Влез    Регистрация

Истории

Случки с малките тирани по пътя на воина
  • Автор
    Съобщение

Истории

Мнениеот kopcap » Вто Юни 09, 2009 8:45 pm

Всеки се е сблъсквал и знае истории за срещи с неприятни хора. Въпросът е да бъдем ли техни жертви или с воински маневри да парираме удара им. Да разкажем за такива случаи. Смятам че ще е полезно за всеки.
Неразбирането е втората стъпка към неразбирателството. Първата е нежеланието за разбиране.
Аватар
kopcap
Посетител
 
Мнения: 47
Регистриран на: Съб Май 02, 2009 11:11 am

Re: Истории

Мнениеот kopcap » Вто Юни 09, 2009 9:04 pm

Случи ми се така, че редовно запушваха колата ми. Живея на много оживено място. Особено един микробус на съседния магазин, който запушваше не само мен, а и други коли. Имаха се за голяма работа. Имах една друга случка с тях, бяхме станали врагове. И те не се отказваха. Смятаха, че ще продължат да ме тормозят.
За мой късмет получих съвет от близък човек. Каза ми да паркирам така, че колата ми да е по-издадена, така че да има място да се разминават колите, но да няма място за кола, която да ме запуши. В началото се смутих, по принцип съм съвестен шофьор и така да стърча ми се струваше неуместно и ми изглеждаше като лошо решение. Но неволята ме притисна и при следващият случай паркирах по този начин.
Ефектът беше НЕВЕРОЯТЕН!!! Тези с микробуса хвърляха огън и жупел, но нищо не можеха да кажат. Виждах злобните им погледи постоянно, но всъщност това беше ЕДИНСТВЕНОТО, което можеха да правят в тяхното безсилие.
Урока ми в този случай бе, че когато човек стане жертва на такава ситуация трудно намира решение. То ми беше пред очите дълго време и въпреки това не се осмелявах. Намирах си причина да Не го правя. Но всъщност другите коли се разминаваха без проблем...
Неразбирането е втората стъпка към неразбирателството. Първата е нежеланието за разбиране.
Аватар
kopcap
Посетител
 
Мнения: 47
Регистриран на: Съб Май 02, 2009 11:11 am

Re: Истории

Мнениеот +Radiation+ » Нед Мар 04, 2012 12:55 pm

Интересно, че такава интересна тема не е получила отговор до сега :).
Ето едно включване (3 години по-късно).
За съжаление историята не е с щастлив край, но въпреки това е доста поучителна.
А за края, кой знае, аз може просто да не знам какъв е истинския край. Ще разкажа каквото знам.
Във фирмата, в която работя, дойде един човек от друга фирма. Той зае отговорен пост и по мои впечатления, беше строг, но справедлив. Беше и много интелигентен човек. Единственото нещо, което може би загатваше за някакви вътрешни проблеми, беше че пушеше страшно много. Знаете, че всякакви мании, фобии и зависимости са белег на дисбаланс у човека. В последствие научих, че е напуснал последната си фирма, защото е имал много конфликти с прекия си началник. Иронията, а с нея и поуката идва с това, че същият човек, който му беше началник преди, също се премести и отново трябваше да работят заедно, като сега отношенията им бяха дори по-специални, т.к. бившият началник му стана клиент.
По един много буквален (рядко буквален и директен начин) кармата се намеси. Поуката на зашия герой според мен трябваше да е, че като бягаш от малките тирани, не решаваш проблемите си с тях. Дори и да не беше същият човек, вероятно с друг героят ни ще изпада в същата ситуация отново и отново, докато не намери път за решаване на този конфликт. o=
Аватар
+Radiation+
Скаут
 
Мнения: 9
Регистриран на: Нед Фев 19, 2012 6:20 pm

Re: Истории

Мнениеот Nyx » Чет Апр 28, 2016 11:21 pm

Че темата е интересна, интересна е - че няма отговори е по-скоро логично.
Защото е недотам приятна, защото всеки има подобни повтарящи се и неотработени модели и някак не гори от желание да ги изкара на показ или да си напомни, че все някога трябва да почне да ги решава. И защото иде реч за битовизми и реални ситуации от ежедневието. Толкова е по-лесно да се гмурнеш в описанието на сън или магическа случка, да задълбаеш в някаква абстракция. А тук става въпрос за до болка прозаични неща, с които и без това се сблъскваме всеки ден. Чисто интелектуално всеки разбира, че "докато правиш едно и също, то и резултата ще е един и същ". В реалната ситуация често ти е пределно ясно, какво трябва да направиш, за да прекъснеш порочния кръг, обаче но вътрешното съпротивление понякога е огромно, парализиращо и не позволява да излезеш от модела.

Моите наблюдения са, че изходите са няколко типа:
Понякога, просто още не си готов за промяната - като опит, като осъзнаване, като приемане. И тогава няма смисъл да се напъва. Просто в един момент вече е налице достатъчно натрупване и осъзнатост и тогава нещата просто се случват. С лекота. Този подход е донякъде пасивен и също някак естествен. Не е обаче същото като просто да се оставиш на течението. Работиш активно - но върху нещата, които за момента са ти достъпни и така в един момент критичната маса повлича и проблемния аспект.

Друг път за да прекъснеш веригата, се налага да изненадаш сам себе си и да действаш неочаквано. Тук, колкото по-малко разсъждаваш и колкото по-малка е инерцията между намерение и действие - толкова по-силен е ефекта. Докато в първия случай се оставяш без съпротивление на вълната, то тук я яхваш и започваш сам да задаваш посока. Понякога се получава от раз - понякога може да бъде ужасно трудна подобна стъпка.

Вариант е и да избереш просто да наблюдаваш и да присъстваш в случващото се осъзнато - но това означава пълно разбиране за процесите, реакциите, мотивите зад случващото се. Както и приемане. Да пребиваваш в Окото на бурята. Доколкото има каква да е степен на обвързаност с развитието на процеса или колкото и да е слаба емоционална реакция спрямо случващото се, нещата вече са изпуснати:)

Така или иначе от тези неща не можем да избягаме и си ги отработваме поединично, когато и както...ако изобщо.
Black is traditional.
Аватар
Nyx
Посетител
 
Мнения: 18
Регистриран на: Сря Апр 27, 2016 9:50 pm

Назад към Малките тирани

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron