Страница 3 от 3

Re: Моите психични методи

МнениеПубликувано на: Нед Юли 23, 2017 7:42 pm
от Metamorph
Едно време с книгите на Монро, идеята беше да се улови момента точно преди заспиването - спящо тяло , буден ум.
Не е лесно , понякога се постига, но при мен се е случвало доста рядко.
А в днешни дни една друга постановка започна да ми се случва- улавям момента преди събуждането.
Толкова често се случва, че направо почвам да си експериментирам :)

Увод:
"За сънищата в "будно" състояние"
Противно на научните схващания за циклите на съня (които знам само информативно) , където се води , че съновиденията се случват след като се изредят останалите няколко фази включително дълбокия сън от час и нещо, при мен сънища има веднага след като заспя.
Доста често се случва да си лягам и след малко да сънувам. Веднага след това се събуждам и са минали не повече от 15 минути. Това как се вписва във фазите на съня?

Ето как протича всичко по своя ред:
Лягам си , отпускам се и ... си лежа.
По едно време усещам, че съм изолиран от всичко. Не си усещам тялото, не усещам сетива ,няма тегло, няма температура, няма звуци. Има едно поглъщащо усещане за лекота. И пред мен изникват някакви светлинни образи. Първите няколко пъти беше синьо,бяло и зелено премесено в някаква мъглявина. Последните няколко дни образът се смени на тъмносин фон със ярки зелени криви преплетени светещи линии. Статични. Не мърдат.
Гледам си аз това изображение и мисълта ми се включва. Разбирам че съм на прага на събуждане.
Първите няколко пъти не знаех, че е така, но следващите пъти от опита започнах да го осъзнавам.
Знам , че ще се събудя след малко ,но искам да остана в това състояние, защото е доста добро. Но не става.
Пробвах да се отпускам, но самото концентриране в нещо , разсейва състоянието. Картината пред мен лека полека се размива и се дръпва на друго ниво (за нивата отделно ще обясня).
И тогава изведнъж си спомням за някакъв сън. За съня който съм сънувал преди да се събудя.
И всеки път така- в момента на междинното състояние - НЯМАМ НИКАКВА ИДЕЯ ЗА СЪНЯ ,КОЙТО СЪМ СЪНУВАЛ МИНУТИ ПРЕДИ ТОВА.
След разбуждането си , веднага си го спомням.

Значи реално първо е сънят, после момента между съна и будното състояние, в което обаче съня не мога да си го спомня. Явно паметта не работи в това междинно състояние.

Снощи отново се повтори същата ситуация. Лежа си и насъпва някаква лекота, веднага се досещам че съм в състояние преди събуждане. Този път картината беше различна-тъмен заден фон и пред него мрежа от зелени линии образуващи малки квадрати. Преди зелените линии бяха обли, но сега са във вид на идеална мрежа.
Интересно защо са зелени всеки път тези линии.
Малко след това си спомних и съня от който се пробуждам.

Re: Моите психични методи

МнениеПубликувано на: Сря Юли 26, 2017 11:12 am
от вдъхновител
СТ, какво да я правиш :hm: спира където и "скимне" а ние се пулим и чудим :rofl: :rofl: :rofl:

Re: Моите психични методи

МнениеПубликувано на: Вто Авг 08, 2017 2:47 am
от Silviya M
Metamorph написа:Едно време с книгите на Монро, идеята беше да се улови момента точно преди заспиването - спящо тяло , буден ум.
Не е лесно , понякога се постига, но при мен се е случвало доста рядко.
А в днешни дни една друга постановка започна да ми се случва- улавям момента преди събуждането.
Толкова често се случва, че направо почвам да си експериментирам :)

Увод:
"За сънищата в "будно" състояние"
Противно на научните схващания за циклите на съня (които знам само информативно) , където се води , че съновиденията се случват след като се изредят останалите няколко фази включително дълбокия сън от час и нещо, при мен сънища има веднага след като заспя.
Доста често се случва да си лягам и след малко да сънувам. Веднага след това се събуждам и са минали не повече от 15 минути. Това как се вписва във фазите на съня?

Ето как протича всичко по своя ред:
Лягам си , отпускам се и ... си лежа.
По едно време усещам, че съм изолиран от всичко. Не си усещам тялото, не усещам сетива ,няма тегло, няма температура, няма звуци. Има едно поглъщащо усещане за лекота. И пред мен изникват някакви светлинни образи. Първите няколко пъти беше синьо,бяло и зелено премесено в някаква мъглявина. Последните няколко дни образът се смени на тъмносин фон със ярки зелени криви преплетени светещи линии. Статични. Не мърдат.
Гледам си аз това изображение и мисълта ми се включва. Разбирам че съм на прага на събуждане.
Първите няколко пъти не знаех, че е така, но следващите пъти от опита започнах да го осъзнавам.
Знам , че ще се събудя след малко ,но искам да остана в това състояние, защото е доста добро. Но не става.
Пробвах да се отпускам, но самото концентриране в нещо , разсейва състоянието. Картината пред мен лека полека се размива и се дръпва на друго ниво (за нивата отделно ще обясня).
И тогава изведнъж си спомням за някакъв сън. За съня който съм сънувал преди да се събудя.
И всеки път така- в момента на междинното състояние - НЯМАМ НИКАКВА ИДЕЯ ЗА СЪНЯ ,КОЙТО СЪМ СЪНУВАЛ МИНУТИ ПРЕДИ ТОВА.
След разбуждането си , веднага си го спомням.

Значи реално първо е сънят, после момента между съна и будното състояние, в което обаче съня не мога да си го спомня. Явно паметта не работи в това междинно състояние.

Снощи отново се повтори същата ситуация. Лежа си и насъпва някаква лекота, веднага се досещам че съм в състояние преди събуждане. Този път картината беше различна-тъмен заден фон и пред него мрежа от зелени линии образуващи малки квадрати. Преди зелените линии бяха обли, но сега са във вид на идеална мрежа.
Интересно защо са зелени всеки път тези линии.
Малко след това си спомних и съня от който се пробуждам.


Виж това, ако можеш да го използваш - има тема "Сънуване на тъмнина". Там има описани едни коридори, дето могат да се използват за някои неща. Написано от ник ema. :)
:hi:

Re: Моите психични методи

МнениеПубликувано на: Пон Авг 12, 2019 9:48 pm
от Metamorph
Обещах да напиша нещо за нивата. Различните нива на възприятие.
Говоря само за мои наблюдения, без да претендирам за всеобхватност.
Съзнанието явно има определени рамки в които поставя определени наблюдавани събития и прави разлика между тях.
Когато в реалността се случва нещо и ние го виждаме, то стои на ниво "реалност". Усещаме го така.
Когато след време си спомняме за това събитие, то няма как да излезе на ниво "реалност" - обикновено стои на ниво "спомен".При ниво "спомен" всяко нещо което си спомняме е просто идея за картина. Картина не виждаме, и това го отличава от всяко друго ниво.
Сънищата стоят на ниво "реалност" до момента в който се събудим, тогава отиват на ниво "сън". Можем да си ги спомняме, но ниво "спомен" се задейства само колкото да се знае, че не сънуваме в този момент , а си припомняме старо събитие.
Ако опитаме да си представим визуална картина, тя винаги ще е на ниво , което ще е различно от ниво "реалност" или "сън". Ние знаем, че това е само представа. В моменти преди да заспя ,доста често ми се случва да виждам картина или текст, достатъчно ясно за да бъде на ниво "сън".
Бих искал да напиша нещо и за ниво "халюцинация" но нямам достатъчно опит с него.

Ще дам пример за да уточня по-детайлно тези разлики между нивата.
Опитваме се да си представим едно куче- произволно, а не някое което сме виждали наистина. Представата е на ниво , което е различно от нивото на което ще бъде , ако кучето сме го виждали вече (ниво "спомен").
Ако при халюцинация видим в стаята едно куче, то ще бъде доста близо до ниво "реалност" и всъщност може директно да застане в същото ниво (нямам опит в това и просто предполагам). Мисля , че съзнанието няма да направи разлика.

И ето аз лежа и съзнанието ми рисува картини. Виждам кола на пътя , движи се. Нивото е "измислен образ", защото все още не сънувам . Аз я виждам,тя е картина, не само идея, но знам, че не е реална , не е образ като в сън, не е и халюцинация. В един момент тя завива срещу мен и фаровете ме заслепяват . Съзнанието ми сигнализира - ниво "реалност". Сигурен съм , че зеницата ми се е свила в този момент.
Припомнете си всяка кола, която сте виждали през живота си със светещи фарове срещу вас. Помъчете се да направите спомена като че ли се случва сега. Може да опитвате доста, но съзнанието никога няма да включи ниво "реалност". Фаровете няма да ви заслепят, така както са ви заслепили ,когато реално сте били там. В това се състои и разликата между всички нива. Съзнанието по някакъв начин успява да прави разлика между тях.

И ето аз лежа и гледам в тавана , спрял съм да мисля за всичко и съм се вторачил. Старая се да държа съзнанието си да не изпадне в абстрахиране от външните зрителни дразнения и да се отплесне във нива от типа на спомени или измислени образи. Малко ми е трудно, но успявам да накарам мозъкът да следи за сигналите от очите и да игнорира всякакви други вътрешни зрителни мисли.
И най-внезапно във въздуха се появява надпис със жълти букви , а съзнанието му слага ниво "реалност" . Нямам обяснение. Предполагам го бърка с ниво "халюцинация". Също така се е случвало нещо да премине пред погледа ми от което се стряскам, защото съзнанието отново казва - ниво "реалност".

Re: Моите психични методи

МнениеПубликувано на: Пон Авг 12, 2019 10:16 pm
от Metamorph
Напоследък ме вълнуват някои идеи за експериментиране.
Тъй като прилагам определена диета, целяща елиминиране на определени храни, често ми се случва да изпитвам глад, макар и току-що да ставам от масата.
И , естествено, опитвам с психични подходи да го отстраня. Съответно ми хрумват няколко идеи, и съм озадачен при тяхното тълкуване.

Първо трябва да посоча, че няма успешна практика без добро начало. Ако просто се правят напосоки разни неща, без увереност, това си е пилеене на време.
Аз знам, че мога да направя дадено нещо, когато го поискам и то защото аз го искам. Изпитвам увереност и това е достатъчно за начало.

Нататък, трябва да се уцели точният похват- дали ще е отклонение на желанието, дали ще е замаскиране, дали ще е угасяне.

И в един момент ми хрумва идеята - при поява на желание за ядене, това желание да се маскира като желание за нещо друго - например като жажда. И започвам да си мисля - ако направя такова отклонение и всеки път вместо глад изпитвам жажда, как бих правил разлика между истинското усещане за жажда и между маскирания като жажда глад? И ,естествено, се и страхувам - ами ако желанието за глад изчезне ?

И тогава започвам да мисля какъв е каналния ред за достигане до едно желание, например на това за глад.
Усещането за глад би трябвало да е отговор на мозъка към определен сигнал от тялото. Този сигнал се появява, мозъкът го получава, обработва и оформя отговор - глад. Тогава къде ще стои моят отклонител, който ще превръща глада в жажда? Трябва да е след обработката, защото мозъкът трябва да установи естеството на сигнала- че се касае за глад. Но нали в момента в който го установи, това ще рече ,че мозъкът вече знае за глада. Как може да му се забрани да го излъчи на момента? Има ли реално , време в което мозъкът знае за глада, но АЗ не усещам глад? Това не го знам.

Питам се още и : може ли директно да се програмира самата обработка , така че крайното и решение да се замени от "глад" на "жажда" и това да се изпълнява постоянно. Не знам как са подредени нивата на обработка на сигналите от мозъка - дали е една обща или са няколко .И в кой от всичките тях , усещането става достъпно за мен.

В общи линии , има едно противоречие пречещо на моята задача - осъзнаването на глада е преди маскирането му. Но ако аз долавям самото осъзнаване , какъв е смисъла от последващото маскиране?

Направих опит да отбия желанието за глад и установих , че то има цикличност- на определено време се появява.
Чудя се - кой определя времето на цикъла? Мозъкът усеща глад, аз го блокирам , и глада спира. След малко се появява пак.
Защо не се появява веднага след блокировката? Защо има пауза?

Re: Моите психични методи

МнениеПубликувано на: Вто Авг 13, 2019 7:45 am
от вдъхновител
https://youtu.be/fXXLDtYjoF8

:spell: В начало беше Словото .... Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало ..... В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. Те ти ,тебе реалност :rofl:
Предлагам една идея o=
Всяка дума която използваш е .... в директна връзка с енергия създаваща холограмата която преживяваш.
Можеш ли? да направиш анализ на думите които си използвал, за да създадеш точно това преживяване, през което минаваш. И ако им зададеш друго значение ДАЛИ ? ще имаш същото преживяване. :hm: В конкретния случай може да препрограмираш , въпросът е колко ще изкараш след това/местата на нещата не са случайни ,затова използвай ОС за да разбереш преди да буташ/ .... дефакто през цялото време ние препрограмираме. Защо диета? дебел ли си ? суетен ли си? с две думи от намерението ти зависи крайния резултат който ще преживееш. Във всеки момент нещо добавяме и/или изваждаме от относителния баланс на възприятието и преживяваме.
Това от моя страна е само говорене :bla: и не те засяга , освен ако не решиш да те засегне :poligon:
Може и това да ти свърши работа http://atiearth.com/%d0%bd%d0%b0%d1%80% ... %82%d1%8f/
останалото от текста е тук http://atiearth.com/%d0%b4%d0%be%d0%ba% ... %82%d0%be/