Магически истории

[josemity]

Изкуших се да отворя такава тема, защото попаднах на един много интересен разказ...Отнася се за трите типа личности, описани от КК. За припомняне:
1. Група - идеалните сектетари, помощници и компаньони. Подвижни, но тяхната подвижност не е плодотворна. Внимателни, загрижени, във висша степен привързани към дома, съобразителни, с чувство за хумор и приятни маниери. Огромен недостатък - не могат да действат самостоятелно. Винаги имат нужда някой да ги ръководи. Независимо дали ръководството е жестоко и противоречиво. Важното е да са под нечие управление, иначе загиват.
2. Група - съвършенно неприятни, дребнави, отмъстителни, завистливи, ревниви и егоистични. Говорят изключително само за себе си и изискват околните да се съгласяват с техните възгледи. Инициативни. Никога не са доволни, в която и да е ситуация. Колкото по надеждни стават, толкова по-опасни. Големия им недостатък, че винаги трябва да са лидери и за това са способни да извършат дори убийство.
3. Нито са приятни, нито неприятни. На никого не се подчиняват и не се опитват да направят впечатление. Имат силно развито самомнение, мечтателни и постоянно размишляват за собствените си желания.Постоянно са в очакване на грандиозни събития, чакат да ги преоткрият и тогава техния живот да се промени. Огромен недостатък- не действат, а само бленуват.
При превода използвах термините на Корсар (виж по-долу неговото съобщение)
Писун - 1-ва група- сопол
Пердун - 2-ра група-пръдя
Блевун - 3-та група-уригня

Имам една магическа история, която ми я разказа нагуала, с когото се познавам. Но думата "разказа" не трябва да се приема буквално. Тази история я разказвам сега, намирайки се в Първото внимание. Този нагуал ми я предаде по неведом за мен способ, без да произнася нито дума. Засега се затруднявам да обясня как го направи. Това беше негова дейстност на безмълвно ниво. Всички свои "истории" той излага във Второто внимание по такъв начин.
Това е история за това, как неговият бенефактор (учител) разбивал социалния шаблон на личността на всеки от неговите ученици.

Той разбивал тези шаблон чрез техниката на Неправенето. Какво е неправене за Шаблона на Пръднята? Само едно, ако пръдната попада под влияние на по-силна от самия него пръдня. Та, този бенефактор изпълнявал ролята на такава по-силна пръдня. Нагуалът каза, че той именно бил тази същата тази пръдня, която попаднала под влиянието на по-силната. Това било война! Той на няколко пъти бил на косъм от това да се сбие с бенефактора си – толкова много го дразнел! Но се налагало да се сдържа, тъй като разбирал, че неговият бенефактор е много по-силен от него и ще го направи на пух и прах (отлупит его по первое число -?). Но раздазнението от бенефактора постепенно прерастнало в страх от него. Това бил страхът на неговата социална личност, която "губила почва под краката си". Той не знаел как да реагира на всичко това, тъй като обичайните спооби на реакция от такъв род не работели. А такава неопределеност пораждала в него страх като социална личност. Безкрайните конфликти с неговия бенефактор, от които той винаги излизал унижен глупак най-накрая станали абсолютно непоносими за него. И тогава той избягъл от маговете. Край! Неговият бенефактор успял да пречупи шаблона му на социална личност, защото да избяга от своя нагуал той успял, но за него не било възможно да избяга от Духа. Там далеч от своя бенефактор Духът го настигнал и го накарал да рухне. Цяла последователност от събития го довела до социалното дъно, където станал жертва на нещастен случай. Той бил в състояние на клинична смърт, но лекарите вече го отписали. Но те отписали вече същество лишено от шаблона на социалната личност. От него останал само маркер (отметка) в случай на необходимост при използване техниката на контролираната глупост.

Още една история за това, как неговия бенефактор счупвал Шаблона на Сополите при другите му ученици. Моят познат-наугал видял това и със своите скромни тогава сили тук помагал на бенефактора си. Повечето от учениците на неговия бенефактор били сополи. Какво е неправене за шаблона на сопола? Ето какво е неправене: Бенефакторът на такъв човек отначало се показвал на сополите като много могъщ маг, мъдър учител и отговорен ръководител на някаква група високодуховни същества, към която предлагал на сополите да се присъединят. Когато сополите осъзнавали това предложение, те просто пищели от щастие. Колко прекрасно! Те най-накрая намерили това, което търсили през целия си живот – мъдър учител, който да ги ръководи и направлява! Фантастично! След това бенефакторът на този нагуал започвал да играе с тях, като се представял за пълно нищожество! Те постепенно, случай след случай, започнали да се убеждават, че това не е човекът за който се представял. Той не е мъдър, нищо не знае и постоянно прави грешки. Ако сополът го слуша и постоянно следва неговите съвети, то това го води в пълна беизходица, от която е много трудно да избяга. Но тук бенефакторът не трябвало да изпуска контрол над ситуацията, когато сополите ще започнат да се отвръщат от него и се опитват да намерят някой друг, който да удовлетвори стремежите на социалната им личност. Този бенефактор трябвало да направи така, че всеки, когото те намерят след него, също да се дискредедитира в техните очи так, както той самия се дискредитирал. Затова всички други "учители" в живота на тези сополи, които те намирали, били или подставени лица –други войни от партията на бенефактора, или били наистина шарлатани, към които незримо (за тях самите) ги довеждал бенефактора. Затова рано или късно в живота на всеки от сополите идвало разбирането, че те са сами, че няма никой, който да ги направлява и който да отговаря на възникващите у тях въпроси. И какво да се избере: или да се напусне пътя и да се оставят въпросите неотговорени, което те осъзнали, или да започнат да отговарят на тях самостоятелно. В първият случай те умират като войни, във втория - умират като социални личности. Всички ученици на този бенефактор, които принадлежали към породата на сополите, когато духът ги накарал да рухнат, поставяйки ги пред необходимостта веднага да избират, избрали да се разделят с шаблона на социалната личност.

И накрая историята на уригните. По-точно една единствена уригня. В тази партия от войни имало три пръдни, една уригня, а всички останали били сополи. Тази уригня бил мъж. При това мъж, който в сексуален план бил нетрадиционно ориентиран. Накратко, бил педераст. Какво е неправене за уригнята? Уригните се стараят във всичко да бъдат настрана. Те са велики ленивци: в нищо да не се намесват, в нищо да не участват. Неправене за тях означава да застанат в епицентъра на действие! Да вземат участие във всичко! И колкото по-грандиозно и по-многолюдно е решението на поставената задача, толкова по-добре! При това те трябва да са в главните роли! Както се казва на първите редове! Затова бенефакторът се запознал с уригнята и го накарал да се влюби в него! Той се омъжил за него, тъй като трябвало да премести уригнята в епицентъра на общото действие, а това значело, той постоянно да се намира до нагуала. Това можело да стане, ако се ожени за нагуала, така както е предписано от социалния модел на поведение. Те се оженили в Сан -Франциско, тъй като еднополовите бракове в Мексико са забранени, а в Америка, конкретно в Сан-Франциско, на това се гледа през пръсти. Поради това на всички магове и ученици се наложило да се преместят да живеят в Сан-Франциско. Нагуалът обяснил на човека (моя бел. –уригнята), че той има голяма семейство и не може да ги остави. И се започнало! Уригнята, поставена в епицентъра на общото действие, се пречупила много бързо. Да бъде до лидерът на магическа линия, делейки с него ръководството на партията войни, се оказало за него непоносимо! И тогава Духът го накарал да рухне, поставяйки го пред избора какво иска повече? Да се държи за своя шаблон на уригня или пълноценно да участва в общите действия? В допълнение той много силно обичал своя бенефактор. Фактически, не намирайки отговор, уригнята се опитала да се самоубие, разкъсвана между любовта си към бенефактора и своя социален шаблон, който не понася да се намира в центъра на общото внимание. При бенефактора всичко било под контрол и той успешно успял да го извади от смъртта и да оживи практически мъртъв човек. Оживелият човек имал след това само маркер(отметка) от уригнята, самият социален шаблон в него умрял завинаги. Той останал на пътя на знанието, защото тук го обусловила любовта към неговия бенефактор.
Като заключение към тези истории мога да кажа, че всяка от тях е доставяла истинско наслаждение на бенефактора на този нагуал, който познавах. Той, участвайки в тях, истински се повеселил. Неговото име било Серхио.

Трите типа личности (оригинал).doc

(36.5 KiB) 689 пъти

[ninma]

josemity, благодаря ти за този пост
искрено се забавлявах, докато четях и още съм широко ухилена

разпознах се отдалече в писуните:
"Когда писуны осознавали это его предложение, они просто писали от счастья. Как здорово! Они, наконец, нашли то, что искали всю свою жизнь - мудрого учителя, который будет ими руководить и направлять! Фантастика! "

хахаха:)))))

да, щеше да е доста по-лесно с някой мъдър благ нагуал, дето да води, да дърпа и рита отзад и да поема отговорност

[ema]

Они постепенно, случай за случаем начинали убеждаться, что этот человек не тот за кого себя выдавал. Он не мудр, ничего не знает и постоянно совершает ошибки.

От известно време ми минаваше през ум такава мисъл, че освен да си глупав, можеш и да научиш нещо...

[kopcap]

Направо велика история. Истински ме развесели. Помня едно време, когато бяхме чели за трите типа хора също им измислихме имена. Пердун (тип №2) си е "пръдня" в книгата. За тип №1 (писун) ги кръстихме сополи - влачат се като сополи след всеки каквото им каже. Тип №3 (блевун) пък - уригня: звучни, но нито миришат като пръдня, нито цапат или се влачат като сопола... И до ден днешен ми се струват подходящи епитети.
Жалко че все още не мога сам да си преценя типа, макар да са ми казвали, че съм №3, не съм съвсем сигурен...

[josemity]

Някои особености от похода във вътрешността на кокона

Историята е от затворен руски форум, затова няма линк.

Това, за което ще стане дума, стана много отдавна, буквално в друг живот. Да стана наясно със всичко ми се отдаде съвсем неотдавна, в процеса на "походите"... Очевидно настъпи времето да споделя това.
Кой, как и защо започва да чете книгите на Карлос Кастанеда е лична работа. Въпреки това, при всеки който го прави, става бавно движение на събирателната точка навътре в кокона. За разтърстване за момента не става въпрос. Може човек да не е толтек, може да бъде който и да е, но какъвто и духовен път да е избрал, картината е една и съща. Събирателната точка се премества в навътре в кокона. Надблюдавайки себе си, аз намерих следните позиции на събирателната точка – социална (човечарник), околосоциална ( млад войн), погранична ивица на човечарника, състояние на повишено съзнание (света на маговете, по-точно неговото начало).
1. Човечарник – ние живеехме там някога си...И бяхме просто хора. Като хора можехме да си позволим много, но ние винаги се стремим да го напуснем, чрез всички възможни способи. Там живеят много. Спомнете себе си до Кастанеда...Всички свои усещания, при всеки те са различни. Този "дом", топъл дом...

2. Околосоциалната настройка - В това положение много неща се изменят, появява се свобода, разтварят се крила! Ние си казваме – този път е за мен и аз никога няма да го предам! Няма да се отклоня! Това е моят живот! Човек като че ли не и вече човек, но не и войн. Социумът все по-малк оказва натиск над тях, той буквално отива встрани, отстъпвайки място на нещо друго...Ако някои помисли за връщане в социума (мисля, че има такива), по добре е да го направи тук. После няма да успее, дори и много да му се иска...Този неголям отрязък от пътят на война може условно да се раздели на три съставляващи част. Първата е патос. Всички патосни речи, правилното разбиране на пътя на война и бог знае какво протичат именно от нея. Желанието да общувате не ви напуска дори за минута. Как може? Толкова въпроси, неясности... Втората е разумното мълчание. Усещането е такова сякаш без да искате сте пораснали. Третата е самотата. Човек няма желание да говори с който и да било, в това да се обсъжда нещо- не вижда никакъв смисъл. Всичко и така е пределно ясно. Прекрасно място за безупречност и лекота. Суперпозиция за война. Но ивицата, както и преди, не е видна, въпреки, че е на една ръка разстояние. Тя е като пропаст – направиш крачка напред и не се връщаш...

