Исус Христос

[kas]

Muskula, веднага ми привличаш интереса с 2 много истински неща: как да се пазим от летачите и тем подобни и новите начини за постигане на повече осъзнато сънуване. Ще се радвам ако намериш скоро време да ги споделиш.
Аз лично напоследък имам сериозен проблем със запазване на вътрешен баланс... от една страна звучи зле, но от друга ми помага изключително ясно да проследявам схемите си на поведение, които на практика изкривяват обективния ми поглед върху ситуациите. Имам чувството, че социалната ми личност отчаяно се стреми да възвърне властта си върху действията ми, уви - успява със страшна сила. Но битката тепърва предстои

[Silviya M]

Здравейте !!

Това за дърветата - доста пъти го предъвквах, като случка. Сигурно се оказа, може би - знам ли?!, най- невероятния страх, който съм изпитвала напоследък. Докато не ми светна реалния, или не чак толкова - "спомен".

Вървях към работата и пиех кафе от автомат - най-якото. Сутрин рано, беше в най-големия сняг, за 12 -часовата смяна, в събота. Датите и дните не са важни в момента. Когато стигнах до гората от вековните дървета, точно на 200 крачки от входа на работата, ме обзе някакъв невероятно - неконтрилируем страх. Имах време и сложих чашката с кафе на една пейка. Запалих цигара, за да се овладея. Тресенето на клетките е крайно неприятно усещане - кофти вибрации. Много кофти. Познавам ги отпреди. Мислех - дали да ида при хората, или да постоя сама. Като е страх - всеки търси хора. Аз реших да постоя сама. Какво знаят не-феновете на КК... Първа грешка. Отива се при хора, незнаещи нещата. Но готини хора. Знаех, кой е бил нощна. Тогава чух тътена. Като от много дълбоко - е мнооого меко казано. И погледнах към гората. Нещо неописуемо. Дори се чудих да вляза ли, или да избягам?! Ама нали ме чакат хора, които разчитат на мен... Тръгнах и спрях - беше, като магия, но ужасна. Кой да знае, че вселената е и хищна на места.

Дърветата се тресяха. Вековни дървета се чупеха от снега и това беше в онова пространство - като в плазма. Сякаш те се страхуваха, а аз знаех за техния страх. Понечвах няколко пъти да тръгна и се отказвах. Накрая тръгнах и видях. Будна ги видях. Двестата метра ми се сториха, като километри - не му виждах "края" на това случващото се. Огромни клони паднаха - един зад мен, като пристъпих, един пред мен - сякаш ме спираха. Вървях, като в приказно нещо, случващо се някъде там, на някой друг, а не на мен. Имах чувството, че вървях с часове, предвид, това че съм си "играла" със свиването и разтягането на Времето. И предвид това, че Време - не съществува, а всичко се случва - сега. Като напушалка и пиянка... Там светът се тресеше.

Доста се чудих преди това - дали да не мина по другия път, отдолу, вдясно. Но и там имаше дървета, а в снега нямаше и следи - човек да е минал. А и не бях изобщо сигурна, за състоянието, в което се намирах, че няма да се объркам хептен.

Толкова не се страхувах да не ме удари дърво, колкото да не откача от усещането за страха на дърветата. Ооо бяха мили до входа. А после трябваше да работя на 100%. За това, може би - само може би - отделих около 500% за страха... Сърцето ми биеше лудо. Нямаше долни и горни вибрации - имаше само и единствено страх. Съвсем в будно състояние, или сънуване с отворени очи. Нищо, че за будно сънуване се смята осъзнатото. Според авторитетите. Друго си е да си сънуваш - ей тъй съвсем събуден за разните случващи се неща.

Това май хората наистина ги плаши. Смята се, че това не е разумно контролиране на СТ, а почваш от трета врата, връщаш се в първа, после си след седма, разни други вариации и така. Ама случва се. Понякога си мисля - струва ли си изобщо усилията. Не, че не съм се махала и отказвала поне 100 пъти. Не става.

И това кръстосване на погледа - хич не го разбирам, защо се получава. При условие, че може съвсем контролирано да се гледа, примерно, като пиша и чета. Всъщност, за да пиша - просто си оправям очите.

Когато се махах - в един от всичките случаи, наистина имах нужда да поразгледам разбиранията на хората за ученията и религиите, и т.н. неща. Че моите разбирания - бяха отплели наникъде. Много интересен период от време. Тогава вече съзнателно непрекъснато си мислех, че сигурно си има воини - сънувачи, да река (усмивчицата е към мен), които просто си сънуват и се пробват с разни сталкерски неща. Къде се справят добре, къде - по-зле, ама... Поне правят нещо по въпроса. Докато не разбрах, макар и с огромно закъснение, че във Вселена - само с Любов не става. Не да не става, изобщо не е това. Дори на улицата, в транспорта. Камо ли, какво остана за сънуването.

Ежедневието и това последното занаучаване - отново тотално разбиха така добре подредения ми мъничък свят. И така - от А и Б - всеки път.

[kas]

Благодаря ти, liar за този свеж полъх на свобода!

[Silviya M]

Различни са разбиранията на хората за свободата (или Свободата).
Няма и как да ги знам всичките. Всъщност - не ми и трябва, но понякога наистина е много изненадващо нечие мнение по въпроса. Тесногръдо ми седи. Може пък моето разбиране за тяхното - да е такова. Кой да знае.



Това, което си казал ме радва обаче.

Аз благодаря !

[Silviya M]

При друг повод дон Хуан ми каза следното: „Сънуването може да се преживее само лично. Сънуването не означава единствено да имаш сънища, нито пък да бленуваш, да желаеш или да си представяш разни неща. Чрез него ние можем да възприемаме други светове, които несъмнено сме в състояние да опишем, ала не можем да опишем какво ни е накарало да ги възприемем; и все пак чувстваме как сънуването разкрива пред нас тези други сфери. То е като някакво усещане — като процес на телата ни, като чувство в душите ни.“

Цитатът е от "Изкуството на сънуването".

Когато търсих откъде се вземаше енергията , се оказа, че много от нещата на КК съм забравила, а други преиначила, може би - заради собствените си преживявания (по-точно от самия начин на възприемане, голямото разнообразие, или струпаността им, понякога и в не дотам подходящи ситуации от тази реалност).

Не е лоша идеята да се прегледа КК отново от сегашната моя позиция, колкото и да ми се струаше, че не мога да се занимавам сега с това. Ей тъй, макар и покрай останалите неща, или по-точно едновременно с другото, с което се занимавам в момента, включително и "нови изживявания".

Искаше ми се да кажа и нещо друго, което само докоснах в горния пост. Няма да е ново - нито за мен, нито за друг.
В религиозните учения, течения, философии (много огромна тема и си има други, които си ги изледват), включително и секти (сигурно са залитания от оновните) - има едно много основно, важно, ценно, само мнението ми е. И това е намерението на тези, които са ги основали, измислили, или - не ги знам, какво точно. И това намерение на техните предани последователи. Но само намерението. Като да летиш на крилете му. И точно то, ми се струва, това нещо, което прихваща хората, щото е невероятна сила. Че се самоопределят и според уловилото ги - като само примерно - будисти, кришнари, християни и т.н. Уважавам тяхното разбиране за нещата.

Пределно ясно е, че има доста налудничави, и дори не ми се иска да им кажа и философии ..., и които не са ми даже и интересни.

[Silviya M]

Последните вечери разглеждах нещо много интересно, което се случи у дома.

Ако това не е за тази тема, макар и раздела да е "Срещи с Духа" - нека бъде преместена, където трябва, моля.

Преди няколко дни валя дъжд, който по-късно през деня, докато валеше, обличаше клоните на дървета, листата им и всичко останало с тъничък слой лед, с тук-там малки шушулки.

Заедно с кучето, в този ден седяхме пред дома и гледахме, колко е интересно на вечерната светлина това явление. Първо беше станало много студено и образувалата се ледена коричка беше започнала да се пука с някакво странно, но не неприятно звънтене. А после стана топло изведнъж и малките парченца лед падаха по земята пак със звън, но в съвсем различни тоналности.

Кучето бягаше назад-напред, като му дотъпя да стои до мен. В един момент усетих някакъв хлад. Такъв хлад усещам не за пръв път и изобщо не може да ме притесни. Много е приятен, когато е непоносима жега. Обикновено с него пристигат две неорганични доста дълги и тънички и си плуват наоколо. Сега чувах звука от ледчетата и този на от стъпките на кучето, особено, когато минаваше през местата с паднали сухи листа. Но там сега имаше и ледени късчета. Много интересно ми стана и се заслушах доста по-внимателно. Концентрация много не беше нужна, защото вечер е обикновено тихо, а и напоследък започнах отново да се забавлявам, с долу-горе сносни постижения в осъзнато сънуване, докато спя.

Мернах последно кучето, като хукна да бяга нагоре, защото се чуваше може би лай на кучета от там. В същото време, покрай любимото ми дърво, по пътечката дочух друго трополене, с останалия шум, за който казах по-горе. Разстоянието е доста - късо няколко метра 7-8, а трополенето приближаваше бързо. В първия миг, доколкото имах време да мисля, реших че е кучето. Сякаш е обиколило това огромно разстояние, за отрицателно време и се връща от обратната страна. Но като приближи и го видях ... Просто се ужасих, без да се замислям за внимание, или пък контрол. Това, нещо, което се приближаваше беше 5-метрово куче-вълк, или друго безобразно същество, или не чак същество. Дори не се обърнах да вляза вътре. Просто се вцепених сякаш. Нямам представа, дали се страхувах. Само гледах и слушах. Усещах невероятен студ. А кучето ми след малко наистина се появи от долната страна - в съвсем нормалния си вид. Даже и не лаеше. Просто дойде и сякаш уплашено седна до краката ми.

В следващите вечери, когато излезех вън и се заслушвах, ако имам време - понякога чувах онова трополене, с тумкане по земята, в листа и лед.

Предната вечер го чух много силно и близо, и с трясък затворих вратата. От вътрешната страна. Само след минута реших, че е глупаво и станах и отворих. Беше си кучето. Влизайки вътре огново беше притихнало така странно и ме гледаше по същия начин от преди. Нали си има нужда ума и от обяснение... Понякога.

Снощи отвътре чух шума. Дори не го чух само аз. Сякаш по -различно шумолеше, но си казах, че сигурно така ми се струва. Не се поколебах да отворя, ама изобщо. Това нещо сигурно трябваше да се види. Оказа се котка - прекрасна бяла котка, която от една кесия беше решила нещо да си похапне. Даже и не ми обърна внимание. Изчезна чак, когато кучето изхвърча да я гони. То не си пада особено по котки. Да не казвам хич. Котарака ми живее на покрива и за да установим контакт с него правим доста еквилибристики и двамата. А по пътя доста се чудим, дали се познаваме от някъде, като се срещнем.

Логическото обяснение е котката. Може и куче да е било. Ако ДХ имаше интернет сигурно щеше да ми пише тук на лични, или мейла, или съобщение във ФБ, смееки се и тупайки се по бедрата - "Какво излишно хабене на енергия. Ти вместо да видиш - пиля сили за простотии !!!! "

Нещо, като случката с комара, или друга такова на Карлитко.

[Silviya M]

Състояние, когато в най-ясно съзнание, “тук и сега”, се озовеш на съвсем различно място от това “тук”.

Това съм го писала аз през 2010г., в една тема за сънуване. Там имаше доклади на воини руснаци, които също съм гледала, за да сверя случките и състоянията на съзнанието.

От малка имам излизания извън тялото в будно състояние. Винаги съм се старала да „контролирам“ това, което виждам с просто око, като не съм пропускала никога да наблюдавам света в крайчеца на миглите и тоя, който е пред мен да е едно цяло. Поради тая причина, когато порастнах не слагах спирала. Карлос казва –

Единственото ясно чувство беше, че съм пресякъл успоредните линии и че това в момента няма никакво практическо значение. Вътре в мен напираше да излезе някаква запечатана горест. Необяснима сила се мъчеше да ме разкъса на парчета. Вече не можех и да дишам и всичко пред мен почерня.

За разлика от него, от някаква възраст 5-6 годишна, до сега не съм губила съзнание, никога. Но е бивало пречка да пресека улицата. Това, което съм виждала обикновено беше тунел, следва Тъмното спокойно море на осъзнаването и Краищата на Световете. Където са Краищата е третото внимание. Тогава, когато се е случвало – не можела да водя смислен разговор, нито да помоля за помощ, нито нищо. Но трябва да се говори и пита. Просто трябва да изчакам, докато премине. Усещането е – цветно пресичане на хиляди светове, като калейдоскоп.

И тогава аз изпитвах най-невероятното отнасяне. Като че ли карах с безумна скорост. Виждах откъслеци от пейзаж, образуващи се в мъглата, и изведнъж се озовавах в друга физическа реалност; беше някаква планинска местност, неравна и враждебна.

И наистина е Вселената преминава през мен. Разкъсването на парчета е –

„Дон Хуан обясни, че когато събирателната точка се отдалечава от обичайното си местоположение и достигне определена дълбочина, тя разрушава една бариера, която разстройва за миг способността й да подрежда излъчванията. Ние го усещаме като моментна перцептуална обърканост. Старите ясновидци нарекли този момент „стената от мъгла“, защото един пласт мъгла се появява всеки път, когато подреждането от излъчвания се колебае.“


Горестта не може да се изрази по друг начин, защото е невероятна болка в сърцето, освен със сълзи.

Видях по-късно двама души, в различни периоди от време. Жената не можеше да върви. Близките й я водеха на Психиатрична ТЕЛК. Като стъпваше, сякаш се изкачваше по планински неравен склон, така вдигаше краката си. Очите й бяха неистово уплашени. (Всъщност, описанието за мен на странични хора е същото.) Мъжът се беше загубил и докато да дойде полиция да го вземе, стоя при мен. На излизане не можеше да слиза по стъпалата. Не можеше да прекрачи и крачка, а ръцете му бяха напред, като на слепец, вдигаше краката си по същия начин, както жената. Хората се чудеха, какво да го правят. Докато аз си знаех, че просто трябва да вървя пред него и да говоря, той се ориентираше по гласа и рамото ми.

Освен това, елементът, който винаги имах в съзнанието си беше една жена от града. Нормална жена, с нормално семейство и живот. След прочитането на книга – две от тия, които обясняваха някои от състоянията на съзнанието на Карлитос, в които съм попадала на яве и в сън, видях жената, изгубила разума си, превърнала се в просякиня. Нямаше да обърна такова внимание, ако не знаех, че преди това се изявява, като ясновидка.

Това е обяснено в книгите, като обръщане на главите за среща с времето, в Дарът на орела, Флоринда. Застава се срещу предстоящото време, изобщо срещу времето.

А после някаква ветроподобна сила ни издуха в нещо, което за мен вече нямаше никакъв смисъл.

Това е пресичането на успоредните линии. Събирателната точка е разтегната в дълбочина и е с формата на черта. Може човек да се озове в съвсем друг свят цялостен, както и да се върне тук. Обаче се изисква Лична Сила. Така се е случило с Предизвикателя на Смъртта. Така ще се случи и, когато се махам от този свят. Това е да изгориш с Огънят отвътре и да си идеш цялостен. И с материалното тяло. Има и друг вариант, разбира се и това е да събереш нов, друг свят, който пак е тук. Това е любимото място на Силата, град и т.н. (За събирането на други светове, основно, Хенаро разказва на Карлитос в Сънувачът и Сънуваният, Сказания за силата.)

Затова, когато съм описвала преживяванията е непонятно за хора, които не са имали и бегла представа за случващото се. Всмукването е, като през голям отвор, като през вентилатор. Връщането в нормално състояние на съзнанието е невъзможно. Необходимо е време „тук“, за да се „върне“ човек. А аз ходех на работа и нито за ден не съм спирала. Всъщност не съм чувала, нито чела някой да се е върнал от там и да си е останал нормален. А доста съм чела. Оставам единствен случай. Бих поздравила искрено и от сърце някого, ако самостоятелно се е справил.

Успоредното същество е това, което лудите, тия с шизофрения, циклофрения, се идентифицират с него. То е архетип. Би могло да бъде Наполеон, Клеопатра, Нефертити и т.н. Доста са писали психиатрите по темата. И няма да се спирам. Има и много вицове за това. Измислени са от тъпаци, които са повърхностни наблюдатели на случки от ежедневието. Не, защото съм много сериозен човек, а защото са ми смешни. Ако бъдат поставени пред същото изпитание, гаранция, че няма как да стане да го изживеят.

Като дете, в будно състояние съм „влизала в огледалото“. Случката е банална, защото много пъти съм я разказвала. В пространствата „зад мен“ се отвори дълга редица с образи на жени, които не познавах. С времето разбрах, че една от тях е Клеопатра. Една друга от всичките, съм била аз, но образът е, както бих изглеждала след доста години. Когато се превърнах в нея, разбрах, какво съм видяла. Пресякла съм успоредните линии и съм намерила успоредното същество. Сега, кагото си мълча навън, седейки, го виждам в очите си, като отражението, което хората виждат в очилата си. Не нося очила.

Когато „едната ръка не може да познае другата“ е заради разцепването на разума. Не е нищо особено. Мога само да кажа, че човек не би трябвало да прекалява с безмълвието и прегледа. Получава се при прекалено чиста връзка с Духа и изчистен ум, хармонизиране на ума.

Наблюдавала съм такива хора, за които двете ръце сякаш са от различни тела и същества. Едната е звяр (лоша), другата е човек (добра). Може да се стигне и до там да се „повредят рефлексите“ и за да диша, на човек може да му се наложи да го прави волево. Това е ужасно, защото няма, как да се владеят условните и безусловни рефлекси, волево.

Има и много други, сегa това ми дойде на ум.

[mirro_75]

И все пак какво ще констатира всеки непредубеден изследовател на християнството. Че Исус Христос е непризнат еврейски месия, титлата "Месия" никога не е включвала хипотетично спасяване на човечеството чрез кеносис (понизяване на Бог в човешкото битие ), а Цар-избавител на юдеите. Дявол, Сатана в днешния смисъл на думата не съществува в Стария завет на юдаизма. 3-4 век Римската империя преживява невиждан упадък след като е завладява ойкумена (целокупният свят за тогавашните хора) и на тезгяха на историята е извадена назорейската ерес,която е смес от култовете към Озирис, Митра, елементи от юдаизма, херметизъм и какво ли още не. И защо се чудим, че има толкова деноминации на християнството, над 3000 може би. Но тогава откъде идва успехът му ? Изглежда, че то се е превърнал в толкова силна електромагнитна сила за mindcontrol и всмукване на свободни електрони-индивиди, че всеки човек в даден период от живота си може да попадне под влиянието на християнските догмати. На който му е комфортно, да си стои в "християнската свобода", но има и луди (воините), които търсят истинската свобода отвъд тази хищническа Вселена.

[Веско]

[вдъхновител]