Влез    Регистрация
  • Автор
    Съобщение

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот ema » Сря Юни 16, 2010 1:44 pm

Както ми разказа един от безмълвните, когато човек дълго седи в състояние на отсъствие на мисли и събира интензивност на осъзнаването, в него се образува нещо, което е най-добре да се опише като вакуум, бездна на безмълвието. При поглед навътре в себе си, в тази бездна, човек вижда огромна безлична сила. Тя постепенно го разкъсва на парченца; човекът, което може да се нарече "аз", започва постепенно да се разтваря. Човек, излязъл от състоянието на безмълвие, като правило, не е вече човек. Просто става торба с истории и разкази от живота.


Моето усещане по този въпрос, което не е нито само ново, нито само старо, нито може да се каже, че е пълно, или завършено, е такова -

Ако правилно съм разбрала, това е освен нарастване на осъзнаването, и изчистване на връзката с Духа. Това изчистване, ако се отнася до мен, не се оказа много трудно. И без туй нямаше, кой-знае, какво за чистене. Или е по-скоро да осъзная самия процес.
Имаше един период от време, когато чувствах, че това, което се опитвам да направя – да “разбия” /не е най-подходящия израз/ чувството за собствена значимост, се оказва грешка. Обаче не се и досещах, какъв е начин, който да е правилен и да не прави, така че тоналът да прилича на изпран, недобре изцеден, измачкан парцал. И спирах за малко.
Разбирах за Силвио Мануел. Прекрасно си спомням, че няколко пъти говорих, как добре е знаел нещата на теория, но така и не е могъл да се справи на практика /доколкото добре помня/. Явно хората, с които съм споделяла не можеха да разберат, какво искам да кажа. И дори да са разбрали, без да са го изпитали дадено преживяване – няма, как да дадат правилен съвет/идея, или друго/.
Без да го разбирам много-много с ума, усещах, че това, което последно мога да направя за себе си беше /така си го помислих/ “да правя нещата на хората” и да спра до известна степен с не-правенето, като че ли изходът беше – правене на нещата. Тук е доста объркано /за изразяване/, защото, с каквото и да се захванех приличаше на не-правене. Динамичните медитации и съзерцание, както и внимателно наблюдаване на случващото се, без чувства и емоции, доколкото е възможно. Изразяването ми стана “разказах”, “споделих”, без да е апатично, или депресивно. Просто “никакво”. Всичко беше вече, заради съхранение на индивидуалността. Предполагам.
“И тогава, разбирайки, че той няма да се откаже от пътя на война и от си собствената еволюция, тъй като поел някои задължения пред Духа, които го обуславяли до края на живота му окончателно и необратимо, той решил да вложи своето намерение само в едно единствено нещо – в съхранението на своята индивидуалност.”

Стигнах до онова състояние, при което /за два пъти от преди съм сигурна, както и за веднъж по-предната вечер/ изразът, дето сметнах за най-верен беше/е “Вселената премина през мен”.
На път към дома, съвсем близо, в съвсем утихнало състояние на ума, станах по лека от перце, около очите, носа и устата станаха празни хладни дупки, а всяка клетка от тялото – самостоятелно вибрираща. Ако кажа – не ме топли квантовата физика, разбира се, че ще съм права за себе си. Тогава и световете се събарят. Няма ясната картина от този свят, както и любимите ми картини, гласът на емисаря /или сънния пратеник, така и не разбрах, кого предпочитат хората/ и други - в будно състояние. Просто парченца от мен в по-големите парчета от събарящите се световете. А може и това да е "скокът в пропастта".
Колкото до играта. Трудно ми е да разбера изцяло точния смисъл, заложен в изразите. Като мое преживяване мога да кажа, че първата книга, написана от Кастанеда, която прочетох беше “Дарът на орела”. Малко след това “Силата на безмълвието”, която си ми остана и любима. Трудно ми е да обясня, как след известен период от време си представях нещата от воинския път, като игра на шах, където воинът пътешественик е фигура. В която игра той – воинът е и марионетката, и този, който я движи /или не точно самостоятелно/.
Липсваше ми база за сравнение, а и не разбирам от критерии за оценка, както по въпроси отнасящи се за сънуването, така и по много други. Макар и да ми е ясно, че не всичко може да има някакво логическо обяснение /за кой ли път/, мога да си остана с безмълвното познание. И дори, и за него е нужна сила, тъй като е някак си странно ей-така случващо се в ежедневието, интересно-изумително и т.н., и т.н. Може и да има воини, които са свикнали с това величие наоколо.
Нямам представа, дали в тази тема му е мястото на написаното, но понеже тук е материала, така сметнах за правилно. И е без значение за мен, че напомня на анализ, или сравнение.
ema
 

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот ema » Пет Юни 18, 2010 12:17 am

Няма шаблон на Абсолютната Свобода. Тя е ничия и на всеки. Вътре в мен. И във всеки. Работата е там, че не всеки знае за нея, камо ли да се докосне. Няма връзка със свободната воля. Свободната воля е някак по-близка /ако изобщо може да се говори за близка свободна воля и далечна свобода/. Някак по-човешки достижима е. Нещо съвсем различно. И в момента не си спомням, какво точно е казал Кастанеда за това.

Тя, Свободата е и там, откъдето съм дошла. Не мястото с облаците и хубавата /но еднообразна/ музика в едно от местата на Монро. Не е в друга вселена, нито в някоя от люспите на лука. Тя е отвъд. След краищата /свиването/ на световете.

За предизвикателят на смъртта не помня усещането си и думите на емисаря съм забравила.
Това се е случвало и в други ситуации, което го приемам, като лична защита.
Пропуснах нещо, което считам за важно. Почти в началото, сънищата се бяха превърнали в ужасни кошмари. Като в детството, че и по-лоши. Казах си – до тук бях със сънуването, край. Тогава емисарят говореше в будно състояние. Представях си го седнал в кабинет – библиотека. Около 55-60 годишен. Облечен в кафява ръчно-плетена жилетка, на фигури и квадрати, с колан. С дълга, чуплива, равно подстригана до края на ушите кестеняво-прошарена коса, сресана назад. Говори в лявото ми ухо, покашля /защото май пуши пури/ и се смее. Не на глас, а такова хихикане, уж завършващо с кашлица, леко подигравателно.

Играта я усещат хората по някакъв необясним начин. Наблюдавах ги. Даже имат свои си изрази за това усещане, като “Вселенски заговор”, например.

Хищничеството, само- познанието, само- постижението, като аспекти за удовлетворяване на Източника на осъзнаване – Орела. И се отразяват във воините. Изглежда правилно, така облечено в думи. Само коментар.
Не знаех, че тъгата и любовта са чак на четвърто и пето място. Шаблоните, за които преди това става въпрос, са ми далечни и трудно смилаеми. Което е и нормално. Предполагам за по-улеснено обяснение са категоризирани нещата, като Познаваемо и Непознаваемо, Постижимо и Непостижимо. Доколкото разбирам, Познаваемото е “в рамките” на тонала, а Непознаваемото – “в рамките” на нагуала.

Тъй като съм скарана с “рамките”, ще направя свободно съчинение по преживяно.
Предизвикателят на смъртта… И, за което няма, как да бъда сигурна.
Доста грубо начало при започване на нещо ново, или за навлизане в дадено учение. Срещата със старите ясновидци. Трудно описващата се жестокост на техните възгледи, правилни, или неправилни. Напомня на онова бягане на воин, по когото останалите воини стрелят с копия. Ако не бъде улучен в определения участък, може да продължи.

Спомням си, че ги питах – Имате ли психолог, вие направо сте побъркани.
Като бонус – нова-новеничка люлка под навеса, която да се използва по предназначение, в случай на нужда.

