Решението на Карлос Кастанеда

[magal]

[lexas]

В последните 10 дни попадам отново и отново на информацията, че Дон Хуан наистина е дал задача на Кастанеда да пише книги, но като магьосник, а не като писател... писна ми да попадам на нея, така че ще поправя грешката си. Josemity бе права ииииии... все пак първата книга не е писана от променено състояние, което вярвам и си личи. : )

А, magal, супер е, че имаш групичка, с която даже чувствате енергийна връзка помежду си. Това е ясен знак, че нещата са истински при вас. Когато намерението ви поведе в различни посоки, групата ще се разпадне от само себе си, макар да казват, че слаба енергийна връзка винаги остава, колкото и време да е минало. И поискаш ли, отново ще ги намериш. : ) Малко като легенда звучи, ама един човек го сподели точно по този начин. А на него може да се има доверие, че е точен в изказа си. Такава група определено не е "масовост"... буа... чак ти завиждам леко.

Единственото ми чувство за отбор, което съм имал е свързано с някогашната ми страст по баскетбола. Тогава групичката момчета, които се занимавахме с това буквално по цял ден ( а аз често и до късно през нощта) имахме щастлив живот. Нищо друго нямаше значение. Всичко останало лесно се игнорираше от вниманието ни, оплетено от безкрайните възможности, които виждахме в това, което правим. В последствие се оказа, че възможностите не са чак толкова безкрайни. : )

Тази твоя аксиома "Купона тече... и е невероятен." ... Разбирам те. Някога да си минавал през "тъмни времена". Знаеш, когато си сам и дори това донякъде е нещо, от което се нуждаеш. Сутрин ставаш, вечер лягаш и винаги си по някакъв начин празен... ама жестоко празен. Да си минавал през такъв период? Май навлизам в подобен. Така че твоята аксиома няма как да проработи за мен : ) Един ден ще надрасна моите три аксиоми, но дотогава предполагам, че доста вода и болка ще трябва да изтече. "Животът на всеки човек е Ад. Човешкият живот ( като състояние "човек") е Ад. Никакво ново знание не може да промени горното." ... ТОва ми дава стабилна основа, върху която да не се клатя между различните емоционални състояния, каращи те да мислиш, че нещо наистина се случва. Будистите са си измислили благородни истини... първата от тях е подобна "Животът е страдание." ... Все още съм далеч от чистия и искрен поглед на дзен-монасите, макар много добре да го имитирам пред други хора. : )

Пояснение към понятието "Ад". Пиша го в смисъла на: "среда, която постоянно афектира човека в положителен или отрицателен смисъл." : ) Припомни си думите на агент Смит: "Всеки вид на планетата постига естествен баланс със заобикалящата го среда, но не и човекът." Вярвам, че магьосниците, великите реализирали се от всяка духовна традиция, са успели да постигнат именно това - баланс.

А... и най-важното. Ще е супер да се научим да пишем постове, както Кастанеда е писал книги - като магьосници!

[magal]

[lexas]

Именно, именно... избрали сме го.

Magal, според мен изобщо не трябва да има купон или кошмар. Трябва да си е просто реалността и всички потенциални възможности, които произтичат от самата нея. Един монах преди да достигне просветление дълги години се питал "Кой е господарят?" . В онези времена, когато вниманието ти може да се разсее само от яденето и нагона ти, сигурно е било трудно да се изнервиш, че не ти определяш действията и мислите си. А сега лудницата е в пъти по-забележителна. Та... господари на себе си.. не на ефира! ; )

Не съм правил преглед, но ще бъда готов за опасността, която описваш. Дълбоко убеден ли си, че си правил истинско спомняне или е било по-скоро повърхностен опит от любопитство и амбиция? : ) Я си Спомни!

Благодаря ти за разговора, приятелю. Получих много приятни усещания, но виждам, че спамът заплашително се разраства, та чак срам ме хвана от себе си и безогледното споделяне. Затова ще спра дотук и ще си почина... за малко.

[magal]

[азук]

[billy_dzen]

Книгите на Кастанеда са се появили през шейсетте години. Били са четени от милиони хора. Да не говорим, че съществуат учения, които в продължение на хилядолетия са били достъпни и четени от милиради хора. Отчитайки тези факти си правя извода, че няма такова нещо като криене или липса на информация, а неправилно тълкуване. Очевидно е (за съжаление), че по-голямата част от народонаселението е тотално неспособно да извлече някаква полза от тази информация. А тази част, която все пак прави някакви опити да я асимилира и оползотвори, често попада в капана на познанието, който се състои в опитите то да бъде обяснено и разбрано. Това, което се набива на очи четейки Кастанеда е неговия стремеж да описва нещата, които му се случват. От една страна това може да се отчете като плюс, защото ако той нямаше този стремеж, ние нямаше да знам кой е Дон Хуан, за какво се е борил и какво е постигнал. От друга страна усещаме, че същността на това, което се опитва да предаде Дон Хуан не може да бъде обяснена. От това става ясно, че пътят може само да бъде посочен. Само и единствено от нас зависи дали ще го извървим до край.
По въпроса за хилядите методи и учения мога да кажа: всеки сам за себе си решава кой път да поеме и ако го направи достатъчно отговорно и осъзнато, няма да я има нуждата да обвинява нещо или някого. Ние всички търсим и се учим, и никой не може да стигне до етапа в който да открие "нещото" и търсенето да приключи. Нещото, което ни се случва се нарича еволюция и аз бих се радвал тя да продължи колкото се може по-дълго.