Влез    Регистрация
  • Автор
    Съобщение

Моите психични методи

Мнениеот Metamorph » Чет Юни 30, 2016 2:23 am

Здравейте.
Не знам какво ме накара да подхвана тази тема, вместо мълчаливо да си чета . Но ето факт е - желанието надделя.
Не знам и какъв смисъл ще има това което ще споделя. Но ,решил съм.
Който желае да чете ,да чете. Едно споделяне на методите ,които аз използвам. И каква работа ми вършат на мен.
Без да се хваля и да претендирам за гениалност и без да задавам въпроси.

Вътрешният диалог. 1.
------------------------------
Спомням си времето, когато ми беше смешно да разбера, че всеки си говорел наум (а и на глас). Мислех си ,че за мен не се отнася. Но странно как с годините нещата се променят. И ако преди 10 години не съм забелязвал нищо такова (явно е било в синхрон и не ми е правило впечатление) то напоследък (няколко години) усещам (регистрирам) една лоша практика при мен.
Отначало беше говоренето на глас в къщи като съм сам. За какво ми беше това ? Но се формира и се започна. Гледам телевизия и коментирам на глас, или приказвам на хората от екрана- критикувам ги , карам им се. С други думи - гласно изразявам това което мисля. Добре , човек има нужда да обсъжда. Както и да е. Но е навик . А навиците се раждат и живеят. Май да ги наричам "шаблони" ли?
И в съзвучие с неврозната ми натура , говоренето ми на глас , нерядко се превръщаше в псувни на силен тон като майсторя нещо и се ядосвам. А пък нещо като го правиш ,то се стабилизира - става ... е ,шаблон :)
И ето един обичаен ден , мисля си нещо , ама го говоря на глас. Говоря все едно обяснявам някому. И обличам в думи обясненията си така че ЧАК АЗ ГО РАЗБИРАМ :)
То лошо няма - все едно създавам моето произведение- вербализирам го и го правя разбираемо на човешки език . Нали ние хората с думи мислим.
И един хубав ден отново се завръщам към темата. И прочитам за проблема с вътрешния диалог. И решавам че ще престана.
Говоренето на глас си го забранявам.
---лирично отклонение
В периоди в които ме обзема гняв, съм забелязал че докато мълча и не казвам нищо, нещата са в покой. Обаче първата дума която кажа ,отприщва всичко . Явно гласовото говорене действа като разрешение на нещата да се случат.
--- дотук с отклонението

Една техника прилагам като без да искам кажа нещо на глас. Удрям си няколко пъти с длан по устата. Онзи ден сънувах че казвам нещо и се ударих с дланта. Шаблонът действа и в съня :) Учудих се . Но пък обикновено на сън правя доста от нещата ,които върша и в реалността. Хората като са на диета ,сънуват че ядат шоколади и бонбони , пък аз на сън бягам от сладкото и си спомням за диетата :) Луда работа.

Не е така лесно обаче с говоренето наум. И докато навика да мисля докато си говоря на ум ще е най-трудното с което ще се сблъскам , то "обличането" в думи е нещо от което наистина се шокирам с всеки изминал ден.
И преди няколко дни се запитах : ЗАЩО?
Защо ми е да си говоря наум разни неща?

Ето отивам да се къпя и 10 минути няма какво да правя. И започвам разсъждение по някаква тема. Говорене наум така все едно говоря на някого или все едно пиша нещо. Започвам го, развивам го , наслагвам ,теорията се оформя, и следва завършек. Прекрасно, само дето е безмислено. А и говоренето наум отнема енергия. Енергия за концентрация и през това време се губи връзка с околния свят- съзнанието е вплетено в това говорене и не мисли за нищо друго.
До някъде си е добър похват, но ако бях писател. Ако пишех романи щеше да е доста добра тренировка, но все още не съм такъв.
Забелязах го това нещо... а после забелязах и нещо още по-странно.
Това говорене винаги се случваше. Искам да кажа - поредността винаги завършваше с "обличане" в думи.
Ето така :
1. Хрумва ми нещо
2. Една минута формирам идеята, с увод, теза и заключения. С ДУМИ.
И винаги в тази поредност и винаги двете заедно.
Все едно обяснявам на някого. НА КОГО?
Добре, да се облекат нещата в думи е полезно - помага да го запомня и да имам конкретна идея по всяко време за това ,което съм измислил. Но наложително ли е? Дисертации ли ще пиша по въпроса? Или научни трудове по 500 страници ?