Сънуването заедно с четирима воини, група. Без те да знаят, за сънуването заедно, нито за това, че са група, нито за обещанието ми. Обещанието се състоеше в това, че ще ги посрещна, тъй като и без това знам, как се стига до там. Лошият, или страшният; този, който няма ангажименти към никого и се смее; този, който разбира за не знаенето и защитава, пояснявайки и този, който полага грижи за друг воин, както би се грижил и за куче, според Кастанеда, разбира се.
Един период с най-великото сънуване в будно състояние.

За тъгата и любовта мога да говоря много. За сега го смятам за излишно. Тях ги разглеждах може би повече от 8-10 месеца /вече сигурно са станали/. Такава Тъга и такава Любов, които могат и да убият. Без ни най-малко да преувеличавам. И нищо общо с тази земна човешка тъга /свързана желанията и притежанието/ и тази земна човешка любов /свързана с половия нагон- от инстинкта за продължаване на рода и притежанието/.

Играта на воина. Тая игра не е само за пред хората. Това значи, че в къщи насаме спираме да сме воини. Безупречността. Във всяко едно действие. И понякога трудно се получава да си перфектен във всяко едно отношение.
Наблюдавах хора, от които се възхищавам. И те не са точно в средата. Понякога и те грешат. Отстрани е лесно да се коментира. И продължих да се възхищавам, затова че са хора.
ema
 

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот ema » Чет Юни 24, 2010 7:38 pm

Съжалявам само, че не го написах веднага, от където са и грешките. Бях прочела вече предната вечер за трета и четвърта врата. Тъй като ги бях забравила, как изглеждат написани. А и за да мога да задам въпроса си. С емисаря /сънния пратеник/ ги подредихме, като разменихме местата им, още докато разбрах, какво искам да попитам.
“Разтягането” на пашкула, заради събирателната точка и достигането му до такава степен, когато може да стане, като чертица. Това е състоянието, когато се преминава през люспите на лука. От там връщането обратно е трудно. Да не казвам за хора с по-малко сила – невъзможно. Пета врата.
Състояние, когато в най-ясно съзнание, “тук и сега”, се озовеш на съвсем различно място от това “тук”. За “сега” никога не е сигурно, от гледна точка на хората. Когато се обърнеш и ги погледнеш, задавайки някакъв банален въпрос – разбираш, че това “сега” за тях не е мръднало извън линейната си последователност. За разлика от моето “сега”.
Един от вариантите. Може би, ако бъдат класифицирани по трудност – това е най- лекия.
Попадане в най- различни реални места в будно състояние. Само че в друга реалност, но толкова реална, колкото тая, която гледа човекът в този момент, застанал до теб.
В сънуване едно от местата са жълтите пясъци. Така наречените от мен – морето от пясък с трите реки. И с водораслите, приличащи на кактуси. Жълтото нищо, където трудно се диша, при връщането обратно. Понякога. Доколкото, и ако правилно съм разбрала – то е границите между местата. Или местата с “агар-агар”.
Най-трудното в будно състояние е задържането на отвора, което се усеща /много мила дума/, като всмукване от огромен вентилатор. Няма начин да не отидеш цялостен отвъд него. Като чертица. За връщане обратно – нямам представа, дали изобщо може да се опише.

Не свързвах сънуването под Купола с Огънят отвътре и за мен това сънуване /в будно състояние имам най-ясни спомени/ подредих след шестата врата. Защото за Огънят отвътре разбрах, след превръщането на сияйния пашкул във формата на черта. А под Купола /въпреки, че на теория е в третото внимание и ми беше пределно ясно, че някъде нещо греша/ се е случвало и в медитация, и в сън, и както си вървя по улицата. Преминава се Тъмното море на осъзнаване, следва Огънят отвътре и Вън е Купола. /Това са думи./ Като изобщо може и да не бъде спазена тази последователност. Защо от това место тук почти не помня нещо, което да ме е плашило – не знам. Имало е и грешки, но по-скоро мога да се разплача, отколкото да се оплаквам, страхувам, ужасявам, възхищавам, или друго. Шеста врата.

