За магът и Бога

[Silviya M]

[muskula]

лиар, имам два въпроса. Първият не е много сериозен, а вторият е малко по-сериозен. И така, първият ми въпрос е, къде аджаба срещна старите нагуали????(адски ми е интересно) и вторият е кои са тези техники за премахване на имплАнти и устройства. По време на едно от последните ми посещения на чужди светове тамошните същества ми имплантираха нещо на главата и още не сам го махнал.

[Silviya M]

[Silviya M]

Любимият ми автор Едгар Кейси казва, че можеш да се направиш - на какъвто си поискаш.

[nevil]

Здравейте колеги.
Разискваната темата от Вас е сериозна. Принципи, правила, решения.........резултати. Как да вървим по пътя на война. Да си призная, когато тръгнах по моят път, път насочен кът самоопознаване и самоусъвършенстване, подсказан от интуицията Ми......... още не бях чувал за пътя на воина. Но пък за сметка на това, в последствие .....имах възможността да изпитам удоволствието от откритието от Мен, че голяма част от това което вече правех, всъщност е етапи от пътя и на воина, въпреки че той не беше моя цел.
Отъждествявам моят път като .......Битка със Себе Си. Защо битка и защо със Себе си ? Да водиш битка сам, срещу Себе си, звучи нелогично, странно и е срещу инстинкта за самосъхранение.
Но Аз нямах друг изход.....всъщност изходи много, но Аз търсех трайно решение. А как иначе до преборя мързела, безразличието от последствията, убежденията и пороците който не са в хармония с инстинкта за самосъхранение. Врагът е в Мен, бойното поле също, а и решението.
Но щом Съм приел битката, това значи че вече Съм бил на своя кръстопът и Съм променил посоката намирайки основание за това в противоречието между Сърцето и Разума. Потърсих вината изцяло в Себе Си. Пожелах контрола, и мисля че до голяма степен го извоювах.
Една част от предложените решения тук в темата ги чувствам близки и работя с тях. Разбира се има и такива към който имам резерви. В това няма нищо страшно........Нали за това хората Сме различни. Няма да изпадам в подробности. Сами ще откриете малките разлики в следващите редове, къде то ще споделя .......как решавам същите проблеми по моят път.

Четири споразумения- Толтекска книга на мъдростта ...... Ми е нещо като "вероучение"
Безценно знание, защото става въпрос за Енергия. Как да спрем да я пилеем, и как да я печелим.

Бъди безгрешен в словото си..........е най-важното и същевременно, и най-трудно за спазване. Звучи съвсем просто, но е извънредно могъщо. Словото не е само звук или писмен символ. Словото е сила; това е мощта, която трябва да изразим и предадем, да осмислим и от това да сътворим събитията в живота си. Но като меч с две остриета, нашето слово може да сътвори най-прекрасния сън или да унищожи всичко наоколо. В зависимост от употребата си словото може да Ни освободи или да Ни зароби дори още повече. Да използваме словото правилно. Да използваме думите, за да споделите любовта си. Кажете си колко много се обичате.
Безгрешност означава „без грях". Грях е всяка постъпка срещу самия себе си. Всичко, което чувствате, вярвате или казвате срещу самите себе си, е грях.
А вие действате срещу себе си, когато се самоосъждате или самообвинявате за нещо.
Да бъдеш безгрешен означава да не вървиш срещу самия себе си.
Когато си безгрешен, поемаш отговорността за действията си, но не се съдиш или виниш.
Грехът започва със себеотхвърлянето. Това е най-големият грях, който човек може да извърши. Да бъдеш безгрешен в словото си означава да не използваш словото срещу себе си.
Ако се разгневя и чрез словото си ви изпратя цялата си емоционална отрова, аз използвам словото срещу самия себе си.
Ако обичам себе си, ще изразя тази любов при общуването с вас и тогава ще бъда безгрешен в словото си.
Да бъдете безгрешни в словото си означава да използвате правилно енергията си; да я използвате по посока на истината и любовта към себе си. Ако сключите споразумение със себе си да бъдете безгрешни в словото, това ще е достатъчно, за да се проявява истината чрез вас и да се изчисти цялата ви емоционална отрова.
Ако приемем първото споразумение и станем безгрешни в словото си, накрая цялата емоционална отрова ще напусне ума ни и общуването с околните. Когато Сме безгрешни в словото си, Ние се чувствате добре, чувстваме се щастливи и спокойни.



Не приемай нищо лично............Значението на Второто споразумение е простичко. То Ни дава имунитет във взаимоотношенията Ни с хората около Нас. Няма нужда да се обременяваме с гледните точки на останалите хора. Осъзнаем ли веднъж, че нищо от това, което те казват или правят, всъщност не се отнася до вас, вече няма да се интересуваме от клюките и критиките по Наш адрес, вече няма да има значение кой Ни отхвърля и кой не Ни харесва. Всичко това няма да Ни докосва и няма да Ни влияе. Не изпитваме необходимост да защитаваме позициите Си. Просто оставяме „кучетата да лаят" и те със сигурност ще го правят, отново и отново. И какво от това? Мнението на хората не Ни интересува, Ние Сме имунизирани срещу гледните им точки и срещу тяхната емоционална отрова.
Имунизирани Сме срещу тези, които използват клюката, за да нараняват други хора и не Ни се налага вече да направляваме живота Си съобразно чуждите мнения.
Ако се окажем на непознато място и хората наоколо не Ни се усмихват, нито Ни поздравяват, може би просто и те са там за пръв път, също като вас. Затова не го приемайте лично!



Не прави предположения...........Ние сме склонни да правим предположения за всичко. Проблемът с предположенията е, че вярваме в истин­ността им. Правим предположение за действията и мислите на другите - приемаме го лично - после ги обвиняваме и им изпращаме емоционална отрова чрез словото си. Затова винаги, когато правим предположения, си търсим белята. Правим предположение, разбираме нещо неправилно, боим се да поискаме изясняване на нещата,и Се опитваме да изкараме другите ви­новни. Винаги е по-добре да задаваме въпроси, отколкото да правим предположения, защото предположения­та Ни обричат на страдание.



Всеки ден давай най-доброто от себе си..........При всички обстоятелства да дадем най-доброто от Себе си и няма да се самоосъждаме, и самосъжаляваме, защото съвестта ще Ни е чиста. Ще изпитваме удоволствие от това което правим и така всеки ден ще бъде най-добрият за Нас. Ако приложим това в работата Си .....в даден момент може да си окаже че дори не Сме работили.
Тези простички правила са изпитани от Мен. Работят.
От това как ще се възползваме от тях, зависи с какъв енергиен баланс ще бъдем в ежедневието Си.

[newage]

Всъщност темата е за отношението между магът и Бога и описва личното ми преживяване на радикална промяна, която настъпи, когато се доверих изцяло, 100% на тази безмерна сила...

[вдъхновител]

[newage]

Teзи неща са хубави и повечето от нас ги знаят. Истинското знание за мен си остава безмълвното директно съпреживяване на знанието, а то не подлежи на описание. Затова до Кастанеда никой не се е и опитвал да го опише...

само съм загатнал каква е нашата истинска същност, както аз я изживях - без чуждородното устройство наречено ум. Осъзнах, че на практика аз никога не съм общувал с истински хора, защото това би значело да срещна лек, ефирен човек, непредсказуем и без човешка форма! Преди не разбирах на какво се дължи еднаквостта (хомогенността) на реакциите и определени модели, като еснафщина, щестлавие и др. които са еднакви във всички хора, каквито и да са те. Например - защо и начетеният човек и овчарят реагират еднакво, когато засегнеш егото им? Защо по един и същ начин обичат да се хвалят с придобивките си, било нова коза или нов таблет? Ние сме приели такива човешки черти за нещо нормално, но истината е, че те не са нормални, нито човешки! И ако тези модели са плод на социума, то те не би трябвало да са еднакви при хора отраснали в съвсем различна среда. А ТЕ СА - от аборигена до градския човек! Подозирал съм, че тези модели са присадени, стандартно оборудване за всеки притежател на ум и се оказах прав. Един модел ум за всички, както казва дон Хуан.

Искам отново да ви върна на катализатора за тази трансформация - отношението на магът с Бога:

"— Какво практически означава това?
— Че сме длъжни да молим Бога за прошка – отговори Рада. – Да Го молим да ни прости
греховете, незнанието, глупостта ни. Трябва да Го молим да ни вразуми, да ни научи, да ни насочи
по верния път. Ако в твоята душа има поне капка искреност, ако наистина се изправиш пред Бога
със примирено сърце, Той наистина ще ти помогне. Твоят разум постепенно ще започне да се
изчиства от бесовете [летачите], това прилича на вдигането на щори – изведнъж виждаш, че истината съвсем
не е такава, каквато ти се е струвала до неотдавна. Духовният ти поглед се отваря, започваш да
виждаш всички уловки на бесовете, които се опитват да те отклонят от пътя. Тогава изпадаш в
ужас, понеже разбираш в какво блато си живял. Скитниците са те манипулирали, а ти нищо не си
забелязвал. Смятал си техните мисли за свои мисли, техните разсъждения – за свои разсъждения.
И едва когато се обърнеш към Бога, разкаеш се пред Него и помолиш за помощ, ще започнеш да
виждаш истинската картина.
— Може ли да се постигне само с молитва? – попита Максим. – Навярно има и други
пътища?
— До целта винаги може да се стигне по различни пътища. Проблемът е, че сме твърде
слаби, за да вървим сами. Ако опиташ да се очистиш от скитниците без Божията помощ, както се
опитват повечето магове, непременно ще попаднеш в капан. Защото разумът на дявола е много по-
хитър от нашия. Именно затова магът трябва, първо, изцяло да се осланя на Бога; второ, да
спазва определени препоръки и указания на хората, които вече са изминали този път. След време
човек получава възможност да разгадава и най-подлите интриги на бесовете. Той придобива
истински духовен поглед, вече може да различава доброто и злото. Именно на този етап, след
избавянето от влиянието на бесовете – а според друга терминология, от чуждородните програми в
нашия разум, от имплантите, магът придобива истински умения. Може да се каже, че тези умения
му се дават от Бога. Сега Бог вече може да направи това, защото човекът се е пречистил,
притежава духовен поглед и никога не използва за зло уменията, които притежава. На преден план
винаги трябва да стои духовното усъвършенстване. Сега сравни това с традиционния подход на
маговете – те веднага се захващат с овладяването на конкретни магически умения, без да
размишляват дали е позволено, или не. И понеже не могат да различават доброто от злото, попадат
директно в прегръдките на дявола. Смятат, че вървят по пътя на усъвършенстването, а всъщност
копаят гроба си. Най-лошото е, че всякакви увещания най-често се оказват безполезни. Хората не
вярват, че някой може да ги контролира. Или не съм права?
— Права си – призна Максим. – Струва ми се толкова нереално просто защото не чувствам
никакъв контрол върху себе си.
— Точно за това говоря. Твоето съмнение е резултат от действието на имплант, внедрен в
съзнанието ти. Скитниците се боят, че човек ще осъзнае присъствието им, и всякак се опитват да
го отклонят от действия, които са вредни за тях. При това те така ловко ни манипулират, че не
забелязваме присъствието на чужда воля..."

Внимателно обмислете това, което се казва по-горе.

[вдъхновител]

[zerozero]