Дискусии покрай практикума

[Халея]

[ema]

[азук]

Имам огромнисими съпротиви да описвам практиките си по неправене (ако правилно съм разбрала - това правите?). Чувството е сякаш в момента, в който опиша резултатите от подобни експерименти и все едно да хвърля всичко на боклука. И сякаш натрупаното мълчание го изливам в сифоня.
Въпросът ми е: като се описват във форум подобни практики, това не е ли пак социализация на същите тези практики и не ги ли прецаква в самата им същност (специално практиките по неправене)?

[ema]

Имам невероятен подпис.

[ema]

[Странник]

Това си е за оная тема и си е тично по нея

[josemity]

[ema]

[Халея]

Да, josemity, съвсем точно ти е описанието. Домашното МИ животно, бухалчето МИ. Наивно е да се смята, че можеш да победиш нещо, което не познаваш, което е "нещо си там, вятър и мъгла". Трябва първо да го доближиш, да го разучиш, да го накараш да ти яде от ръката; да му намериш силните и слабите страни, да го оставиш да ти говори и да те убеждава, да му усетиш схемата отвътре.

Със снайпера напосоки не става, особено когато мишената е изрисувала върху себе си собствената ти муцуна. Само лудия няма да се поколебае.

[ema]

Това, като го писа себе си ли се помъчи да убедиш, или мишената. Или може би публиката. Може и да има някой луд из публиката, който да не се поколебае да изръкопляска.