Подробно за летачите

[gioia9]

lexas, вече преодолях страха си.Наистина много зле се почувствах като разбрах за това, но сега съм ок.Творчески настроените личности са такива.Потапят се в момента на нещо което е грабнало въображението им и така го приемат силно като живо.Затова и пишат , рисуват и т .н. Ако бяха други
тоест студени ,няма как да се получи искрата, стимула за писане или за друго свързано с изкуството.
Драматизма, тъгата са много силни стимулатори както и обратното щастието, еуфорията, радоста.
Зависи от моментното настроение на автора.Писала съм и радостни стихове.Всеки който има импулс за писане ще разбере какво имам в предвид.Искаме да се освобождаваме от емоциите, но без тях живота ни ще е сив и скучен.Медала има две страни.Печелиш едно , а губиш друго.Спомни си как сълзи им потичаха от очите на Хенаро и Дон Хуан когато говореха ,че Икслан е завнаги зад гърба им ........Защо ли........

[lexas]

Спомням си как Хенаро и Хуан мастър се смеят до сълзи! да! Защо? Защото ВИЖДАТ човешката глупост! Която е една при всички нас. Те са я проследили в себе си и са я осъзнали. Оттук натам емоциите им са силни и осъзнати. Не всеки може да се смее със сълзи - иска се енергия, чистота, виждане... много тънки моменти.

И в този ред на мисли, тъй като проследяването на емоциите е част от прикриването. Искам да питам.

Когато Хуан учи Карлос да бъде ловец, това не е ли еквивалентно на прикривач? Сталкери, прикривачи, прикриване, ловец... тези едно и също нещо ли са?

Питам, защото определено повече ми харесва думата ловец (на себе си), а не прикривач. Да проследяваш себе си от по-дълбоко ниво, докато на повърхността минаваш през съответната емоция, която в момента те тресе и мотивира първото внимание в определено поведение/калъп. Ей такива логически глупости си мисля...

[josemity]

[lexas]

Прикриването фиксира събирателната точка в ново положение. Аха...

Е, когато ти отиваш на лов, не фиксираш ли събирателната си точка в ново положение? Когато потъваш в навиците на животните... когато се сливаш с околната среда... когато чакаш търпеливо часове наред... когато залагаш капан, съзнателно или не изработвайки намерение в него да се улови нещо... когато взимаш на прицел елен или друго животно и в един миг осъзнаваш собствената си и неговата съдба като едно завършено цяло, лишено от нуждата да се коментира на каквото и да било ниво... Нима ловецът не е човек, който измества събирателната си точка тогава? И по този начин ловецът е прикривач. Според мен не е толкова важна физическата обстановка наоколо, колкото настроението, което се развива. Мисля, че ловец и прикривач е едно и също, защото и двамата изменят състоянието си с цел напълно да се слеят с енергията на средата, извличайки максимума от момента като преживяване.

Всичко се случва едновременно на всички нива. Усещаш колко е тромаво да се каже "проследявам навиците си - действам като ловец". Но как иначе да говорим за тези неща и да доизясняваме същността?

... осъзнаването на цялата среда просто се случва и идва виждането. Директното и възможно най-пълно знание, което включва всички елементи на живота, достъпни за вниманието ни. Оттук всичко е възможно и лекият повей на свободата вече се задава на хоризонта, все още обгърнат в мъглите на страстите и глупостта. Ще стигна ли?

[josemity]

Виж какво, стана ми ясно,че си предубеден, че вече за себе си си решил, че ловуването и прикриването са едно и също и само чакаше някой да го потвърди. Няма какво да споря...

Описаната то тебе случка на баскетболното игрище е пример за преместване на СТ.
... В мен нямаше милост, нямаше жал...Бях напълно спокоен и готов да приема действията му.
Опитвах се да открия в себе си нещо, някаква представа. Например "Какво бих направил, ако..." ... нищо. Бях останал напълно празен пред случващото се и готов за всеки изход, включително и лежащото ми в кръв тяло.

(твои думи)

Ако не се бе опитвал да откиеш в себе си нещо от рода на "Какво бих направил, ако...", а беше задържал състоянието за по-дълго време, беше започнал да възприемаш света от тази, нова позиция, щеше да фиксираш СТ. След това предизвикателството за тебе щеше да се състои в това да местиш СТ в същата позиция. Както при сънуването, за да попадне практикуващия в същия сън, или свят, той волево, с помощта на намерението мести СТ и се оказва там.
Прикриване е условен термин.
Мисли, че вече разбра разликата. За да ловуваш не е необходимо да местиш СТ, а само добре да познаваш навиците на жертвата. Останалото, което пишеш, е идеализация на образа на ловеца...

[gioia9]

lexas, би ли ми обяснил, какво имаш в предвид под силни и осъзнати емоции.

[lexas]

josemity,

предубеден съм ли съм, когато имам мнение, което смятам да отстоявам, докато някой или нещо не ми покаже по някакъв начин, че е грешно? Не мога да разбера, когато някой ми каже, че съм предубеден. А този човек срещу мен нима не е? Нима той е свободен, прекрачил е всички граници на възприятието и няма система от понятия, която гради стабилността на живота му? Още повече - дали този човек по някакъв начин е по-предпазен от мен да греши в своя възглед?

Пък и отказвам да съм подчинен на твоето мнение и да приема, че имаш чистите отговори. Бих те превърнал вътрешно в лидер, в човек, който да следвам. И тъй като това е склонност на психиката ми, която е развита почти до крайност, напук ако трябва ще се боря, докато умра, но няма да те следвам. Ние не спорим... просто се учим от разни малки и нищо незначещи битки и понякога по-големи такива.

Все още смятам, че за да си истински ловец на себе си, трябва да имаш умение и разбиране в изместването на СТ и задържането й в нова позиция, сливаща те с конкретната среда напълно, за да станеш незабележим и едновременно да се получи нещо като "контрол" над нея. Всяко изкуство го изисква - сливане с действието. Но усещам, че греша в друго и че нямам ясно и осъзнато разбиране от материята като цяло... много неща забравих. После ще дооправя кашата в главата си. Сега ловът на сила продължава!

gioia9,

какво имам предвид под силни и осъзнати емоции? Много широка тема. Предполагам, че имам предвид "нещо", което съм видял в определени хора. Например способността да се смееш със сълзи на историята на приятел говори за силни емоции. Много истински и чисти. Такъв човек веднага става обичан приятел, веднага го чувстваш близък, защото той умее да се отпуска заедно с теб и ясно да минава през твоето настроение... "без да завижда..."...

Наскоро с баба си говорихме колко са малко хората, с които можеш да се почувстваш истински, без да се страхуваш, че ще ти завидят за нещо. Изобщо идеята да завиждат е смешна, нали? Кой е добре? Богатият, влюбеният, семейният, кариеристът? Кой точно заслужава да му завиждам? Никой, естествено. Всички сме тук и си минаваме през виденията, които получаваме.

Въпросът е там, че има хора, които перманентно реагират по този начин на "чуждото щастие" - излъчват завист, не са адекватни, не са способни дълбоко да проникнат в събеседника си и да го съпреживеят, оставяйки неговото настроение да ги завладее и да им позволи "наистина да са с него" в този миг, а не някъде другаде... например да си мислят в коя гора трябваше да са сега, потънали в дълбока медитация, която ще ги освободи от тялото им. Някакви такива щуротии. В много от нас се случва този блокаж под различна форма (извинението да не си тук, може да е, защото си имаш много проблеми, че се бориш за нещо по-велико, че мястото ти не е там, защото не можеш това или онова, или не ти харесва нещо и го смяташ неправилно и т.н.), който ни прави несъзнателни и сиви - практически мъртви за живота и дистанцирани в някаква самоналожена илюзия.

Истината е, че много се интересувам от осъзнатите емоции, именно защото чувствам в себе си тази дистанцираност към чуждият опит и преживяване. Хората ми разказват нещо най-обикновено от социалната среда и аз оставам някак пасивен като полу-идиот. Те ми разказват нещо, което е смешно и аз ЗНАМ и ВИЖДАМ, че от позицията, в която са те и информацията, която имат, това наистина е смешно и заслужава усмивка. Но не успявам да се отпусна толкова. Не успявам да реагирам адекватно и отстрани всеки ще усети, че "не съм точно там"... че "нещо ментя"... или пък "че съм странен"... а може би дори луд за връзване. И несъмнено е така! Или пък съм сред група хора на маса, или навън някъде и се случва да говорим за "нещо важно", някаква процедура, а аз пак изобщо не успявам да направя връзка, чувствайки, че не се отнася до мен. Сякаш мястото ми не е там. Да, ама съм там! Какво правим?

Хората много добре си дават сметка кога ги усещаш и кога просто играеш интерес. Ще ми се да мога да се потамям напълно във всяка ситуация, да я изживям с нейната собствена емоция, която носи, но нищо повече. Нито да добавям, нито да изваждам нещо. Това имам предвид под силни емоции... и осъзнати. Да няма блокажи пред теб, докато си в каквато и да била ситуация, но и да няма превземане, да няма преувеличаване, да не влизаш в собствен филм, за да се нагодиш и да ти е хубаво. Да си реален. Да си там напълно.

В крайна сметка общуването и докосването между хората е именно на нивото на настроенията, чувствата, емоциите... думите са само скелето, около което всички те се градят. Така се създават връзки, дълбоки преживявания и т.н. Следи за цял живот, както се казва.

Осъзната емоция е тази, която свободно преминава през тялото и отлита, без да се задържа в него - без да оставя следи. Следващият път за същата единица време през тялото ще може да преминава още по-силна емоция, без да се задържа там и да завладява, окупира, пристрастява. Такава емоция е силна и носи много чисто разбиране какво е животът. Тогава смехът е до сълзи, болката е до смърт, но духът остава свободен от грешни идентификации, за да продължи по пътя си към дома... нещо такова.

[josemity]

Lexas
Това е последното ми съобщение в тази тема по въпроса за СТ и ловуването, защото я оспамихме.
Наистина в главата ти е абсолютна каша и е препоръчително отново да прочетеш книгите на КК, особено там където става въпрос за Нагуала Хулиан. Той е изключителен майстор на прикриването. Войните-прикривачи и нагуалите имат няколко идентичности - Нагуалът Хулиан, Дон Хуан, Хенаро, Тайша Абелар, една от сестричките (красивата, която има идентичност на грозна, стара жена).
Приемайки друга идентичност се разбива шаблона на социалната личност и изградената представа за себе си. Това от своя страна води до раздвижване на СТ и нейната фиксация на нови положения.
Например, защо Нагуала Хулиан кара Дон Хуан да започне да се облича като жена? Дон Хуан като индианец е имал презрително отношение към жените, бил е горд от това да е мъж. Този шаблон бива разбит именно чрез превъплащението му като жена. Да бъде това, което презира! Тайша Абелар е станала просякиня. Красивата сестричка (забравих й името) се превъплащава в грозница и т.н.
В сънуването има седем врати, седем прага и при преодоляването на всеки праг се разбива представата на сънуващия за това какво е възможно, какво не и какво е той (тя). Борбата със натрупаните представи за себе си като личност при сънуването не са по-малки.
Два способа- прикриване, сънуване-една цел:раздвижване на СТ и фиксацията й на нови положения.
От всеки добър ловец би излязъл добър прикривач, но за ловецът не е необходимо да се променя до такава степен, че да стане съвсем друг човек (да приема друга идентичност). Не е необходимо да разбива собствената представа за себе си ( а именно, че е добър ловец).
Проследявайки собствените си навици, човек действа като ловец. За да действа като войн, след като е проследил навиците си и е открил звената, където се хаби най-много енергия, той използва различни стратегигии, например на неправене -например става противоположното на това, което е неговия шаблон на социална личност и то дотогава, докато бариерата не е преодоляна.

Това е моето мнение...
Нека видим какво ще кажат и другите форумци (но моля в друга тема, тази се оспами)!

[gioia9]

_ Войнът съзнава мъката си , но не и се отдава !– Дон Хуан.
Lexas, всички ние които четем книгите на К.К. си приличаме.Затова и тези книги са ни намерили.
Който обича Дон Хуан ми е приятел.За мен той е жив .

[magal]