3. Пограничната ивица на човечарника – Как да ви кажа- "весело място"! И знаете ли защо? На вас не ви достига енергия. Единствено и само това...В тази настройка става изчистването на тонала. Във нас умира всичко човешко, ние преставаме да сме хора. Тук няма даже слабо проявление на социума, тук няма нищо, което да привлече вашето внимание...Само пустота и дискомфорт, растящ съответно с придвижването напред. За целия изживян досега живот ние свикнали с това, че във и около нас кипи от живот, във всички негови проявления. Ние сме пълни с желания, стремежи, жажда за знание и още много друго. Ние сме пълни с най-разнообразни чувства. Ние буквално тънем в тях. И сме щастливи, и нещастни...обичаме нещо или някой, или нас обичат. Външният свят мерим по себе си и търсим кое ни подхожда и кое не. Правим нещо, което ни харесва и това ни доставя радост. В "ивицата" това го НЯМА. Този човек, който сте били преди, никога повече няма да го има. Той ще умре, веднъж и завинаги. И мисли в главата ви също няма да има. Проблемът няма да е в това как да спрете вътрешния диалог, а как да го осъществите. По-лесно ще бъде да разтоварите вагон със захар, отколкото да построите в главата си най-простия мисъл-образ. И това ще се закрепи у вас за дълги години...Не знам за какво съществува пограничната ивица, но тя плаши (хора, войни, който и да е)...Кара ги да се усъмняват в правилността на избрания път и... да се върнат. И ако още не е късно те се връщат в човечарника. И повече никога, за нищо на света, не напускат пределите на околосоциалната настройка. Това става техен предел. Такива хора е лесно да бъдат разпознати. Те виждат в пътя на Толтеките нещо нечовешко и отблъскващо. Те говорят на всеослушание какво са видели, с какво са се сблъскали и през какво са минали. И призовават другите да не вършат техните грешки – да не ходят там. Те са стигнали по-далеч от другите, но защо, така и не са разбрали...
В ивицата има потенциална яма (който помни от физиката в училище). Попадайки в нея човек буквално се лишава от енергия. За да се излезе от нея трябва много енергия. Но ние това не го знаем, никой не ни е предупреждавал, че може да бъде така. На мен, например, ми трябваха 8 години...календарни години...
Външното време спира. Всеки миг е вечност...Вътрешното лудо се разбягва. Минава час, а ми се струва, че е минал цял ден. Минава ден, а ми се струва цяла седмица. С проследяването на времето започват проблеми...
Ивицата е хубава с това, че е безкрайна. Ходиш по нея, ходиш...а до края така и не стигаш. Номерът е в това, че широчината на ивицата= широчината на человечарника. Разбира се това се само метафори, образно мислене, но същността не се променя. При придвижването напред вътрешното състояние ще се влошава. На нервите оказва голямо влияние. Не е най-приятното място във вселенато, но ето аз съм жив.
Оказвайки се в ивицата и виждайки целия този ужас (върху себе си), ние се стремим да се върнем. Да се върнем обратно към нормалния живот, където е топло и уютно. Където са хората...Това не е страхливост, това е нормално. Никой не е враг на самия себе си. Но "КАК" го правим? Ние се стремим да живеем предишния социален живот (да се върнем в човечарника) НЕ ИЗМЕНЯЙКИ ПОЛОЖЕНИЕТО НА СЪБИРАТЕЛНАТА ТОЧКА....Но наоколо е все същата „пустота в душата“ и „тъмнина в съзнанието“. И така постоянно...Помните ли как Хенаро се опитваше да се върне в Иксланд? Той правеше това в пределите на ивицата, където го бе увлякъм съюзника. Да се върне, той естествено така и не можал. А после, когато станал истински войн, вече и не искал. Изходът от нея е само един – пътят. Знаете ли защо? Нищо друго не доставя радост. А без нея животът не е живот...Но където и да се намирате след това ( имайки предвид позицията на събирателната точка), вие така и ще си остането празни отвътре...
Може по различен начин да се попадне в ивицата. Може самостоятелно, но е това за безупречните. Мисля, че има такива. Може и по друг начин. Ето как стана при мен:
-----------------------------------------------------
Една вечер неочаквано ме заболя стомаха, болката нарастваше и се започна повръщане в гърнето. Нагълтвайки се с хапчета, някак си заспах. Но на мен и през главата не ми минаваше как ще свърши всичко това. Посред нощ внезапно се събудих. Целият горях! Това не беш жар, това бе огън! Пламък! Той се разкъсваше от гърдната клетка (моя бел. –вероятно става въпрос за ребрата). Мен ме хвана страх. Болката ме раздираше на части. Всичките ми сили мигновенно се изгубиха и разбрах, че така, дълго няма да издържа. Затваряйки уста, за да не събудя никого, аз беззвучно крещях, за да имам сили в непоносимата болка. Легнах в леглото, подгънах крака, поставих глава на пода и започнах през уста да правя дълбоки вдишвания, за да охладя със студен въздух гръдната клетка и за да загася горещината вътре в себе си. Всичко ми се въртеше. Болката не отминаваше. Огънят в гърдите не угасна напълно. Беше ми ужасно лошо и аз не обръщах особено внимание на това, което ставаше наоколо. Събуждайки се на сутрината, открих, че мен вече ме няма!!!!!!! Ръцете на място, краката на място. Аз съм тук, но МЕН, МЕН ме няма!!!! Състоянието бе такова, като че ли бях буквално умрял....Отвътре пусто. ПУСТО....и ТЪМНО....непрогледна тъмнина...Нито мисли, нито желания, нито стремежи, НИ-ЩО.
Обикновено светът около нас ние усещаме по нашите реакции отвътре, сякаш сравняваме нашите усещания с нещо-си. А тук няма с какво да се сравнява!!! Вътре НИ-КО-ГО няма!!! Сякаш си буквално някаква стая, от която всички са си отишли, затворили и изключили осветлението. А в прозореца вместо привичния цветен свят- само тъмнина...За мен започна трудно време. По време на студенческите години имах вече два опита за самоубийство, когато ясно разбирах, че живота на всеки човек е безмислен. Но всеки път някой се оказваше до мен и постепенно ме изтръгнаха от тази идея. И тогава аз реших, че трети опит НИКОГА НЯМА ДА ИМА, колкото и лошо да се чувствам...И ето това време настъпи отново....Времеизчислението отвътре спря. Всеки миг се превърна във ВЕЧНОСТ!!!!! А ти си все същия...

Минаваха месеци, но нищо не се променяше. Четох книги. ТЪРСЕХ ОТГОВОР!!!! Но отговор нямаше...Тогава разбрах – каквото и да се случи с нас - никой! никога! не може да помогне!....Единствено сам. Всички БИТКИ....
Реших да чакам. Казват, че времето лекува всичко. Но мина година и нищо не се измени...Абсолютно нищо. Аз бях същата празна, тъмна стая...После стана нещо друго. Вътрешната опустошеност започна да нараства! Тя излезе навън и погълна всичко наоколо. Аз обезумях! Започнах яростно да търся изход от произходящата ситуация, но каквото и да предприемах – не даваше никакви резултати. И когато бях на прага на пълното отчаяние, реших да се излъжа сам...Бях седнал в шезлонга в градината. Духаше лек ветрец...Той едва-едва докосваше моята кожа и съвем не докосваше душата ми, но аз си казах "не мен ми е приятно, много приятно!" И се опитах да почуствам какво може да бъде това. Стана ми приятно. Аз разбирах, че това е самозаблуда, но нямах какво да губя....Вече всичко бе загубено...Всичко започна с това. Отначало едно, после друго. Всеки път си давах команди – кое е приятно и кое неприятно. Кое ми харесва и кое не. От кое подлудявам и от какво съм във възторг!...Бавно, много бавно...но ситуацията започна да се променя. Аз изпълзях от пустотата. Забелязах 4 състояния, през които минах.
Празнота отвътре – пълнота отвън.
Празнота отвътре – празнота отвън (време на пълното отчаяние)
Пълнота отвътре – празнота отвън.
Пълнота отвътре – пълнота отвън (** през цялото това време се движех назад, към околосоциалната настройка. Заб. Сегашни дни**)

В интерес на истината вътрешната пълнота не може по никакъв начин да се сравни с външната. До сега...Просто вътрешната празнота леко се притъпи. Не стана така раздираща както преди...Но каквото и да правех през всичките тези години, тя така и остана ПУСТА...
Приглушавайки празнотата отвътре, аз се хвърлих с всичките ми останали сили в предишния живот! (**Без да изменям положението на събирателната точка!!! Тогава не знаех, че това е само една друга позиция**). Там където са хората. Където е топло и уютно. Но не успях...Празнотата отвътре не ми даваше да направя и крачка. Нищо не ме радваше в този живот. Започвах едно, друго, трето...Но наоколо беше само ПУСТОТА. И нищо друго. Осъзнах, че всичко е безполезно, безполезно...Домъчня ми...Дълго ми беше мъчно. Ако можех да пия, щях да го направя. Алкохолът не ми понася, организмът ми не го приема. Тогава си хванах приятелка. Но и тук провал...Физиологията е удовлетворена, а към мен сякаш това не се отнася!!!! Тялото само знае какво, как и кога да се прави и си го прави и прави! ...А мен като че ли ме няма...Съвсем ме няма...Никакви чувства, само сталкинг. Проследявам себе си и нея...Никакво удоволствие...И отгоре на всичко при всяко семеотделяне (моя бел. - при оргазъм) мен буквално ме удряше ток – измиташе ме като ураган от леглото...И двамата се плашехме до смът, виждайки тази картина. Да бе видял някой как при това възниква ЦУНАМИ ОТ ЕНЕГИЯ!!! Този порив, този смерч излиза от теб към тъмнината, помитайки всичко по пътя си и звука е такъв..неприятен..убийствен...В общи линии това беше крахът на моя живот....По-нататък живеех по инерция.
В определен момент ме осени мисълта - а защо да не попрактикувам атрибутите на живота на война? Така или иначе нямаше какво да губя! Но с какво да започна? Просто започнах. Взех първият попаднал под ръка принцип – например "навсякъде и във всичко да разчиташ само на себе си ", и започнах да го практикувам. Само него. Докато не ми стана навик. И след това, само след това, вземах друг, после трети и т.н. И, о чудо! На мен ми хареса!
------------------------------------------------------
Изминаха 14 години, но за това време малко неща се измениха.
Но има и положителни моменти! Първият – войнът може да бъде всичко и това ще бъде всичко ТОЙ. Вторият – вие ще изпълвате своя живот до краен предел! Иначе...вас ще ви погълне празнотата. Тя няма къде да отиде, тя винаги ще е до вас (вътре). Третият – в дълбочината на ивицата вие ще виждате мислите на хората и въобще общото състояние на човек. Кой е той, какво става с него, към какво се стреми. Именно както старите войни са знаели какво става с новите. Четвъртият – вижда се какво с кого да се прави. Но тук има една уговорка. Какво да се прави избира Духа, вие сте само проводници. Петият – Намерението ще обяви претенциите си към вас. Започва безпощадно да оказва натиск! Костите ще пращят. Искате ли да оживеете, трябва да се научите да обезличавате тонала. А по-нататък всичко е просто. По-нататък е светът на маговете...Там всичко е различно. Всичко. Там е рай. Целият минал живот е само бледа, безжизнена картина. Мрачна и тъжна.
Успех войни! Мисля, че моя опит ще ви помогне...
P.S. Който се окаже в ивицата, е по-добре да не остава сам. Ивицата е идеално място за скок в състояние на повишено съзнание (първата позиция на света на маговете). Обкръжете се със съратници. Ако не го направите, ще се стремите назад. Няма никакъв смисъл...В интерес на истината пограничната ивица е много кратка, както и всички предшестващи настройки, включително и социума. Просто ние не се раждаме войни, а в книгите не всичко е написано.

[josemity]

Тази история се нарича "Да бъдеш глупак!"
В нея се разказва как един практикуващ получава знак, който му помага да се откаже от свой вреден навик, от свой шаблон.

Да бъдещ глупак

Имам един вреден навик, с които сега се опитвам да се справя. Това е навика да пия бира. Преди време се избавих от него и мислех, че е завинаги, но се оказа, че не е. Депресията, която преживях преди няколко месеца оживи този шаблон и аз отново се пристрастих към алкохола.

И така, поставих си за задача да намеря Нов Поглед, за да го използвам за изменение на своето шаблонно поведение. Оказа се, че това не е така просто, защото се изясни, че всички мои отрезвяващи идеи вече не работят. И ако преди ми стигаше просто да помисля за вредата, която нанася алкохола на тялото или за това, че с помощта на алкохола прикривам своето съжаление, или че на сутринта ще ми е лошо, то сега всичко това бе недостатъчно.

Обикновено за избавяне от вредни или каквито и да е други навици, аз използвах стратегията, подсказана от Дон Хуан. Проследявах всички звена на навика, а после използвах неправене, заключаващо се в това да правя противоположни или кардинално различни действия от привичните. Дох Хуан казва, че за да функционира един навик са му нужни всички съставляващи части. Навикът е верига от звена, и ако едно звено се прекъсне, то цялата верига се разрушава. В дадения случай имах намерение да направя точно същото. Но трудността се състоеше в това, че си имах работа със стар навик и бях прекрасно осведомен, как работи той. Въпреки това, знаейки го, продължавах да пия, като че ли това знание нямаше никаква сила. И ето неотдавна се случи нещо, което промени всичко.

Прибирайки се към къщи след работния ден, аз почуствах желание да пия бира. Отбелязах шаблоността на реакцията, тъй като знаех, че подобно желание възниква 1) след работа 2)когато съм гладен 3)когато ми се иска да се отпусна след тежък ден 4)когато се самосъжалявам. Преди да възникне това желание в мен, в главата ми се появи оплакване за това, че в къщи няма да ми се отдаде да се отпусна, защото там ме чака дете, което в момента, в който пристъпя прага на дома веднага ще ме замъкне да си играем. Тази мисъл включваше желание да пийна. Осъзнах това толкова ясно, като че някой ми го бе казал.
За известно време се борих с двете желания: желанието да пия и желаниято да се откажа от шаблонната реакция. И в тази борба аз ясно видях, че моето съзнание е разделено на две. Едната част страстно настояваше за това да пия. Другата беше тиха и нищо не желаеше – в нея имаше всичко, затова тя не се нуждаеше от нищо. За секунда осъзнавах тази раздвоеност, а после нещо в мен привключи и вместо да поема към в къщи, завих към будката.

Отначало реших да се огранича с една малка бутилка и мислех да я изпия веднага, а после да се прибера. Но оказвайки се пред витрината на будката, аз измених решението си и взех наведнъж две бутилки. Едната изпих веднага в колата, а втората реших да изпия на паркинга.
Паркирайки пред дома, аз изключих двигателя и намествайки се удобно на седалката, отворих втората бутилка. От касетофона в колата звучеше гласа на актьора, четящ книгата на Карлос Кастанеда. Аз спокойно слушах разказа,пийвах биричка и лениво подлеждах настрани. Втората бутилка свърши някак си много бързо и аз прибягах до будката и си купих още две бутилки бира. Връщайки се в колата отново пуснах аудио-книгата и продължих да пия.

Не знам колко време мина откакто стоях там и пиех бира, но в един момент забелязах мъж, който лежеше на земята на двадесет метра от мен.Нещо във вида му ме караше да не откъсвам поглед от него. Очевидно той бе пиян. Той или се опитваше да се изправи на крака, с намерение да отиде някъде, или изведнъж присядаше, или отново лягаше на тревата и после отново сядаше. Започнах да го надблюдавам и не забелязах как тихата част в мен отново се включи. От тази част внезапно дойде мисъл-усещане, че аз и този мъж си приличаме и ако поговоря с него ще открия за себе си нещо, което да ми помогне да намеря Новият Поглед.

Аз естествено отхвърлих тази мисъл, тъй като най-малко ми се искаше в този момент да изляза от уютната кола и да си имам работа с някакъв пияница.
Но нещо в мен знаеше, че този случай е особен. Като че ли цялата тази ситуация бе режисирана за мен. Отново почуствах раздвоение на съзнанието и този път го забелязах дори по-отчетливо. В мен се появи интерес към тази безумна идея, въпреки,че другата част ми говореше, че всичко това няма никакъв смисъл.
Когато бирата свърши аз спокойно излязох от колата, включих алармата и се отправих към къщи. Човекът лежеше на окосената трева точно там, където минаваше пътечка, водеща към дома ми. Вървях по тази пътечка, мислейки да мина покрай пияницата, но изведнъж вместо това се приближих до него и го взех за ръка.
- Ставай - спокойно му казах. – Аз ще ти помогна. Къде живееш?
Мъжът бързо стана и ме погледна с пълно изумление и объркване. На вид изглеждаше на около петдесет. Забелязах необичайна за пиян човек бледост на бялото на очите. Неговият поглед излъчваше печал, която веднага ме предразположи.
- Да тръгваме, аз ще ти помогна. – му казах.

Поддавайки се моя импулс, той тръгна,но изведнъж се спря, като спря и мен.
- Юноша... защо?

Не желаейки да му отговарям на въпроса, го попитах къде живее. Той ми отговори, че трябва да се качи на трамвай и аз реших да го отведа до спирката, намираща се недалеч от нашия дом. Ние бавно се движехме към спирката. Внезапно мъжа се спря и издаде приглушен стон.
- Кракът ме боли – обясни ми той, показвайки към десния си крак.

От тези думи ме побиха тръпки. Мен също не болеше крак. И също десния.

-Мен също ме боли крака- казах, опитвайки се да го успокоя.

Това подейства. Ние тръгнахме. Мислех,че мога да го кача на такси, но мъжът ходеше достатъчно уверено и като че ли добре владееше себе си, за да се добере до в къщи на обществен транспорт. Ние изминахме още пет метра, когато той отново се спря, като спря и мен.

- Юноша! – В неговите очи се четеше въпрос, който той вече нямаше сили да произнесе. Накрая, той изкара от себе си това, което вече бе попитал. - Защо?

Не знаех какво да отгоря и казах първото, което ми дойде на ум.

- Защото моите родители пиха.

И за да разсея възможни подозрения добавих:

- Не се страхувай, няма да ти причиня вреда. Ще те отведа до спирката и кача на трамвая. Да вървим!

Дръпнах го за ръката и ние тръгнахме. За да стигнем до спирката трябваше да пресечем железопътната линия, да минем под оградата и да излезем на спирката на противоположната страна. Ние вървяхме в мълчание. Обмислях как да започна разговор на интересуващата ме тема. В един момент мъжът стенейки се спря, издаде ръка напред, за да се хване за стълба. Аз го удържах.
- Не спирай! - изкомадвах.
- Кракът ме боли! – оплака се той.
- Мен също ме боли, но аз вървя. А още повече, водя и теб. Така,че да вървим. Ти можеш да ходиш.

Той повдигна очи към мен и аз отново видях ням въпрос. За миг се гледахме един друг в очите.
- Юноша, - избоботи той и замълча.

Аз омекнах. Взех го под ръка и с брадичката на лицето кивнах напред. Ние продължихме да вървим. Вече знаех какво иска да попита и не дочаквайки въпроса, отговорих.

- Ние с тебе си приличаме.

Той с удивление ме погледна, като че ли това бе най-неочаквания отговор, който можеше да чуе. Почуствах необходимост да обясня.

- Реших да ти могна, защото искам да разбера защо пия. И за това съм длъжен да те попитам. Защо пиеш?

Известно време той мълча. Главата му се отпусна, като че ли от нея падна огромен товар. След това тихо произнесе.

- За да бъда глупак.

Или той отговори много тихо, или аз бях твърде зает с мислите си, но не разбрах какво каза.

- Какво? – попитах отново.
- За да бъда глупак - спокойно ми обясни той.

Тук разбрах, че това съвсем не е отговорът, който очаквах да чуя. Бях почти уверен в това, че сега ще започне да разказва за своя живот и даже се приготвих да чуя дълга история на неговите проблеми с хората. Но неговият отговор бе до невъзможност кратък и съдържаше в себе същината на това, за което питах. Аз все още не можех да повярвам, че това го е казал той и го попитах трети път. Неговият отговор бе същия.

- За да бъда глупак.

Бях толкова изумен от неговото заявление, че на мен не остана нищо друго освен да се усмихна като идиот. Не знаейки как да реагирам, аз отведох мъжа до трамвайната спирка. Отначало реших да обмисля казаното от него, да съпоставя неговия отговор със моите собствени мотиви, но нещо в мен знаеше, че това не е нужно да се прави. Това го знаех на ниво много по-дълбоко от разума.

Ние стигнахме до трамвайната спирка, където веднага се изясни, че неговия трамвай не минава оттам и беше необходимо да се отиде по-нататък до спирката на автобуса. Там вече автобусът стоеше, чакайки пътници, и ние се насочихме към него. Стигайки до входната врата, мъжът бързо влезе вътре сякаш се страхуваше,че вратите ще се затворят по-преди да успее да влезе. Той ловко се добра в салона и се скри вътре без да се обърне за довиждане. Исках да вляза с него и да заплатя билета, но внезапно почуствах, че това не е нужно да го правя. Отидох до прозореца и му махнах за довиждане. Той не отговори, а само ме погледна със своите пълни с печал очи. Виждайки този поглед, аз се обърнах и тръгнах към къщи.

И тогава стана нещо, което придаде на това цялото събитие някакъв мистически оттенък. Вътре в мен някак си внезапно всичко стана светло и ярко, като че ли до това време моето съзнание бе покрито с тъмна лента (моя бел. – лента за фотоапарат (пленка)), която някаква невидима ръка премахна. Алкохолното опиянение изчезна. И ако в обичайна ситуация,аз бих предприел незабавно действие, за да го удължа, то сега това не ми се искаше. Биреното опиянение, биващо преди за мен такова желание, сега нямаше никакъв смисъл.
Нямах нужда от него нито за да се отпусна, нито за да утоля глада си, нито за да се облажа с жалост към себе си. Аз повече не исках да бъда глупак!

[josemity]

Историята (опита) на ползвател fuck_the_system, написана някъде из рунета.

Превод


Всичко започна през 1989 година, когато аз и група хора, запознали се с трудовете на Карлос Кастанеда, решихме да застанем на Пътя на Знанието. Тогава бяхме на 25 години. Не мога да кажа, че тогава сме били опитни, но зад всеки от нас бяха години прекарани в практика, основана на източния мистицизъм. Отначало ние просто се събирахме и обсъждахме цялата информация от различните варианти на издания на книгите. На шега наричахме нашата група „партия на войните“. Малко по-късно ние разбрахме, че само обсъжданията нищо не дават и се хвърлихме в практиката. Използвахме също така психоделни и прочие изменящи съзнанието вещества. Двама от нашата партия след време станаха наркомани, продължавайки да твърдят, че го правят изключително с цел добиване на знания. Затова малко по-късно те напуснаха нашата група, понеже техният тонал бе сломен и станаха роби на наркотиците. Ние продължавахме своя път, при нас идваха и си отиваха нови хора, като всеки внасяше своята лепта в развитието на групата. След пет години дойде разбирането, че обратен път няма и че всичко, което описва Карлос е истина. Затова ние настървено продължавахме да практикуваме, следвайки заветите на пътя на война. Малко по-късно нашата група се разпадна.

След още 3 години аз най-накрая Видях. Не можах да разбера веднага какво се е случило с мен, защото изведнъж открих как разглеждам огромни светлинни кокони, преминаващи около мен по улицата. Осъзнавайки това, аз на момента преминах в нормален режим на възприятие. Бях шокиран. В продължение на следващите няколко месеца безуспешно се опитвах да повторя своя опит. И всичко беше напразно до момента, в който отново не открих, че съм в изменено състояние и гледам огромна светеща топка, която бе мой познат, стоящ до мен. Знаех за него всичко. Можех да разкажа за човека каквото и да ме попитат. Продължавайки да удържам вниманието си върху светещата топка, аз го обиколих и бях удивен да открия на задната част на кокона светещо петно, което бе по-ярко и имаше по-белезникъв цвят.

По-нататък се учех да минавам в режим на виждане като просто възнамерявах. Отначало не всичко бе така гладко, но с времето това започна да се получава по-често. Много трудно ми беше да се опитвам да възпрозведа мои спонтанни видения, макар и да разбирах, че всичко става в резултата на достигането на безмълвие и последващото го намерение да се разбере същността на човек, предмет, явление и каквото и да е било. Нашето обичайно виждане е толкова шаблонно, че аз дълго време не можех да разчупя бариерата на възприятието. И прибягнах към хитрост: по време на моите опити гледах човек с помощта на страничното зрение. Тъй като ние почти не изпозваме този вид зрение, аз мислех, че по този начин мога да излъжа шаблоността на моето внимание. Тази хитрост даде след време резултати, въпреки че формирането на зрителни картини не се явява обезателно. Безмълвното знание ни покрива в сензорна информация, към която човек е по-склонен. Например аз виждам всичко (коконите, еманациите на света), друг чува коментиращ глас, трети може да помирише. Когато разбрах, че зрителната картина не само поглъща повече енергия, но и обърква, тя след време поради ненужност изчезна, след което започнах да получавам безмълвно знание пряко, като състояние.

В продължение на следващите години търсех виждащи като мен. Отдаде ми се да намеря двама от други градове в страната. Заедно ние образувахме нова група, периодично се събирахме и обсъждахме нашия опит. Единият от тях можеше да мести леки предмети от сорта на празна кибритена кутия, без да се докосва до нея. В режим на Виждане, аз надблюдавах как от неговият пъп се изстрелват нишки енергия, които местят кутийката, от което тя се движеше с друсане. Стабилно движение на предмета не му се отдаваше да направи.

В продължение на следващите няколко години ние летяхме в Мексико да търсим шамани, които биха могли да ни дадат повече. На поредната церемония с айаска ни се отдаде да видим безкрайността. По-точно ние не разбрахме веднага какво е това. Шаманът, който провеждаше церемонията, ни каза, че ние сме станали свидетели на Нагуала, което всеки от нас почуства като пустота и безкрайност. Тя предизвака страшна депресивна тъга и копнеж. След като се върнахме в родината единият от нас почти не се самоуби. Толкова непоносима беше този безкраен копнеж, на който станахме свидетели. След около месец, идвайки на себе си, ние се събрахме да обсъдим случилото се. Разплитайки кълбото от получените знания, на нас ни се отдаде да съставим картина. Тогава стана ясно за каква пълна свобода говореше Дон Хуан, кое се явява трето внимание и образ на Орела.

Преди да продължа искам да направя едно отклонение. Искам да разкажа как веднъж станах свидетел на смъртта. Без да влизам в подробности, отдаде ми се да надблюдавам какво става с кокона на човек по време на смъртта. Надблюдавах как той започва да замира, самата събирателна точка оставаше ярка и само малко „пожълтя“. След няколко часа забелязах черни дупки, които се появяват в кокона. Очевидно той се разпадаше, разтваряйки се в многообразие от еманации. След известно време, през което периодически влизах в режим на виждане, аз разбрах. От кокона практически не остана нищо освен събирателната точка, която значително намаля като размер. Скоро тя изчезна от моето полезрение. След това ми дойде знанието, че тя не е изчезнала, а само е заменила своето положение в пространството, където е събрала от еманациите нов кокон със зараждащ се живот. По-точно казано, моето внимание се пренесе на друго място и аз в продължение на няколко секунди надблюдавах коконите на двама човека, които или правеха, или току-що бяха приключили да правят секс, образувайки нов живот. Дойде разбирането, че реинкарнацията не е мит, въпреки, че не точно отразява същността на нещата. Ние нямаме минали животи. Просто събирателната точка на умиращ човек преминава в центъра на два кръстосани, противоположни потоци сексуална енергия на двама партньори където събира от еманациите нов кокон, използвайки за това сексуалната енергия на партньорите, в качеството на строителен материал...

Това е безкраен процес, затова връщайки се към опита на виждане на безкрайността и разбирането за абсолютната свобода на третото внимание – ние сме обречени да се прераждаме отново и отново. Третото внимание дава свобода от прераждането. Ние се разтваряме в безкрайността, събирателната точка със съхраненото след смъртта осъзнаване не следва командите на Орела и не формира нов кокон, а просто се разтваря. В резултата на това ние губим робската зависмост да следваме безкрайната команда на Орела и ставаме свободни от прераждането. Смъртта на физическото тяло –това не е окончателната смърт, пълната смърт (разтварянето на съзнанието) дава окончателната свобода, окончателният покой. В това се състои и основната цел на прехода в третото внимание.

Малко по-късно, надблюдавайки малките деца, забелязах, че тяхното излъчване е значително по-ярко отколкото при възрастните. Един път ми се отдаде да забележа тъмен аморфен облак, което се спусна върху горната част на кокона и някак си го обгърна до долу, правейки го по-задимен (? -На руски тусклый). В процеса на надблюдение достигнахме до извода, че това което Дон Хуан нарича летачи, които се хранят с нашата светимост и тя вследствие на това потъмнява, е била негова метафора. Те в действителност се хранят с нея, но способът бе малко по-различен. Те просто покриват кокона и попиват (абсорбират) светимостта. Понякога летачът не покрива коконът напълно, вследствие на което долу остава светеща ивица. Това навярно е и което Дох Хуан описва, утвърждавайки, че те оставят непокътната малка част осъзнаване в долната част на кокона, необходима за живот. Но в действителност това по-скоро също е било метафора.
При повишено състояние на осъзнаване, „тъмният комбинезон“ се отделяше нагоре от човек, превръщайки се отново в облак и отлиташе недалеч встрани, като че ли надблюдавайки. При опит умишлено да се взаймодейства с тях, се появяваха нещо като треперения и замътняване на осъзнаването. След време той се връщаше. При възникване на намерение „да се премахне от кокона със сила“, той веднага потъмняваше, след което ние получавахме информация, че „това няма да се получи и само ще повреди кокона, след което човек ще загине“.
Очевидно информацията идваше от самия него. Не се решихме да рискуваме. Според мен не можахме да намарим способ за това как окончателно да се избаваим от летачите и оставаше само да следваме заветите на дон Хуан.

С повишаването на осъзнаването започнах да забелязвам, че при някои хора в лявата страна на кокона като че ли започваше леко угасване на светимосттта. То бе много по-забележимо отколкото от дясната страна. Ние дълго не можехме да разберем какво е това, докато един път не забелязахме това при тежко болен човек, който скоро след това умря. Така ние определихме, че концепцията за смъртта, намираща се в лявата страна, не случайно е била определена от виждащите. Но защо угасването започва именно отляво, ние не можем да определим и до този момент.

По този начин видяното потвърждаваше много от това, за което говори дон Хуан. За да опиша целият наш опит и получените знания просто нямам време. По-горе направих кратко описание на някои изводи, направани от нас. Много още предстои да бъде открито и разбрано, а също така и потвърдено.

Затова всеки, който има конкретен въпрос, задавайте. Ще се появя след няколко дни и ще отговоря на най-полезните от моя гледна точка въпроси, които ще дойдат до това време. След като получите отговорите, не пишете повече въпроси, защото тук повече няма да се появя. Също така, ако тук има виждащи – отзовете се за обмяна на опит.
------------------

Като цяло очаквах по-конкретни и по-интересни въпроси, но поради тяхното отцъствие ще отговоря на оставените.
(Само отговорите са дадени)

Това е безмислено...такива опити са предприемани преди нас, от такива които са можели да ги виждат. Например, да се насочи енергия на любовта към летача. Това не дава никакви резултати. Те не обичат, когато с тях се опитват да взаимодействат по своя воля или против тяхната воля. На прекалено внимание към тях реагират както казах по-горе с агресия. А как да се отнасят към „овцете си“?

Кастанедското „смъртта това е край“ има немаловажно значение. Осъзнаването на смъртта мобилизира твоите сили, не дава да се прахосва времето за всякакви глупости, хабейки енергия напразно, прави човек събран и осъзнат. Този подход не дава втори шанс – ти имаш само един живот и ти си длъжен да положиш всички усилия, за да имаш шанса да влезеш в третото внимание. Именно за това той е за предпочитане.
В даденият момент се придържам към мнението, че по време на практиките на преглед на миналите ми животи, събирателната точка осветява еманациите на опита на човечеството. В резултат на това, човек надблюдава опита на друг човек като свой минал живот, въпреки че този опит не се явява лично негов от минал живот. И въобще няма никакви основания да се говори за минали животи.
Събирателната точка е процес, който както правилно каза, се явява фокус на вниманието т.е. нашето самоосъзнание се явява не повече от процес на настройка на вътрешните и външни еманации. Предстви си изкуствен интелект, който може да се осъзнава, но в действителност се явява процес на работа на програмния модул. Енергията, събрана чрез осъзнаване, е храната за орела (нещо като батерии). Събирателната точка е механизма за събирането й. Подаръкът на Орела се състои във възможността да се прекъсне неговата команда, съхранявайки осъзнаване след физическата смърт и разтваряйки се в безкрая.
-----------------

Що се отнася до това какво е ставало до запознаването ми с работите на Кастанеда, то нищо важно и интересно не мога да кажа. Освен това имаше бум на източните и окултните практики. Никаква конкретна информация не беше възможно да се намери, появиха се много гуру-самозванци, затова ние плувахме в хаос от информация, често безмислена или лъжлива. Но разполагайки с нищо конкретно, ние ползвахме това, което намирахме. Затова нашите практики бяха хаотични и неподредени.
След запознанството с нагуализма, ние вече имайки плачевен опит от неподредени структури на практиките, започнахме да виждаме в него някакъв абстрактен план на учение. Затова отначало отделяхме особено внимание на практиките за увеличаване и задълбочаване на осъзнаването, контрол на вътрешния диалог, практики за почистването на тонала и сталкинга (преглед, безупречност, дисциплина). По този начин основополагаща стана работата за контрол на вниманието – концентрация, деконцентрация и др. по-сложни. Чрез тотална дициплина, ние успяхме да избягаме от стандартната фиксираност на вниманието от типа на егоцентризъм и от порочния кръг на саморефлексията. Като резултат – повишаване на нивото на енергия и постепенно изменение на възприятието в смисъл на неговото задълбочаване. Пробив в стандартната бариера на възприятие.

Що се отнася до сънуването, в това поприще нямам особени успехи. Единственото, което мога да кажа е, че ОС се явява патерица за осъзнаването на двойника. Имам предвид, че след като задълбочите осъзнаването си, вие ще се доберете до своя двойник, но ОС могат значително да ускорят този процес. Въпреки това всичко се определя от предразположеността или към сталкинг, или към сънуване. Но тук има един немаловажен нюанс. Да се опитвате да сънувате без предварителна подготовка е като минимум безмислено, а като максимум –опасно. Причината е в първоначалната нестабилност на тонала на начинаещия, който кипи от всякакви хлебарки и е покрит с всякакви нарези. Затова има смисъл да се практикува сънуване след разчистване на тонала т.е. след прегледа, подреждайки и укрепвайки го с дициплина. Процесът е дълъг, но резултатите са съвършенно други. Причините защо това е толкова важно, мисля са ясни и не изискват обяснение.

Остава само да ви пожелая късмет на Пътя в търсенето на Истината и Свободата!

[lexas]

Съзнавам, че едва ли разполагаш с излишно време, но ще е страхотно, ако поне някои от текстовете (например тези, които те докосват вътрешно, а не са просто "технология") ги превеждаш на български. Все пак това е бг форум и не всеки от нас знае руски. Пък и по време на превода от руски на роден език ще интегрираш посланието по-цялостно в себе си.

Успех!

[josemity]

Всеки текст, който съм пуснала ме е докоснал вътрешно, така че няма материал в този форум, който да е продукт само на "технология".

Много добре, че повдигаш въпроса за преводите!
Прав си, аз нямам излишно време. Дори самото ровене в нета и намирането на такива "находки", които няма да намерите никъде другаде из българските форуми (освен ако не са копирани оттук), изисква време!
Вече съм превела за благото на неразбиращите руски няколко материала.
Само за последните два месеца преведох материалите - как да се сдобием със съюзник, за тибетските монаси и последния голям текст за Липсите(Воладорес) в темата за летачите.

По броя на изтеглените на руски файлове, съдя, че има достатъчно форумци и гости, които четат на руски.
Така, че нека се появят и други доброволци, които да попреведат поне по едни от текстовете. Нека не чакат само наготово да им се пусне поредната интересна информация и да разберат, че за да я получат съм прекарала доста време пред компютъра!
Разбира се търся материалите основно за себе си, но мога и да си събирам "находките" само за мен, нали!
От всичките ми апели за помощ в преводите, досега откликна само един за превода на "Интервю с извънземно". Всички останали си направиха оглушки...
Аз също не съм професионален преводач. Като не знам някоя дума, гледам в речници...
Така, че обърни се не към мен, а към всички!
Дано някой реагира!

Oтделно искам да кажа и нещо друго...
Дори и да направя превод, нямам никаква представа дали сте го разбрали. Конкретно имам предвид подтемата "Забранени записи" в темата "Срещи с духа". Там преведох възможно най-подробно за какво става въпрос във всяка от мини-сериите. Обърнах дори внимание на два момента, които могат да се видят само ако записите се гледат отзад-напред. Реакция беше 0, въпреки че има над 300 посещения. Дори едно Мууууу нямаше! Никой не попита нещо, което да му е станало неясно или пък интересно т.е. какво се казва в еди-кой си кадър, дали превода е помогнал да се схване сюжета на филма и т.н. А кадрите са наистина ФЕНОМЕНАЛНИ!
Постепенно взех да губя интерес да пускам материали...

[lexas]