И в един момент осъзнах нещо съществено: всеки път ,когато наум обмислям нещо с думи, аз вече съм го измислил преди това. Никога в процеса на обмисляне не се сътворява нещо ново. Винаги първа е идеята и след нея е нейното забавено повторение и претворяване в думи.
Добре, тогава мога просто да си забраня всякакво мислене с думи наум, защото мисълта предварително вече е формирана.
Каквото и да е- почвам да мисля нещо наум с думи : ВНИМАНИЕ СТОП. Идеята е налице, това е само нейното повтаряне на бавна скорост- тоест ИЗЛИШНИ ДЕЙСТВИЯ.
И в момента действам така. С времето процеса ще се затвърди и мисленето с думи ще спре.
Защото съм видял схемата. Видял съм че няма смисъл. И всички въпроси от страна на бунтуващия се разум (който винаги го играе контра) могат да бъдат отклонени. А когато деликатно обясниш на разума си ,той разбира.

Вътрешния диалог .2.
-----------------------------
Колко малко му трябва на човешкия мозък да бъде ангажиран с едно действие и да остане безучастен към всичко останало. Едно говорене наум заграбва почти 100 % от капацитета и той остава сляп за всичко останало.
А като спрем разговора , той е свободен. Но може ли мозъкът да стои свободен без да прави нищо? Можем ли да стоим без да мислим за нищо? Принципно е трудно.
Опитах няколко похвата.
Като начало реших по пътя до работа да спирам мисленето си наум. Мисленето с думи и без думи. Не знам как го постигам но е като изключване. Реших и да го подпомогна с визуализиране. Представям си тънка вертикална линия ,която се изтънява непрекъснато и става все по-тънка. Концентрирам се върху тази представа и спирам да мисля за всичко.
Но това е мисъл. Това е като да дадеш на мозъка една проста идея върху която да мисли с цялата си сила.
Да, спира да мисли за всичко друго, но все пак мисли за нещо.

Това върши работа в определени случаи. Но както и всеки психичен похват, идва време в което става толкова "изпълнително" че само да "чукнеш " на идеята и мозъка ще се пръсне . Ах този мозък - да не го накара нещо човек.

И после измислих метода "бързо мислене".
БЪРЗО МИСЛЕНЕ
Цел : да отклоним мислите си , да ги прекратим ,да не им дадем възможност да ни обсебват.
Започвам да наблюдавам мислите си. Задавам си един период на мислене, например половин секунда.
И така - всяка мисъл породена в главата ми и давам време половин секунда да съществува и после я премахвам. На нейно място идва друга - тя живее също половин секунда и изчезва.
Както всеки психичен опит и този много бързо еволюира (мозъка свиква да го прави) и след пет шест такива опита вече половината секунда се стопява и започва да клони към десета от секундата или стотни от секундата.
След време се получава така, че една мисъл се задържа само колкото да и се обърне внимание че я има и веднага бива премахната. Това го правя съзнателно и контролирано и хаби от ресурса на мозъка. Обикновено мозъка не издържа и една минута на това упражнение и просто спира да създава нови мисли.

---лирично отклонение
Натрапчивата мелодия в главата. Няколко тона от мелодия, които се загнездват в главата ни и не спира да се повтаря с часове, при мен и с дни понякога. И при това , всичкото това повтаряне изтощава много.
Как ли не съм опитвал да я премахна. И с известни трикове и с мои лични. Свеждал съм мелодията до два тона, но те се повтарят постоянно. И до един тон също - бучи непрекъснато. Мъчил съм се логически да обясня на мозъка си ,че всяка музика свършва с нейния край. Не разбира от дума.
Или да я изтикам на заден план . Да, изтиква се , става по-тиха но съществува още там и се повтаря ли повтаря.

МЪЧИЛ СЪМ СЕ И С ФИЗИЧЕСКА САМОРАЗПРАВА. Нося си къса пръчица и като почне мелодията да се пее се удрям по крака с пръчицата. Боли.
Един час. Боли по еднакъв начин. МУЗИКАТА НЕ ПРЕСТАВА. Мозъка е учудващо неадекватен към метода на Павлов. Може би защото не съм Павлов? :)

Един ден измислих един номер. Беше ми влязла една мелодия в главата. Започнах да си "пея" (тоест възпроизвеждам) музики една след друга. Как? Сещам се за една музика. Пея си я 15 секунди , после веднага почвам друга. Пак 10-15 сек. После трета и пак и пак и пак . В продължение на 20 минути единственото с което мозъкът ми бе зает беше да се досеща за нова мелодия, да си я пее секунди , да приключва и да отива на друга.
Естествено целях претоварване,пренасищане с музикални теми. Постигнах го.

Музиката престана.
---- край на отклонението.

Справяне със неоправдан страх.
-----------------------------------------
Както неведнъж съм казвал - страхът за мен е вече минало. Съответно не мога да говоря много за това.Човек не говори за неща ,които не го вълнуват.
Но интересното нещо за мен са методите с които съм се справил.

Те са общо два

1. Връщане на минал момент.
Човек поддържа навиците си живи , дори ако са му непотребни. Просто е навик и той живее. Дори да сме загърбили нещо като непотребно, ако то е включено в навик, винаги ще се завръща в определения момент.
Ще изглежда като неоправдано ,но всъщност ще е като част от програма ,която се изпълнява винаги и сама за себе си е правилна.
По този начин ,страхът в дадена ситуация винаги се проявява.
Какво прави връщането на минал момент?
Стоя си в стаята и в един момент виждам нещо ,което ми предизвиква страха по принцип. Съответно , в момента в който го виждам и страха се заражда. Програмата заработва.
В този момент аз си мисля " добре, а допреди пет секунди нещата пак си бяха по същия начин, просто не ги бях видял.И тогава беше ли ме страх? НЕ. Как се чувствах аз тогава? " И тук се потапям в състоянието в което съм бил тогава. Представям си този минал момент преди минути и се стремя да се чувствам все едно той е сега.
Ако не се получи от раз, си го представям пак и пак и пак. Разчитам на ефекта в който спомените влияят на мозъка по същия начин както и реалните случки. Също така има и друг ефект - времето ,което минава действа потушаващо на реакциите на мозъка . Ако държим съзнанието си далеч от неприятни изживявания за кратко ,то ги забравя.
Така чрез това връщане на минал момент , по всяко едно време може да се предизвика дистанциране от моментното състояние.
Не забравяйте ,че процеса е силно базиран на логическа основа. Ако не можете да обясните на мозъка си логическите действия, нищо няма да се получи. Трябва да бъде накаран да разбере ,че нещата съществуват независимо дали ги виждаме или не и че това ,че сме видели нещо, не значи че нещо се е променило.

2. Атаката е най-добрата защита.
Борим страха.
Дистанцирането от него върши работа - успокояваме се , влизаме в нормален тон. Като отпуската , през която ходим на море и планина и се дистанцираме от неприятностите предизвикани в работата. И съзнанието ни се отпуска ,отпочива си, забравя за проблемите. Ако отпуската е много дълга - месеци, може дори да изладим някои дефекти в поведението си, придобити от естеството на работата ,която вършим (и ни натоварва).

Ако се дистанцираме от нещата водещи до нашия страх и не го изпитваме дълго време , нещата ще се уталожат и всичко ще се успокои. Ще минат години и времето ще изчисти всичко. Но дали може да стоим с години настрана от всичко ? Има начин да не чакаме толкова дълго. По-добре активно да се борим . С атака.
След като вече сме изяснили логиката на процеса. Видели сме кое как е , кое е безмислено,кое се мъчим да премахнем, имаме набелязани всички проблемни места и вече знаем как да постъпваме за да оставаме спокойни всеки един момент, е време да настъпваме. Време е да натрупаме опит. Тялото се учи с опита и с проверените факти.
По-добре сто пъти да видим ,че в асансьора няма нищо страшно, отколкото една година да не се доближаваме до асансьор с надеждата всичко да избледнее.
Опитът трупа точки. Точките са в наша полза.

Започвам да правя нещата които ме плашат. Защото знам че не са страшни. Защото искам да се убеждавам ден след ден че не са проблем.
Появява се зрънце съмнение ? Веднага правя нещото което ме е било страх преди да направя. Атакувам. Защото липсата на действие ще позволи на зрънцето съмнение да покълне.
Мисля си - дали все още ме е страх от еди какво си? Ами да проверим - отивам директно и виждам че не.
И като казвам това искам да поясня. И ще го направя с големи букви.
Моят метод НЯМА НИЩО ОБЩО С ПРОСТОТИИТЕ НА ПСИХОЛОЗИТЕ, ЧЕ ФОБИИТЕ СЕ ЛЕКУВАЛИ С ИЗПРАВЯНЕ СРЕЩУ ТЯХ.
Това изправяне е чиста проба самоубийство- лишено от всякаква предварителна база на която се стъпва. Изправяш се и побеждаваш или биваш победен. Като второто е по-вероятно да се случи.

При моят метод , аз атакувам за да не давам възможност на навика да се възвърне. Държа го непрекъснато надалеч. За да може да угасне.

---лирично отклонение
Как смятате, защо от известно време сънувам че ме е страх от нещо, което всъщност въобще не представлява проблем за мен и реално 80 % от работата ми се състои в ходене по такива места?
Сънувам ,че ме е страх да отида там.
Нали сънищата са отражения на реалността? Нормално е да сънувам че ми крадат колелото , че ме уволняват. То това са неща дето се притеснява човек за тях.
Но нещо дето въобще не се притеснявам? Дали това не е метод за външен контрол на съзнанието ми по време на сън?
---- край на отклонението.

Справяне с гнева.
-------------------------
Скоро и това ще е в миналото за мен.
Но неотдавна ми хрумна една интересна мисъл . Не може ли да се борим с гнева ,както се борим със страха?
Страха го усещам, мога да го наблюдавам, да чувствам че ме поглъща, че е нещо което ми стои насреща.
А гнева , ядът , е нещо което ползваме за защитна реакция. Не вървят нещата - изнервяме се, хората се дистанцират от нас, постигаме уединение , налагаме доминация, показваме се като силни. В определени случаи наистина води до повишена физическа сила.
Приемаме гнева за помощник и не му отдаваме значение като негативна реакция. Но ако започнем да го наблюдаваме , да се страхуваме от него и да искаме да се борим с него като страха?

Методът на връщане на минал момент? Дали ще помогне?
Ядосвам се , решавам да върна минал момент, но усещам ,че това е глупаво. Усещам че решавам да се откажа от силата която гнева ми дава. Кой се отказва доброволно от силата си?
Мога ли да се засмея ,когато съм ядосан? Да премина в друго настроение?
Добра идея .

Реално гнева го боря с дълбоки убеждения. Обяснил съм си го като безмислен и засега това помага. Но има моменти в които ме обхваща . Осъзнавам че е там , виждам че ми действа, но някак си е много силно това усещане. Даже по-силно от страха. Защото страха го виждам че е там, но при гнева виждам ,че аз съм потопен в него.
Засега съм имал един случай в който съм овладял силен МОМЕНТЕН гняв и то с желанието да не му се поддам. Това е важен опит. Достатъчно е една успешна проява и следващият път ще е по-лесен. Защото пътеката вече е утъпкана. Защото вече един път съм успял.













о
Metamorph
Посетител
 
Мнения: 17
Регистриран на: Чет Окт 01, 2015 7:53 pm

Re: Моите психични методи

Мнениеот Silviya M » Чет Юни 30, 2016 4:41 am

Благодаря, че разказваш. :thanks:

Като ти се говори - говориш, като не ти се говори - не го правиш.
Ако много мнго го мислиш става ЧСЗ.

:comp: :{)) :poligon:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Моите психични методи

Мнениеот вдъхновител » Чет Юни 30, 2016 6:30 am

Много добре :yes: Metamorph ..... за себе си установих , че тялото и ума са инструменти/примерно музикални/ и като всеки инструмент те могат да бъдат пренастройвани. Като прочетох написаното от теб точно това видях , различни техники за пренастройване на ума. Изниква въпроса, какво търсим като краен резултат - за себе си съм определил РАДОСТТА И ХАРМОНИЯТА/вътрешна и в отношенията с другите/, разбира се ЛЮБОВТА но не човешката представа за нея.
Споделянето , мисля е добра техника в процеса на търсенето на баланс на полярностите , така че карай по интуиция и знай , че винаги правиш най - доброто :yes:
Аватар
вдъхновител
Активно сънуващ
 
Мнения: 863
Регистриран на: Пет Дек 12, 2014 10:42 am

Re: Моите психични методи

Мнениеот Metamorph » Съб Юли 02, 2016 10:24 pm

Silviya M написа:Благодаря, че разказваш.
Като ти се говори - говориш, като не ти се говори - не го правиш.
Ако много мнго го мислиш става ЧСЗ.

Благодаря за корекцията.
Винаги ми се говори, но се въздържам. Не искам да става ЧСЗ :) Но всъщност среден път няма - хем да кажеш нещо, хем да не привлечеш внимание върху себе си :) Такъв ни е света.

Следващото ще е малко абстрактно, но няма как - усещания не се предават лесно с думи.
Днес...
В един момент се видях как стоя от едната страна. От страната в която нещата все още не са изпълнени.
И знам какво искам да направя, и мисля как да го направя. И докато се виждам от страната на неизпълнеността , всяко действие е несигурно и не обещава успех.
А другата страна беше там където нещата са така както ги искам да бъдат.
И реших просто да прескоча от другата страна. Не да гледам натам , а да отида там. Да бъда там.
И отидох. Поставих в съзнанието си точната констатация - "мога да направя това и вече го направих" . Без методи, без умуване, без проверки . Осъзнах че го мога и прескочих.

Какъв е извода?
Хилядите бариери , които ни пречат да правим нещата ,които желаем , съществуват просто защото стоим пред тях и гледаме отвъд. Защото делим нещата - на това което е сега и това което ще бъде. И виждаме тази разделеност и се осъзнаваме в "това тук" , мечтаейки за "онова там".И кроим планове и търсим пътища за изпълнението им. И се боим от неуспехи . Или пък го правим крачка по крачка. Понякога и с крачка назад.

А всъщност е достатъчно само да знаем че можем да направим каквото искаме СЕГА .
В момента в който усетим че го можем , то вече сме го направили.

Това усетих днес, а примери не искам да давам, че пак ще стане дълго :)
Metamorph
Посетител
 
Мнения: 17
Регистриран на: Чет Окт 01, 2015 7:53 pm

Re: Моите психични методи

Мнениеот Silviya M » Нед Юли 03, 2016 6:24 am

Metamorph написа:Благодаря за корекцията.
Винаги ми се говори, но се въздържам. Не искам да става ЧСЗ :) Но всъщност среден път няма - хем да кажеш нещо, хем да не привлечеш внимание върху себе си :) Такъв ни е света.

Следващото ще е малко абстрактно, но няма как - усещания не се предават лесно с думи.
Днес...
В един момент се видях как стоя от едната страна. От страната в която нещата все още не са изпълнени.
И знам какво искам да направя, и мисля как да го направя. И докато се виждам от страната на неизпълнеността , всяко действие е несигурно и не обещава успех.
А другата страна беше там където нещата са така както ги искам да бъдат.
И реших просто да прескоча от другата страна. Не да гледам натам , а да отида там. Да бъда там.
И отидох. Поставих в съзнанието си точната констатация - "мога да направя това и вече го направих" . Без методи, без умуване, без проверки . Осъзнах че го мога и прескочих.

Какъв е извода?
Хилядите бариери , които ни пречат да правим нещата ,които желаем , съществуват просто защото стоим пред тях и гледаме отвъд. Защото делим нещата - на това което е сега и това което ще бъде. И виждаме тази разделеност и се осъзнаваме в "това тук" , мечтаейки за "онова там".И кроим планове и търсим пътища за изпълнението им. И се боим от неуспехи . Или пък го правим крачка по крачка. Понякога и с крачка назад.

А всъщност е достатъчно само да знаем че можем да направим каквото искаме СЕГА .
В момента в който усетим че го можем , то вече сме го направили.

Това усетих днес, а примери не искам да давам, че пак ще стане дълго :)


Хич не трябва да вземаш под внимание, кой казал, какво казал. Не съм искала да прозвучи като корекция, ама нищо. Просто го написах и нищо повече. Току що прочето едно интервю на руски език на Керол Тигс, Тайша Абелар и Флоринда Донер. Ето част от него -

Кэрол Тиггс: Магия - это просто восприятие. В ней нет ритуалов, в ней нет вообще ничего. Просто восприятие и несколько техник для того, чтобы изменять восприятие путем энергетического изменения себя. Есть также вспомогательные техники, такие как, например техники неделания.
Тайша Абеляр: Или можно просто наблюдать свои мысли и слушать, о чем вы действительно думаете. Вы сможете многое узнать, делая это.
Кэрол Тиггс: Я обнаружила, что люди обычно находятся в двух состояниях: либо они контролируют себя, либо их контролирует нечто внешнее по отношению к ним. Если вы следуете только этим двум сценариям, то, вообще говоря, нельзя сказать, что вы ясно воспринимаете жизнь. Перепросматривая свою жизнь, вы высвечиваете в своем сознании как раз те энергии и реальности, которые были сконструированы, и поэтому вы можете увидеть те программы, которые определяют ваше поведение.
Тайша Абеляр: Когда вы начинаете ясно видеть те социальные программы, которые вас контролируют, то вы начинаете осуществлять сталкинг самих себя. Так вы становитесь активным участником жизни. Неожиданно ваш босс вдруг перестает казаться вам злом, тем ужасным контролером, каким он был раньше. Вместо этого он превращается в зеркало, в котором вы начинаете видеть, как и где вы втянулись в игры этой реальности. Эти игры захватывают и связывают энергию человека и не дают ему воспринять истинную энергетическую природу этой реальности. Если вам удалось отказаться от соглашения повседневной жизни, то для вас становится возможным Намерение или Сновидение, которое Намерение определили в качестве движущей силы, или гида.
Флоринда Доннер-Грау: Чтобы сделать это - вам нужно отказаться от привычки держать все под контролем. Но поверьте мне, даже после того как вы сделаете перепросмотр, у вас еще останется это чувство, что есть один маленький участок, и вы однажды должны там оказаться, и тогда вы будете там главным.

( http://chaparral.space/wiki/Интервью:_Флоринда_Доннер,_Кейт_Никольс_(1993_год) )


После ще го потърся на български, че с това нещо е трудно да се превежда. На големия комп е по- лесно.
:poligon: :{))
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Моите психични методи

Мнениеот Metamorph » Нед Юли 03, 2016 10:37 pm

От моята гледна точка е корекция. Корекциите са добре дошли. Давам си сметка за количеството ЧСЗ при мен .
-----------
Поне за мен няма нужда от превод- щом е на Руски , все едно е на Български. :)

Хм... толкова рядко срещаната дума "щом". Вади ми очите...
Metamorph
Посетител
 
Мнения: 17
Регистриран на: Чет Окт 01, 2015 7:53 pm

Re: Моите психични методи

Мнениеот Silviya M » Пон Юли 04, 2016 4:57 am

Metamorph написа:От моята гледна точка е корекция. Корекциите са добре дошли. Давам си сметка за количеството ЧСЗ при мен .
-----------
Поне за мен няма нужда от превод- щом е на Руски , все едно е на Български. :)

Хм... толкова рядко срещаната дума "щом". Вади ми очите...


Кое "щом" имаш предвид, че ми стана интересно!? :]

(Дай да поспамим и в тази тема, нека да не сме сухари!! :thanks: )

:poligon:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Моите психични методи

Мнениеот Metamorph » Сря Юли 06, 2016 10:11 pm

Използвах думата "щом" и ми стана интересно как изглежда. Не се сещам да съм я изписвал до сега.

Днес за пореден път забелязах друго нещо.
Беше в период на изчакване. Чаках колегите да свършат нещо и нямах какво да правя до тогава. Но както всеки ден едно леко изнервяне се опитваше да ме обземе. Всъщност то си ме беше обзело , но съм склонен да вярвам ,че е с нищо необосновано , просто е навик.
Помъчих се да изследвам усещането, да му видя силата и границите, да го запомня и да се пробвам да се дръпна настрани от него , да си наложа успокоение. Да направя разлика между двете усещания за да мога в бъдеще лесно да прескачам от едното на другото.
Не е интересно какво точно успях да постигна, но в следващия момент се получи едно разминаване между онова ,което решавам да направя и онова което правя. Разминаване във време.
Разминаването съм го изпитвал и друг път, но тоя път явно усилията ми го провокираха.

Става дума за едно предварително усещане на нещата ,които правя.
Обикновено човек реагира на всяко нещо , с извършване на някакво действие. Някой каже нещо - отговаряме му на свой ред. Нещо се случи - ние правим съответно действие в отговор.
При това разминаване, аз разбирам какво да извърша малко преди да го извърша. На по прост език бих го казал така " чувам глас ,който ми казва "направи така".
Естествено глас няма ,но наистина виждам мисълта в момента в който възниква и мога да реша дали да я изпълня или да се въздържа.

На времето това го усещах в период на рязко раздразнение. Бях си намерил някъде един стар буркан и си го бях взел за сувенир. Пазих го цял ден в колата да не го строша по някакъв начин, но в момента в който се прибрахме в офиса и в суматохата той се изплъзна и падна на земята. Веднага се ядосах и виждам мисълта "ритни го , строши го на парчета"
Стоя и мисля , не правя нищо, обмислям какво да направя. Но мисълта така или иначе се появи и можеше директно да я изпълня без да се поколебая.

А днес в този момент на предварително усещане, няколко мисли успях да видя преди да ги изпълня. Колегата прави нещо и в главата ми възниква мисъл " кажи му следното...." Една от тях я изпълних - казах точно онова ,което гласеше мисълта. Беше странно - все едно действам по сценарий. Изговорих си репликите ,такива каквито ми бяха "продиктувани" секунда преди това.
Нещо причинява тази дистанция между желанието за извършване на нещата и самото извършване. И съществуването на дистанция прави възможно предварителното забелязване на желанието. И тогава желанието може да се изследва, може да се коригира или отменя.
Ще наблюдавам още това явление.
Metamorph
Посетител
 
Мнения: 17
Регистриран на: Чет Окт 01, 2015 7:53 pm

Re: Моите психични методи

Мнениеот Silviya M » Чет Юли 07, 2016 4:49 am

Помислих си, че си ме хванал да я употребявам думичката не на място. Защото, често я употребявам, когато има нужда от нея. Тя много по-точна от "ако", която не на всеки се харесва. И доста по-правилна от "когато". И си означава "след като", "при първа възможност" и т.н. За всеки случай направих справка и в най-общи линии излиза, че е така.

Струва ми се, че говориш за Гласът на Сънния пратеник, Емисаря. Хората бяха ги разделили поне на три вида гласове. Има и Гласът на Виждането. Сега не мога да кажа нещо повече, за да ги опиша. Обаче знам, за кой от всичките става въпрос. Изобщо не изключвам и да е само един, който разбира се е различен от този на ума. Занимавала съм се да разбера, дали Гласът лъже, и кога. Нямам предвид това нещо от този материал -

http://megavselena.bg/svobodata-na-volyata-e-ilyuziya/

Авторите на статията обаче не правят разлика между ум, мозък, съзнание. Затова такива материали трябва да се четат отстранено. Баба ми казва - да имаш едно на ум.

:hi: :poligon: :{))
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Моите психични методи

Мнениеот Metamorph » Чет Юли 14, 2016 10:25 pm

Днес докато се разхождах по пазара си наложих пълна мисловна изолация. Обикновено влизам в някакъв забавен ритъм , заради тактуваното крачене ,въртенето на главата вляво и вдясно и поддържане на наблюдателски настроена психика. Тоя ритъм едно време ми действаше зле, но вече прави каквото аз му кажа.
И по едно време усетих пълно спиране на мисленето. Сякаш главата ми се опразни. Обикновено го усещам на границата преди да заспя.
И тъкмо му се наслаждавах и от близката сергия започнаха да си хвалят стоките "нашите пъпеши са хубави, купи и ще видиш" . Все едно беше трън в главата ми. Влезе и започна да ръчка. Помъчих се да задържа нещата каквито бяха, но усещането леко,леко се изплъзна и празнотата се изпълни. Мозъкът заработи отново.

Аз също не правя разлика между мозък,ум , съзнание ... Ползвам ги което както дойде :)
Някой ден ще си дойдат по местата.
Metamorph
Посетител
 
Мнения: 17
Регистриран на: Чет Окт 01, 2015 7:53 pm

Следваща

Назад към Кота 0

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron