poligon.evroweb.com

Много специален цитат от Огънят отвътре...

Никога през живота си не бях изпитвал такава меланхолия. Това беше една тъга, за която нямаше точно определена причина, но аз я свързах със спомена за дълбините, които бях видял в огледалото. Беше една смесица от най-чист копнеж към онези дълбини и абсолютен страх от тяхната вледеняваща усамотеност.
Дон Хуан отбеляза, че в живота на воините е нещо съвсем естествено да си тъжен без видима причина. Ясновидците твърдят, че сияйното яйце, бидейки енергийно поле, усеща крайното си местоназначение винаги когато се нарушат границите на познатото. Само едно зърване на вечността извън пашкула е достатъчно, за да наруши уюта на нашия опис. Меланхолията, която се появява в резултат на това, понякога е толкова силна, че може да доведе до смърт.
Той каза, че най-добрият начин да се отървеш от меланхолията, е да й се присмееш. Той прокоментира с подигравателен тон, че моето първо внимание правело всичко възможно, за да възстанови реда, който е бил нарушен от срещата ми със съюзника. И понеже нямало начин да се възстанови този ред с рационални средства, първото ми внимание го правело, като съсредоточавало цялата си сила върху тъгата.

Продължение на цитата :

Казах му, че дори да е така, меланхолията ми е истинска. Това, че й се отдавам, че съм тъжен и унил, съвсем не изчерпва чувството за самотност, което бях изпитал при спомена за онези дълбини.
- Значи най-после нещо те достига - рече дон Хуан. - Прав си. Няма нищо по-самотно от вечността. А нищо не е по-удобно за нас от това да сме човешки същества. Което от своя страна е още едно противоречие: как може човек да запази оковите на своята човешка природа и въпреки това радостно и решително да навлезе в абсолютната самота на вечността? Когато разрешиш тази загадка, ще си готов за последното пътуване.
Тогава узнах с абсолютна сигурност причината за своята тъга. Това бе едно повтарящо се чувство у мен, което аз винаги забравях, докато не осъзнаех отново същото нещо, а именно: колко дребно и нищожно е човечеството в сравнение с необятността на онова самостойно нещо, което бях видял отразено в огледалото.
- Човешките същества наистина са нищо, дон Хуан -рекох аз.
- Знам какво си мислиш - отвърна той. - Разбира се, че сме нищо, но точно в това е най-голямото предизвикателство - че ние, дето сме нищо, бихме могли действително да се изправим пред самотата на вечността.

Толкова много въпроси...
А отговорите са навсякъде наоколо.
Понякога макар и в цитати...

"— Какво става с хората, чиято събирателна точка е загубила неподвижността си? — попитах аз.

— Ако не са воини, си мислят, че откачат — рече той с усмивка. — Точно както ти си мислеше по едно време, че полудяваш. Ако са воини, те знаят, че са полудели, но търпеливо чакат. Разбираш ли, да си здрав и нормален означава, че събирателната ти точка е неподвижна. Когато тя се мести, това буквално означава, че човекът е побъркан.

Той каза, че има две възможности пред воините, чиято събирателна точка се е разместила. Първата е да приемат, че са болни и да се държат като побъркани, реагирайки емоционално на странните светове, които наблюдават поради местенията на своята точка; втората възможност е да останат спокойни и невъзмутими, знаейки, че събирателната точка винаги се връща в първоначалната си позиция.

— А какво става, ако събирателната точка не се върне в първоначалната си позиция? — попитах аз.

— Тогава тези хора са загубени — отвърна той. — Те са или неизлечимо луди, защото събирателната им точка никога няма да може да събере света такъв, какъвто го познаваме, или пък са несравними ясновидци, които са поели към непознатото.

— А от какво зависи, кое от двете ще се случи?

— От енергията! От безупречността! Безупречните воини никога не губят твърдостта си. Те остават невъзмутими. Много пъти съм ти казвал, че безупречните воини могат да видят ужасяващи светове и в следващия момент да разказват някой виц, да се смеят с приятели или непознати."
Огънят отвътре

Нов отговор на въпрос. Надявам се цитатът да отговаря на въпроси и на други.

"Изисква се само безупречност, енергия, а тя започва с една единствена постъпка, която трябва да бъде съзнателна, точна и да се издържи. Ако такава постъпка се повтаря достатъчно дълго, човек придобива чувство за непреклонно намерение, което може да се приложи върху всичко друго. Ако се постигне това, пътят е чист. Едно нещо ще води към следващото, докато воинът не осъзнае целия си потенциал"

Огънят отвътре

Какво е офенс?
Аз имам представа, коя беше/е моята единствена постъпка, която е съзнателна, точна и която съм я издържала.
Колкото до теб - отговорът на въпросът ти е в самия въпрос.
Какво по-специално те интересува от моя личен опит. Тук-там говоря и без цитати. Как си представяш ученик без учебник. Тогава е по-скоро живот преминат на слука, без осъзнатост и собствени постижения.
Цитатите са отговори на мои въпроси отправяни към хората. Хората не са могли да ми отговорят, когато аз съм питала. Ако направиш справка с учебник - понякога се оказва, че май друг е открил Америка. Изтъркано, ама...

.

ихаааааа