Влез    Регистрация

За детството

Общ форум
  • Автор
    Съобщение

За детството

Мнениеот newage » Сря Апр 25, 2018 9:00 pm

Като продължение на предишната тема за децата.

И така. Мога да наредя много от тези снимки, но те само илюстрират идеята - ДЕТСТВОТО.

Има нещо много очарователно и същевременно противоречиво в децата и детството. Обзалагам се, че няма хора, които да не обичат децата. Но какво точно ни харесва в тях? Вероятно те са това, което ние някога бяхме - безгрижни, игриви, летящи с лекота на крилете на фантазията; същества изразяващи се и действащи с откривателски дух, без ограниченията на срама, предразсъдъците и социалното програмиране. Пребивавахме във вътрешен покой и едно безметежно състояние на вечното Тук и Сега. Не мислехме нито за утре, нито за вчера, живеехме само за мига, изпълнени с радост, възторг от всичко и безкрайно любопитство.

Съгласни ли сте с мен?

Всички ние идваме такива на този свят. Това е изначално състояние на човека и вие го знаете. Но защо тогава никой не вярва, че може да живее така? Защо тогава гледаме с насмешка на хора, които са останали като деца, наивни, простодушни, открити? Или може би тайничко им завиждаме?

Знам, че душата на всеки от вас копнее за това състояние на лекота и безметежност. Знам, също, че умът ви в този момент ви казва, че е невъзможно да живеете с това състояние - та вие имате толкова спешни задачи, отговорности и грижи: семейство, кариера, бизнес, храна, дом, плащане на сметки, кредити и т.н.
Да, желязна логика, нали? Желязна правота. И капанът е щракнал, а радостта на детството безвъзвратно отминала.
Умът е ограничен само до факти и логика. Но не може да борави със състояние и чувства. Големият човек, всъщност, е същество предало изначалното си състояние за да може да се впише и оцелее в обществото, доминирано от логика и мисъл. Вие не вярвате, че човек може да живее другояче.

А дали наистина е така?

Как ще ви прозвучи, ако ви кажа, че ДЕТСКОТО, онова съзнание на духа, с което идваме на този свят Е НАШЕТО НОРМАЛНО СЪСТОЯНИЕ? Така, както здравето, а не болестта е нормалното състояние на човека. Но сме свикнали толкова често да бъдем болни и да пребиваваме сред болни хора, че сме приели болестта като нормална и дори неизбежна част от живота. НЕ! ТЯ НЕ Е НОРМАЛНА. Тя е грозна аномалия, отклонение от хармонията, а не нормалност. Здравето е нормалното ни състояние.

Същото е с детството. Забравили сме, че
ТО Е НАШЕТО НОРМАЛНО СЪСТОЯНИЕ.


Знам, че умът ви отново казва горните неопровержими доводи: децата нямат грижи и отговорности, затова са такива, каквито са. За тебе това е невъзможно - ти си сериозен и отговорен човек. Детството е само за децата.

Не драги мои. Детското състояние не е само за децата. Просто така се случва, че единствено децата сред нас се изживяват като нормални човешки същества. После всички ние задружно ги правим като нас - сериозни и логични. И те порастват. А ние се радваме, че са станали като нас - "НОРМАЛНИ". Също като с болестите...

Вярвате ли, че можете да пребивавате в състоянието на детето и да сте големи хора? Аз знам че може. Но трябва да изберете на кого ще служите - на ума или на сърцето си.

Запомнете,
НИКОЙ, НИКОЙ НА ТАЗИ ЗЕМЯ НЕ МОЖЕ ДА ОГРАНИЧИ СЪЗНАНИЕТО ВИ, ОСВЕН САМИТЕ ВИЕ.

Никой не може насила да ви отнеме очарованието на детското съзнание. Единствено вие имате силата да го предадете доброволно в жертва на обществото. И да си го върнете обратно...


"Пределното постижение на един войн е радостта."
- Дон Хуан Матус... из Дарът на Орела.
✳️
"Единственият критерий за вярващия е постоянната вътрешна радост."
Виссарион
✳️
"И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно" [Мат 18:2]
pic1.jpg
pic1.jpg (194.64 KiB) Прегледано 555 пъти
pic2.jpg
pic2.jpg (207.73 KiB) Прегледано 555 пъти
pic3.jpg
pic3.jpg (261.46 KiB) Прегледано 555 пъти
pic4.jpg
pic4.jpg (336.86 KiB) Прегледано 555 пъти
pic5.jpg
pic5.jpg (188.62 KiB) Прегледано 555 пъти
pic6.jpg
pic6.jpg (221.25 KiB) Прегледано 555 пъти
pic7.jpg
pic7.jpg (213.58 KiB) Прегледано 555 пъти
pic8.jpg
pic8.jpg (196.44 KiB) Прегледано 555 пъти
Безусловната любов е нашият пропуск към Вселената
Аватар
newage
Активно сънуващ
 
Мнения: 151
Регистриран на: Съб Дек 31, 2011 6:01 pm

Re: За детството

Мнениеот Silviya M » Нед Май 06, 2018 9:30 pm

За децата - прекрасно. Само за себе си коментирам, щото никой не съм.

Непрекъснато се връщам на Пипи, Малкият Принц, Незнайко, и оня, който живееше на покрива.. малко и Боен клуб, но съвсем малко, щото там заблехосването е огромно и се гледа само за инфо.

Това нищо не е, докато не го направиш настроението на воина същото, като тогава. Да се смееш, да скачаш в локвите, да плачеш, да удариш, да целунеш жаба.., да повярваш..

Иначе е помитане. Вселената е хищна. От ридаене няма непрекъсната нужда. Винаги си има и ШАНСЪТ ДА ИМАШ ШАНС!! Anywey
The Great Path is really No Path. Morihei
Аватар
Silviya M
Активно сънуващ
 
Мнения: 1011
Регистриран на: Съб Ное 29, 2014 12:44 pm

Re: За детството

Мнениеот mirro_75 » Чет Юни 28, 2018 7:00 pm

Защо обичаме детството ? Всъщност има ли някой нормален човек, който да не се връща с носталгия към най-ранните си години, като изключвам повредените от тежки житейски негативности. Но ние нямаме принос за това свое състояние, то ни е ПОДАРЕНО от родителите ни, ние сме хищните потребители и получатели на един илюзорен рай, на един сапунен мехур, и колкото по-скоро се спука този мехур, толкова по-добре за нас. :pshu: Иначе горко ни, ако очакваме цял живот някой да ни дундурка в тази "сладка илюзия". Свободата е в отрицанието, а не в безметежното нищо. Не съм против "благославянето" на детските години, но свободата е в търсене на "тежести", а не в регресивните бягства в спомените. Воинът знае с какви изумителни тайни ще се сблъска в бъдещето, с какво може да го задържи една "кармична мъгла", за която той няма принос. :]
mirro_75
Посетител
 
Мнения: 26
Регистриран на: Пон Май 16, 2016 2:56 pm

Re: За детството

Мнениеот newage » Пет Юли 27, 2018 1:56 pm

Ключа към детството е фантазията. Тази способност ни е дадена за да остане съзнанието гъвкаво, да размива границите на реалността и навигира в матрицата на Мирозданието. Виждането е механизъм, сходен на фантазията.

А нейната противоположност е рационалността. Рационалността е начин на събиране на света според матрицата на ума. Бидейки рационален, ти служиш на ума и неговата ограничена, бездуховна реалност. На практика всички възрастни са заседнали в този ограничен, жалък и сив свят на умът и умствеността. И затова не могат да възприемат истинската красота на творението. Което само по себе си е голяма загуба! И никакви воински техники и упражнения няма да я компенсират.

Изключването на рационалността ще ти позволи да възприемаш неописуемата красота на Бога във всичко около тебе!. А това е нормалното състояние на малките деца: те нямат рационалност. Тяхното естествено местообитание е в красотата на Бога - затова са винаги весели, игриви и щастливи. :joy:
Безусловната любов е нашият пропуск към Вселената
Аватар
newage
Активно сънуващ
 
Мнения: 151
Регистриран на: Съб Дек 31, 2011 6:01 pm

Re: За детството

Мнениеот kas » Нед Окт 07, 2018 4:24 pm

Обзалагам се, че няма хора, които да не обичат децата. Но какво точно ни харесва в тях?


Харесва ни тяхната енергия, тяхната цялостност. Но според мен има нещо повече в това "харесване" - то е да ги привлечем в нашият свят, в нашето положение на събирателната точка и да ги закотвим там. Да станем техни учители и да ги накараме да повярват в единствеността на тази реалност, да отречем всичко друго и го наречем халюцианции, сънища и фантазии.
Прост и ефективен трик на летачите.
INTENT
kas
Администратор
 
Мнения: 427
Регистриран на: Съб Яну 12, 2008 5:13 pm

Назад към Кота 0

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron