Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
| |||||
ИсторииВсеки се е сблъсквал и знае истории за срещи с неприятни хора. Въпросът е да бъдем ли техни жертви или с воински маневри да парираме удара им. Да разкажем за такива случаи. Смятам че ще е полезно за всеки.
Неразбирането е втората стъпка към неразбирателството. Първата е нежеланието за разбиране.
Re: ИсторииСлучи ми се така, че редовно запушваха колата ми. Живея на много оживено място. Особено един микробус на съседния магазин, който запушваше не само мен, а и други коли. Имаха се за голяма работа. Имах една друга случка с тях, бяхме станали врагове. И те не се отказваха. Смятаха, че ще продължат да ме тормозят.
За мой късмет получих съвет от близък човек. Каза ми да паркирам така, че колата ми да е по-издадена, така че да има място да се разминават колите, но да няма място за кола, която да ме запуши. В началото се смутих, по принцип съм съвестен шофьор и така да стърча ми се струваше неуместно и ми изглеждаше като лошо решение. Но неволята ме притисна и при следващият случай паркирах по този начин. Ефектът беше НЕВЕРОЯТЕН!!! Тези с микробуса хвърляха огън и жупел, но нищо не можеха да кажат. Виждах злобните им погледи постоянно, но всъщност това беше ЕДИНСТВЕНОТО, което можеха да правят в тяхното безсилие. Урока ми в този случай бе, че когато човек стане жертва на такава ситуация трудно намира решение. То ми беше пред очите дълго време и въпреки това не се осмелявах. Намирах си причина да Не го правя. Но всъщност другите коли се разминаваха без проблем... Неразбирането е втората стъпка към неразбирателството. Първата е нежеланието за разбиране.
| ||
Кой е на линияПотребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта |
||