от newage » Пон Окт 01, 2012 10:40 pm
Пропускате една проста равносметка в цялата работа - Летачите се хранят с нашето ОСЪЗНАВАНЕ. А човек БЕЗ осъзнаване вече не е човек. Той е ходеща добре обучена маймуна. Знаете ли какво е безмълвното познание? Това е виждане, директен достъп до информационното поле, без посредничество на умът, на логиката, и целият мислещ апарат. Там грешка и измама няма. Просто ЗНАЕШ истината с абсолютна сигурност, на 100%. Христос казва "Истината ще ви направи Свободни". Е, от това са ни лишили летачите...
И повече не им е нужно -- човек без връзка с безмълвното познание унищожава планетата, защото . Руши тялото си, защото не осъзнава че върши нещо неправилно с него. Той се лута без цел и посока, защото не усеща повелята на Духа; не може да тълкува знаците му. И на такъв човек не е проблем постепенно да му подменят цялата ценностна, социална, здравна система, без дори да разбере... A вие сочите с пръст и казвате -- човекът сами си е виновен за всичко....
Ето какво казва и самият Карлос Кастанеда, който единствен посмя открито да заговори за летачите.
“Човекът – каза той, е магическо същество, той има същата способност да лети във вселената
като всяко от милионите съзнания, които съществуват. Но в определен момент от миналото, той
изгубил свободата си. Сега умът му вече не му принадлежи, умът на човека е нещо внедрено отвън.”
Той заяви, че човешките същества са заложници на група космически същности, които са явни
хищници и които магьосниците наричат летачи. Каза, че тази тема е била много секретна сред
древните ясновидци, но поради една поличба той решил, че е дошло времето да се разкрие.
Поличбата била една снимка, която неговия приятел Тони – будист християнин е направил. На нея
се вижда ярко откроена фигура на тъмно и зловещо създание, плаващо над множеството вярващи,
събрани сред пирамидите на Теотихуакан.
“Моите сподвижници и аз решихме, че е време да узнаете нашето истинско състояние като
социални същества, дори с цената на всякакви брожения, които тази информация може да
предизвика сред обществото.”
Когато имах възможност, го помолих да ми разкаже повече за летачите и тогава той ми разкри
една от най-ужасяващите страни от света на дон Хуан; че ние сме затворници на същества, които са
дошли от дълбините на вселената и това, че ни използват така, както ние използваме кокошките.
“Частта от вселената, която ни е достъпна е поле на действие на два напълно различни типа
съзнание. Единия, който включва растенията и животните, също и човешките същества е
белезникаво съзнание; то е младо, генерира енергия. Другия е безкрайно стар и по-паразитен тип
съзнание, притежаващо невъобразимо количество знание.
Освен хората и другите същества които обитават Земята, във Вселената има необхватно
разнообразие от неорганични същности. Те присъстват между нас и понякога са видими. Ние ги
наричаме духове или призраци. Един от тези видове, който виждащите описват като огромна, черна,
плуваща форма е пристигнал тук в някакъв момент от дълбините на космоса и намерил оазис от
съзнание в нашия свят. Те са се специализирали в “издояването ни”.”
“Това е невъзможно!” Възкликнах аз.
“Зная, но това е чистата и ужасяваща истина. Никога ли не си се учудвал за енергийните и
емоционални възходи и падения на хората? Това е хищника, който се проявява периодично, за да
вземе порцията си съзнание. Те оставят само толкова, колкото да продължим да живеем, а понякога
не оставят и толкова.”
“Какво имаш предвид?”
“Понякога те вземат твърде много и човек се разболява сериозно и може дори да умре.”
Не вярвах на това, което чувах.
“Имаш предвид, че ни ядат живи?”
Той се усмихна.
“Е, те не ни ядат буквално. Това, което правят е вибрационен пренос. Съзнанието е енергия и те
могат да се подравнят с нас. Тъй като по рождение те са винаги гладни, а ние от друга страна,
излъчваме светлина, резултата от това подравняване може да се опише като енергиен обир.”
“Но защо го правят?”
“Защото в космически мащаб, енергията е най-мощната валута и всички ние я искаме, и ние
хората сме жизненоважна раса препълнена с храна. Всяко живо същество яде друго същество и най-
силният винаги излиза победител. Кой е казал, че човекът е на върха на хранителната верига? Тази
идея може да дойде само от човек. За неорганичните същества, ние сме плячка.”
Коментирах, че е немислимо за мен тези същности, които са дори по-осъзнати от нас да са
хищници до такава степен. Той отговори:
“А ти какво си мислиш че правиш когато ядеш маруля или пържола? Ти ядеш живи същества!
Твоето възмущение е лицемерно. Космическите хищници са ни повече ни по-малко жестоки от нас.
Когато по-силна раса поглъща друга по-низша, това помага на енергията й да се развива.
Вече съм ти казвал, че във Вселената има само война. Конфликтите между хората са отражение
на това, което се случва там отвъд. Нормално е за един вид да опита да погълне друг; воините не се
оплакват от това, а опитват да оцелеят.”
“И как ни поглъщат?”
“Чрез нашите емоции, правилно насочени от вътрешния диалог. Те са създали нашата социална
среда по такъв начин, че ние постоянно излъчваме вълни от емоции, които веднага се абсорбират. От
всичко, най-обичат да атакуват егото, за тях това е една изключителна хапка. Навсякъде във
Вселената където са били, те срещали същите емоции и се научили как да извършват обмен.
Някои ни поглъщат заради нашите похот, гняв или страх; други предпочитат по-деликатни
чувства като любов или привързаност. Но всички те преследват едно и също нещо. Обикновено ни
атакуват около областта на главата, сърцето или стомаха, където складираме най-дебелата част от
енергията си.”
“Атакуват ли също и животни?”
“Тези същества използват всичко, което е на разположение но предпочитат органичното
съзнание. Пресушават животни и растения в частта от тяхното внимание, която не е твърдо
фиксирана. Те дори атакуват други неорганични същества, но те могат да ги видят и да ги отбягнат,
както ние отбягваме комарите. Единствените, които са напълно хванати в капан от тях са човешките
същества.”
“Как е възможно всичко това да се случва без да го разберем?”
“Защото наследяваме обмяната с тези същества почти като генетично състояние и за нас това е
нормално. Когато някой се роди, майката го предлага като храна без да разбира, защото нейния ум
също се контролира. Кръщаването на детето е като подписване на споразумение. Започвайки от там,
тя се посвещава на внедряването на приемливи модели на поведение; тя опитомява детето,
ограничава непримиримата му страна и го превръща в кротка овца.
Когато детето придобие достатъчно енергия да отхвърли това налагане, но не достатъчно, за да
поеме по пътя на воина, се превръща в бунтар или социално неприспособен.
Предимството на Летача произтича от разликите между нашите нива на осъзнаване. Те са
много силни и необятни същества; това, което знаем за тях е толкова, колкото една мравка знае за
нас.
Обаче тяхното присъствие е болезнено и ти можеш да го измериш по различни начини.
Например, когато ни раздразват с атаки на рационалност или недоверие, или когато се изкушаваме
да нарушим решенията, които сме взели. Лудите могат да ги открият много лесно – твърде лесно,
бих казал – тъй като ги чувстват физически как се настаняват на раменете им, предизвиквайки
параноя. Самоубийството е отпечатък на Летача, защото умът на Летача е потенциално склонен да
убива.”
“Ти каза, че това е обмен, но какво получаваме ние при такова ограбване?”
“В замяна на нашата енергия, летачите са ни дали нашия ум, нашите привързаности и нашето
его. За тях, ние не сме техни роби, а вид платени работници. Те предоставят тези привилегии на една
примитивна раса и ни дават дара на мисленето, който ни дава възможност да се развиваме; всъщност
те ни цивилизоват. Ако не са били те, ние още щяхме да се крием в пещерите или да правим
леговища по върховете на дърветата.
“Летачите ни контролират чрез нашите традиции и обичаи. Те са господарите на религията,
създателите на историята. Чуваме гласа им по радиото и четем идеите им във вестниците. Те
направляват всичките ни средства за информация и нашите системи от убеждения. Стратегията им е
величествена. Например, имало един честен човек, който говорил за любов и свобода; те го
променили към самосъжаление и раболепие. Правят това с всеки, дори и с нагуалите. По тази
причина, магьосниците действат в уединение.
От хилядолетия летачите съставяли планове да ни колективизират. Имало времена когато
ставали толкова безсрамни, че дори били виждани публично и хората създали техни изображения
върху камък. Това били мрачни времена; те били навсякъде. Но сега подхода им е станал толкова
интелигентен, че ние дори не знаем за тяхното съществуване. В миналото те ни държали чрез
лековерието ни, днес, чрез стремежа към материални блага. Те са отговорни за амбицията на
съвременния човек да не му се налага да мисли самостоятелно; просто наблюдавай колко дълго
някой може да търпи мълчание!”
“Защо е тази промяна в стратегията им?”
“Защото този път, поемат голям риск. Човечеството има много бърз и постоянен контакт и
информацията може да достигне до всеки. Или трябва да запълват главите ни като ни заливат ден и
нощ със всякакви предположения или ще се намери някой, който да разбере и да предупреди
останалите.”
“Какво ще се случи ако сме в състояние да отблъснем тези същности?”
“За една седмица ще възстановим жизнеността си и ще сме сияйни отново. Но като обикновени
човешки същества, ние не можем да мислим за тази възможност, защото това би означавало да се
изправим срещу всичко, което е социално прието. За щастие, магьосниците имат свое оръжие --
дисциплината.
Сблъсъкът с неорганичните същества се случва постепенно. В началото ние не ги забелязваме.
Но чиракът започва да ги вижда в сънищата си, а после и докато е буден – нещо, което може да го
подлуди, ако не се научи да действа като воин. В един момент разбира, може да се изправи срещу
тях.
Магьосниците манипулират чуждия ум, като се превръщат в ловци на енергия. За тази цел,
моите сподвижници и аз сме създали Тенсегрити - упражненията за масова употреба. Те имат
свойството да ни освобождават от ума на Летача.
По този въпрос, магьосниците са опортюнисти. Те се възползват от предимството на тласъка,
който са получили и казват на своите похитители: “Благодаря за всичко, ще се видим по-късно!
Споразумението, което сте направили е било с моите предшественици, не с мен.” Когато преглеждат
живота си, те буквално измъкват храната от устата на Летача. Все едно отиваме до магазина и
връщаме продукта на магазинера, като си искаме парите обратно. Неорганичните същества не го
харесват, но не могат да сторят нищо.
Нашето предимство е, че не сме задължителни за летача, наоколо има много храна!
Състоянието на абсолютна будност, което е не друго, а дисциплина, създава такива условия в
нашето внимание, че ние не сме вкусни повече за тези същества. В този случай, те се обръщат и ни
оставят на спокойствие.
Безусловната любов е нашият пропуск към Вселената
Въпроси/Отговори
Търсене