След седма врата е сънуването в будно състояние. Защото съотношението на хората, които са успели да го разберат, се отнасят, както в съотношение се отнасят един към друг - ония, които медитират над пустотата и единиците, които знаят пустотата. Май някъде бях казала 1000:1.
В будно състояние може да се сънува всичко, както вече и написах. Да видиш Купола с “просто око”, или да си окъпан от златна, или бяла светлина, или чертите от светлини /всяка “пръчка” светлина – състояща се от цветовете на дъгата/, или хората в Пакистан, или новините по радиото за природно бедствие /което ще се случи в другото “сега” на хората, но в тази им реалност/, или Вселената, или ….нещо прекрасно, като приспивната песен на делфините.
За допуснатите грешки при подреждането на вратите, като успокоение ми прозвучаха последните две-три изречения от “5,6,7 врата” в текста.
ema
 

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот josemity » Пет Юни 25, 2010 11:57 am

Ема, съобщенията ти за мен са хаотични и неразбираеми. Не мога да разбера кое е ОС, кое твой коментар към него, кое е усещането. За да има ясна картина на твоите експерименти, преживявания по време на ОС, предлагам да разделяш ясно в съобщенията си - първо ОС и какво се случило, второ и отделно -усещанията ти, трето и отделно -твоите коментари (предположения) какво може да е било.

Освен това,моите усещания ми подсказват, че практикуващ не може да попадне под Купола на Нагуалите преди да е загубил човешката си форма.

Поясни, моля те, какво разбираш под сънуване в будно състояние! За целите на яснотата, качи текст от книгите на Кастанеда където се описва подобно нещо. Може да е наречено с друго име, но искам да ми стане ясно какво разбираш под сънуване в будно състояние?

Макар и за жените да е възможно да надникнат непоследователно в една или друга врата на сънуването, тяхното преодоляване и овладяване изисква не по-малка дисциплина от мъжете. Какъв е смисълът да говоря за пета врата на сънуването, когато не съм овладяла третата?! какъв е смисълът да разбера какво става на ниво пета врата, след като ми липсва фундамента, основата, която се придобива единствено при преодоляването на предишните врати.
Още много отдавна съм била в състояние да видя заспалото си тяло. Моите опити да премина третата врата на сънуването продължават. Досега не съм успяла да се видя в ОС със същите дрехи, с които съм запала, което означава, че моите "постижения" в тази насока са само една цвъкня на ума (много ми харесва този израз :D ).
josemity
Активно сънуващ
 
Мнения: 338
Регистриран на: Нед Мар 29, 2009 2:20 pm

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот ema » Пет Юни 25, 2010 6:12 pm

наложи ми се направя някои корекции в текста, отнасящи се до точността на превода и неговата стилистика. Този, който го е писал на руски, няма особени познания в стилистиката, така, че някои негови пунктуации са грешни както на руски, така и на български, ако ги следваш точно.

Хаотичността и неразбираемостта едва ли са само до познанията в стилистиката, граматиката и т.н. /общата култура/ - за преразказване /описание/ с такъв "тесен език" на такива изживявания.
предлагам да разделяш ясно в съобщенията си - първо ОС и какво се случило, второ и отделно -усещанията ти, трето и отделно -твоите коментари (предположения) какво може да е било.

Ще го направя при първа възможност. Освен твоя съвет, вчера, или оня ден попаднах на една книжка, където нещата бяха разпределени точно по този начин, за който ти говориш.
Много кратка : "Ясно сънуване" - Каталина, от спиралата :
http://www.spiralata.net/booklist.php?f ... 0&Letter=*
Благодаря ти още веднъж за всички преводи на текстове на български език.
Тия - последните направиха така, че да подредя нещата за себе си, защото действително -
Липсваше ми база за сравнение, а и не разбирам от критерии за оценка, както по въпроси отнасящи се за сънуването, така и по много други.

Все пак предполагам, че хора, които са имали подобни случки и преживявания, разбират, за какво говоря. А може би наистина всичко е без значение.

"При първа възможност" - ще опитам. Това е доста голям обем материал /и не само/, от всичко на К. Кастанеда - до мен, например.
ema
 

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот naoky » Съб Юни 26, 2010 9:23 pm

Смешно ми е, че се наемам да пиша за неща, които и без друго не подлежат на описание.
Много е трудно Ема, направо е невъзможно да се обясни будното сънуване на някой, който не го изживява.
Този, който живее в будно сънуване знае какво е и не му се обяснява и без друго няма кой да го "чуе", но пък в един момент се оказва ужасно сам.

Някъде по пътя стигнах един момент, в който ми просветна... осъзнах как всичко е едно и действително няма разлика между живот и сънуване и... се заредиха чудеса, тези за които не може да се разказва или може би аз не успявам.
Ема, разбрах какво си написала, знам и къде е това "място с облаците" където се чувстваш у дома, опитвала съм се да го описвам, но който не е бил там няма как да го усети или разбере. В жълтия свят не съм била.
За това пък яденето на сурови плодове и зеленчуци се превърна в невероятно преживяване и хич не ми харесва ако ме прекъсне някой, стана ми ясно какво кара магьосниците да мълчат докато се хранят.
Но нито има значение, какво ми е станало ясно на мен и какво не, нито в опитите си за описание на невъобразими неща намирам някакъв смисъл.
naoky
Скаут
 
Мнения: 4
Регистриран на: Сря Апр 15, 2009 11:36 am

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот ema » Нед Юни 27, 2010 8:47 pm

Благодаря за тая тема. Каквото и друго да кажа - би било излишно. Сега.
ema
 

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот josemity » Нед Юни 27, 2010 10:08 pm

Здравей Наоки, приятно изненанадана съм да видя, че отново си тук, във форума. Радвам се за теб, че така добре разбираш написаното от Ема. Но едва ли е нужно да казвам, че не всеки винаги разбира какво иска да каже един практикуващ и всеки има правото да поиска разяснение, когато не му е ясно.
Относно написаното от теб:
Ема, разбрах какво си написала, знам и къде е това "място с облаците" където се чувстваш у дома, опитвала съм се да го описвам, но който не е бил там няма как да го усети или разбере.

От общуването си с практикуващи в друг форум, започнах да си давам отчет за това,че имам някои недостатъци в моите ОС, а именно - липсата на трезвост, бдителност и желанието да разбирам какво точно става. Самият факт, че преживявам нещо особено, велико и неизразимо с думи беше самодостатъчен за мен.
В крайна сметка се оказа, че ако нямам безмълвното знание за това, което се случва с мен по време на ОС - вероятността да е някоя цвъкня на ума е много голяма. Научих се, че трябва да свеждам нещата до форма достъпна за обясняние, най-малкото за свое собствено такова. Научих се, че трябва да търся потвърждение в истинноста на видяното под формата на енергетичен факт.

И така връщам се на цитата...
Естествено е, че никой няма да разбере точно какво си чуствала и видяла в дадена позиция на събирателната точка (например "място с облаците"), защото виждането зависи от това колко чист е тонала ти и от неговите склонности, а чуствата от това, доколко си се справила с прегледа, което пък пак се свежда до това колко чист е тонала.
Колкото по-чист е един тонал, толкова по-малко изкривено е виждането. Всъщност един напълно чист тонал предполага виждането да е виждане на енергия.
Но пък какво е възможно в рамките на едно съобщение?! Да предадеш с думи, да опишеш безмълвното си знание дошло до теб, когато виждането е ставало. Това е нещо, което всеки практикуващ може да разбере.
Това се явява и целта на тази тема....
josemity
Активно сънуващ
 
Мнения: 338
Регистриран на: Нед Мар 29, 2009 2:20 pm

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот naoky » Пон Юни 28, 2010 7:38 pm

Съмнявам се, че всеки практикуващ ще може да разбере безмълвно знание облечено в думи, т.е. превърнато в цвъкня на ума, дето трябва да трансформира обратно в безмълвно познание за да се впише в графата "разбрал". Ха!
Весело, да...
Изумително хитрия ни тонал си има свой начини да се справя с нещата. Взема цвъкнята, хвърля я на везните "за" и "против", рови тук там, при нужда изкопава океан от цитати в полза на своето величие, подритва я, докато размаже достатъчно пейзажа и доволно обръща гръб.
И..и... както казва Мъгал... купона продължава да тече :fun:


Обичам да слушам Ема, когато разказва за изумителните неща на които е свидетел, само по себе си това е невероятен подарък, поднесен тук на всички, радвам се, че го прави. :thanks:
naoky
Скаут
 
Мнения: 4
Регистриран на: Сря Апр 15, 2009 11:36 am

Re: Експерименти и изследвания по време на ОС

Мнениеот josemity » Пон Юни 28, 2010 8:53 pm

Един тонал не може да бъде хитър. Тоналът може да е чист. Това означава енергийните възли (блокажи) да се премахнат чрез прегледа, да се премахне зависимостта от шаблоните, да се затворят всички пробиви в енергийното тяло, да се изчисти от неорганичните паразити. Тогава един Тонал става светъл. Придобива този кехлибарен или зелен цвят. До този момент всички човешки създания са тъмни, a повечето дори черни. Това го знам от една среща с нагуалска група в ОС.Тоналът е всичко, което подлежи на описание. Когато човек получава безмълвно знание (което може да е визуално, чрез гласа на емисара или просто човек знае в този момент какво става), то това влиза в категорията на Тонала - познаваемото и описуемото. Тоналът подлежи на описание. За тази цел виждащите от линията на Дон Хуан са използвали метафори и създавали магически истории.
Това, което не подлежи на описание е Нагуалът. Навлизането в третото внимание, (в Нагуала) е по принцип необратимо и само единици са били "изплювани" обратно във второто внимание (това е по информация на Изследовател). Тези изплюти войни обаче са били вече безлични. Те са били вече освободени от човешката си форма,иначе е невъзможно пребиваването там. Ако практикуващ не е загубил човешката си форма, той ще е буквално размазан, разкъсан под натиска на собствените си емоции и чуства. Третото внимание поражда неописуема тъга, копнеж, мъка. Сякаш човек ще се пръсне под натиска на тези чуства.

Това, което описваш като хитрост на тонала е всъщност хитростта на ума със всички негови атрибути, като например описаното от теб в съобщението чуство за собствена значимост. Нормално е за всеки, който се сблъсква с ново преживяване да търси база за сравнение.
Не мога да се съглася, че безмълвното знание не може да се опише. В темата Магически истории има достатъчно примери за това, как практикуващи обличат видяното от тях, а понякога и визуално знание, в думи.

И като заключение, Кастанеда успява да облече в думи цялото толтекско знание на магьосниците от линията на Дон Хуан. Успява да ни разкаже на нас, тези които нито са го изпитали и нито са били там. В този смисъл, твърдението ти, че не е възможно да ни се опише "мястото сред облаците", понеже не сме били там и няма как да го разберем, се явява някак високомерно.

И след толкова много изписани думи, може описанието на това "място сред облаците" да се сведе до следното:
1.Как достигаш до "него"?
-възнамеряваш ли нещо определено?
-излъчваш ли определена емоция, чуство, мисъл?
-оказваш ли се там случайно?
-оказваш ли се там с помоща на скаут?
-навлизаш ли в него от позицията на вътрешно мълчание по време на самото ОС?
2. Какви усещания създава пребиваването в това "място"? Имала ли си безмълвно, визуално знание какво е представлява "то"?
3. Експериментирала ли по време на пребиваването си в него? (например придвижване, виждане, общуване)
Това мисля е възможно да се опише :)
Последна промяна josemity на Пон Юни 28, 2010 11:42 pm, променена общо 1 път
josemity
Активно сънуващ
 
Мнения: 338
Регистриран на: Нед Мар 29, 2009 2:20 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Сънуване - практика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron