Изследване на социалните шаблони - превод

[kas]

[kas]

Тук ще опиша изследване, при което беше видяно как изглеждат човешките шаблони (б.пр. схеми на поведение) под формата на енергия в сияйното яйце. Това откритие беше направено случайно. Първоначално целта беше да се изясни какво възпрепятства преместването на събирателната точка от областта между лопатките към центъра на сияйното яйце у човека. Тези пречки бяха видени и беше установено как изглеждат.
За целта трябваше да се види човек, наблюдавайки го отгоре, като вниманието се съсредоточава в задния край на сияйната сфера. Стана ясно, че шаблоните изглеждат като стълбове-съсиреци от по-плътна енергия, намиращи се вертикално в сияйната сфера, подобно на колове на ограда. Много сходна аналогия съществува в строителството. При оформяне на изкопите за укрепването на стените им се използват почвено-трамбовани пилоти (справка тук http://fhart.files.wordpress.com/2009/04/fe-05soft.pdf ). Тези пилоти се забиват в земята и самите те се състоят от укрепен с арматура разтвор от пръст, ограничен с конструкция. При същия химически състав, както и пръстта, земята в пилотите е много плътна поради това, че е уплътнена и утъпкана (трамбована). Така че шаблонът в сияйната сфера е много подобен на почвено-трамбованите пилоти. Той се състои от същата енергия на сияйната сфера, но силно уплътнена под формата на вертикален стълб. При това тези стълбове-шаблони съществуват само в дясното тяло; няма ги в лявото тяло, тъй като енергията му не се поддава на уплътняване под формата на стълб.

piloti1.jpg (150.66 KiB) Прегледано 5082 пъти

piloti2.jpg (198.73 KiB) Прегледано 5082 пъти

armaturna-konstrukcia.jpg (98.71 KiB) Прегледано 5082 пъти

За по-подробно разглеждане на шаблоните, ще дам конкретен пример за човек, който послужи като модел за изучаване.



В него бяха забелязани шест вертикални стълба уплътнена в сияйната сфера енергия в дясната страна, които се явяваха неговите шест основни шаблона на поведение, крайъгълни камъни, на които се крепи неговата личност. От шестте енергийни стълба, пет (без първият) се намират по средата на ниво от 30см навътре в сияйната сфера, считано от задната ѝ стена, и в самия център по ширината на дясното тяло.

1. Първият стълб стои най-дълбоко в сияйната сфера. Той започва на 50см от задната стена на енергийната сфера и отстрани почти се допира до линията, разделяща дясното и лявото тяло. Първият отстои от останалите стълбове с междина от свободна енергия от около 5см.
2. Следват три стълба, слепени един с друг.
3. След трите слепени, с луфт от 15см. идва петият стълб.
4. Ето че шестия стълб се намира далеч от предходните пет. Някъде на нивото на десния жизнен център до черния дроб, височината му е два пъти по-малка, отколкото на останалите. Стълбовете практически са с еднаква дължина (освен шестия), минават отгоре надолу, някъде до нивото на пъпа. В диаметър всички са почти еднакви – около 20см. Най-интересно се оказа това, че на всеки стълб може да се види възрастта, когато се е образувал в конкретния човек!

1. Първият стълб беше с възраст на образуване оттогава, когато дадения човек беше на 1 година. Той е бил в детска количка. Това е шаблона на реагирането. Т.е. той го е научил през първата година от живота си и сега всичките му действия, мисли и постъпки са свързани с това реагиране. Беше толкова удивително... как да се съчетае възрастта на едногодишното и количката? След като на такава възраст вече ходят сами? Но този човек потвърди, че дълго са го возили в количка, тъй като е капризничел и обичал да го возят. Това е негов ярко изразен шаблон – той винаги знае, че другите ще направят нещо за него. Това произлиза от основното – да не мие чинии. Или че мама ще реши проблема с работата. Но това не значи, че той не е самостоятелен. Диалогът му е такъв: „Защо да се напрягам, след като други ще го свършат?“. Трябва да отбележа, че в мен самият съществува точно такъв шаблон. Даже малките детайли съвпадат.
2. Втори стълб – между 2, 5 и 3 години. Очевидно през тези полугодия даденият шаблон се е вкоренил в него. Той като че ли е свързан с взаимоотношенията му с майка му. Това е пренебрежението към майката. Той я обичал, но му се е струвало, че тя вечно приказва – не заслужава сериозно отношение и внимание. В условия на всякакви правила и вечно налагане на модели на поведение, тя прави това не строго и жестоко, а просто по инерция. Тя е много мекушав човек и с чиста душа. На възраст 2,5г. той е направил нещо спрямо нея, а тя е пропуснала това и не му е обърнала внимание. Това го е тласнало да се отнася към нея с такова пренебрежение.
3. Трети стълб – на 4 години. Линейно възприятие. В тази възраст той е започнал да възприема всичко, както са го научили „учителите“. Линейно. С езика на познавателната система на шаманите от древно Мексико, в тази възраст този човек рязко е разграничил сферата на Първото и Второто внимание. И повече не пристъпил тази граница, оставайки в Първото внимание.
4. Четвърти стълб – формирал се е на седем години и 8 месеца. Това е начин на поведение с по-силните деца – как да се държи така, че да не го бият.
5. Пети стълб – 13г. Навлизат образите на женските крака и поли За този шаблон човекът сподели такава история за формирането му:

На 13г. в училище срещнах първата си любов – момиче, което ме отхвърли. Всички момичета, с които съм бил след този случай, бяха завоювани от мен. Коя за една нощ, коя безинтересна, те бяха такива, че да отговарят на необходимия за мен образ. Или накратко казано – това беше вариант на моето място в онази първа любов. От типа „тя ми отказа, затова пък аз ще отказвам на всички бъдещи!“ Това момиче – първата любов – имаше много момчета, беше с леко поведение. И когато срещнах настоящата си партньорка, аз имах твърди убеждения: ако ще бъда с която и да е, тя трябва да бъде порядъчна и девствена. Моята възлюбена трябваше да бъде пълна противоположност на тази, която ми отказа. Сега имам силна неприязън към момичета, които спят наляво-надясно с всички.

6. Шести отделен стълб – 6 години. Консерватизъм. На тази възраст се усвояват догмите и морала, т.е. нормите на поведение. Безусловното приемане на обществено приетият образ за света като свой.
От тези шест стълба, три се явяват най-влиятелните шаблони на поведение при този човек, тъй като изглеждат по-плътни от другите три. Може да се каже, че те са най-ярките съставки на неговата личност – без тях този човек не може да съществува като пълноценна личност. Това са шаблоните, образуващи се под формата на енергийни стълбове на възраст 3, 7 и 13 години, общуване с майката, с по-големите и по-силни момчета и съответно с момичетата. Тези стълбове оказват най-силно фиксиращо влияние (със своето енергийно притегляне) върху събирателната точка на този човек. И може да се каже, че всичките му шест стълба – това е, което крепи като върху фундамент, неговата личност на социален човек и същество с човешка форма. Ако ги прегледа и разруши – личността му ще си отиде, а заедно с нея и човешката форма.

Въпрос: искам да уточня – прегледът разрушава ли шаблона или го скрива, а за разрушаването на шаблона трябва ли просто да не се спазва и той да се размие с времето?

Активният преглед ги разрушава, т.е. прегледът с елементи на сталкинг. Когато от изживения опит се извлича осъзнаване под формата на нови възгледи, самите те стават неправене за всеки шаблон на съответния човек. Обикновеният преглед като проста констатация на факти, ще отнеме фиксирането на вниманието на човек върху шаблоните, но те няма да изчезнат тутакси. Без енергийно маскиране, изолирани от вниманието на човека, те ще залинеят. Някои от тях може напълно да „изсъхнат“ сами, но на повечето ще им е нужно много време (да кажем 50 години), за да „изсъхнат“ напълно.

Въпрос: искаше ми се също да разбера как смесването на енергията в сияйното кълбо, дори с едни и същи магически паси, влияе на тези стълбове – с времето то ги разтваря като солен стълб във вода или енергията просто ги обтича като колоните на мост?

Не, пасите не ги разтварят. Стълбовете притежават външна конструкция, създадена от вниманието на човек; подобно на метална арматура, то създава формата на стълба и неговата здравина. Пасите не разрушават тази конструкция, а заливат самият стълб с нова енергия, като уплътняват и без това плътната енергия вътре в тях. Така че ако човек само практикува паси, без изследване и преглед, той просто ще натрупва още повече енергия в своите стълбове-шаблони. Това само ще ги подсили. И вместо освобождаване на събирателната точка, той ще получи още по-силно закрепване.

Въпрос: втори стълб – между 2, 5 и 3 години. Очевидно през тези години дадения шаблон се е вкоренявал в него. Той е свързан някак с взаимоотношението на този човек с неговата майка.

Като предмет на виждането, за този шаблон може по-подробно да се разгледа как се е формирала неговата „арматурна конструкция“, т.е. как човекът е отковал вниманието си. Първият шаблон е някаква особена форма на взаимодействие с неговата майка. Той е възникнал 6 месеца, след като човекът, подобно на ковач, е изковал форма на този шаблон със своето внимание, насочвайки го в различни точки на стълба. Обикновеният преглед ще събере енергията на вниманието от тези точки и „носещата конструкция“ на стълба ще рухне. Но все пак самото уплътняване на енергията на това място няма да се разсее веднага. Поради своята голяма плътност и еластичност, енергията ще се съхрани като безформено уплътняване още известно време. Ако там тя е много, ще се абсорбира много дълго. За подпомагане на бързото абсорбиране на енергията на стария стълб, се ползва техниката на неправенето за конкретния шаблон.

Въпрос: имаш ли лични открития за това как да „изсушим“ шаблона с ускорено темпо, когато той е вече осъзнат и „изолиран“? Интересен е твоят опит

Моето лично откритие за съжаление не е мое По този въпрос аз следвам единствено препоръките на Дон Хуан, който казва, че воините постъпват с шаблоните така, че просто никога в своя живот не следват това, което шаблонът изисква да се прави при дадени външни дразнители, тези които го активират.



Още един пример за стълбове-шаблони. Мъж с 10г. по-възрастен от предния.
Виждат се 5 стълба. Всички стълбове са слепени помежду си, без луфтове. Първият започва на разстояние 40-50см. вляво от десният край на енергийното кълбо. Т.е. при този човек съществува огромен, незапълнен от стълбове промеждутък от десния край на енергийната сфера до първия стълб, сравнено с предходния видян човек. Предполага се, че в този промеждутък е имало 2 стълба, но този човек ги е разрушил. А последния пети стълб завършва точно на линията, която разделя лявото и дясното тяло. Стълбовете на човека се намират в средата на центъра на оградата в дясната страна на енергийната сфера, в посока лявата страна. Петия стълб почти се докосва до линията, разделяща двете тела. Всички стълбове са разположени на еднаква дълбочина в сияйното кълбо – на около 50см. от задната му стена. Първият стълб е най-дълъг – някъде от върха на кълбото до пъпа. Останалите са абсолютно еднакви и 2 пъти по-малки от първия. Конкретно в този човек е имало още 2 стълба, които той е прегледал и те са се разпаднали. Там е празно. Това пространство се вижда като голям промеждутък между първи стълб и десния край на сияйната сфера.

Първия стълб е от бебешка възраст, на 1 година, този човек все още лежи в пелени – появил се е образът на балоните с въздух и знанието, че това събитие е свързано с рождения ден. Неговият първи рожден ден. Нещо се е случило на този рожден ден. Това е първият, най-дълъг стълб. Има 6 по-плътни места, леко отличаващи се по цвят от самия стълб – това са възли. Около легналото дете са се събрали хора. Това очевидно са тези, които са дошли на празника. Човекът в този момент е реагирал някак спрямо тях. Били са малко хора. Шаблон на реагирането. Оказва се също, че конкретният човек е бил мамино детенце, привързано към родителите си.

Родителите ми са разказвали как на първият ми рожден ден са извикали професионален фотограф, за да ми направи снимки. Той изчакал, докато свикна с него и се отпусна. Отнело ми е около 10-20 минути, за да свикна с него, след което съм започнал да си играя и да се държа непринудено. Даже сега забелязвам, че при среща с непознати за мен хора, в началото правя пауза, някакъв преход, общо минута или по-малко. Когато мине това време, аз се отпускам и започвам да общувам свободно.

Втори стълб – 3 години. Изплуват думите „свой образ“. На този стълб се вижда само 1 възел. Този човек не е могъл да направи нещо и му се е искало да покаже, че това така или иначе е щяло да се получи така, че той това го може. Някакво момче е направило нещо – и то не могло да го свърши, и то искало да покаже, че ще го направи. Но в крайна сметка това не е станало, откъдето се е фиксирал образ, нещо от типа: „Нищо не става!“ Този стълб се отличава от останалите по качеството на енергията – сякаш е „по-слаба“, по-лека и по-прозрачна. Тя е вече като вятър. Усещането е такова, че този човек скоро ще го разруши.

С този шаблон в мен е свързана маса истории от детството чак до настоящето. Конкретна история от тригодишна възраст не мога да си припомня, но виждам много сходни истории, когато съм бил в детската градина (3-6г.) в моите отношения с по-умели от мен деца.

Трети стълб – 4 и 7 години. Веднага изплуват 2 цифри – в 4г. са първите проявления на шаблона, които на 7-годишна възраст са се затвърдили. Между тях има голям промеждутък от време – през това време съответният човек почти не е ползвал този шаблон. На този стълб има два възела на вниманието. Оказва се, че това са някакви ситуации, свързани със срама, т.е. такива които са предизвиквали в този човек срам, позор и той се изчервявал. Това е свързано някак с изказванията на хората. Случило се е нещо, което е породило някаква срамежливост, скромност. В някое от изказванията е станало нещо конфузно, което е оставило страх от изказване пред аудитория. Но сега не се вижда даденият човек да се страхува от аудитория. Тук също се отнася за страхът от неодобрение от родителите. Вероятно родителите му са можели да му оказват надзор и той го е фиксирал за в бъдеще, стараейки се да не разочарова родителите си.

В промеждутъка между 4 и 7 години често ми се налагаше да излизам пред аудитория. В детската градина и в санаториумите на всички празници четох стихове и дори замествах други деца, които в последния момент се притесняваха. Възрастните смятаха, че аз много лесно се изявявах пред аудитория, но на 7 година в това отношение нещо в мен наистина се пречупи. И в подобни изяви, вече в училищна възраст, аз действително преодолявах своето притеснение. Аха, да, имаше една история, свързана с баща ми, когато той не одобри една моя изява в детската градина, на която аз обърках думите на няколко стихотворения. Но дотогава винаги ги одобряваше, гордеейки се с моята способност бързо да запомням стихотворения.

Четвърти стълб – 15 години. Това е събитие в коридора на училището на 1 етаж. В този стълб има застой на енергия. Т.е. в нея се вижда неголямо тъмно сгъстяване на енергията. В него лежи емоцията. Случката е била след уроците близо до съблекалнята. Виждат се четири-пет връстници около него. Ето как този човек се е фиксирал там. Но това не е начин на действие в бъдещия живот. Това е именно лежащата там емоция. Не се виждат възли по стълба. Там има само една обида. Не друга емоция, а именно обида. Този стълб е формиран от чувството на дълбока обида, свързана с това произшествие в коридора на съблекалнята.

Сбиване с връстниците. Те бяха четирима. А аз само един. Обидата е затова, че ме биха тези, които смятах за мои приятели.

Пети стълб – отново изплуват две дати – 15 и 18 години. Виждат се такива образи: този човек чете книга вкъщи. Между датите има следната връзка – на 15г. е имало случка и е започнал да се формира шаблон, до 18г. той тихомълком се е затвърждавал и на 18 е имало сходна ситуация, при която събирателната точка окончателно се е закотвила в това положение. Това е свързано с книгата и с къщата на неговите родители. Този последен стълб стои откъм гърба на линията, разделяща дясното и лявото тяло, след него вече започва лявата страна. На него има 3 възела на вниманието. Това се е случило в зала, по-голяма от стая. Виждат се 3 съставляващи – голяма стая, книга и това, че се е случило в апартамент на родителите. Нещо се е случило на 15г. и след това този човек сякаш е забравил това, но на 18г. е възникнала ситуация, която не е била аналогична, но в нея той е реагирал по същият начин и шаблонът се затвърдил. Станало така, че му позвънили и го повикали на телефона. След това му предложили да замени четенето с поход, на който той не искал да отиде, тъй като бил зает с четенето. Помолили го да дойде по някое време, даже настоявали.

Обичах да чета книги. На тази възраст прекарвах с книгите повече време, отколкото на улицата. При това бях у дома. Точно такава история от 15-годишна възраст, напълно отговаряща на описаната, не мога да си спомня.
На 18г. имах случка, когато четох Бхагавата гита, после седнах в медитация в голяма стая, но тук дойде баща ми и започна да ме разсейва. Аз му казах нещо много грубо и се скарахме.

Може да се опишат следните шаблони, които крепят личността на този човек:
1. Реакция с вцепенение на тялото и осъзнаване на контакта с неизвестното. Недоверчиво отношение към непознати хора. Те може да не бъдат тези, за които се представят. Сваляне на недоверието към тях, когато те за нещо го предразполагат към себе си;
2. Фиксиране на представа за себе си като човек, който нищо не може;
3. Страх пред аудитория, съпроводена от страх от неодобрение от родителите;
4. Забравена дълбока обида;
5. Агресивна реакция, проявяваща се, когато го разсейват от любими неща, достигаща раздразнение и страх от това, че в момента, когато искаш да правиш нещо, ще те заставят да правиш нещо друго.

Мога да кажа, че в сравнение с човека, чиито стълбове бяха описани преди това, в гореописания пример не трябва да се отделят трите главни стълба. Този човек е имал години с преглед, от което енергията в стълбовете се е променила. Те са много леки и беше по-трудно да се извлече информацията от тях, тъй като той не им придава значение, за разлика от това, което е правил другият човек.
По повод на двата изчезнали стълба следва, че единият от тях е бил относително нов. Той се е появил в този човек на 20 години и на 30 напълно е изчезнал. Някак си той е бил свързан със собствената важност на този човек. Вторият изчезнал стълб е свързан със случка, която този човек щателно е преглеждал в продължение на много години и много е изострял вниманието си спрямо нея.

Въпрос: това е дар на силата, смятам че го разбираш... А тогава как мислиш, защо Дон Хуан не е правил такава „ревизия“, показал е веднъж и е казал по-нататък да се работи самостоятелно?

Ти мислиш, че Дон Хуан не е правил това, само защото Карлос Кастанеда не е писал за него в книгите? Брандън Скот (ученик на Карлос Кастанеда) разказвал как самият Кастанеда правел така, когато викал интересуващият го човек да пият чай. След това накратко му казвал всички шаблони, които го определят като социална личност.

Въпрос: като цяло мнението е, че всичко това трябва се разбива самостоятелно, а така всъщност може да се сбърка, след като не отчитаме силата на натиска на удвоеното внимание.

Описвайки тези примери, разчитам че потребителите във форума ще използват това като метод за сталкинг. За самостоятелно изследване. Просто написах къде трябва да се наблюдава. А всъщност без да знаят какво да наблюдават, някои търсят своите шаблони по 20 години. Някои от търсачите вече и не са сред живите. Смъртта, за съжаление, не ни прави отстъпки заради наша неинформираност.



Мъж на възрастта на предходният.
Виждат се 7 стълба. Разположени са дълбоко в сияйната сфера на ниво от 50см. от задната ѝ стена от дясната ѝ страна на 30-40см. Всичките 7 стълба са залепени един към друг, разстояние между тях няма. Като ограда. Първият стълб е с дължина примерно от върха на сияйната сфера до пъпа, вторият – 2 пъти по-малък от него, но пък е най-широк, третия – също от върха до пъпа, четвъртия, петия и шестия са с еднаква височина – два пъти по-малки от първия и третия. И последният, седми, отново от върха до пъпа, се намира челно на линията, разделяща двете тела. Средният диаметър на всички стълбове е около 10см. От останалите шест се отличава само втория – най-широк и плътността на енергията в него е по-голяма, той сякаш е „по-тежък“.

Първият стълб е от бебешка възраст. Този човек лежи в бебешка количка в пелени. Може да се каже, че е много малък. Вероятно на по-малко от година. До него стои жена. Това е баба му. Тя извикала и вдигнала ръка, но не го ударила, само замахнала. Възниква познанието, че това е шаблон на начина на реагиране на този човек. Както и в предходните два случая на мъжете, описани във форума досега. На този стълб има два възела. Той е „лек“, т.е. плътността на енергията е минимална. Очевидно е прегледан. Но въпреки това този шаблон в конкретно този човек е водещ. Реакцията е следната: жената е направила нещо – извикала и замахнала, той плаче – взимат го на ръце. По този начин той осъзнал, че ако се развикаш и разплачеш, може да привлечеш вниманието на човек към себе си и да се спасиш от „беда“. Отначало той се опитал да привлече внимание. Преди това той е направил нещо (може да се предположи какво правят бебетата – плачат и пищят). Жената е отреагирала с викане и замахване. Той опитал метода с викането или плача, за да привлече внимание и избягване на „беда“. Очевидно тогава, още в бебешка възраст, този човек е свел ситуацията до извикване срещу него и веднага реагирал по пътя на отклоняване на ситуацията, т.е. научил се е да излиза от нея.
Сега това не е негова черта, която използва в ситуациите. Но наличието на 2 възела може да говори за това, че в момент на неосъзнатост все пак съществува, че той действа в съответствие с този шаблон.

Когато ме биеха с колан, винаги започвах да викам преди реалният праг. От рода на „трябва да спра това“. И страшното е, че ако не го спра, то след това ще има реална болка. Разбира се – стараех се никога да не достигне ситуацията до прага, който реално мога да прехвърля. Аз винаги показвах своята болка, а по-рано и сълзи. За мен е по-просто да отстъпя или да покажа, че отстъпвам, за да избегна конфликта, просто някак да го загладя. Да разреша ситуацията с минимални загуби за мен.

Втори стълб – на 2 годинки. Най-тежкият и дебел от всички стълбове. На него има 10 възела на вниманието. Ситуацията е следната: той някъде е пълзял, там, където не е трябвало. Нещо му е станало много интересно и той, както всички деца, без да пита за разрешение, отива да го проучи. При него тогава не е съществувал шаблона да пита за всичко възрастните за разрешение. Така че когато отишъл до обекта на интереса си, възрастните прекъснали търсенето му. И оттогава в него има желание да проучва. Но не обикновен интерес. Той се стреми винаги и всичко да знае, даже това, което е скрито. Тъй като в тази ситуация на този човек е било забранено да проучва. Това е шаблон на нереализираното желание, станало обсебване, което никак не можеш да удовлетвориш. Шаблонът е да се проучи всичко докрай, т.е. да се извлече от обекта на интерес цялата достъпна информация, чувствайки се неспокоен, докато не изясниш всичко.

Стремя се винаги и напълно да владея всички възможни детайли за всяка интересуваща ме ситуация. Даже не съм помислял, че това е шаблон. Когато нещо ми е недостъпно, търся как е възможно да преодолея това и да го проуча. Аз и сега в живота искам да си изясня старателно всичко. И това наистина стига до максимум – фактически за мен няма „не трябва“. Понякога се сдържам, но вътрешно този стремеж все пак остава.
В детството си обичах да лазя навсякъде – по шкафове, майчините чанти и други неща. Понякога ме гонеха заради това. Но това не ме спираше.
Помня случка от двегодишна възраст. Това беше стаята на брата на моята баба – тъмен задимен кабинет с рафтове с книги до тавана, пълна с всевъзможни интересни неща. Теглеше ме натам като с магнит. Даже не знаех кое там ме влечеше повече – интересните неща или своеобразната аура на този кабинет?

Трети стълб – 3 години. На този стълб на описания човек има само един възел. Той е лек както и първия, въпреки че се явява главен. Вижда се такова събитие: този човек е с възрастни (само мъже, сред тях жени нямаше) в гората, по-точно в гора с много дървета, лято е, личи си по дрехите, всички отиват нанякъде. При тази ситуация у него е имало формиран шаблон, че възрастните знаят всичко по-добре от него. Изключително послушен. Но отново – шаблонът е лек и има 1 възел, значи сега при него няма такъв модел на поведение. От този стълб трудно се извлича информация с виждане. Вече втори път се вижда закономерност – колкото по-добре е направен прегледа, толкова по-трудно е да се разбере нещо от прегледания стълб. Например при мъжа от пример 1 прегледа е правен така, че информацията от стълбовете се извличаше с необикновена точност.

На три години дядо, татко и чичо ме водиха в гората, която растеше зад дома на баба. Татко безапелационно винаги показваше как и какво да правя. И този път ме „инструктираше“ какво не трябва да правя. Другите не ги слушах особено, но от него се страхувах. Казаха ми: „Не бягай!“. Но аз побягнах и лошо се порязах, падайки върху счупена бутилка и толкова много се порязах, че се изплаших. Тогава направих нещо ново за мен и от страх осъзнах правотата на възрастните, които ме предупредиха за последствията от действията ми.

Четвърти стълб – 12 години. Спорт. Футбол на улицата. Стълбът е лек, само с един възел. Той е прегледан. Вижда се момента, в който този човек, за да избяга от отговорност, я прехвърля на друг, изкарвайки го виновен вместо себе си. Той играел футбол и неговия отбор пропуснал гол и вината била на човека. Но той умело я прехвърлил на друг, с цел да не би да загуби авторитет пред приятелите си. Единственият възел на вниманието говори, че този стълб е близко до разрушаване. Човекът не използва вече този модел на поведение, който е заключен в този стълб.

Помня тази случка. През лятото при баба, поляна пред къщи. Аз играя футбол. Дали ние не успяхме или заради мен просто пропуснахме гола, но нали приятелите ме обичаха – без усилие прехвърлих нещата на друг – всички повярваха, просто защото в техните очи бях добър и „от нашите“. Обичах да се представям като по-умел, опитен и т.н., отколкото в действителност бях. Всъщност на практика не можех да играя футбол, но се страхувах да не загубя авторитет.

Пети стълб – 8 години. Училище. Ситуацията е свързана с празник в училище. Нещо, свързано с момичето, което е повлияло за в бъдеще на отношението към противоположния пол. Нямало е никакво цуни-гуни. По-скоро симпатия. И от нея – конфликт. Конфликтът е вътрешен, със самия себе си. Стълбът има 4 възела на вниманието. Той е по-тежък от предходния, но по-лек от втория. Може да се каже, че е втория по „тежест“ от комплекта стълбове на този човек. Шаблонът е такъв – има симпатия, но не може да я прояви, поради външен фактор. Ето това съществува в този човек и досега. Опасението е, че ако си признаеш, това ще доведе до нещо лошо. Това поражда в него вътрешен конфликт, който на свой ред провокира самосъжаление.

В училище много дълго се стараех да не показвам пред приятелите си добро отношение към момичето. Особено доброто отношение, фактически докато завърших училище. При нас това се считаше за срамно. При това с момичето общувах тайно и отношенията ни бяха такива, че компанията ми не трябваше да разбере. Но понякога разбираха и това уронваше авторитета ми. Така продължи до 11 клас. Помня това момиче от осемгодишна възраст. С нея общувах тайно до 11 клас и дълго след това.

Шести стълб – на 8 и 13 години. Само 1 възел. Веднага изплува думата „насилие“. Отново в училище. Насилие в смисъла на издевателство над някой слаб. На 8 години някой е тормозил този човек. Очевидно някой от по-големите класове. На 13 години човекът използвал тази тактика спрямо някой по-малък. В периода от 8 до 13 години, той почти не проявявал такова поведение. Просто на 13г. е имало ситуация, при която излязъл удобен случай и той направил това пред очите на някой важен. Това дори не е шаблон, а забравена емоция от обида. В този стълб се вижда се застояла енергия, по-тъмна. Тоест в него има стара обида.

В началните класове по-големите постоянно ме угнетяваха. Помня два случая, когато аз самият постъпих аналогично с по-малък. Не изпитвах особен ентусиазъм от това.

Седми стълб – 17 г. Има един възел точно в центъра, доста голям, това уплътняване е по-голямо от другите възли по останалите стълбове. Този стълб и е висок, но също лек, прегледан. Виждат се 3 човека – той, някакъв младеж и момиче. Спорят помежду си. Това е институт. Спор на учебна тема. До тях има окачена учебна дъска. Този човек победил, но след това е нямал приятно чувство, както когато се побеждава. Той победил по логика на нещата, съгласили се с него, но също така това не им харесало. Той не бил удовлетворен от това как са приели победата му. На тази основа в него се формирало недоверие спрямо тези, които се съгласяват с него. От типа „Тези, които правят така, не са искрени“. Те всъщност мислят друго, но привидно се съгласяват: „Няма да ме заблудят! Виждам тяхната неискреност.“ Сега той не може да бъде напълно уверен в себе си – винаги му се струва, че хората се съгласяват само, за да се подмажат, а не наистина.

На 17 г. бях доста високомерен, в смисъл като интелигентност. В мен съществува такова дълбоко недоверие към човек – ако мимиките или ентусиазма не са са тези, каквито са моите очаквания за признаците на искреност.

Обобщение.
Личността на този човек се крепи от следните прояви:
1. Заобикаляне на проблема с минимални загуби, предварително планирано действие, което да отклони последваща опасност като основен начин за реагиране и взаимодействие с хората;
2. Глезене при обърканост – желание да знае винаги до максимум интересуващата го информация, угаждайки си по повод на това, че може да не е достъпна. Обсебване от научаването.
3. По-големите знаят по-добре. Сляпо подчинение на по-възрастните или по-опитните по всякакви въпроси.
4. Прехвърляне на собствената вина към другите с цел да не загуби собственият авторитет в очите на важни за него хора.
5. Страх от изразяване на симпатия към момичета, поради външни причини (може да има негативни последици за него).
6. Чувство на обида, заседнало дълбоко (поради издевателства над него като малък от по-големи деца).
7. Недоверие към тези, които се съгласяват с теб в спорове и дискусии. Недоверие, че те действително са приели твоята гледна точка.

Въпрос: т.е. вие даже реално виждате конкретната ситуация, която е причинила шаблона, а след това „изпитвания“ я потвърждава?

Ситуацията се вижда добре. Друго нещо е, че човек не винаги може да си я спомни.

[kas]

Жена. Около 40 години.
7 стълба. Разположение: на 60см дълбочина, почти на нивото на половината от задната половина на сияйното кълбо. Разстояние 20-30см от първия стълб до десния край на кълбото. Най-тежки са втори, трети и пети. Между стълбовете няма разстояние, отново са разположение като в ограда. Размер по височина: първи, най-къс – 20см. Втори – дълъг – от върха на енергийното кълбо до пъпа. Трети – с 30см. по-дълъг от първия. Четвърти – наполовина по-малък от втория и също от върха до пъпа. Пети: идентичен на втория – от върха до пъпа. Шести и седми: 40см, малко над третия. Седмият завършва на линията, разделяща двете тела, както при предходните двама мъже.

Първият стълб е на около 3 месеца. Тази жена лежи на нещо като маса за повиване, слагат ѝ пелени. До нея има млада жена. Косите ѝ са тъмни и е облечена като медицинска сестра. Възможно е бебето да е занесено в болница, а това да е медицинската сестра. На стълба има 3 големи точки на вниманието, а четвъртата е малка. На нея нещо в действията на майка ѝ не ѝ харесва (тогава за бебето това са били действия на жената, която постоянно е до нея). Но тази медицинска сестра правила нещо, което ѝ харесвало. В този момент тя притиснала мъничето така, че тогава е сравнила действията на медицинската сестра с тези на майка си. Дотогава действията на нейната майка не ѝ се нравили особено. Това е доста специфична форма на шаблона на реагирането. Отначало се е формирал само като реакция на действията на майката, но после се е разпрострял като реакция спрямо действията на всички останали хора. Ако сега такъв модел на отношение с майката вече няма, то поради непрегледаните възли при възникване на ситуация, в която някой не ѝ се нрави, тя може с лъча на вниманието на събирателната точка, отново да попадне в тези възли и пак да усети същите чувства и състояния.

Чрез мен майка ми е пренасяла своето отношение към баща ми, а него тя не го обичаше. Медицинската сестра е имала еднакво отношение към всички бебенца, а майка ми е насочвала към мен своя гняв и неразрешени конфликти с баща ми. Например майка ми е шила дрешка за кукла на моя приятелка от детската градина, а на мен никога и аз се обиждах. През цялото си детство сравнявах отношението на майка ми към мен и към другите семейства. Сега вече не правя това, много премислих. Израснах с баба си.

Втори стълб – 2 годинки. Вижда се как тази жена играе с момче на поляна през лятото. До тях има детски лопатки и кофички. Тя иска да вземе нещо от него без да го пита. Той не ѝ го дава. Тя дърпа към себе си (една играчка). Накрая по правилото на по-силния издърпва играчката от ръцете на момчето, той заплаква и побягва. След малко към нея идва възрастна жена и пита: „Защо обиди момчето, какво му взе?“ Тя не признава и усмихната отвръща, че нищо не е взела, а този предмет, който му е взела, тя е захвърлила далече или е закопала и го няма наблизо. Този път не я наказват. Формирал се е модел на поведение – да взимаш това, което ти харесва и ти се иска. Независимо от това чуждо ли е и дали може. На стълба има пет точки на вниманието. Това е начин на живот. Да направиш нещо без да питаш или да кажеш на някой, да вземеш нещо. Това не съдържа непременно негативен отенък. Да имаш нещо желано на всяка цена, без да се плашиш от последствията. Това е основополагащ стълб, най-високият. Стълбът е много тежък. За първи път е видян стълб с такава тежест. Той се е набивал на вниманието на виждащия. Абсолютно непрегледан.

О не, имам изострено чувство за справедливост и помня това от основното училище. Чуждото никога не взимам, а ако организирам нещо, предпочитам всичко сама да направя, не обичам да се моля на никого, повече прилича на шаблон на самостоятелността.
Помня тази случка, с това момче дружахме. Спомних си още как го употребявах (шаблона) и в други ситуации. Тази изплува в спомените ми. Видях и други постъпки от тази гледна точка, само че всичко беше станало преди да стана на 17 години. Спомних си и мога подробно да разкажа тази случка. В класа това момче беше доста скучно и голям ревльо, той постоянно се оплакваше и с това дразнеше учителката. Ние седяхме и правихме „пастички“ от пясък, аз нямах лопатка, а за да се изваят точно фигурките, трябваше да се уплътнят с лопатка. Помолих го един път, втори, той започна да се пери и да казва „нищо няма да ти дам“. Тогава се възмутих – какъв подлец! – и взех лопатката. След малко, струва ми се, той както обикновено побягна и се оплака на учителката, а аз, знаейки че сега ще ми се карат, я изхвърлих надалеч. Учителката не ми се кара, тъй като бях послушно и съобразително момиче и винаги ѝ помагах. Помня че го мъмри за алчността му.

Трети стълб – 7-9 години. Три възела. Самия стълб не е висок, но е тежък. Начално училище. Това е в 1, 2 или 3 клас. Това е стълб на самосъжалението. Тази жена е подготвила нещо за урок, старала се е. Учителят не е оценил старанието ѝ. Фиксира се шаблон: „Защо не ме оцениха, старах се, мъчих се, а учителят не го оцени!“ Но не просто баналното – мен не оцениха. Тук се намесва обстоятелството, че е било пред целия клас и това е повлияло повече от всичко. Стълбът е слабо прегледан.

Помня тази случка. 2-ри клас, учителката ми писа 2-ка, а аз бях отличничка и се опитах да споря с нея, че не са ни преподавали това, тя ме изгони от клас, а аз се скрих в съблекалнята. Изгони ме за това, че се опитах да изтрия двойката. После плаках в съблекалнята, а тя ме намери и ме съжали, беше добра, а на баба ми каза, че съм голям инат. Тогава много се самосъжалявах. Приготвих се за едно, а накрая бях наказана.

Четвърти стълб – 10 години. Два възела на вниманието. Не е тежък, но не е и лек. Дължината е 2/3 от предишния стълб. Вижда се, че тази жена на тази възраст е дошла на ново за нея място. Като навлизане в ново общество. Може би нов клас или кръжок, като цяло нов кръг от хора. В тази групичка не са я приели и това е повлякло след себе си страх от нова компания, нови колективи. Шаблонът може би е такъв: при попадане в нов колектив или ново място се поражда опасение от неприемане, което може да възникне така, както тогава.

В класа се сформира нова групичка и едно друго момиче беше лидер, реших да отида настрана и да бъда неутрална. И още на тази възраст си намерих нова приятелка. Старата предадох.

Пети стълб – 15 години. В училище на някакво място момчетата са я заглеждали заедно с приятелките ѝ или нещо от този род. И тези момчета след това им се присмивали, както обикновено става. Това е послужило като шаблон на притеснение пред мъжкия пол – в смисъл като външност. Петият стълб е най-висок, колкото втория. 5 възела на вниманието. Но малко по-лек от втория. Въпреки това – много тежък. Също се набива на вниманието на виждащия.

При нас в училище често изключваха осветлението, а аз живеех на север, там практически винаги е тъмно. И момчетата се възползваха от това и на изхода от училище опипваха всички, в това число и по-големите.

Шести стълб – 16-17 години. Общо 2 възела на вниманието. Това събитие е свързано с пътуване или преход. Свързано с края на пътуването. Стълбът не е голям и е лек. Него тя го е преглеждала. Нещо, свързано с раздразнение.

Първото постъпване в университета, можех да вляза с един изпит, но по нелепа случайност не стана. Отидох от север на юг, напълно промених местоживеенето си.

Седми стълб – 20-22 години. Това е свързано с работата. Стълбът е същият както и шестият. На него има един явен възел и един неголям. Нещо свързано с книжа. Ситуация, в която са я обвинили незаслужено. В нея се създава шаблона, че тя е права, а не началниците. Излиза, че шаблонът се е формирал именно като реакция на обвинение от висшестоящ човек.

Случката е следната. Съкратиха ме от работа и ме преместиха на друго място, но там не ми хареса и си намерих нова работа. Тя беше свързана с книжа и командировки. Това се случи на новата работа. Съставих писмо до предприятието, а в главната книга беше написано, че не съм можела така красиво и грамотно да го съчиня и че това е дело на моята престаряла началничка.

При тази жена, както и при мъжа от Пример 1 се обособяват главните стълбове, сформирани във 2, 7-9 и 15 година, желанието да се придобие нещо на всяка цена, самосъжаление на основата на непризнати заслуги и стеснение от собственото тяло и опасение за насмешки от околните по този повод.

Въпрос: аз сега даже не знам – шаблоните, които изследвах самостоятелни ли са или само части от този шаблон?

От опита си при преглед на стълбовете мога да направя извода, че хората осъзнават много неща за своята личност, но като правило приемат един възел на вниманието от някой шаблон за пълноценен шаблон. Например, мъжът от Пример 3 приема 10-те възела на вниманието от втория стълб за 10 различни шаблона.

Въпрос: значи в основата на всеки шаблон лежи конкретно, ключово събитие, пораждащо първите уплътнявания на енергията в съответните стълбове???

Да, конкретно събитие.

Въпрос: за максимално бързо и ефективно разрушаване на стълбовете е нужно да се разрушат всички снопове на вниманието в конкретния стълб или е достатъчно да се заемем с разрушаването на ключовото фиксиране?

Да, всички точки. Разрушаването на мощните точки на фиксирането на вниманието сваля фиксирането на човек в този шаблон. И той скоро ще спре да се държи така в живота. Но от това самият стълб няма да се разруши.

Въпрос: формирането на шаблони – това, като органични същества, естествено развитие ли е на нашият тонал (построяване на адекватна социална реакция на външните дразнители)???

Не знам кое е естествено. Няма с какво да се сравни. Не е видян нито един алтернативен пример. Но ако малкото дете започне да фиксира събирателната си точка в дясното тяло, го прави по метода на създаването на стълбове-шаблони вътре в енергията на дясното тяло. От всичко видяно, засега за хората това е единственият достъпен начин за такова фиксиране. Но въпросът е важен – има ли други начини да се направи това?

Въпрос: как летачите ни улавят в конкретни фиксации, с какви методи?

Летачът има слабо отношение към шаблона на нашата личност. Той влияе само върху тези, които убеждават родителите да възнамеряват за детето дясностранно фиксиране на събирателната му точка.

Въпрос: струва ми се, че ако престанеш да използваш даден шаблон, то ти прилагаш някакви други методи на поведение, което вече се явява неправене на шаблона.

Точно така. Но ти описваш идеалният случай. Тоест човекът е напълно и абсолютно осъзнат 24 часа в денонощието и в оперативната си памет постоянно съхранява маркер с описание на проявлението на съответния шаблон, така че да не се държи така. Но ние не сме роботи, а живи хора. И не при всички обстоятелства в оперативната памет на човек се намира място за описание на неговия шаблон, така че наименованието му да виси постоянно пред очите му. Особено ако човек отдавна не използва този шаблон. Той изчиства своята оперативна памет за по-важна информация, тъй като тя (паметта) няма безкраен обем. След това неговото внимание може наново да бъде привлечено от масата на шаблона. В този случай той ще загуби бдителност. Не е възможно да се живее постоянно нащрек, опасявайки се от всичко на света и да пазиш в ума си всички възможни варианти за развитие на събитията. Такава визия за живота не е за нас, а за някакви идеални супер-хора. Затова за нас, нормалните хора, е необходимо напълно да се избавим от стълба, за да „не ни боли главата“ на тази тема.

Въпрос: доколкото разбирам, дори напълно да го прегледаш и да не го използваш в живота – стълбът ще си остане.

Не. Прегледът и неизползването на реакциите, заключени в шаблона, ще бъдат негово неправене. И той ще рухне. Но това ще отнеме време, както беше описано по-горе. Но агресивното неправене, т.е. да се постъпва напълно противоположно на реакцията от шаблона, ще го разруши значително по-бързо. Но ако няма трезвост, такова неправене вместо да го разруши, може да стане обратното – да го укрепи или вместо разрушаване на стълба да разруши цялото физическо тяло. Това, което Карлос Кастанеда нарича разрушително за тялото неправене. Затова като начало за неопитните първият вариант е за предпочитане, въпреки че отстъпва на вторият по абсолютната му ефективност.
------
С виждането е наблюдаван човек с много подвижна събирателна точка, който може преднамерено (по молба на виждащият) да мени местоположението ѝ в широки граници от човешкия диапазон.
При този човек се виждат 7 стълба. Дълбочината на полагането им е 50см от задната стена на сияйната сфера. От дясната част на гърба на сферата отстоят на 40см наляво. Те са тесни, средният диаметър е 5см. Първият е залепен към втория и има височина 15см. Втория се спуска от върха до средата на сияйната сфера. По-нататък има промеждутък между стълбовете и след това идва третият стълб с дължина 15см. Към него са залепени като ограда пети, шести и седми с еднаква височина от 15см. Най-тежки са втори, четвърти и шести. На мястото на промеждутъка между втори и трети стълб е имало още два стълба, но вече са разрушени от този човек. Първият път се вижда такова количество много къси и тънки стълбове. Този човек е пример за това как интензивният преглед със закрепване на събирателната точка в самият стълб, може да намали размерите му. Но човекът малко практикува неправене на шаблоните на своята социална личност, продължавайки да ползва в живота модела на поведение, заключен в тези намалени стълбове. Затова при него има доста тежки стълбове с голяма плътност на енергията в тях.

По време на прегледа неговата събирателна точка се е намирала на 5см вдясно от линията на разделяне между двете тела на нивото на лопатките и на 50см дълбочина в сияйната сфера. Задачата се състоеше в това той да премества своята събирателна точка на още 10см вдясно от разделящата линия и от това място да я задълбочи на 1 метър в сияйната сфера, практически в самия център на нивото на дясната лопатка.

Човекът разбрал задачата и започнал да действа. Той движел събирателната точка със нишките на своята воля. Виждало се следното: отначало събирателната точка затрептяла, а после моментално полетяла в 4 стълб и дори оставила бразди. Стълбът погълнал събирателната точка като гъба и тя попаднала в един от възлите на вниманието в този стълб. След това стремително се върнала към разделящата линия в изходна позиция. И така 8 или 10 пъти подред. През цялото време на експеримента този човек така и не могъл да придвижи събирателната си точка в центъра на дясната страна. Стълбовете не му позволявали да направи това! При това през цялото време тя полепвала по четвъртия стълб на този човек. Наложи се по-задълбочено да се види този стълб. Той бил червен! А от гласа на виждането веднага изплувала думата „агресия“. Шаблонът на агресивна реакция спрямо всяка трудност, срещната в живота. Този стълб има 4 възела на вниманието и самият той е тежък.

В мен има злоба. И тя е скрита някъде дълбоко.

Човекът упорито се опитвал да изпълни задачата. Виждало се как неговата събирателна точка плавно се движи и обхожда стълбовете – тези след междината. Той променил тактиката си. Вместо простото пробиване на стълбовете с неговата събирателна точка, той започнал да маневрира между тях. А при това стълбовете леко вибрират и така събирателната точка се стреми да бъде притеглена от стълбовете. Неговата събирателна точка започнала по дъга да отива към черния дроб, но преминавайки през стълбовете била телепортирана обратно от тях в изходна позиция. И така няколко пъти подред. Неговата събирателна точка плава между стълбовете без да се притегля от тях, докато се намира по-близо от тях до повърхността на сияйната сфера, да кажем в дълбочина от 30см от повърхността, а те са на 50см от повърхността. Но доближавайки до тях се на по-малко от 10см, попада под тяхното притегляне.

Този експеримент показал как стълбовете действат при задържането на събирателната точка в една позиция. Те са реална ограда и преграда по пътя на движението на събирателната точка към средата на сияйното кълбо откъм дясното тяло. Тоест от мястото, където повечето от нас я местят най-лесно от всичко (тя трябва да измине малко разстояние за такова движение). Стълбовете действат като източник с повишена гравитация. Те притеглят събирателната точка към себе си и я улавят, задържат я за секунда в себе си, а после я изхвърлят в изходно положение.

Въпрос: правилно ли съм разбрала, че опорните точки на стълба – това са ситуациите от миналото: първата ключова ситуация, при която шаблонът се заражда и последващите (няколко силни ситуации), при които шаблонът окончателно се закрепва?

Да, и аз разбирам това по същият начин, както сега го описваш.

[kas]

Мъж около 40 години.
8 стълба. Стълбовете се намират в дясната част на гърба на сияйната сфера, максимум на 30-35см. В дълбочина – на 40см. Самите стълбове са с ширина 5см, доста тънки. Първият стълб е с височина 35см, вторият е залепен към него и с дължина от короната до средата на сферата (стълбът е основен). Следва голям промеждутък и започва третият стълб – с 25см височина, към него са прилепени всички останали. Четвъртият е 35см, петия и шестия са по 20см, седмия е 15, а осмия е съвсем мъничък – максимум 10см, дори по-малко. Най-тежки са първи и седми. Последният, осми стълб се намира на линията, разделяща телата. Там, където се вижда промеждутък между стълбовете, те са били разрушени – били са 3.

Първи стълб – възраст около половин година. 3 възела на вниманието. Единият силно се отличава, а другите два – едва-едва. Двата възела на вниманието може да са от съвсем скорошни ситуации или по времето на младостта и са свързани с този стълб. Вижда се как този човек е в количка с жена до него, те са на улицата, жената стои до павилион. Към нея се приближава друга жена. Този човек иска да му се обърне внимание. Вижда се как той лежи и жената до павилиона е наведена към него (вероятно е майка му). Той се усмихва. Приближава другата жена – той започва да пречи, но не плаче, а вика по малко. Вниманието на майката се отвлича от него и започва да говори с жената. Той започва да плаче, майката за малко се обръща към него и после пак към същата жена. Следователно в този момент той осъзнал, че дори да вика или нещо друго да прави, няма да привлече внимание.
Тук не е така, както в повечето случаи – когато изпищи, майката веднага да бяга към детето. Тук е обратното – никой не му обърнал внимание.

Любимият ми начин да привличам вниманието на жените е да правя така, че те да проявят инициатива. Или накратко – за да привлека нечие внимание, правя така, че да ме забележат без да се обръщам към конкретния човек – да стана по-забележим и някак да го накарам да ми обърне внимание.

Накрая той се успокоил и рязко легнал със затворени очи, млъкнал и изхълцал. Като че се е задавил. След това майка му го загледала, при това обезпокоено. Т.е. този човек специално се престорил на умрял и притихнал. След като пищенето и шума не помогнали, той решил да привлече вниманието чрез рязка тишина!

Втори стълб – 2-2,5г. Със 7 възела на вниманието. Това е най-тежкия стълб и е свързан с всички постъпки в живота на този човек. Това е ситуация, свързана с празник, вкъщи има елха. Нова година е. Случката е следната: това е свързано с бащата, с наказание заради шега. Но този човек някак се измъкнал и в този момент се научил да отговаря дръзко. Формирал се шаблон за конфликт с мъжете. В тази ситуация някак си е надхитрил баща си и при разговор или конфликт неизменно разчита, че отново ще победи другите. Сякаш в него се е сформирал шаблон на мъж от обществото, който се стреми да надхитри и излъже другия, така че да спечели своето. Този човек създава впечатление на хазартаджия, който в определена ситуация лекомислено залага „на риск“ за постигането на победа. И ако при взаимодействие с мъжете той горе-долу контролира тази своя черта, то с жените тя се проявява без всякакъв контрол и осъзнаване, машинално.

Не мога да си спомня тази ситуация. Доколкото се познавам, трудно бих заложил „на риск“, не и така че да е толкова явно, а просто си мисля – ще го направя, ще заложа всичко!
За хазартаджията съм съгласен, но мен самият ме отблъсква залагането „на риск“. Винаги ми се е струвало твърде примитивно. Самият аз трябва да пожелая да изиграя някого или да го надхитря, когато ми залагат на риск обикновено се отказвам веднага. Но да – когато жените залагат „на риск“, сто процента веднага се връзвам...

По-детайлно тази случка изглежда така. Той седи на пода до елхата, облечен с чорапогащник. Съборил е играчка или тя сама е паднала и той целенасочено седи и я разбива в пода, както когато децата просто удрят играчките в земята. Той повече не се вижда на това място (може би е изпълзял нанякъде). Ето че бащата идва и настъпва счупените парчета и започва да се ядосва и да скача на едно място. След това бащата отива към него, а дланите му са в кръв, вероятно се е порязало. И обяснява на баща си, че се е натъкнал на счупената играчка, т.е. този човек някак е обяснил, че не е бил той, че играчката вече е била така. Идва майката и казва: да, аз я счупих, бутнах я, сега ще я събера. Може да се каже, че тя го е успокоила. А той някак си е приел лаврите от победата за изцяло своя заслуга, сякаш сам е успял да излъже и надхитри възрастен мъж.

Тук разбирам, че в резултат на помощта на майка ми, в мен се е появил надежда, че някой ще ме подкрепи и именно затова съм толкова самоуверен...

Трети стълб – 3 години. Той има 4 възела на вниманието. Този човек бяга с малко момиченце, и тя също, те просто бягат. Лято е. Към тях се присъединява още едно момче, вероятно на същата възраст, както тяхната. Вероятно играят на криеница, той остава сам, те побягват. Той ги търси и ги намира заедно. Нещо става и второто момче извиква нанякъде момичето. Усеща се, че на него му е интересно с нея, а с него – не. Тоест за този човек момента е бил важен, за да може да примами момичето да играе с него. Да я отклони от момчето. На другото момче му се искало да остане с нея и заради това на този човек му се приискало тя да остане с него. Той се присмял на момчето, казал нещо за него и двамата с момичето избягали. Както и предходния шаблон, при който този човек само частично го осъзнаваше – само при взаимодействия с мъже, в отношенията с жени този шаблон буйно се проявява и ясно се осъзнава от него, а при контактите с мъже – изобщо не се осъзнава. Тук може да се направи извод, че първичната случка, формираща всеки от тези шаблони, даже сега има над него голямо влияние и го заставя да постъпва така избирателно. Но самите случки той не ги помни.

Струваше ми се, че до шест години въобще нямах приятели, освен момченцата на съседа... Навярно това е поради ситуацията в детската градина, а на детската градина не съм правил преглед.
Моят шаблон е такъв: избирам момиче, което се харесва на всички, т.е. избирам най-привлекателната и трябва да я спечеля. Естествено, отклонявайки всички кавалери.
Когато печелех вниманието на който и да е интересен за мен човек, стратегията ми се свеждаше до това, че ако друг човек, освен мен не види и не чуе нищо, и той няма да види и чуе и моите конкуренти. Да, възможно е да се присмея на конкурент. Да го изложа пред очите на човека, който той иска да спечели.

Четвърти стълб – 5 години. Има 3 възела. Той е по-нависоко от другият, но е много лек.

Това се е случило в детската градина, в самата сграда, в групата. Той е с група деца, нещо правят – пред тях има листи, но не рисуват, а лепят апликации. Някой разлива вода върху листа му. Той се оплакал от него, но му отвърнали, че няма страшно, започни да правиш друга апликация. А той не разбрал: „Как така – нали мен ме наказват за такива провинения, а защо този, който разля водата – не?“ Тоест по-нататък в живота си той може да се срещне с такива ситуации, в които му се струва, че човекът явно е виновен и нищо не му правят; неговата събирателна точка попада в този стълб и той започва да изпитва такива чувства: „Защо на мен ми се случва нещо, а на друг за същото нещо – нищо не се случва?“ Но сега този стълб е много лек и прозрачен, тънък. Тоест той общо взето вече не се използва, а трите възела – това са 3 конкретни ситуации след това, от които той е започнал да реагира толкова болезнено. Значи тук се формира неговото отношение към несправедливостта. От рода на: „Светът е несправедлив – на мен ми се връща, а на останалите – не!“

Не помня тази ситуация... Но описанието на шаблона е точно.
Помня друга ситуация на несправедливост, когато всички деца шумяха, а аз седях тихо, учителката дойде, дръпна ме силно за косата и започна да крещи на всички. Диалогът ми беше: „Това е несправедливо! Те крещяха, а наказаха мен!“ Бях на около пет години.

Пети стълб – 6 години. Възли – 5. Той отива някъде с майка си. Изяснява се, че майка му е била по-мека и по-добра от баща му. Тук се е зародило нещо от рода на „Мама и изобщо жените, не могат да ми нареждат!“ От майка си въобще не се страхувал, а от баща си – да.
Той бяга. Това прилича на влак-електричка. Той бяга като всички нормални деца. Майка му въобще не може да го усмири. Освен майка му започнали да му нареждат всякакви други жени (обичайните реплики на бабките). Те му казвали: „Седни, успокой се!“ А той продължавал. В крайна сметка някакъв мъж казал на майка му: „Оставете го намира, нека прави каквото иска!“ След като мъжа казал така и майка му така и не го успокоила, се затвърдил такъв шаблон. Нещо като „последната дума винаги е на мъжа“.

Конкретно тази ситуация не мога да си спомня. Спомням си пътуване с влак-електричка на палатки, но самата ситуация, при която съм бягал не помня...

Шести стълб – 9 години. Възли – 2. Лек и къс стълб.

Веднага се вижда ситуация, където е замесена учителка. И нейната пола
Полата е дълга. Той просто седял и гледал полата ѝ. Учителката пише нещо на дъската, стои с гръб към класната стая. Станало нещо конфузно, той се смутил.
Това не е просто шаблон, а ситуация, която е останала в паметта и може да извика някакви неприятни спомени. Т.е. стълбът има потъмняване. На него има емоция със силно смущение.

Имаше такава ситуация... Учителката пишеше на дъската, сложи парцала на дъската, но парцала падна... Тя се обърна към класа и някой (може би аз) ѝ каза: „Падна ви парцала!“ И тук учителката си погледнала между краката, помислила за друг парцал, който слагали в гащите като превръзка... И целият клас бурно се закискал... Нима аз казах това? Не помня.
Възможно е да съм бил аз, но толкова ме беше срам, че съм се постарал да го забравя.

Седми стълб – два възела на вниманието. Възраст – около 15 години. Стълбът е със силно потъмняване – сиво-черно. През тъмната част на денонощието. Той върви с някой по улицата. Това също не е цялостен шаблон. Това е животински страх, не е „обхождан“ с неправене, стълбът, въпреки че е къс, е тежък. Той върви още с някой. Този страх е много мощен, страх от смъртта. Възлите са 2, значи е имало още една подобна ситуация. Единият възел е много голям и изпъкнал, а вторият – много по-малък. Явно е страх от собствената смърт.

Помня как с майка ми ходихме при нейна приятелка след като научихме, че тя е в болница и че някой я е ударил с брадва по главата... Това беше вечерта и вместо приятелката ѝ в дома имаше някакъв мъж и когато видя майка ми започна насила да я дърпа навътре, а мама се опитваше да се отскубне и той я пусна едва, когато демонстративно си отидох... тогава се изплаших, защото помислих, че той ще заколи майка ми и мен.

Осми стълб – най-мъничък. 18 години. 2 възела на вниманието.
Този човек явно е под някакво въздействие – изглежда е от алкохол. Някакъв пиянски конфликт. При това с момиче. Това е някакво обещание, дадено на самия себе си. Свързано е с кавга или със сериозен конфликт. Когато той изревал на момичето и мръснишки я напсувал. И направо го прерязало, когато в този момент видял в себе си баща си. И там сам на себе си дал обещание, че повече няма да бъде като баща си.

Може и така да е... Да, възможно е да съм напсувал момичето на майка и след това много се обвинявах.
Но не мога да се сетя кой беше това, т.е. кое беше това момиче? Тъй като на 18г, доколкото помня, нямах никакви сериозни връзки... Ясно помня, че имаше такава ситуация, но подробности не мога да възстановя... Може би защото бях пиян.

Това обещание е дадено от много неуравновесено положение на събирателната точка, а също така с емоции на страх и гняв. Там в стълба има силно потъмняване. Това е някакво формиране на абсолютно гневно отношение към бащата. От типа: „Няма да постъпя като него, защото той беше гадняр и животно. Ненавиждам го.“ Това – едно общо взето вярно осъзнаване – е формирало дисбаланс на енергията, защото е дошло от много невярна гледна точка и в много нетрезво състояние на съзнанието. Ако той е осъзнавал от гледната точка, че такова поведение не е добро и е бил трезвен, нямаше да има стълб. Тогава щеше да бъде такъв твой девиз: „Не бия жени!“ Но тъй като се е случило в изменено положение на събирателната точка (заради алкохола) и допълнителното негативно отношение към бащата, се е образувал стълб.

Разрушените 3 стълба. Не се вижда възрастта им. Този човек ги е разрушил относително отдавна. Това са били най-основните стълбове, за които той е разбрал, когато е изследвал себе си. Поради това той е насочил вниманието си към тях и е работил с тях. Веднага изплува – това е нещо, свързано с бащата, ето какво отговаря на този 8-ми стълб. Но тук е изцяло неговото отношение. Сега той вече не го обвинява както преди, не се обижда и т.н. също така става ясно, че му е било трудно да преглежда баща си.

Да, често плачех по време на преглед.

Още един стълб не е бил шаблон, а силна емоция от най-голямата любов. Тази емоция не е била лоша. Там е имало нещо от рода на неуспешен секс.

Нещастна любов. Там се възползвах от гледна точка на секса и после реших да си потърся други по формулата, която ми разкри моята бивша: „чукай и бягай“.

Третия стълб беше относно мъжа, заменил баща ми.

Да, прекрасно знам за кой мъж става въпрос!

Ето всичко, което представлява социалната личност на този мъж:
1) Шаблон да манипулира хората без да привлича специално вниманието към себе си, но в същото време неизбежно насочва вниманието на хората към себе си. Само че те мислят, че сами са избрали да му обърнат внимание, че не той ги е накарал.
2) Шаблон на „победител“. Самоувереност в собствените сили и в своята победа и желание да влезе в конфликт и да спечели в него.
3) Желание да завладее интересуващия го човек, ако този човек е интересен не само на него и желание да изтласка конкурента на всяка цена.
4) Чувство на несправедливост от света към него: „На мен ми се връща, а на останалите им се разминава.“
5) Шаблона е „Жена няма да ми нарежда. Последната дума е на мъжа“. Неприемане на женското мнение.
7) Дълбоко заседнал страх. Страх от собствената смърт.
8 ) Обещание, дадено към самия себе си под влияние на крайно негативното отношение към бащата в необичайно състояние на съзнанието, в което е попаднал под въздействието на алкохол.
Например: самоувереността от втория стълб на този човек го е тласнала да „разкара“ момичето при другия стълб, т.е. подпомогнала е за формирането на 3-я стълб. И при случката, създала 3-я му стълб, той е могъл в този момент да бъде уверен в победата над момчето-конкурент.

Може да се отбележи, че този човек е прекрасен пример за това как обичайното (неагресивно) неправене на шаблона го изсушава, но не го разрушава. При него стълбовете са много тънки, явно ги е изтънил чрез своето неправене, за което роля са изиграли пътят на воина, по който той отдавна върви. Но той трудно си спомня своето ранно детство и в своя преглед не се е добрал до възловите точки на много свои стълбове, образувани в ранно детство.

[kas]

Жена на около 35 години.
7 стълба. Намират се отдясно и откъм гърба на енергийната сфера на ниво 30см. В дълбочина на 50см. Първият стълб е 20см, вторият е прилепен до първия с височина от върха до средата на сферата (основен и най-висок). Третият е прилепен до втория – с височина 35см (малко над първия). Следва промеждутък и започва четвъртия стълб – 20см, към него е прилепен петият – 40см, към него шести – 35см и към него е прилепен седмият – 20см – най-широк. Най-тежки и тъмни са трети и седми.

Първи стълб – бебе, не повече от година. Тя лежи все още в пелени. 6 възела на вниманието. Ситуацията е следната: тя лежи повита и плаче. Жената на свой ред ѝ дава дрънкалки (някаква прозрачна жълто-оранжева). Тя ги взима за секунда и ги хвърля. Така минава известно време. След това тя забелязва нещо в жената – вероятно това са обеци или блестящ предмет на нивото на лицето (може да е в косите). Тя протяга ръце към него, но жената не го дава. Това става едновременно, когато жената ѝ дава дрънкалката и тя я хвърля и при това се протяга към блестящия предмет. Накрая тя започва да плаче още по-силно, а жената сваля този предмет от себе си и ѝ го дава.

Паралелно изплува ситуация как тя пак така протяга ръце като по-голяма към играчките на друго момче и когато не ѝ ги дават, започва да пищи (не да плаче, а както децата пискат). Накратко – ситуацията на шаблона е да притежава това, което имат другите. Да придобие това, което иска по определен начин.

Не съм определяла това като свой шаблон. Но като цяло в мен има желание да имам/да умея това, което другите имат/умеят. Никога не съм го смятала за определящ, а просто за тиха и рядко проявяваща се завист.

Втори стълб – възраст между 2 и 3 години. Има 8 възела на вниманието върху него. Стълбът не е преглеждан. Шаблон на доминирането. Вижда се как тази жена – малко момиченце – играе с момченце на нейната възраст. Лято. Те се веселят, бягат, играят и намират някакво пълзящо насекомо. Тя казва на момчето – хайде да го измъчваме или убием (както децата правят). А той по някаква причина не иска. Тя му казва някак си и той се съгласява. Но може да е било и обратното – момчето да е искало да убие гъсеницата или червея, а тя да се е застъпила и да не му е давала. Ясно се виждат тя и момчето, червея и как тя иска той да го направи, тя му говори и той се съгласява.

Частично помня ситуацията. Това е моят трети брат. Ние сме в двора на къщата на баба ми. След дъжда изпълзяха червеи. Ние сме хванали един и го дърпаме напосоки. Но какво точно стана не помня.
Дали брат ми каза да дърпам червея, дали аз на него (което е малко вероятно, тъй като в детството си винаги защитавах животните от мъченията на братята ми)... имаше още една ситуация, когато двама от моите братя искаха да завържат буркан към опашката на котка, а аз ги разубеждавах, ругах и виках. Те не вдяваха и все така искаха да измъчват котката. Тогава им казах, че сега ще отида да се оплача на баба и тя ще им се скара. Ето тогава се изплашиха и пуснаха котката.
В детството си правилно ръководех братята си. Правеха, каквото им кажа. Бях едно момиче сред тях и те ме слушаха. Като голяма беше различно, още повече с мъжете, рядко успявах да доминирам в отношенията с приятели и приятелки. Но в детството – абсолютно точно. Командвах всички момчета наоколо при баба ми на село.

Трети стълб – 4-5 години. На него има 6 възела на вниманието. Стълбът не е висок, но е много тежък и тъмен. Вижда се картина: в помещението има много деца и тя е сред тях. Те всички седят (това е детска градина или лагер за малки деца). Там има възрастна жена – учителка. Всички правят нещо, а учителката отива при всеки и го хвали, а при нея не идва, въпреки че тя я вика. Вижда се, че учителката не е дошла при нея, тогава тя сама отива при нея да ѝ покаже нещо (изработено на ръка). А учителката не я хвали, само ѝ казва нещо. И тя отива и прави нещо, за което учителката после я похвалва. Тя се е зарадвала, отишла при децата и им казала нещо такова: „Учителката ми каза ето тези одобрителни думи“. Ето самият шаблон в какво се състои – да получи предразположението не просто от възрастните, а от човека, който ръководи (по-късно в училище навярно това са били учителите). И да направи нещо по-хубаво и повече от останалите. Тоест някои хора се захващат с работа и я правят за себе си и собственото си развитие, а тя – заради някого, за да я оцени той/тя. Това също така развива и чувство за удовлетворяване на собствената значимост. В този стълб се чувства голяма лична важност.

Не помня ситуацията. А шаблона е сърцевината на моята важност: да бъда по-добра от другите и да заслужа одобрението на хората с положение.
Аз имам една особеност – поради някаква причина ми е нужно да ме обичат и ценят хора, които са важни за мен. Но не помня да съм тичала след учителите, за да им показвам ръкоделията и труда си. Това е под достойнството ми. Винаги съм считала, че те сами ще видят моята изключителност и ще ме похвалят, а да си прося похвала е под моето достойнство.

Четвърти стълб – 11 години. Има 5 възела на вниманието. Между другото този стълб е най-тънък и прозрачен от всички нейни стълбове и не е висок. Излиза, че тук се е формирал шаблона на социалната жена. Вижда се следното: това е било в училище, но дали е в час по физическо е трудно да се каже. Тя сякаш не е в спортна униформа. Вижда се, че в нея случайно попада топката на момчетата, те там играели (на земята с крака – значи футбол). И веднага към нея се втурнало момче и започнало, както обикновено правят гузните – да я утешава и да ѝ предлага помощ. А нея не я заболяло особено. Харесало ѝ как момчето се втурнало и я обикаляло. По някакъв начин тя осъзнала механизма на жените като социални същества – от типа: покажи, че си слаба и беззащитна и те ще дотичат да те ухажват. Но очевидно сега тя вече не използва такъв модел на поведение. Стълбът е силно „изсушен“ от неправенето му, но възлите на вниманието върху него все още не са прегледани.

Между впрочем, да, имах такава черта, докато не станах изкусна в манипулирането – преди правих всичко с рогата напред, рекламирах се открито, а после започнах да прикривам това.
Не помня такава ситуация. Но преди това шаблонът беше такъв: преструвай се на слаба, за да получиш мъжкото внимание и поддръжка. Отдавна вече не правя така, около 10 години.

Пети стълб – 17-18 години. 1 възел на вниманието. Това е емоция. Било е есен. Ситуацията е свързана с измама и в стълба стои емоция на обида. Нещо с дреха или покупка на нещо. Стълбът е с потъмняване, такива вече се видяха много пъти у почти всички хора от примерите. Силна, забравена обида. Тогава тя дала вид, че всичко е нормално, но всъщност обидата е останала. Това е като да дадеш някому обещание – не е шаблон, но от енергийна гледна точка е бреме. Проявява се като тежка обида – при среща с дразнителя – този, който е виновен за това – човекът реагира чрез този стълб. Самият шаблон на обида може да навлезе във всеки един стълб и да бъде един от възлите, като заседнала емоция. Струпване на енергия, която не може да протича свободно.

О, обидата – това при мен и досега е шаблон, който никак не мога да изкореня. Когато ме „мамят“, обещават нещо, а не го правят – край! После година мога да преживявам и да се обиждам. По-рано се цупех на човек седмици наред, вече забравих за какво... Но като го срещна – в тялото ми избухва обида.
Знаете ли, при мен на тази възраст имаше една разтърсваща случка, тя е свързана с лъжа и силна обида, но не от покупка. За първи път се влюбих в млад човек, с който ние случайно се запознахме заедно с моята най-добра приятелка. Този мъж стана наш „гуру“. Даваше ни да четем всякакви езотерични книги и т.н. Ето че трябваше да отида на село, за да гледам болната си баба. И по време на моето отсъствие много молих тази приятелка да не се среща с този млад човек и най-вече да не ходи в дома му...
Връщам се от село и разбирам, че тя е започнала да се среща с него като гадже. В мен имаше не просто обида, а усещане за неизпълнено обещание. Смятах я за предателка. Но външно не се издавах. Правех се, че всичко е нормално – все пак съм духовна и не ревнива. Но след няколко дни мъчения, ситуацията се развихри и аз всичко ѝ казах, а после ѝ простих. И отново започнахме да дружим. Но в крайна сметка не ѝ простих тази измяна. И до днес помня как часове наред ѝ повтарях фразата: „Как можа да ме предадеш? Та ти си ми най-добрата приятелка?“ Тогава направо ми рухна светът и цялата вяра в човечеството, в Бог и всичко възможно! Преди заминаването си ѝ казах, че обичам този мъж, а тя каза, че той не ѝ трябва. Така че един вид си го „нарекох“.

Шести стълб – 23-25 години. На него има 5 възела. Веднага се изяснява, че ситуацията е свързана с работата. Това е конфликт с някой, с който тя е работила. Виждат се хора, тя, чинове и книга. Стълбът е силно изсушен от неправене, от което е станал малък и прозрачен. Но има усещане, че след това сякаш има в нея нещо такова: „Нямам приятели от работата“. Не просто от перспектива да си полафи и да се сприятели. А от това, че тя никога няма да сподели с някого своето откритие, да не би някой да се възползва от него. Възможно е първоначално да е имало някакво предателство, така че сега е сама – вълк-единак в работата си.

Ситуацията в работата беше следната: две години работих в колектив, в който много исках да отида. Отначало всички хора там ми се струваха от висока класа и много необичайни. Но след това срещнах човек, който ми показа колко НАИСТИНА увлекателна и задълбочена може да бъде моята работа. И тогава действително видях, че колегите около мен съвсем не са ми близки хора. Това беше илюзията на началните години. Започнах да се разочаровам, да се отдалечавам от тях и да се сближавам с хора от другите колективи. На работа също започнаха да се отнасят към мен като към „предател“.
Още една ситуация: началничката ми взе написания от мен отчет и сложи част от него в своя статия, а към мен даже и препратка не постави. И до сега всички смятат, че това е неин текст. И така няколко пъти.
По това време имаше още една случка, когато ми предложиха да замина на конференция в Англия, но при условие, че заедно с мен ще отиде моя колежка, която беше доста глупава, а също така беше любимка на началничката. Аз въобще не исках да съм с нея, но нямах избор – или с нея, или никъде. Съгласих се без желание и после много страдах, тъй като тази млада колежка се изказа много зле, а това беше наше общо изказване. И тогава реших: „Няма пък! Ще правя всичко сама, няма да се поддам на никакви предложения“.

Седми стълб – възраст между 25 и 30 години. Чуден стълб! В този стълб има някакви болезнени любовни отношения, доста продължителни. Тоест тези отношения се явяват тежки и широки, но стълба е нисък. Той е тъмно-сив, но има малки блясъци на червено (т.е. физическа болка). За първи път се сблъскваме с такъв. Аналогията за този стълб е като „малка епоха в живота ѝ“. И по него даже ги няма типичните възли – той целият е като масивен, плътен възел. Едно действително монолитно образувание. Тази жена не се е освободила от тази ситуация – напълно сигурно. Ако се беше освобождавала, той би бил по-светъл. Този стълб отразява нейните виждания и разсъждения за мъжете като цяло, заради този мъж. Вътрешната позиция на ниво усещане е останала. И това е позиция на страх и болка от възможна раздяла с мъж-партньор. Това е вътрешно състояние. Всички стълбове са вътрешно състояние, което е много трудно да се изследва, защото човек практически не си дава сметка за него.

Това са моите 8-годишни отношения, които станаха най-тежките емоционални преживявания в моя живот, от които се измъкнах само благодарение на Пътят на воина.
Тази част от своя живот аз прегледах както никоя друга!
В мен имаше страхове по повод на моите сегашни отношения с мъж. Че те ще поемат по същото русло – отначало идеални като по мед и масло, след това тъга, конфликти, разочарования и болезнена раздяла. Но това го преодолях, сънувах че всичко ще бъде различно.
В съзнанието ми изникна, че това е страх от зависимост! Страх от това да попадна отново под нечия власт и влияние, да бъда болезнено зависим от човека и да загубя себе си. Този страх произтича изцяло от тези отношения.

Като обобщение. Социалната личност на тази жена се характеризира със следните шаблони:
1) шаблон на желанието да придобие това, което друг човек притежава;
2) шаблон на доминиране над всички;
3) шаблон за получаване на одобрение и предразположение от страна на хора с определен статус – ръководители, важни за тази жена;
4) шаблон на социалната жена (беззащитност, слабост);
5) забравена дълбока емоция от обида;
6) шаблон на автоматичното недоверие към колеги от работата, поради опасения от предателство;
7) шаблон на страх от болка, която е възможна при нови отношения с мъж.

Като цяло в това изследване за стълбовете-шаблони на социалната личност се налага изводът за новото осъзнаване, че неправенето на моделите на поведение, заключени в тези стълбове, силно ги изсушава. Стълбовете се изтъняват. Да кажем, ако са били 20см стават 5см. Но при това те все така си стоят. И може да си стоят още много дълго. Такива изсъхнали стълбове се наблюдават само при много отдавна практикуващите Пътят на знанието хора (5-8 години). Тоест процесът на изсъхване на стълба чрез обичайното неправене продължава много дълго.

А с прегледът и агресивното неправене стълбовете се разпадат по-бързо. Вижда се колко ниски могат да бъдат стълбовете, образувани в ранно детство, спрямо които е било приложено агресивно неправене. Тоест да се практикува модел на поведение, диаметрално противоположен на този, който е бил в стълба и да се акумулира в съответния му възел. Агресивното неправене е разтворило този възел и веднага е скъсило стълба с няколко сантиметра. При това самият стълб остава тежък и дебел. Друг начин за скъсяване на стълба е класическият преглед (и практиката със свидетел като негов частен случай, в това число, когато при извършването му е видян или целият стълб, или една от неговите точки на вниманието). Той също така „разпарчетосва“ стълба, скъсявайки го чрез разрушаване на възлите на вниманието, а също извършва това, което не се получава с агресивно неправене – сваля тежестта от стълба, намалява плътността на енергията в него чрез помитащото дишане.

Като обобщение. Стълбът се разрушава максимално бързо от прилагането на всичките три начина за разрушаването му: класическо неправене (да не се прави нито един от моделите на поведение в него), агресивно неправене (правене на напълно противоположни действия на тези модели на поведение) и преглед (да се осъзнава какво има в стълба и да се помита оттам с помощта на дишането).

Въпрос: ти не проследи защо именно „точно тази“ ситуация е била начална за всеки стълб, кога човек осъзнава, че „той е такъв и такъв“?

Забелязах, че случката, която става основа за стълба, в този случай – ако става въпрос за формирането на модел на поведение (а не стълб, състоящ се от една емоция), това е много прагматична случка. Изобщо, шаблонът на реагирането винаги е такъв: някакъв ясно осъзнат успех на даден човек (приложено към шаблона на реагирането това винаги е така). След това съответната успешна стратегия тъповато се разпространява върху всички останали ситуации от живота. С времето постепенно започва да се използва в ситуации все повече и по-различни от началната, докато не започне неосъзнато да се прилага във всички случаи по повод и без повод. По-рядко се срещат стълбове, чиято основа напротив – създадена е от случка с ясно осъзнат неуспех от нещо и поради това много болезнено се преживява от човека в този момент. Такъв стълб – това е случка с неувереност на човек в себе си и своите сили, която расте с годините (новите случки) и става все по-малко и малко осъзната от страна на този човек. Нашата социална личност е невероятно противоречива. Тя се крепи върху нестабилната основа на абсолютната увереност и пълната неувереност в своите сили.

Въпрос: излиза, че личността на човек сякаш е програмирана предварително: още от раждането има много и най-различни ситуации, но в края на краищата една от тях сработва (при това още в несъзнателна възраст, когато няма себеотразяване). Човекът сякаш въобще не е там, а шаблонът му се формира.

Себеотразяването далеч не е единственият начин да осъзнаваш себе си. Практически бебето осъзнава себе си без него. А кое определя това дали дадена ситуация засяга човек и дали той за себе си я осъзнава много добре, не знам. Струва ми се, че тук се намесва факторът случайност.