Влез    Регистрация
  • Автор
    Съобщение

Връщане/Спомняне... или нещо съвсем обикновено?!

Мнениеот lexas » Пет Дек 25, 2009 9:55 am

Още по-действено ще стане придобитото чувство за благоговение, когато към него се присъедини и друго чувство. То се състои в това човек да се приучи да отдава по-малко значение на впечатленията си от външния свят и в замяна на това да развива силно вътрешния си живот. Човек, който преминава от едно впечатление към друго, който всякога търси развлечения, не е годен за окултното знание. Ученикът не трябва да бъде глух за впечатления от външния свят, но богатството на неговия вътрешен живот трябва да направлява тези впечатления. Човек със силно чувствителна душа има коренно различни преживявания, когато преминава през планинска местност, от друг с бедни душевни чувства. Само преживяното вътре в нас може да ни даде ключа към истинската красота на външния свят. В душата на човек, който стои сред скалите и гледа океана, слушайки великия прибой на морето, могат да се породят невероятни видения, но друг може да има съвсем малко преживявания, докато прави същото. Разликата е в чувствелността, която винаги тръгва от вътрешния свят и стига до външния... пътят е такъв и никога не е обратното. Светът във всички свои прояви е изпълнен с божествено величие, но за да възприемем величието в обкръжаващата ни среда, трябва предварително да сме се научили да я преживяваме в собствената си душа.
За да постигне тази си цел ученикът трябва да намери в своя живот такива минути, в които той в самота и тишина да се погълне в себе си. Но в тези мигове той не бива да се отдава на размишления за своето лично аз. Това би го довело до противоположни резултати. Той трябва в такива минути на вътрешна тишина да даде отзвук на преживяното от него досега; на всичко онова, което му е открил външният свят. Всеки цвят, всяко животно и човек, всяко явление ще му открият в тези мунути на тишина неочаквани тайни. Това ще го подготви да гледа на всички впечатления от външния свят със съвсем други очи. Бързото преминаване от едно впечатление към друго притъпява способността за познание. Само възприемащият, който упорито се стреми възприеманото да му открие своята същност, успява в крайна сметка да развие своята познавателна способност върху света до неподозирани висоти. Ученикът не бива да се стреми да продължи бързо нататък усещането, а чрез вътрешната дейност да обработва отново и отново възприетото, докато то му се разкрие напълно и му стане кристално ясно.
Тук се крие твърде опасен подводен камък. Вместо да работи със себе си вътре и вън, човек може да отправи силите на волята си само навътре, за да задържи възприетите впечатления и да изчерпи доставяната от тях наслада, и тогава за ученика се откриват много източници на заблуждение. Той трябва да премине през цял ред съблазни. Всички те искат да завладеят неговото „аз”, да го затворят в себе си, тогава, когато той трябва да го открие за света. Той трябва да търси впечатленията, защото само така може да пренесе външния свят в своята душа. Ако се притъпи за впечатления, човекът ще заприлича на растение, което няма да бъде повече в състояние да привлича към себе си храна от околната среда, защото е поставено в тъмна стая без светлина. А ако се ограничи само във възприемане на впечатления, той се затваря в себе си и ще има значение само за себе си, но не и за света. Колкото и силно да живее, колкото и силно да развива своето „Аз”, светът ще го отдели от себе си. За света той е мъртъв. Ученикът гледа на всички впечатления само като на средство да стане по-ценен за света. За него насладата е само наставник, който му тълкува живота. Той се учи не да събира знания като съкровища, а да може със своето знание да послужи на света.

Пояснение: личното ми мнение е, че под свят може да се разбира тук и „Висш Аз”, „духовните светове”, а също така и добре познатия „наш си свят.  А под наслада спокойно можем да разбираме „емоция”. Разбира се, не е там работата. Всеки сам ще си дешифрира текста и ще вземе полезното за него. ( бел. lexas)...

Човекът трябва да отдели от своя всекидневен живот определено време, през което да се отдаде на съвсем друга работа, различна от всекидневните му занятия. Не трябва обаче да се мисли, че тези минути на вътрешна тишина нямат нищо общо с неговите постоянни занятия. Напротив, този, който правилно използва тези минути, ще забележи, че придобива нови сили за изпълнение на всекидневните си задачи. Също така не трябва да се мисли, че изпълнението на това правило ще отнеме на човека времето, необходимо за изпълнението на задълженията му. Не. Достатъчни са пет минути всеки ден. Въпросът е как да се използват.
В тези минути човек трябва съвършено да се откъсне от обикновения ход на своя живот. Неговите мисли и чувства трябва да приемат съвсем друг характер. Пред духовните му очи трябва да преминат неговите радости, скърби, грижи, изпитания и постъпки. Той трябва да ги разглежда от висша гледна точка. В обикновения живот ние гледаме на делата на другите със съвсем други очи, а не както на нашите собствени. Това е естествено, защото човек е свързан вътрешно с всичко, което преживява или върши, докато преживяванията и постъпките на другите разглежда само отвън. Затова в минутите на тишина трябва да се помъчим да разглеждаме своите преживявания и дела така, като че това са преживявания и дела на друго лице.
Човек трябва в известни минути да погледне в себе си като страничен човек и с вътрешно спокойствие и обективно обсъждане да се противопостави сам на себе си. Когато това се достигне, собствените преживявания се явяват в съвсем нова светлина. Докато човек е затворен в тези преживявания, той е толкова свързан със същественото, колкото и с несъщественото. Погледът, достигнат при вътрешния покой, отделя същественото от несъщественото. Всяка печал, всяка радост, всяка мисъл и всяко намерение изплуват отново и предават ново значение, когато поставиш себе си пред себе си. По същия начин, когато човек се намира в долината и наблюдава всичко от тази гледна точка, той вижда едно, а когато се покатери на върха на планината и хвърли поглед отгоре към цялата местност, вижда съвсем друго. Ценността на такова вътрешно спокойно самообладание зависи не толкова от това, което тогава се наблюдава, колкото от това, че се възвръща духовната сила.
Всеки човек носи със себе си освен своя видим човек, още и висшия човек – ако може така да се каже, който остава скрит дотогава, докато не се пробуди. Всеки сам трябва да го пробуди в себе си. Докато това висше същество спи, спят и висшите способности, които водят към свръхчувственото възприятие и познание.
Посочената по-горе сила, която води към вътрешен покой, е сила магическа, която освобождава висшите способности на човека. Докато човек не почувства в себе си тази магическа сила, той трябва сериозно и строго да продължава да прилага посоченото правило, при пълна увереност, че най-после ще дойде ден, когато около него ще се разпространи духовната светлина и за неговото вътрешно зрение ще се открие съвършено нов свят.
Целият успех на човека зависи от това – доколко той е способен енергично, с вътрешна устойчивост и чистосърдечност да разгледа своите мисли, чувства и постъпки от гледището на страничен човек.
...
Необходимо е да прекрачи това и да се възвиси до чисто човешкото, което няма нищо общо с неговото особено положение. Той трябва да премине към разглеждане на онова, което би го засегнало като човек, ако се намираше при съвършено други условия.

из „Път към познанието на висшите светове”, Рудолф Щайнер

Не съм почитател на сляпото преписване на текстове. Но този и предишния наистина ме докоснаха по различен начин. Различен от начина, по който ме докосват същите идеи, прочетени в книгите на Кастанеда или хакерите. Винаги съм се стремял да изравня силите. Винаги ми се е искало да бъде постигнат баланс по отношение на идеите ни за света. А когато тези идеи струят от един източник, без значение колко истински и правдоподобен е той, такъв баланс е невъзможен. Знам, че има хора, на които им харесва да клонят към светлото или към тъмното. "Светло и тъмно" не значи "добро и зло". Има добри тъмни. : )

Та, чрез горния текст ми се щеше да хвърлим нова светлина върху идеята как да използваме и защо да използваме вътрешните си възприятия всеки ден. Пък било то и по 5 минути, между всичко останало, което си е чисто човешко. Успех, приятели!
Освежи се!
lexas
Активно сънуващ
 
Мнения: 100
Регистриран на: Пет Авг 15, 2008 11:33 pm

Назад към Карлос Кастанеда

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron