Подробно за летачите

[DAOC]

Да и аз го чух, наистина много интересно! Има ли някой нещо да напише по темата, относно собствени наблюдения или поглед върху нещата? Какъв хубав сняг

[josemity]

Напоследък получих съобщения от двама човека, касаещи летачите. ПОзволявам си да им отговоря открито във форума, тъй като от една страна въпросите им са интересни, а от друга смятам, че това би заинтересувало и други практикуващи.
Моят отговор на въпросите не е истина последна инстанция и се основава на досегашния ми опит, както и на опита на други практикуващи от други форуми.

Въпрос
Напоследък примерно когато се появят негативни емоции, се стремя да поддържам активно вниманието си върху тях - да ги проследя. Но сякаш това им дава сили ? Летача може би се бунтува срещу опитите ми да взема властта. Имала ли си подобни преживявания и как се справяш ?

Отговор
Не мога да разбера само как след като проследяваш негативната си емоция, даваш сила на летачите? И в какво се изразява бунта им?
Така или иначе моя опит...
Летачите не се бунтуват, защото те вече ИМАТ власт върху нас и то много повече, отколкото може дори да си представиш. За тях ние сме НИЩО. Точно такава беше формулировката им, когато имах веднъж възможност да говоря с тях по време на ОС. Всеки опит за бунт от наша страна е безмислен. Затова и дон Хуан никога не е наблягал на борбата с летачите, а на борбата със себе си. Когато се появят негативни емоции и ти концентрираш вниманието си върху тях, трябва да ги проследиш от позицията на страничен надблюдател още в момента на зародиш ( а не след като вече си ги изпитала) и да ги неутрализираш или с друг вид действие, или чрез бездействие. В крайна сметка трябва да се получи нещо като вълна, която преминава през теб и отминава, а ти просто надблюдаваш случващото се без да се намесваш, в състояние на вътрешно мълчание.

Въпрос
Каква е разликата с летачите които подскачат като тъмен облак и се тряскат върху енергийната част на човека. В същото време се твърди, че то стои на главата ни с разни пипала пуснати към тялото и са постоянни тоест още при раждането ни се лепват като паразити. Реално кое е летач и каква е разликата!?!? Интересно ми е , дали както в мексико а и както ми се струва мой и по русия има някакви групи последователи с водач и т.н. , дали и тук в БГ има!?!

Отговор
Това, което описваш като пипала и тъмния облак са два различни летача. Единия, стационарният, представлява нещо като шапка върху главата на човек, а пипалата са свързани с основните енергийни центрове в тялото – бъбреци, черен дроб, далак, центъра в основата на шията (или центъра за вземане на решения) и при жените матката - общо 6. Тези пипала имат черен цвят и са доста тлъсти – като дебело въже. Един път се опитах да ги изкарам от тялото си и успях, но само за кратко. Летачът отново да намери начин да се върне. Затова подобни усилия са безмислени. Много по-ефективно е да се направи така, че самата шапка да намали своите размери и да изсъхне. Всички практики, описани от Кастанеда водят към тази цел. Предварително условие е да възнамерим това да се случи.
Тъмните сенки са летачи, неприкрепени само към един човек и имат възможност свободно да избират своята жертва. Сред тях има йерархия. Може да звучи абсурдно, но се специализират върху различни човешки емоции и състояния. Сред тях има доста силни и ако човек се поддава твърде дълго на.. да кажем на самосъжаление, има голяма вероятност да предизвика интереса на такъв силен летач. Ако това стане, няма изход. Човек е обречен. Напомня на историите за хора, обладани от демони, а може и действително да са те. Не знам!
Та разликата е, че единия е постоянно с теб, а другите идват когато има лапачка. В такъв случай доенето е двойно. Искам да допълня, че стационарния летач ни придружава по време на ОС. Това открих наскоро. Намесва се само ако преминем определените от тях граници. С други думи ни дават малко гювеч. Ние си мислим, че вече сме станали страхотни в сънуването, а то се оказва, че ни контролират дори и по време на ОС и то до дупка. Естествено практиките намаляват тяхното влияние, но е достатъчно да престанем за известно време с тях и всичко започва отначало.
Не знам дали има групи в България. Честно казано се съмнявам. Разглеждайки различни български форуми, свързани с учението на Толтеките, не съм попадала на съобщения, които да ми дадат усещането, че има напреднали практикуващи или вече виждащи.
В Русия има както напреднали практикуващи, така и виждащи. Доколкото знам, формирали са се и групи, но са се разпаднали. Самите нагуали не са издържали на натиска да останат безупречни. Що се отнася до Мексико там има групи.

[newage]

Откъс от втората част на "Хакери на сънища":

— Не, но прилича на него. Искам да чуеш една история. – Борис замълча. – Тогава, в Сухуми, ти попита откъде имам толкова белези. Аз ти отговорих на шега, че съм попаднал в лапите на тигър. Сега искам да ти разкажа как се случи... Чувал ли си за прелитащите скитници?

— Да, Кастанеда ги споменава. Твърди, че са хищна форма на живот, която се храни с нашата енергия.

— Ако скитниците просто се хранят с нашата енергия, това все още щеше да е само половин беда. Проблемът е, че са истинските господари на нашия живот. Ние сме кукли, а те – кукловодите. Във всеки момент могат да направят с теб каквото решат, защото именно те контролират реалността. Дон Хуан казва, че дори нашият разум ни е натрапен от скитниците. Според мен те променят разума ни, като вмъкват в него „патчове", особени коригиращи вставки. Така ни превръщат в зомбита, енергийни дойни крави. Отнемат по-голямата част от нашата енергия – и тогава за какви съновидения и пробиви в неизвестното можем да говорим? Скитниците ни оставят само толкова енергия, колкото ни е необходима, за да не умрем. Обикновените хора нищо не знаят за тях, те обясняват своето лошо самочувствие и енергийната си опустошеност с всичко друго, но не и със скитниците. Спомни си: за да подобриш качеството на съновиденията, трябва да се занимаваш със спорт, със съзерцание, да събираш и пестиш енергия по всички възможни начини. Това ти позволява да се добереш до съновидения, започваш да сънуваш все по-добре и по-добре. А после – бум, отново празнота, съновиденията изчезват. Защо? Понеже скитниците са те оглозгали, останал си без енергия и отново ще трябва да я пестиш.

— Чел съм за това, но не мислех, че е толкова сериозно – каза Максим. – Можем ли да се избавим от тях?

— Не е толкова лесно. Проблемът е, че са много. Избавяш се от един, но на негово място идва друг. В християнството това явление се нарича „бесове". Има и дявол, който е същество на по-високо ниво. Условно казано, царят на скитниците, господарят на мрака. Ето защо задачата е не да се избавяме от скитниците, а да станем недостъпни за тях. Да се издигнем над нивото, от което те могат да се хранят с нашата енергия. Можеш да се топлиш до спокойния огън, но ако той е буен и от него лъха нетърпима горещина, по-добре да се отдръпнеш. Особено ако наблизо има много други уютни и спокойни огньове. Това е само аналогия, но тя отразява приблизително същината на проблема.

За да станем недостъпни за скитниците, трябва да се избавим от чуждите вставки в своето съзнание. Основната част от „патчове"-те на скитниците е насочена към ограничаване на съзнанието ни. Да речем, че една такава модификация е забраната за осъзнаване в съновидението. Същият „патч" действа и в реала; това се проявява в обстоятелството, че сме обзети от привичната ни безсмислена суета. Фактически действаме по същата програма, както и насън. Когато се събудим в съня, се озоваваме в съновидение. Когато се събудим в реала, започваме да осъзнаваме същината на процесите около нас. Но тази наша самодейност е следена от скитниците. Те имат нужда от покорност, затова ни притискат. Устройват ни поредица от неприятности – от дребни до по-сериозни. Удрят съзнанието ни, за да ни принудят да им се покорим. Това не е просто естествената реакция на реала срещу опита да бъде променено нещо, за която вече говорихме. Това е нещо много по-лошо. Променя се нивото на въздействие, започват буквално да ни убиват. Удрят в най-уязвимите места... – Борис отново замълча. – Някога имах годеница – продължи той след дългата пауза. – Щяхме да се женим. Тогава воювах срещу скитниците и се опитвах да намеря методи за ефикасна борба с тях. Те често ме удряха, но аз просто не им обръщах внимание. Смятах, че ще издържа. Не признавах никаква власт над себе си, затова пет пари не давах за тях. И тогава те ме удариха в гръб. Двамата се Олга се връщахме от пикник, а скитниците ни устроиха автомобилна катастрофа. Олга загина на място, а аз лежах почти половин година в болница.

— Защо смяташ, че те са я извършили? Всеки човек може да попадне в катастрофа.

— Отначало само ги подозирах. После един съновен учител потвърди подозренията ми. Именно той ми обясни за какво става дума. След това неведнъж се убеждавах, че е прав. Проблемът е, че скитниците на практика са доста глупави същества. Дори не глупави, а просто имат други отправни точки на мислене, различна скала за ценности. Те ме лишиха от годеницата ми и от всичко, което имах. Мислеха, че ще ме накарат да се подчиня. Не са способни да разберат едно просто нещо – онзи, който е загубил всичко, вече няма от какво да се страхува. Отново се опитваха да ме притискат, понякога изпадах в опасни ситуации. Преди три години в планините на Кавказ се сблъсках за пореден път е тях. По-точно с господаря им – той притежава наистина невероятен ум, човек изобщо не може да се сравнява с него. Можеше да ме убие, но не и да ме подчини. Аз го поставих в глупаво положение – ако ме беше убил, щеше само да докаже поражението си, своята неспособност да се справи с мен. Ядоса се, но оттогава ме остави на мира. Сега съм свободен, но получих свободата си на твърде висока цена. – Той въздъхна и погледна Максим. – Разказах ти това само защото зная, че харесваш Оксана. Не отричай! – спря го, защото Максим искаше да възрази. – Няма нищо лошо. Проблемът е, че скитниците може да забележат твоя интерес към нея. Помисли с какво я заплашва това и не повтаряй моята грешка!

— Какво да сторя? – попита тихо Максим. – Не мога да я забравя.

— Не казвам, че трябва да я забравиш. Никой няма право да ти забрани да я обичаш, но просто бъди внимателен в проявите на своите емоции, не заявявай пред цял свят за любовта си! Нека това си остане ваша малка тайна. Пазете я, крийте я! Скитниците забелязват само ярките емоции. Не спекулирай с чувствата си, не ги демонстрирай! Нека смятат, че Оксана ти е безразлична или че е само мимолетно увлечение, нищо повече. Тогава при вас всичко ще е наред. Не само аз съм платил за неспазването на тези правила. Това е всичко, което исках да ти кажа – Борис го тупна по рамото. – Ще се видим пак.

Максим остана сам. Речният пейзаж се разми, потъмня и изчезна.
==========================================================================

Разхождаха се, разговаряха. В един момент Рада се отдалечи от тях, протегна ръка и върху дланта й веднага кацна врабче. Тя внимателно го погали, то дори не направи опит да отлети. Изпърха във въздуха, когато тя сама го подхвърли нагоре. На въпроса на Оксана как го е направила, Рада само загадъчно се усмихна. Но понеже Оксана настояваше, Рада им сподели, че просто е приятелка на този свят. Тя не му вреди, той не й вреди и затова се разбира е него.

Максим прие обяснението й като нещо подразбиращо се от само себе си, но Оксана заяви, че врабчето е било дресирано и е познавало Рада.

— Онова врабче беше нагледен пример за хармонични отношения с околния свят – продължи сега Рада. – То не се страхуваше от мен, тъй като знаеше, че няма да му причиня зло. Отношенията между мага и света са толкова хармонични, че светът не го възприема като враг. Дори го предупреждава в мигове на опасност. Спомни си Библията – преди грехопадението отношенията между човека и света са хармонични, но после всичко рухва. Маговете се стремят да се върнат към тази хармония, към онези отношения преди грехопадението. Но нека си зададем въпроса: в какво се състои грехопадението? Според Библията Адам и Ева опитват плода от дървото на познанието и се научават да различават доброто и злото. В тези редове виждам завоалирано описание за появата на прелитащите скитници. Казват, че древните магове случайно ги открили в своите пътешествия из неизвестното. Опитвали се да познаят неведомото, но случайно се заразили. Всъщност не е толкова важно откъде идват скитниците, по-важно е Друго: тъй като са хищна енергийна форма на живот, те са поробили хората, установявайки пълен контрол над тях.

Кастанеда твърди, че скитниците отглеждат хората в „човечарници", също както ние развъждаме кокошките в кокошарници. Те се хранят с нашата енергия, но не са заинтересовани да увеличаваме осъзнанието си. Ето защо активно противодействат на всички опити да се освободим от властта им. Най-неприятното за нас е, че скитниците великолепно се ориентират във фините механизми на мирозданието. Владеейки това знание, те са способни да контролират събитийния ред, а това означава и хода на нашия живот. Основната част от неприятностите, с които се сблъсква магът, се обясняват с противодействието на скитниците.

— Основната част, но не всички? – попита Максим.

— Не всички. Някои са резултат от елементарното невежество на самите магове. Структурата на мирозданието е неимоверно сложна и магът трябва да разбира, че необмислените действия биха довели до мрачни последици. Става дума за спазването на елементарни правила на безопасност. Всичко е както в живота – не хващай оголен проводник, не тичай пред автомобилите, не си играй с огъня! И ако от глупост си пресякъл улицата на неправилно място, едва ли можеш да обвиняваш другиго. Именно затова магът трябва да разбира какво точно прави. Но главната опасност са скитниците.

— Борис ми каза, че скитниците в терминологията на маговете и бесовете, за които говори християнството, са едно и също нещо. Съгласна ли си?

— Да. Бесовете са низшето ниво на скитниците. Но съществува и дяволът – същество на по-високо място в йерархията. Дяволът обикновено се появяват там, където бесовете са безсилни.

— Разкажи ми по-подробно за влиянието на скитниците върху нас. Как се проявява то на практика?

— Във всичко – меко се усмихна Рада. – Ние нямаме свои мисли, те идват отвън у нас – или от Бога, или от сатаната. Човешкият разум може да се сравни с компютър, който не може да мисли сам, той работи само с онова, което вкарват в него. Тази информация може да се раздели на правдива – божествена, и лъжлива – от сатаната. Проблемът е, че разумът на човека не може да различава истината от лъжата. Може да се каже, че нашият компютър е заразен от вируси. Относно разума това се изразява в контрол на скитниците върху него. Нашият разум в действителност не ни принадлежи, защото един компютър, заразен с вируси, не може да работи нормално. Затова първостепенната ни задача е да се очистим от тези вируси, от влиянието им върху нашия разум.

— Звучи доста спорно – усъмни се Максим. – Обикновено вирусите в компютъра се проявяват по някакъв начин. И ако моят разум е заразен, би трябвало да го почувствам.

— Не можеш. Как да анализираш, щом самият ти анализиращ апарат е повреден? За това става дума. В човешкото сърце трябва да живее Бог, а всъщност се е настанил дяволът. Затова той просто не ти дава възможност да видиш истинското положение на нещата.

— Добре, но защо там не може да се настани Бог? – попита Максим. – Нали Той е по-силен от дявола.

— Защото Бог е преди всичко свобода. Свободата да избираш, свободата да обичаш. За да може да направи нещо за човека, трябва първо човек да се обърне към Него. Бог е Чистота, Истина. И докато в нашето сърце живее злото, Той никога не ще влезе в него. Затова първо трябва да изхвърлим всички отпадъци оттам. Бог ще ни помага в това, но инициативата трябва да идва именно от нас.

— Какво практически означава това?

— Че сме длъжни да молим Бога за прошка – отговори Рада. – Да Го молим да ни прости греховете, незнанието, глупостта ни. Трябва да Го молим да ни вразуми, да ни научи, да ни насочи по верния път. Ако в твоята душа има поне капка искреност, ако наистина се изправиш пред Бога със примирено сърце, Той наистина ще ти помогне. Твоят разум постепенно ще започне да се изчиства от бесовете, това прилича на вдигането на щори – изведнъж виждаш, че истината съвсем не е такава, каквато ти се е струвала до неотдавна. Духовният ти поглед се отваря, започваш да виждаш всички уловки на бесовете, които се опитват да те отклонят от пътя. Тогава изпадаш в ужас, понеже разбираш в какво блато си живял. Скитниците са те манипулирали, а ти нищо не си забелязвал. Смятал си техните мисли за свои мисли, техните разсъждения – за свои разсъждения. И едва когато се обърнеш към Бога, разкаеш се пред Него и помолиш за помощ, ще започнеш да виждаш истинската картина.

— Може ли да се постигне само с молитва? – попита Максим. – Навярно има и други пътища?

— До целта винаги може да се стигне по различни пътища. Проблемът е, че сме твърде слаби, за да вървим сами. Ако опиташ да се очистиш от скитниците без Божията помощ, както се опитват повечето магове, непременно ще попаднеш в капан. Защото разумът на дявола е много по-хитър от нашия. Именно затова магът трябва, първо, изцяло да се осланя на Бога; второ, да спазва определени препоръки и указания на хората, които вече са изминали този път. След време човек получава възможност да разгадава и най-подлите интриги на бесовете. Той придобива истински духовен поглед, вече може да различава доброто и злото. Именно на този етап, след избавянето от влиянието на бесовете – а според друга терминология, от чуждородните вставки в нашия разум, от имплантите, магът придобива истински умения. Може да се каже, че тези умения му се дават от Бога. Сега Бог вече може да направи това, защото човекът се е пречистил, притежава духовен поглед и никога не използва за зло уменията, които притежава. На преден план винаги трябва да стои духовното усъвършенстване. Сега сравни това с традиционния подход на маговете – те веднага се захващат с овладяването на конкретни магически умения, без да размишляват дали е позволено, или не. И понеже не могат да различават доброто от злото, попадат директно в прегръдките на дявола. Смятат, че вървят по пътя на усъвършенстването, а всъщност копаят гроба си. Най-лошото е, че всякакви увещания най-често се оказват безполезни. Хората не вярват, че някой може да ги контролира. Или не съм права?

— Права си – призна Максим. – Струва ми се толкова нереално просто защото не чувствам никакъв контрол върху себе си.

— Точно за това говоря. Твоето съмнение е резултат от действието на имплант, внедрен в съзнанието ти. Скитниците се боят, че човек ще осъзнае присъствието им, и всякак се опитват да го отклонят от действия, които са вредни за тях. При това те така ловко ни манипулират, че не забелязваме присъствието на чужда воля.

— Добре, а как се проявяват скитниците на обикновено, битово ниво? Можеш ли да приведеш примери?

— Случайно си закачил някого с лакът в уличната блъсканица, онзи те е наругал. В отговор ти го удряш в лицето. Уж всеки действа сам, но на практика и у двама ви работи програмата на импланта. Задачата на чуждия разум е да ви предизвика да изхвърляте енергията си. Всички ваши реакции са обусловени предварително, в тази ситуация вие действате като марионетки. Единият изругал, другият не изтърпял обидата. В резултат се биете, а скитниците ликуват и поглъщат енергията ви. Така е във всичко, и в най-дребните неща: ти мислиш, че това са твоите желания, мисли, подбуди и емоции. На практика са интриги на скитниците с цел да изстискат от тебе още малко енергия. Именно затова маговете се стремят да се избавят от желанията, понеже разбират, че всички тези желания не са наши. Обикновеният човек прилича на кукла марионетка, окачена върху нишка от страсти и желания. Маговете прерязват тези нишки една след друга. Така все някога идва момент, когато скитниците губят способност да контролират човека. Просто няма как да го пленят. Такъв маг е като вода. Колкото и да я хващаш, тя изтича между пръстите ти.

— Добре, това е ясно. Но ако просто искам да ям или да пия? И това ли е обусловено от имплантите?

— Това са потребности на тялото, които може да бъдат коригирани от скитниците – отговори Рада. – Например потребността от храна се превръща в чревоугодие. Любовта се изражда в секс. Добави тютюна, алкохола и наркотиците – и ще видиш, че скитниците си вършат добре работата. Остава само да им завиждаме.

Максим неволно се усмихна:

— Кажи, а имаме ли въобще нещо свое?

— Ако човек е създаден от Бога, по дефиниция нямаме нищо свое. Имаме онова, което ни е дал Бог, и другото – което са ни натрапили скитниците. Затова главната задача е да очистим съзнанието си от всичко, което ни е чуждо и противоестествено. Чак след това може да говорим за осъзнато лично развитие.

— Като цяло нещата ми се изясняват. Но все пак ми е странно, че някой ме управлява в този момент. – Максим погледна Рада. – Звучи като фантастика.

— Вярваш ли ми?

— Вярвам ти – кимна той, защото вече знаеше какво ще каже.

[josemity]

Newage ни предостави подходяща информация, благодаря. Макар и с някои неща, от написаното да не съм съвсем съгласна...за момента.
Това, което мога да допълня е, че летачите не са най-опасния противник за един маг. Има много по-опасни същества от тях и ако трябва да цитирам гласа от сънуването си, "летачите са нищо в сравнение с тях". Когато видях това същество ме обзе вледеняващ ужас. Помислих си, че ако това ме нападне, а то за щастие нямаше такива намерения в момента, аз нямам никакъв шанс и това ще е моят край.
Другото, което искам да допълня е за една моя погрешна теза от преди време, а именно, че летачите и ретилиите са едно и също. Това не е така. Един много напреднал маг Dreamways, в чиито опитности и съвети се прислушвам доста внимателно, дава инфо по въпроса. Тексът е на английски.

[newage]

[fresh]

По този въпрос с "божията помощ" малко ми стана странно. Кастанеда говори за намерение - безлична сила и тн...То е на наше разположения и в същото време не е...

Ако ставаше с божията помощ повечето ревностни христяни и хора от други религии да са се освободили от летача отдавна. Може при някой да работи това...

[lexas]

[fresh]

Разбирам те напълно. И аз съм чел за светци и си мисля, че има подобни чисти хора. Тук говорим по скоро за терминология. Понеже обсъждаме творчеството на Кастанеда - за това ми е странно. Воините също изпитват "обич" и "любов" (спомни си как Хенаро прегръща земята), но просто не се "молят" на бог???

[newage]

[fresh]

В крайна сметка ти си прав за себе си и обратното нали? Все пак лично мен ме привлича учението на дон Хуан такова каквото го знаем