poligon.evroweb.com

Gioia9, мога единствено да те насърчавам да се съмняваш! Но изследвай внимателно всички страни на даден аспект от всеки въпрос или загадка.

Благодаря за съвета ,но същото мога да те посъветвам и аз:)))Тука хората смесват темите!Когато се говори за конкретна тема ,нека се придържат към нея!

Да обобщя: за да се освободи човек от старата си личност, умът, летачът, егото, както искате го наречете, той трябва да мине през Смъртта. Само смъртта може да съблече старото от него. С четене на книжки и упражнения това няма да се случи
Дон Хуан също е минал през Смъртта:
"Благо дарих на своя благодетел отново и казах пред духа, че се срамувам. Толкова се срамувам ... И с последния си дъх казах „сбогом" на света, който можеше да бъде прекрасен, ако бях имал поне капчица ум в главата си. Тогава ме заля някаква огромна вълна. Отначало само я долових, после я чух и накрая я видях да идва към мен от югоизток, носейки се над полята. връхлетя отгоре ми и мракът й ме покри. Светликът на моя живот угасна. На собствения ми ад беше сложен край. Най-накрая бях мъртъв. Най-после бях свободен!"

И Толе:
"Тогава усетих, че ме повлича нещо като въртоп от енергия. Отначало бавно, после по-бързо. Обзе ме силен страх, тялото ми започна да трепери. Чух думите „не се съпротивлявай", сякаш някой ги произнесе в гърдите ми. Усещах как ме засмуква празнотата. Тя сякаш беше вътре, а не извън мен. Внезапно страхът изчезна и аз се оставих да пропадна в тази празнота. Нямам спомен какво се е случило след това."

И руснакът:
"Когато го видях осъзнах, че трябва да чакам, докато тъмнината не разтвори тази маса.
Така и се случи. След известно време тъмнината успя да разтвори това прозрачно желе, и личността,
която познавах като себе си… умря.
Дълго време след това се реех в безкрайността. Тъмнината беше комфортна, носеща усещане за покой и пълнота. Накрая успях напълно да се отпусна. Нямаше за къде да бързам, към какво да се стремя, за какво да мисля, безпокоя или страхувам. Знаех, че всичко е свършено и осъзнаването на това ми донесе огромно облекчение. В даден момент реших да проверя тук ли съм още, назовах името си, казах че съм мъртъв, но нищо в мен не откликна. Тогава си спомних досегашният ми живот, опитвайки да го съпоставя със себе си и осъзнах, че миналото ми повече няма нищо общо с мен. Спомних си хората, които познавах, но образите им не извикаха никакви чувства в мен. Съществото, което бях в момента нямаше име, роднини, съдба и семейство. БЯХ СТАНАЛ НИКОЙ!"

Но Дон Хуан казва нещо много ценно по този повод:
- Борбата на магьосниците за самоувереност е най-драматичната в света - заяви дон Хуан. - Тя е болезнена и скъпо струваща. Често, твърде често се заплаща с живота на магьосниците.
Той поясни, че за да може някой магьосник да постигне пълна сигурност на своите действия или на позицията си в магьосническия свят, или пък за да може да използва разумно своята нова последователност [новата реалност след смъртта на личността], трябва да обезсили последователността на стария си живот. Само тогава действията му могат да притежават нужната самоувереност, за да укрепят и уравновесят крехкостта и неустойчивостта на неговата нова последователност.
- Магьосниците ясновидци от съвремието наричат този процес на обезсилване „билет към безупречността", или магьосническата символична, но окончателна смърт - каза дон Хуан. - И там, на онова поле в щата Синалоа, аз получих своя билет към беупречността. Умрях там. крехкостта на моята нова последователност ми коства живота.
----------------
- Ти не ги ли потърси [семейството си], дон Хуан? - попитах го аз.
- Не. Магьосниците никога не търсят никого - отговори той.- А аз бях магьосник. Бях заплатил с живота си грешката да не зная, че съм магьосник и че магьосниците никога не се сближават с когото и да е . От този ден нататък приемах единствено компанията или грижите на хора и воини, които бяха „умрели" като мен. [спомнете си какво казва Сид: "Хората от такива групи нямат привързаност помежду си, защото тя е заменена с отговорност."]
- Тогава моят благодетел ми каза, че за магьосника билетът към свободата е собствената му смърт - продължи дон Хуан. - Нагуалът Хулиан твърдеше, че и самият той бил заплатил с живота си за този билет към свободата, както и всички останали в неговия сегашен дом. И че сега вече всички ние сме равни в състоянието си на мъртви.
- Аз също ли съм мъртъв, дон Хуан? - запитах.
- Мъртъв си - каза той. - Големият магьоснически трик обаче е да съзнаваш, че си мъртъв. Билетът към безупречността трябва да бъде обвит целият в съзнание. в тази опаковка, твърдят магьосниците, техният билет се запазва чист и непокътнат като новоизсечена монета. Вече шейсет години аз поддържам моя като новоизсечена монета."