Влез    Регистрация
  • Автор
    Съобщение

Осъзнаването на смъртта

Мнениеот newage » Пон Юни 27, 2016 8:22 am

Осъзнаването на Смъртта, приемането й за съветник е основен елемент в пътят на воина (човека на силата, толтека). Всъщност то е толкова необходимо, че спокойно може да се каже - само осъзнаването на Смъртта олекотява и дава сили да продължиш без да бъдеш премазан(а) от човешката форма. НЕВЪЗМОЖНО Е ЧОВЕК ДА ВЪРВИ ПО ПЪТЯ НА СИЛАТА, БЕЗ ДА ОСЪЗНАВА СМЪРТТА СИ.
Човешката форма е като лепило, което с невидими нишки държи човек в "ежедневен" режим на оцеляване с всичките му рационалности, предразсъдъци, тревоги, страхове и не му позволява да събере нужната сила за решителната битка със себе си. И само Смъртта може да го освободи от нея.
Изображение
Дълго време не разбирах концепцията за приемане на Смъртта като съветник, макар да съм чел толкова пъти - дон Хуан, хакери на сънища, Сид (от Опасни сънища за силата)

Дон Хуан непрекъснато повтаря на Кастанеда, че Смъртта е единственият ни съветник, прословутата безупречност не е нищо друго освен действие от позиция на последният ни ден на тази земя. Борис (от Хакери на сънища) казва "„Откажи се от себе си, представи си, че си мъртъв, че твоята битка с живота е безнадеждно загубена. Ти си повален, всичките ти блянове никога не ще се реализират. Кажи си, че напълно си фалирал, признай го пред себе си, примири се! Когато осъзнаеш, че всичко е изгубено, ще получиш нов поглед върху света.”
Сид (от Опасни сънища за силата) го казва много ясно (сън 14): "
— Има една сила, която може мигновено да избави човека от много шаблони и тази
сила е смъртта.
Тук Сид направи голяма пауза, наблюдавайки реакцията ми.
— Когато човек се срещне очи в очи със смъртта, точката на тъмнината му се отмес-
тва и той започва да вижда света с други очи. С други думи казано – когато човек се къпе в
смъртта, шаблоните престават да имат значение за него, единствено животът има значение.
Това е логическото обяснение на обикновеният човек, преживял среща със смъртта. Но
всъщност поведението му се променя по една проста причина – човекът е станал друг, кога-
то точката на тъмнината се е отместила в ново положение и е останала там, защото, както
вече ти казах, тя определя какво представлява човек и как го възприема околният свят. От-
местването на точката на тъмнината може така да промени човека, че дори смъртта му да не
го познае за известно време. Такова отместване на точката на тъмнината оставя извън обх-
ват много шаблони, чиято светимост е поглъщала преди.
— Какво ще се случи с тези шаблони? – попитах аз.
— Ако след изкъпването в смъртта точката на тъмнината не се върне в старото си
положение, с течение на времето шаблоните ще започнат да отслабват и да се рушат, защо-
то не могат да съществуват без системно захранване от личната сила на човека. Но не бива
да се разчита на това, защото налепите от някои шаблони не изчезват. Затова човек все пак
трябва да рекапитулира живота си до мига, в който се е изкъпал в смъртта си.
— Много странно ми звучи това „да се изкъпе в смъртта си”.
— Точката на тъмнината при човека се отмества само тогава, когато той реално усети
смъртта до себе си, а по-точно осъзнае, че може да умре. Т.е., ако човек знае, че сега ще ум-
ре, но не умира, значи се е изкъпал в собствената си смърт. Някои последователи го наричат
„да погледнеш смъртта в очите”, тоест в този момент, когато всичко е кристално ясно и
хладно, изчезва не само суетата, неувереността и нерешителността, но и всичко ненужно,
пречещо и всичко, което изглежда такова. Обикновеният човек всеки ден се излага на
смъртна опасност, тъй като живее в техногенно общество, но не го осъзнава, по-точно прави
всичко възможно да забрави за нея, за което огромна заслуга има липса. Но когато човек
постоянно контролира лицето си и го отпуска, то при повишено самоосъзнаване тук и сега,
той може да почувства тази опасност и дори да се изкъпе в смъртта. Всеки момент от такова
къпане е много ценен за човека, дори по-ценно от целия му досегашен живот. Ето това от-
личава човека на силата от обикновения човек – той постоянно осъзнава себе си, за да се
къпе в смъртта"


Макар, че съм чел тази книга най-малко 10 пъти, истината за Смъртта винаги ми е убягвала, "за което огромна заслуга има липса".
Сега, обаче осъзнах какво се е случило с мен в онзи паметен ден, когато смятах, че съм загубил летача си. Сега осъзнавам и какво се е случило с руснака, който е преживял смъртта си.
Това, което извърших тогава - "В цялото си безпътие и безсмислица на житейските ценности, аз се предадох тялом и духом, с цялата си воля, от дъното на сърцето си на Бога" е било равносилно на изкъпване в Смъртта, тотално отпускане от човешката форма - нали точно това става в момента на умиране - осъзнаваш, че всичките значими и важни за теб неща, личността ти, мечтите ти и въобще нещата, за които цял живот си се тревожил(а) и мислил(а) губят смисълът си и се превръщат в ненужен боклук!

И знаете ли кое помага - фактът, че всеки от нас вече е умирал! Там някъде дълбоко в нас е споменът за смъртта. Независимо дали вярвате в прераждане или не - ние вече сме умирали и то неведнъж и само трябва да си припомним усещането в момента на смъртта, да го извикаме и преживяваме с цялата си същност - този момент на отпускане в ръцете на Смъртта, когато всичко, което е било част от нас през целият ни живот - дом, хоби, семейство, любими неща, тревоги, страхове, неизпълнени мечти и т.н. губи смисълът си; ТЕЗИ НЕЩА НЯМАТ ВЕЧЕ НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ В МОМЕНТА НА СМЪРТТА НИ. Не чакайте деня в който сте слаби и грохнали, за да ви го покаже тя!!! Изображение

"Но ако човек стъпи на пътя на силата, къпането в смъртта ще стане за него нещо оби-
чайно, благодарение на което животът му ще се промени коренно. Трябва да отбележа, че за
всеки човек изкъпването в смъртта е уникално и леко отмества точката му на тъмнината в
нова позиция. Когато човек осъзнава близостта на смъртта, всеки миг от живота му е едно
неповторимо живописно събитие. Ако човек може всеки ден да приема живота такъв, ка-
къвто е и без емоции, то никога повече няма да си създаде нови шаблони. Обърни внимание
на това!"
Безусловната любов е нашият пропуск към Вселената
Аватар
newage
Активно сънуващ
 
Мнения: 153
Регистриран на: Съб Дек 31, 2011 6:01 pm

Re: Осъзнаването на смъртта

Мнениеот Silviya M » Вто Юни 28, 2016 4:54 am

А замислял ли си се, ако няма прераждане. И че това знание за смъртта може да е от безмълвното познание. Да е само знанието за смъртта на самите умиращи. Да не са твоите смърти. Много интересна тема. Благодаря!!

:poligon:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Осъзнаването на смъртта

Мнениеот newage » Вто Юни 28, 2016 7:46 am

Silviya M написа:А замислял ли си се, ако няма прераждане. И че това знание за смъртта може да е от безмълвното познание. Да е само знанието за смъртта на самите умиращи. Да не са твоите смърти. Много интересна тема. Благодаря!!

:poligon:

виждал съм предишните животи на мои познати, в различни епохи. Затова го допускам като възможно.
Безусловната любов е нашият пропуск към Вселената
Аватар
newage
Активно сънуващ
 
Мнения: 153
Регистриран на: Съб Дек 31, 2011 6:01 pm

Re: Осъзнаването на смъртта

Мнениеот вдъхновител » Вто Юни 28, 2016 5:08 pm

http://online.kogitalnost.com/self-training/regression/
Един друг ъгъл на виждане за това , как се случват нещата :yes:
Аватар
вдъхновител
Активно сънуващ
 
Мнения: 863
Регистриран на: Пет Дек 12, 2014 10:42 am

Re: Осъзнаването на смъртта

Мнениеот Silviya M » Вто Юни 28, 2016 5:52 pm

Той си вярва на неговите (който го е пратил) аз на мойте.
Затова е изчистването и пренареждането на тонала.
Чак после следва нагуала. Което е НЕПОЗНАВАЕМОТО. А се работи цял живот, за да се докоснеш (поне) до нагуала. На полигона на ТОНАЛА.

:poligon:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Осъзнаването на смъртта

Мнениеот mirro_75 » Сря Юни 29, 2016 9:15 pm

Дaли имa прерaждaне ? И дa, и не. От 5 милиaрдa жители нa Земятa, поне един дa бе дaл 100% докaзaтелствa, че си е спомнил предишен живот в неговaтa цялост, но ядец. Сaмо измaмници и шaрлaтaнии. Следовaтелно личносттa ни не е безсмъртнa, но всички ние ясно усещaме, че имa нещо вечно у нaс. Пaрaдокс или може би висшa логикa ?
mirro_75
Посетител
 
Мнения: 36
Регистриран на: Пон Май 16, 2016 2:56 pm

Re: Осъзнаването на смъртта

Мнениеот newage » Чет Юни 30, 2016 9:18 am

Аз бих казал, че темата е чудесно доказателство за "Дали има летачи?" - поне един от вас да бе малко осъзнат за това, което се пише тук. Смъртта и е от изключителна важност за развитието на воина, вие тук ми спорите за прераждания и задгробен живот... :bla: Няма нито една тема в този форум, която да може да се дискутира нормално, без да се обезсмисли и напълни със спам.
Докога ще ви води умът за носа?? Нямате ли поне малко осъзнатост?

Това е последният ми опит да отварям теми в този форум. Не е оправдана загубата на време и сили тук.
Безусловната любов е нашият пропуск към Вселената
Аватар
newage
Активно сънуващ
 
Мнения: 153
Регистриран на: Съб Дек 31, 2011 6:01 pm

Re: Осъзнаването на смъртта

Мнениеот вдъхновител » Чет Юни 30, 2016 1:22 pm

Разбирам те напълно, но не ми стана ясно - КОЯ ЧАСТ ОТ ТЕБ НЕ Е СХВАНАЛА СМЪРТТА :hm:
"Това е последният ми опит да отварям теми в този форум. Не е оправдана загубата на време и сили тук." - това човече ми прилича на проблем с полярностите /живот-смърт/ :think: хубаво е да държиш нещата в ЦЕНТЪР - НЕУТРАЛНИ , така няма да имаш грижа за време и сила :yes: в крайна сметка управлявай своя сън а този на гругите си е тяхно задължение..... но моля те внимавай с вибрациите на дисхармония.

Този текст също ми помага да съм безупречен :yes:
"Хората проектират върху нас образа от съня си и ние го изкривяваме в съответствие с онова, което искаме да вярваме. Ние трябва да направим така, че всичко възприето да пасне на вярванията ни, просто за да сме сигурни, че онова, което вярваме, е истина. Затова предпочитаме да привлечем вниманието на другите хора, за да проектираме върху тях гледната си точка, отколкото да слушаме какво те имат да ни кажат. "
Аватар
вдъхновител
Активно сънуващ
 
Мнения: 863
Регистриран на: Пет Дек 12, 2014 10:42 am

Re: Осъзнаването на смъртта

Мнениеот Silviya M » Нед Юли 03, 2016 8:20 pm

newage написа:виждал съм предишните животи на мои познати, в различни епохи. Затова го допускам като възможно.


Чел ли си интервюто, струва ми се на Тайша Абелар за Гласът на сънуването и там става въпрос за кучето Манфред. Има много общо и с Предизвикателят на Смъртта, една от любимите ми теми. Какво си мислиш, че се случва?! Когато не успее човек да направи скока в пропастта, би могъл да се върне на любимото си място, време. Карлитос има 17 еластични скока (да речем при мен бяха над 700 ....) в пропастта. Защо Манфред е скочил в куче, а Предизвикателят в жена. Има ли общо с успоредните линии на Доня Соледад и намирането на успоредното същество. Това сигурно са люспите на лука и линията, която успееш да докопаш в ръка (това последното пак е от интервютата, преведени на български език).
Това е Полигон, за бога, не се цупи, като бебе, или като лелка.

http://castaneda-bg.com/inter31.php

:{)) :poligon:
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1032
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: Осъзнаването на смъртта

Мнениеот sharga » Сря Дек 20, 2017 4:18 pm

newage написа:Дълго време не разбирах концепцията за приемане на Смъртта като съветник, макар да съм чел толкова пъти - дон Хуан, хакери на сънища

То май не е до разбиране а до изживяване Една случка имам итересна: вървя си и съм на 5-тте кьошета на кръстовището и чакам да премина. Едно същество неорганично внезапно усетих че ме атакува и знаех че е сериозно и ако не клекна до 4 сек директно ще ме убие. В случая да се кляка на бордюра не е много прието особено там. Имаше колебание дали да клекна веднага или да потърся място по добро. Огледах се за по добро място тъй като имах 4 секунди. С две крачки стигнах до стената на сградата до мен и клекнах като притиснах здраво колене към гърдите. Изчаках така около минута. После станах и си продължих. Като допълнение ми мина през ума дали не мога да игнорирам това усещане и да не клекна а просто да си продължа, ами не можех. В това може би се изразява и разликата между действието на воин или да кажем на този който усеща че ще умре и на обикновения човек който не мисли че може да умре в момента и който решава да игнорира усетения импулс.
Когато човек се срещне очи в очи със смъртта, точката на тъмнината му се отмес-
тва и той започва да вижда света с други очи. С други думи казано – когато човек се къпе в
смъртта, шаблоните престават да имат значение за него, единствено животът има значение.
В случая ако за шаблон приемем обществените порядки да не се кляка внезапно до бордюрите и да не се сяда на тях, да шаблоните престават да имат значение и да само живота има значение. Аз имах 4 сек. и затова си позволих глезенето да клекна до стената. Но понякога човек може да ги няма тези 4 сек. а да има само 1 сек.
Пребиваването в състояние което постоянно да е това което описват къпане в смъртта не съм наясно дали е възможно. И ако е то това би било резултат на напълно променена енергетична структура и нова изместена позиция. И мога да твърдя че и тези неща не помагат. Усещането за смъртта също много помага за да не се влиза в т.н малки битки. Както е казано : 'воинът няма време за пазарене и малки битки'. От такива възможности за малка незнаначителна битка усещането за смъртта помага като човек илиза от ситуацията без да губи енергия затова че нее провел битката, ами си се оттегля без грам да му мигне, дори да е балък, смотаняк излъган и тн. в очите на другите или в очите на разума.

Иначе тази сянка за която говорят отляво на човека и малко назад я възприемам като черно или черно-червено неорганично с изключително дрезгав глас, което наистина имам усещането че винаги казва истината. Може да се говори с него. Наскоро смъртта от ляво на вуйчо ми беше излязла с един метър напред, което в случая означаваше че той ще умре на следващия ден. Все пак се разбрах с нея да отложи. И стигнахме до споразумение да бъде отложен ако може. А и беше разрешена такава възможност. Незнайно защо разговорът със смъртта е изключително приятен и истински. Другото интересно нещо е че когато смърт наближи явно и ако е на други хора, автоматично получаваш пробождане в областта на корема точно като с нож. Това е характерно за определени видове черни същества обучени по определен начин, тъй като съм имал пробождане и от такова което не е било смърт. Когато на екскурзия в чужбина с рейс беше станала верижна катастрофа на около 100 метра пред нас, предишния ден усетих 4 или 5 пробождания пак в същата област, докато си седях на бара пиейки сок.
Друго което мога да споделя е за смъртта, умирането и самоубийството. Може много пъти да се преживява т.н. смиволична смърт или смърт на егото, като след всяка следваща ефекта се намалява, като се достига до момент дето умирането не върши работа. Има начин за самоубиване, което се подготвя от силата и се извършва в временни паралелни реалности, които са истински и равни на всяка една сама по себе си. Тоест нещо като разклонение на жизнената сила на 200 или 400 места с еднакви начални условия. И се прави така че в повечето от тях човекът да не се справи с подадените му разрушителни енергии. А това става лесно като му се блокира потока на енергията за поредица от моменти и поради присъствието на чужда т.н. енергия на самонараняването (директно впръскана в жизнените канали), няма какво да се противопостави на тази енергия защото няма жизнен поток на твоя си хубава и се стига до самоубийство, което е нормално като се има в предвид и че цялата енергия на съответното разклонение е почти нулева - с намален капацитет (200 пъти , 500 пъти). Ако едно разклонение оцелее това е оцеляване. Опитът от всичките други умирания се прибавя директно към оцелялото (оцелелите) и се събират пак в едно. Тежкото е че тези смърти, самоубийства са реални. Цялото нещо може да се изиграе в рамките на от 20 мин до 5-6 часа. В един момент органирането на подобни мероприятия е безсмислен тъй като няма да има нито едно самоубийство. Колкото повече пъти някакво тяло на човека умира, което и да е, резултата намалява. Малко по лесно е в живота после, и е време да се търсят други методи, когато се стигне до там.Тези неща може да ги организира само силата. Умирането е за да може човек да се справи по лесно със задачите които му предстоят.

За т.н. шаблони бях чел някакъв постинг тук на някой на енг - линк беше описал енергетични натрупвания в задната част на гърба прави и високи като колони. Ако се вгледа човек в тях може да прочете - да види какъв точно е шаблона, за какво се отнася и кой точно навик в живота му е, също и причините за образуването на съоветната колона, а след това може и да си изгради стратегия за нейното неизграждане на ново, след разрушението и.
Още няколко думи за смъртта като съветник е че е възможно при някой тя да дава: истина, смирение с което да се повиши осъзнаването, готовност да си тук сега, опит за т.н. отчаяни усилия, отчаяно усилие направено със смирение от което резултата да няма изискване да е задължитено успешен и др.

Мода да се опитам да направя малка статистика колко точно същества облужват/се грижат/участват един/с един/в един/ човек тук на земята:

Да започнем със смъртта

1. Смърт стои неотклонно до на отляво и назад, обикновено е черно неорганично същество с точно определена власт
2. душа, една или няколко, могат и да се сменят, ако някоя от тях достигне до крайния и предел на развитие
3. Дух - божествено присъствие
4. Съзнание - чисто само твое или комбинирано от няколко съзнания още преди раждането, което пак си е твое
5. Висш аз или т.н. висша душа (пак могат да бъдат няколко понякога един след друг друг път едновременно)
6.Трима помагачи нагласатори, подготвячи и аз незнам как да ги нарека точно, които подготвят и организират събитията и какво да се случи как да се случи.
7.Енергиен двойник същия като тебе тъпанар :) който обикновено стои изъвн физическото тяло може и да бъде прикоткван.
8.Нагуал личен, ти в нагуала.
9.Ангел пазител, който е разпределен по някакви критерии, територия на раждане или ниво на протекция и др.
10. Слънце пазител, наша или не наша същност която се намира в слънцето.
11.Енергиен двойник на стихията. Наше изражение което се намира в някоя от стихиите.
12. Висше същество пазител на знанията. Пазител който ни пази да не научаваме знания които не ни трябват или са пагубни или непотребни.
13. Сърце - чисто и отговарящо на определени критерии същество, обикновено бяло или жълто, златистно жълто на цвят
14. Всеки орган по отделно е същество което се грижи за да работи този орган

може и да има други за които не се сещам в момента. Тези неща ги изброявам за да се знае колко комплексно и сложно нещо е човека и колко истинско е всичко и че наистина голяма цена се плаща и всеки плаща за да е тук и да изживява този общ сън. Въпреки смесицата от всяакакви сили които си взаимодействат и си влияят, може би едно от най интересните неща е както точно се проявява божественото през нас, точно през нас, как ние го изживяваме и как го проявяваме в нещата които ни се случват и случваме по нашия си начина с нашето възприятие и енергатична структура.
elvenally.wordpress.com
beyond.reproof.googlepages.com
sharga
Посетител
 
Мнения: 29
Регистриран на: Пон Яну 02, 2012 12:30 pm

Назад към Кота 0

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron