудно да уринираш или да преглъщаш. Това е така и когато си взел някой опиат. Не мога да си спомня нещо друго неприятно освен силните терзаещи болки в костите и мускулите." Токсичността на индийското орехче силно варира в зависимост от произхода му; това от Молукските острови е значително по-малкоотровно от произведеното на Антилските острови. Необходимата халюциногенна доза е около 5 орехчета, но някои хора са получавали много сериозно отравяне само от две, поради което са известни смъртни случаи от експерименти с индийско орехче. Поради неприятните странични ефекти и съвсем реалната опасност от отравяне то много рядко се използува като халюциноген.
Аватар
вдъхновител
Активно сънуващ
 
Мнения: 876
Регистриран на: Пет Дек 12, 2014 10:42 am

Предишна

Назад към Сънуване - практика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron